Връщане на средства при построяване на сграда в чужд имот

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 588

[населено място], 16.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Александра Карамфилова

като изслуша докладваното от съдията В.Райчева гр.дело № 4152/2023 год., по описа на ВКС, взе предвид следното

Производството е по чл.290 ГПК

Обжалвано е решение от 27.06.2023г. по гр.д.№2214/2019г.на ОС Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за съотношението между субсидиарността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.

Жалбоподател – Й. П. М., чрез процесуалния си представител в касационната си жалба поддържа, че решението е направилно и моли да бъде отменено, като ВКС постанови решение по същество и уважи предявения иск.

Ответникът- Т. Д. Л., чрез процесуалния си представител в отговора на касационното жалба поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

С решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело № 2380/2020г. по описа на ВКС, трето г.о. е отменено решение №248/25.02.2020г. по в. гр. дело № 2214/2019г. по описа на ОС Варна и потвърденото с него решение № 4153/10.10.2019г. по гр. дело № 16346/2018г. по описа на РС Варна, като е отхвърлен като неоснователен предявения от Й. П. срещу Т. Д. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, а делото е върнато за разглеждане на предявените евентуални искове. Прието е, че доколкото задължението на възложителя да плати дължимото по договора за изработка възнаграждение е погасено чрез престиране от ответницата като пълномощник на ищеца - от негово име и за негова сметка, по времето на отсъствието му от страната, с изтеглени от банковите му сметки суми в общ размер на 37500лв., то процесните – общо 20 000лв., изтеглени за предявения период, съставляват част от сумата 37 500лв., респективно следва да се приеме, че задължението за отчет и предаване е изпълнено. При това положение претенцията по чл.284 ал.2 ЗЗД за сумата 20 000лв. – изтеглена само за предявения периода 17.03.2016-07.11.2016, е неоснователна и следва да се отхвърли. Като е приел противното въпреки идентичните отбелязвания за всички платени суми върху договора за изработка и ясните показания на разпитания като свидетел изпълнител, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна на основание чл.281 т.3 ГПК. Съдът е указал, че предвид изхода на спора по главния иск – отхвърляне на същия, се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане и на останалите, предявени при условие на евентуалност, искове.

След връщане на делото за ново разглеждане от ВКС ОС Варна с решение от 18.11.2021г. по гр.д.№2214/2019г. е прекратил производството по евенуалния иск на Й. П. срещу Т. Д. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 20000 лева, като е приел, че вземането за неоснователно обогатяване възниква само когато между страните не е налице обвързаност от гестия, деликт или договор, а в случая е налице обвързаност от договор. Съдът е констатирал, че има оттегляне на останалите евентуални искове, като с определение №260257/29.07.2021г. след направено от ищеца изявление за оттегляне на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по в. гр. д. № 2214/2019 г. иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД - за присъждане на сумата от 20 000 лева, като получена на отпаднало основание, а именно – развален договор за поръчка от 17.03.2016 год. и с протоколно определение от 25.10.2021 г., с оглед направено оттегляне на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по в. гр. д.№ 2214/2019г. по описа на ВОС в частта относно предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неправомерни действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице, съгласно пълномощно рег. № 9632/12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от предаване на изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от банкова сметка .

С решение от 04.05.2023г. по гр.д.№2338/2022г. ВКС е отменил решение № 260088 от 18.11.2021г., постановено по въззивно гр.дело № 2214/2019г. на Варненския окръжен съд , постановено след връщане на делото от ВКС за разглеждане на евенуалните искове и е върнал делото на ОС-Варна за разглеждане на предявения от Й. П. М. против Т. Д. Л. иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Прието е, че след връщането на делото от ВКС, въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила, не е съобразил направените от ищеца уточнения по иска по чл. 59 ЗЗД и неправилно е прекратил производството по него като недопустимо. Посочено е, че не е отчел обстоятелството, че фактическите твърдения, на които М. е основал иска си по чл. 284, ал.2 ЗЗД са различни от тези по иска по чл. 59 ЗЗД. Прието е, че в случая, във връзка с претенцията по чл.59 ЗЗД, ищецът е твърдял, че изтеглените от ответницата суми от неговата банкова сметка са вложени за строежа на неин имот; в резултат на това ищецът е обеднял, а Л. се е обогатила с построената със средства на ищеца в имота й сграда и съответно на тези твърдения е въведено и искането за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата 20 000 лева, предявена частично, с която се е обогатила за негова сметка. Указано е, че с оглед направените уточнения на исковата претенция (чл. 129, ал.5 ГПК), от които се установява, че изтеглените от ответницата суми са вложени за строеж на имот , собственост на последната, то в резултат на това ищецът е обеднял с тях, а ответницата се е обогатила , поради което съдът е следва да разгледа иска, тъй като същият е допустим и съответен на търсената защита. Уточнено е, че с молби от 09.06.2021г. и от 05.07.2021г. ищецът е посочил, че липсва спор между страните, че по договора за строителство от 02.11.2016г. ответницата се е разплащала с негови парични средства и от негово име; в резултат от извършените плащания по договора за строителство от името на ищеца ответницата е получила имотна облага, тъй като е придобила право на собственост върху построеното в неин собствен имот със чужди средства. Посочил е, че между ищеца и ответницата-собственик на имота върху който се строи къщата, липсва договор, като се е стигнало до неоснователно разместване на имуществени блага. Посочено е, че отхвърлянето на главения иск по чл.284, ал.2 ЗЗД, в случая е факт ирелевантен за допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД, тъй като макар определени обстоятелства по двата иска да съвпадат, различни са правопораждащите факти, от които се извежда правото по всеки един от исковете. С оглед изложеното ВКС е счел, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.293, ал.2 във вр. с чл.281, т.3 ГПК, поради което го е отменил, а делото е върнато за разглеждане по същество на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

След връщане на делото от ВКС отново за ново разглеждане, вече само по иск с правно основание чл.59 ЗЗД , съдът с обжалваното решение го е отхвърлил като е приел, че със сумата от 20 000/двадесет хиляди/ лева, изтеглени от банкова сметка в „У. Б.“ АД, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., ответницата не се е обогатила неоснователно . Съдът е посочил, че нормата на чл. 59 ЗЗД изисква неоснователно обогатилият се за сметка на другиго да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването и за да е бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; да е налице обедняване на ищеца; да е налице липса на основание за обогатяването на обогатилото се лице; да не съществува друга правна възможност, т.е. друг иск за защита на лицето, което е обедняло /ищеца/. Съдът в обжалваното решение, след поредното връщане за ново разглеждане от ВКС, е приел, че страните са били в облигационна връзка , респективно отношения им не могат да се развият на плоскостта на неоснователното обогатяване и е счел, че по делото не са установени кумулативните предпоставки на вземане, възникващо на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлил предявения иск на това основание като неоснователен.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за съотношението между субсидиарността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По така поставения въпрос настоящият състав споделя разрешението дадено в трайно установената практика на ВКС, според която съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото да се иска връщане на полученото без правно основание обогатяване възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същия да се защити. Ако обеднелия разполага с други искове за възстановяване на обедняването си - вещен, облигационен, деликтен, то искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неприложим, тъй като не може да се конкурира в с тях по силата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства конкуренцията между тях. Затова ако по отношение на едно и също лице- ответник, твърденията на обеднилото се лице - ищец, сочат на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последния и спорът ще трябва да се разреши с оглед на него. Предпоставките на иска по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, съгласно посочената разпоредба, са наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, произтичащи от един общ факт, липса на правно основание и субсидиарност на иска /ППВС № 1/79г./. Пак от същата разпоредба се извлича и размерът на дължимата престация – ответникът дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

По същество на касационната жалба:

Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.294, ал.1 ГПК след връщане на въззивната инстанция от ВКС с указания за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе повторно с решение по същество по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, спазвайки диспозитивното начало в чл.6, ал.2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв какъвто ищецът го е определил чрез твърденията си в исковата молба и при съответната правна квалификация, според изложените в същата правопораждащи факти. При двукратното си произнасяне ВКС изрично е посочил, че исковата претенция се основава на неоснователно обогатяване, с твърдения за изградена от ответницата със средства на ищеца нова сграда в недвижим имот, нейна лична собственост, по който начин последната се е обогатил за сметка на ищеца, като в тази насока са давани и указания от въззивния съд, свързани с редовността на исковата молба . В трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана и в постановени по реда на чл.290 ГПК - решение № 60042 от 26. 07.2021г. по т.д. № 242/2020г. на І т.о., р.Решение № 143/17.02.2020г. по т.д. № 2703/2017г. на I т.о., решение № 83/26.03.2013г. по гр.д. № 799/2012г. на II г.о. и др. се приема, че задължителността на указанията на касационния съд обхващат както процесуалния закон, така и материалния закон, като законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото, поради което и несъобразяване с указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния и/ или процесуален закон е съществено нарушение на процесуалното правило на чл.294, ал.1, пр.2 ГПК и води до процесуална незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение, който порок, ако се е отразил на крайния правен резултат по делото обуславя и отмяната му, какъвто е настоящия случай. При дадени задължителни указания от касационната инстанция не може да бъде споделен изводът на въззивния съд за липса на част от елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване.

По делото е установено, че ответницата е изтеглила от сметка на ищеца сумата 20 000 лева и е използвала същата за построяване на сграда в собственото й дворно място. Лишено от нормативна опора е изразеното от решаващата инстанция становище, че независимо, че ищецът е вложил лични средства в построяването на сграда, която не може да ползва , то за него не е налице обедняване. Неоснователното обогатяване е самостоятелен източник на задължения, различен от договора и непозволеното увреждане и затова задължението, породено от неоснователно обогатяване, не може да се обуславя от виновно действие или бездействие на страните, тъй като между тях не съществува правоотношение, което да ги обвързва и да налага определено тяхно поведение. Неоснователното обогатяване се поражда от факт или група факти и връзката между тях, която е довела до обогатяване на ответника и обедняване на ищеца без правно основание /т.5 на ППВС № 1 от 1979 г./. Следователно наличието на неоснователно обогатяване се определя само от установената фактическа обстановка, а в случая тя сочи на неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, което е нетърпимо за правния ред и трябва да бъде отстранено.

В правната доктрина и в трайната съдебна практика, се приема, че обедняването може да се изрази и само в изгубване на имуществени блага. Именно тази проявна форма на обедняването е осъществена в настоящия случай, тъй като ищецът е заплатил суми за изграждане на жилищна сграда, която е изключителна собственост на ответницата и срещу които той не може да претендира да е придобил права върху построеното. След като е установено , че ответницата е собственик на терена, върху който е построила жилищна сграда, като за част от строителните дейности е използвала и средства на ищеца, а ищецът не е собственик на постройката , то не може при изчисляване на неговото обедняване хипотетично да се предполага, че е дарил средствата за построяването й. В хипотезата на чл.59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне по-малката сума между обедняването и обогатяването. В случая обогатяването на ответницата е със стойността на сградата, но обедняването на ищеца е до размера на вложените в нейното построяване негови средства и именно тази по малка сума му се дължи.

На основание чл.78, ал.1, вр.чл.80 ГПК ответницата следва да заплати на жалбоподателя сумата 1230 лева разноски за производството пред ВКС, които своевременно са претендирани.

Предвид изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 27.06.2023г. по гр.д.№2214/2019г.на ОС Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т. Д. Л. да заплати на Й. П. М. сумата 20 000/двадесет хиляди/ лева, с които неоснователно се е обогатила за негова сметка, както и сумата 1230 лева разноски за производството пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: