Правно значение на молба за освобождаване от длъжност без посочени условия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

гр. София, 07.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 4133/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на Средно училище „Димитър Благоев“-Свищов, подадена чрез адв.Цв.Д., се обжалва решение № 279 от 09.06.2023г. по в.гр.дело №328/2023г. на Великотърновския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение №36/09.03.2023г. по гр.дело № 790/2022г. на РС-Свищов са уважени исковете на А. Г. П.-К. против СУ „Димитър Благоев“-Свищов с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ- признато е за незаконно уволнението й и е отменена, като незаконосъобразна заповед № 488/ 24.11.2022г. на Директора на СУ „Д.Благоев“-Свищов, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото й правоотношение; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност-главен прогимназиален учител в СУ „Д.Благоев“-Свищов и последното е осъдено да й плати обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ в размер 13 597,14 лева, за времето през което е останала без работа-от 29.11.2022г. до 23.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2022г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

Ответникът по касация - А. Г. П.-К., чрез пълномощника адв.Б. Г., оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

С определение № 3499/13.11.2023г. по настоящото дело решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Как следва да се тълкува волеизявление на работник, в което той единствено изразява воля да бъде освободен от заеманата длъжност без да посочва условия на прекратяване: като молба без правно значение, като предложение по чл. 325, ал.1, т.1 КТ или като предизвестие по смисъла на чл. 326, ал.1 КТ и какви са юридическите последици от такава молба.

По така поставения въпрос, този състав на ВКС приема следното:

Преценката какъв е характерът на направено от работника/служителя волеизявление за прекратяване на трудов договор-дали е предложение по чл.325, ал.1 т.1 КТ или е предизвестие по чл.326, ал.1 КТ следва да се извършва от съда във всеки отделен случай въз основа на конкретното съдържание на волеизявлението и на фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Съдебната практика на ВКС (решение № 50173/ 23.03.2023г. по гр. д. № 4041/2021 г. на IV ГО, решение по гр. д. № 171/ 2020г. на ІV ГО, решение по гр.д.№ 278/2011г. на ІV ГО) е категорична в становището си, което се възприема и от настоящия състав на касационната инстанция, че когато предложението за прекратяване на трудовия договор е подадено от работник или служител, без в него да са посочени условията на прекратяването, искането следва да се приеме за предизвестие по инициатива на работника или служителя, съгласно чл. 326, ал.1 КТ. Срокът на предизвестието е законоустановен, поради което не е необходимо да се съдържа във волеизявлението по чл.326, ал.1 КТ. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор, на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Относно правните последици от подаване на такова предизвестие от страна на работника съдебната практика е категорична, че с изтичане срока на предизвестието трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо издаване на някакъв акт от страна на работодателя.

По взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ) трудовият договор може да се прекрати, ако и двете страни се изразили писмено воля за това. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. В случаите, в които предложението на работника или служителя съдържа изрично изявление, че той желае прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие, при неприемане от страна на работодателя, изявлението на работника не може да се счита за предизвестие по чл.326 КТ, тъй като волята на предложителя е да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ и е недопустимо тя да се тълкува в друг смисъл. Предложението на работника да се прекрати трудовия договор по взаимно съгласие, би могло да се приеме за изявление по чл.326, ал.1 КТ, когато в него изрично е записано, че при отказ от страна на работодателя, то следва се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. В случаи, че са изпълнени изискванията на чл. 325, т.1 КТ-работникът е отправил предложението и в седмодневния срок от получаването работодателят го е уведомил, че го приема, заповедта за прекратяване може да се издаде и в по-късен момент, защото съгласието за прекарятаването на ТПО вече е постигнато, а заповедта само го констатира.

Предвид дадения отговор е неоснователно твърдението на ответника по касация, че е налице противоречие в практиката на ВКС по въпроса как следва да се тълкува от съда волята на работника/служителя, направил предложение за прекратяване на трудов договор. Противоречиво разрешавани правни въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК е налице, когато в различни съдебни актове, постановени по реда на ГПК от 2007г., ВКС се произнася като касационна инстанция по правния спор между страните, давайки различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, независимо от това дали този въпрос се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо, тоест един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен от състави на ВКС по различен начин (ТР № 2/28.09.2011г. по тълк. дело № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС). В случая в част от представените от ответницата по касация в откритото съдебно заседание пред ВКС съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК (по гр. дело №171/2020г. на III ГО и по гр.дело №2251/2014г. на IV ГО) касационно обжалване на решенията е допуснато по друг материалноправен въпрос, формирал решаващите изводи на въззивния съд. А с отговорите, дадени в решенията по гр. дело № 4396/2018г. на ІV ГО, по гр.дело № 201/2009г. на ІV ГО, включително и в решението по гр.дело № 767/2019г. на ІІІ ГО правният въпрос за характера на волеизявлението за прекратяване на трудов договор и как същото следва да се тълкува от съда не е разрешен по противоречив начин. Най-обобщено в тези съдебни актове е посочено, че когато страната по трудовото правоотношение направи предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и при положение, че в него няма записано изявление на предложителя-работник/служител, че при отказ предложението да се счита за предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ, работодателят не може да го зачете като такова, защото самоволно променя волята на насрещната страна. В този смисъл е и отговорът, даден от този състав на ВКС по въпроса, по който въззивното решение е допуснато до касационен контрол. Различният изход на всяко от делата в цитираните от ответницата по касация съдебни актове не сочи наличие на противоречива съдебна практика по материалноправен въпрос, а на различие във фактическата обстановка и разлика във фактическите предпоставки, които е следвало да съобразяват съдилищата, извършвайки преценка за законността на уволнението.

По основателността на касационната жалба:

С въззивното решение е прието за установено, че страните са били обвързани от трудов договор от 1989г.; по силата на допълнително споразумение №12/19.09.2017г. А. П. е изпълнявала длъжността „главен прогимназиален учител“ в ответното училище. На 27.10.2022г. ищцата е подала молба да бъде освободена от заеманата длъжност; същия ден молбата е резюлирана от работодателя с „Да“. На 02.11.2022г. директорът е уведомил П., че във връзка с молбата й от 27.10.2022г. трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл.326 ал.1 КТ след изтичане на 30-дневния срок, предвиден в чл.326 ал.2 КТ, започнал да тече на 28.10.2022г. и изтичащ на 28.11.2022г. На 02.11.2022г. ищцата е изразила несъгласие със срока на предизвестието и същия ден (02.11.2022г.) е подала молба, с която е помолила да бъде оттеглена молбата й от 27.10.2022г.; помолила е да бъде освободена от длъжността „главен учител“ и преназначена на длъжността „старши учител по математика“. Върху тази молба работодателят е поставил резолюция „Не!“ от 02.11.2022г., а с писмо от 10.11.2022г. е уведомил П., че не приема оттеглянето на молбата й от 27.10.2022г., предвид разпоредбата на чл.326 ал.4 КТ. Със заповед №488/24.11.2022г. на директора на СУ „Д.Благоев“ [населено място], връчена на ищцата срещу подпис на 24.11.2022г., е прекратено ТПО, считано от 29.11.2022г. Заповедта е озаглавена, като такава за прекратяване на трудов договор във връзка с изтекъл срок на предизвестие, отправено от служител, като в нея е посочено, че се издава на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и въз основа на приета молба с вх.№ 347/27.10.2022г. от служителката за прекратяване на ТПО. Със Заповед №498/28.11.2022г. (връчена на П. срещу подпис на 28.11.2022г.) е изменена заповедта от 24.11.2022г. и е наредено да бъде изплатено на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и да й бъде удържана сума за представително облекло на учителите, като всички останали точки от уволнителната Заповед №488/24.11.2022г. остават непроменени. Според въззивния съд молбата на ищцата от 27.10.2022г. представлява предложение за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Съдът е приел, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е осъществен, тъй като липсва съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните. Затова е заключил, че предложението не е прието и трудовото правоотношение не е прекратено по взаимно съгласие, поради което процесната заповед за уволнение, издадена на основание чл. 325, ал.1 КТ, е незаконосъобразна. С оглед незаконосъобразността на уволнението и отмяната му, са уважени и исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3 КТ, като по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е присъдено обезщетение в размер 13 597,14 лева, изчислено съобразно получаваното месечно възнаграждение за шестмесечния период, в който работникът е останал без работа поради уволнението.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, касационният съд приема за неправилен и противоречащ на материалния закон извода на въззивната инстанция, че процесният случай касае хипотезата на чл. 325, т.1 КТ. По делото е установено, че на 27.10.2022г. А. П. е подала молба да бъде освободена от длъжност. Съдържанието на молбата не включва изрично искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито в нея е посочена дата, от която трудовото правоотношение да бъде прекратено. Предвид това ВКС приема, че молбата от 27.10.2022г. представлява предизвестие по смисъла на чл. 326, ал.1 КТ. Аргумент в тази насока е и последващото поведение на служителката, която с молбата си от 02.11.2022г. потвърждава съдържанието на волеизявлението си от 27.10.2022г., че то представлява предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 КТ, като единствено изразява несъгласие с продължителността на срока, посочен от работодателя в писмото му от 02.11.2022г.; с второто си становище от 02.11.2022г. потвърждавайки отново волята си за прекратяване на ТПО по смисъла на чл. 326, ал.1 КТ П. е поискала същото да бъде оттеглено, но това е отказано, съобразно разпоредбата на чл. 326, ал.4 КТ. Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от работника молба за освобождаване от длъжност, като е издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, в която е посочил основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, не променя характера на молбата на служителя, нито може да обоснове извод за незаконосъобразно уволнение. Обосновката на работодателя за прекратяване на ТПО в заповедта, а не посочената правна квалификация определят основанието за уволнение и при противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите (решение №313/21.10.2010г. по гр.д.№201/2009г. на IV ГО). В случая макар работодателят да е посочил, като основание чл.325, т.1 КТ, което е хипотеза за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, заповедта е озаглавена като такава за прекратяване на трудов договор във връзка с изтекъл срок на предизвестие и изрично препраща към писмен документ - молбата на П. от 27.10.2022г. Цитирането на правни норми в заповедта, не следва да се приема буквално, ако от останалото съдържание е видно, че приложимият законов текст към предприетото със заповедта прекратяване на ТПО, е друг, а именно чл. 326, ал.1 КТ.

С оглед извода за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, то следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният съд постановява решение по съществото на спора. При установените по делото факти настоящият състав намира, че не е осъществена хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 КТ, а трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал. 1 КТ с изичане на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ), като издадената от работодателя заповед за уволнение, тъй като е за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и за същия срок на предизвестието има само констативен (удостоверителен) характер. Предвид всичко изложено не е налице незаконосъобразно уволнение и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора на касатора се дължат 1 101,94 лева разноски за касационната инстанция, включващи платената държавна такса в общ размер 301,94 лева и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер 800 лева. За въззивното производство на касатора се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 780 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 279 от 09.06.2023г. по въззивно гр.дело №328/2023г. на Великотърновския окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. П.-К. с ЕГН [ЕГН] против СУ „Димитър Благоев“-Свищов с БУЛСТАТ 000122431 искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ- да се признае за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 488/24.11.2022г. на Директора на СУ „Д.Благоев“-Свищов, с която е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на А. Г. П.-К. на заеманата преди уволнението длъжност-главен прогимназиален учител в СУ „Д.Благоев“-Свищов и за осъждане на училището да й плати обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, за времето през което е останала без работа-от 29.11.2022г. до 23.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А. Г. П.-К. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], бл. Г.- 3, вх.Б, ет.2, ап.4 да плати на Средно училище „Димитър Благоев"-Свищов, с БУЛСТАТ 000122431 и с адрес: гр.Свищов, ул."П.Ангелов" № 17, сумата 1 881,94 лева - разноски за въззивното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжаллване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: