Отмяна на решение за отнемане на имущество поради необсъждане на доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 232/20 г.

София, 23.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4458 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на старши инспектор-юрист И. А. като процесуален представител КПКОНПИ срещу въззивното решение на АС Пловдив от 07.08.2017г. по в.гр.д. № 17/2017г. Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушение на процесуалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждането на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Ответникът по жалбата А. С. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Т. В. е изложил съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Прокуратурата на РБ чрез прокурорТ. е заела становище за основателност на касационната жалба.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 508/01.06.2018г. по въпроса „следва ли съдът да основе решението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема предвид останалите“ в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

За да се произнесе, ВКС взе предвид:

С атакуваното решение П. е потвърдил решението на ОС Хасково от 21.ХІ.2016г. по гр.д. № 457/2015г., с което е отхвърлен предявеният от КОНПИ срещу А. С. иск по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на апартамент и гараж, находящи се в [населено място], на лек автомобил „Ситроен”, съответно индивидуализирани, на внесени по банкови сметки суми, както и да заплати на държавата следните суми: 55лв., внесени по разплащателна сметка; 5438.23лв. по депозитна сметка; 14032.12лв. по срочен валутен депозит; 5867.49лв. по банкова сметка; 918.09лв. – намерени при обиск на жилището на ответника; 2600лв. от продажба на л.а. „.....”; 1800лв. от продажба на л.а. „.....”; 5100лв. от продажба на л.а. „.....”; 1700лв. – разлика между пазарните стойности към датата на отчуждаване/придобиване на л.а. „Ш.” и л.а. „С.” /посочен по-горе/; 2500лв. от продажбата на л.а. „Ф.” и 300лв. от бракуването на т.а. „М.”.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по НОХД № 183/2008г. по описа на ОС Хасково, по което е постигнато и одобрено от съда споразумение с прокуратурата, С. е признат за виновен за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 и т.2 НК за това, че в периода януари – юли 2007г. в [населено място] и в страната ръководил организирана престъпна група с цел да върши престъпления по чл.244 ал.1 вр. с чл.243 НК и чл.308 ал.2 и ал.3 НК, и че по НОХД № 133/2001г. по описа на РС Самоков, по което също е постигнато и одобрено споразумение, е признат за виновен за престъпления по чл.244 ал.1 пр.2 НК, извършени на 22.І.1998г. и на 26.І.1998г. – послужил си с подправени парични знаци – фалшиви банкноти от по 5000лв. с общ брой 300 къса, като ги предал на трети лица, които престъпления попадат в приложното поле на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, с оглед на което е налице първата предвидена в чл.4 от с.з. предпоставка за отнемане на имущество.

Прието е, че общата „фалшива” стойност на подправените парични знаци е 1500 деноминирани лева. Във връзка с второто престъпление /ръководене на О./ е прието, че няма твърдения и доказателства за извършване на престъпления по чл.244 ал.1 и по чл.308 ал.2 и 3 НК или за придобиване на някаква финансова облага от извършеното деяние. Апартаментът и гаражът са придобити през 2003 и 2004г. – пет години след и три години преди установената престъпна дейност. При тези обстоятелства съдът е намерил, че няма никаква правна и житейска логика да се предположи, че предаването на трети лица на фалшиви банкноти на обща стойност 1500лв. може да доведе до генериране на финансов ресурс за придобиването на тези имоти. Лекият автомобил „С.” е придобит през 2013г. – шест години след втората установена престъпна дейност, при което няма никаква правна или житейска логика да се предположи, че ръководенето на О. през 2007г. може да доведе до генериране на ресурс за придобиването му. Същото се отнася и за останалите обекти, за които се иска отнемане. Дори да бъде прието, че престъпната дейност през 1998г. може да бъде финансов източник за придобиване на имущество в размер на стойността на неистинските парични знаци, при съпоставка на приходите и разходите на ответника за процесния период може да бъде прието, че приходите надвишават разходите, което обосновава извод за установени законни източници.

По поставения въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е налице многобройна трайна и непротиворечива практика на ВКС, в т.ч. сочената от касатора такава, обективирана в решение по гр.д. № 4744/2008г. І ГО, според която съдът постановява решение след преценка на всички допустими и относими събрани по делото доказателства, като посочва причината да не кредитира някои от тях. Настоящият състав напълно споделя тази практика.

Касационната жалба е основателна.

В противоречие с практиката на ВКС и с процесуалните правила въззивният съд е постановил атакуваното решение без да подложи на преценка всички представени и приети по делото доказателства и без да изложи съображения за това. Това е довело до декларативен характер на изводите на съда, че липсват предвидените в ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за исканото отнемане на имущество от ответника. Относно изискването на закона за наличие на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество съдът се е основал единствено на периодите между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност и приемайки, че предаването на 22 и 26.01.1998г. на трети лица на фалшиви банкноти за общо 1500лв. /предмет на първото престъпление/ и липсата на доказателства за финансова облага от престъплението по чл.321 НК не може да доведе до генериране на финансов ресурс за придобиването. Не е взето предвид даденото в т.1 от ТР № 7/2013г. на ОСГК разрешение, според което тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи основателно предположение за съществуването й, което е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник на средствата за придобиването на имуществото. Заключението за това се прави въз основа на преценка на вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ, евентуалните последващи трансформации и на всички други обстоятелства и логически взаимовръзки, като най-голямо значение имат видът и характерът на престъпната дейност и възможността чрез нея да бъде генериран доход. Предположението е вероятност, възможност за имуществена облага от конкретното престъпление. Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършването на престъпното деяние, но в срока по чл.11 ЗОПДИППД /отм./. В разглеждания случай въззивният съд не е взел предвид и не е подложил на преценка останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. данните, съдържащи се в обвинителния акт по ДП № 18/2007г., въз основа на който е образувано НОХД № 183/2008г. по описа на Окръжен съд Хасково, по което ответникът се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и между него и прокуратурата е сключено споразумение.

И относно приходите и разходите на ответника през проверявания период в атакуваното решение липсва задълбочена преценка на събраните доказателства. Декларативно с едно изречение е прието, че при съпоставка на приходите и разходите може да бъде прието, че първите надвишават вторите, поради което може да се направи извод, че са установени законни източници. Не е съобразено, че представеното заключение на съдебно-икономическата експертиза съдържа по няколко варианта, изготвени отделно по задачите, формулирани от страните, обективирани в таблици, и не е посочено кои от вариантите са кредитирани и защо останалите не са. Не са посочени каквито и да било конкретни доказателства, обосноваващи формирания от въззивния съд извод. Съдът въобще не се е произнесъл и по нито едно от оплакванията на касатора във въззивната му жалба в тази насока, а именно: невземането предвид на разходите за придобиване на имущество по време и след установяване на престъпната дейност /след 22.01.1998г./ и отчитане на платената цена само за придобитите преди този период активи – не отчитане разходите за покупка на процесните апартамент и гараж, за преустройството на последния в търговско помещение, за покупка на моторните превозни средства, с изключение на разхода за закупения през октомври 1997г. л.а. „Ф.“; невземането предвид на разходите за издръжка през периода 1990-1993г.; за необосновано намаляване с 1/2 на разходите за издръжка за периода на фактическо съжителство на ответника с трето лице; за необоснованост на извода, че сестрата на ответника е била надарена от майка им и поради това ответникът е получил по-голям дял от продажната цена за продаден от двамата недвижим имот; за необосновано включване към доходите на тези от наеми; защо доходите от продажба на активи са отчетени като приход, без да бъдат съпоставени с обичайните и извънредните разходи на ответника през периодите на извършването им; за липса на преценка дали и доколко за всеки придобит актив, в т.ч. по банкови сметки, е установен законен източник на средства за това; за несъобразяване, че по реда на ЗОПДИППД /отм./ се отнема всяко имущество, за което не са установени законни източници, а не само това, чиято стойност надвишава 60000лв., и че понятието „значителна стойност“ касае стойността на придобитото през процесния период имущество като цяло и се определя като сбор от пазарната му стойност.

Допуснатите по посочения начин процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до съмнение в приетата за установена фактическа обстановка по спора. Това, както и необходимостта от заключение на вещо лице относно наличието на средства от законен източник към момента на придобиването от ответника на всеки един от активите, предмет на искането за отнемането им, налага атакуваното решение да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав, № 156/07.08.2017г. по в.гр.д № 17/2017г. и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: