Правомощия на въззивния съд при сгрешена правна квалификация на иска

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 469

гр. София, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 605/2026 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. П. против решение № 155 от 24.09.2025 г. по гр. д. № 352/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът „Пампорово“ АД с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Д., оспорва касационната жалба.

Третото лице – помагач Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не взема становище.

Предмет на разглеждане е жалбата срещу посоченото въззивно решение, с което е обезсилено в цялост решение № 49 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 292/2024 г. на Окръжен съд – Смолян за частично уважаване, съответно отхвърляне, на предявените от Р. И. П. против „Пампорово“ АД искове, квалифицирани като такива с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, и делото е върнато на Окръжен съд – Смолян за произнасяне от друг състав по предявените от ищцата обективно съединени искове.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че първата съдебна инстанция се е произнесла по искове, с каквито не е била сезирана, доколкото в исковата молба се е твърдяло, че на 05.02.2024 г. ищцата посетила ски зона „Пампорово“ и закупила еднодневна лифт карта за ползване на всички ски зони в едноименния курортен комплекс, вкл. процесната въжена линия – седалков лифт, като при качване на същия била ударена от съоръжението, поради движението му с несъобразена скорост и й било причинено телесно увреждане – счупване на шийката на лява бедрена кост, от което са произтекли претендираните за обезщетяване вреди. Мотивирани са съображения, че при тези твърдения спорното право следва да се квалифицира на плоскостта на договорната отговорност за вреди от неизпълнение на задължението на превозвача (по договор за превоз) – по чл. 369 ТЗ, да превози до определено място ищцата и нейния ръчен багаж, като й осигури подходящи удобства и сигурност срещу задължението на пътника да заплати възнаграждение и спазва установените правила за безопасност. В заключение е прието, че вместо да разгледа предявените искове на това (договорно) основание, първостепенният съд се е произнесъл по иск за обезщетение на вреди (неимуществени и имуществени) от непозволено увреждане – чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, като е обсъждал наличието на предпоставките от състава на деликтната отговорност. Ето защо, първоинстанционното решение е счетено за процесуално недопустимо и поради обезсилено, а делото е върнато на постановилия го съд за произнасяне от друг негов състав по предявените искове.

С определение № 1591/30.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, разрешен в обжалваното решение за правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска и за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, към която настоящият състав се присъединява - постановените по реда на чл. 290 ГПК, решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 822/2010г на IV г. о.; решение № 226 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1470/2011 г. на III г. о.; решение № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г. на III г. о.; решение № 138 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 1127/2010 г. на IV г. о.; решение № 375 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 931/2009 г. на IV г. о; решение № 673 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 2868/2008 г. на III г. о.; решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г. на IV г. о.; решение № 398 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на IV г. о.; решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на II т. о., решение № 75 от 28.05.2010 г. по т. д. № 923/2009 г. на II т. о. , решение № 37 от 4.02.2025 г. по т. д. № 2137/2023 г. на II т. о., решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. на I т. о., решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г. на II т. о., решение № 201 от 16.01.2019 г. по т. д. № 820/2018 г. на I т. о. и др. В тази практика се приема, че основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск, т.е. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск. Последователно ВКС застъпва становището, че неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно. Недопустимо е решението когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението.

По касационната жалба.

При дадения отговор на обуславящия изхода на делото правен въпрос, въззивното решение се явява неправилно. Основателен е касационния довод на ищцата, че в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, втората съдебна инстанция е обезсилила атакуваното решение на първостепенния съд и е върнала делото на същия за произнасяне по предявените искове. В обжалваното решение е прието, че спорът има друга правна квалификация от посочената от първоинстанционния съд – че се касае за отговорност за вреди от неизпълнение на задължение по договор за превоз, свързано с осигуряване от превозвача на безопасно и сигурно пътуване на пътника (ищцата, доколкото тя, излагайки твърдения, че в деня на инцидента е закупила дневна ски карта за ползване на всички ски зони в к. к. „Пампорово“, вкл. процесната пътническа въжена линия - лифтовото съоръжение, сочела да е сключила договор за превоз с ответника), вместо от непозволено увреждане. Така в нарушение на правилото на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, въззивният съд е обезсилил обжалваното пред него решение и е върнал делото за ново разглеждане, вместо да даде собствено разрешение на спорното материално право като се произнесе съобразно приетата от него правна квалификация и изложи собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора.

Като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно – чл. 293, ал. 2, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК и върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в Пловдив за произнасяне по спора – чл. 293, ал. 3 ГПК.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността на страните за разноските за производството пред Върховния касационен съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 155 от 24.09.2025 г. по гр. д. № 352/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Пловдив .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.