Противопоставимост на нищожност на сделка спрямо ипотекарен кредитор

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 3629 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60086

София, 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в отрито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3629 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу решение № 176 от 13.07.2020 г. по в.гр.д.№ 229 от 2020 г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 529 от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 592 от 2018 г. на Троянския районен съд за уважаване на предявения от И. К. П. срещу К. А. И., М. Х. И. и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД отрицателен установителен иск, че К. А. И. не е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент с площ от 105,66 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.4, представляващ имот с идентификатор .......... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално- отменено, а искът отхвърлен.

В становище от 16.10.2020 г. и в писмен отговор от 09.11.2020 г. и в открито съдебно заседзание пълномощникът на ответницата по жалбата И. К. П. оспорва касационната жалба. Моли решението на Ловешкия окръжен съд да бъде оставено в сила.

Останалите ответници К. А. И. и М. Х. И. не вземат становище по жалбата.

За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че от представения по делото нотариален акт № ... от 22.07.1975 г. се установява, че ищцата И. К. П. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент с площ от 105,66 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.4. Приел е, че ответникът К. А. И. не е придобил този имот на основание договора за дарение, обективиран в нотариален акт № ... от 27.10.1981 г., тъй като този договор бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 77 от 26.03.2018 г. по гр.д.№ 1132 от 2017 г. на Троянския районен съд. По възражението на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че решението по гр.д.№ 1132 от 2017 г. не може да й се противопостави, тъй като банката не е участвала като страна по това дело, въззивният съд е приел дословно: Действително банката не е участвала в производството по установяване на нищожността на договора за дарение, но тъй като нищожността, като абсолютна недействителност, има действие по отношение на всички, то и съдебното решение, с което е призната, има такова действие.

Касационото обжалване на това решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с практиката на ВКС /решение № 173 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 2906 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по петия поставен от касатора правен въпрос: Противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор решение по дело, по което е прогласена за нищожна сделката, с която учредителят на ипотеката е придобил ипотекирания имот, ако ипотекарният кредитор не е бил страна по това дело ?

По този въпрос в решение № 173 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 2906 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че ако искът за прогласяване нищожността на сделката, от която учредителят на ипотеката черпи правото си на собственост върху ипотекирания имот, е предявен след учредяване на ипотеката, решението по този иск може да се противопостави на ипотекарния кредитор само ако искът е бил насочен и срещу него или ако установеният порок може да му бъде противопоставен, независимо от поредността на вписванията.

Настоящият състав на ВКС споделя изложеното в решение № 173 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 2906 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по следните съображения: Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно съществуването или несъществуването на спорното право. Поначало сила на пресъдено нещо се поражда само между страните по делото- чл.298, ал.1 ГПК. Третите лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, освен в изрично предвидените от закона случаи: например чл.298, ал.2 ГПК, съгласно който влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници и чл.298, ал.3 ГПК, съгласно който решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички. Кредиторът на страна по делото не е неин правоприемник, поради което постановеното по отношение на длъжника съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалия като страна по това дело кредитор. Съдебното решение за прогласяване нищожността на сделка не е и измежду изрично посочените в закона съдебни решения, които имат сила на пресъдено нещо по отношение на неограничен кръг лица, каквото действие съгласно чл.298, ал.3 ГПК имат решенията по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове. Поради това, ако искът за недействителност на сделката, от която длъжникът по изпълнението черпи правото си на собственост върху ипотекиран имот, е бил предявен само срещу другата страна по сделката, но не и срещу ипотекарния кредитор, решението по този иск не може да бъде противопоставено на ипотекарния кредитор в последващ процес по иск за собственост между тях. В такъв последващ процес, за да може собственикът да докаже правото си на собственост, той на общо основание следва да докаже конкретните опорочаващи юридически факти, които водят до нищожност на сделката. Ако не стори това, по отношение на ипотекарния кредитор сделката следва да се счита за действителна. Следователно не е допустимо съдът да приеме, че е доказана нищожност на договор въз основа на установена нищожност на този договор по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящето дело. Решението по това предходно дело не може да се ползва и като доказателство за юридическите факти, проявяването на които е обусловило нищожността.

В противоречие с така дадения отговор на поставения въпрос, в обжалваното решение въззивният съд е основал изводът си за основателност на предявения от И. П. отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК спрямо ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 1132 от 2017 г. на Троянския районен съд за прогласяване на нищожността на договор за дарение от 27.10.1981 г., въпреки че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД не е била страна по гр.д.№ 1132 от 2017 г.

Поради това обжалваното решение на Ловешкия окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на закона /чл.298 ГПК/ и като такова следва да бъде отменено.

След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: Предвид изложеното в отговора на исковата молба от „Райфайзенбанк /България“ АД, че имотът е собственост на К. И. на основание договора за дарение от 27.10.1981 г. и писменото становище на ищцата, че този договор е нищожен, което е установено с решението по гр.д.№ 1132 от 2017 г. и предвид на това, че решението по гр.д.№ 1132 от 2017 г. на Троянския районен съд не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на „Райфайзенбанк /България“/ ЕАД, съдът следва да даде указания на ищцата да уточни твърдението си относно това на какво основание счита договора за дарение от 27.10.1981 г. за нищожен и да й даде възможност да представи доказателства за установяване на фактите, от които произтича тази нищожност, съответно- да даде възможност на ответниците да ангажират доказателства, оборващи твърдението на ищцата за нищожност на този договор.

Събирането на доказателства за нищожността на договора за дарение от 27.10.1981 г. от въззивния съд е допустимо съгласно чл.266, ал.3 ГПК, тъй като тези доказателства не са били събрани от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения: Видно от доклада на първоинстанционния съд, в него съдът не е дал указания за конкретните подлежащи на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест. Дадени са най-общи указания, че всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици, без конкретно да е указано на ищцата И. П., че нейна е доказателствената тежест за доказване нищожността на договора за дарение от 27.10.1981 г. Същевременно във въззивната жалба като доводи за неправилност на първоинстанционното решение изрично са посочени както нарушението на чл.298 ГПК /неправилно приетото от първоинстанционния съд, че решението по гр.д.№ 1132 от 2017 г. на Троянския районен съд обвързва неучаствалата като страна по това дело банка/, така и допуснатото процесуално нарушение на чл.146, ал.1, т.5 ГПК /недаването на конкретни указания в доклада за разпределението на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти/.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на въззивното решение. Посочената практика на ВКС /решение № 127 от 26.10.2018 г. по гр.д.№ 897 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 509 от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 2493 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 240 от 27.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1772 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 4046 от 2016 г на ВКС, ГК, II г.о., решение № 133 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 3439 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 114 от 17.09.2018 г. по гр.д.№ 1950 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ касае случаи, при които ищецът по иск с правно основание чл.440 ГПК е придобил правото си на собственост върху ипотекирания имот след вписване на възбраната по изпълнителното дело или след вписване на ипотеката. Настоящият случай не е такъв- ищцата твърди, че е придобила 1/2 ид.ч. от процесния апартамент много преди вписването на ипотеката с нотариален акт № .... от 13.04.2007 г. и преди вписването на възбраната по изпълнително дело № 432 от 2010 г. /още през 1975 г., веднага след прекратяване на брака й с другия купувач на имота по нотариален акт № .... от 22.07.1975 г./. Неоснователно пълномощникът на касатора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД счита, че правопораждащ правото на собственост на ищцата факт е решението по гр.д.№ 1132 от 2017 г. на Троянския районен съд. По силата на това решение ищцата не е придобила собственост върху процесния имот, тъй като това решение не е постановено по конститутивен иск, а по установителен иск за нищожност на сделка. С това решение е прогласена нищожността на договора за дарение от 27.10.1981 г., тоест в отношенията между страните по това дело /ищцата по настоящото дело И. П. и ответника по настоящото дело К. И./ е прието, че въз основа на договора за дарение от 27.10.1981 г. И. П. не е загубила притежаваното от нея още от 1975 г. право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния апартамент.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 176 от 13.07.2020 г. по в.гр.д.№ 229 от 2020 г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.