Изискване на обяснения само за част от дисциплинарните нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 160/12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Джулиана Петкова
при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2401 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Детска градина /ДГ/ „Слънце“ срещу решение №.70/7.02.23 по г.д.№.618/22 на Софийски окръжен съд, ІІ в.г.с., с което, след частична отмяна на реш.№.59/9.06.22 по г.д.№.225/21 на РС Пирдоп /по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ/, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени, ведно със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията.

Ответната страна П. И. Х. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.3431/9.11.23 е допуснато касационно обжалване по въпрос, свързан с начина на искане на обяснения от работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание.

С обжалваното решение е изяснено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение /трудов договор от 18.09.18/, по силата на което ищцата е заемала длъжност „директор“ на ДГ“Вяра, Надежда и Любов“; със заповед №.77/1.03.22 на Кмета на Община Златица й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188 т.3 вр. с чл.187 ал.1 т.8 КТ, като в мотивите на заповедта е налице позоваване на жалби /шест от 2018г., една от 12.03.20, една от 7.12.20/, доклад от 15.01.21 /на комисия, назначена със заповед от 23.12.20/, среща от 23.12.20 с персонала на ДГ“Вяра, Надежда, Любов“, оплаквания от арогантно и диктаторско поведение и отношение на директора към персонала, искане на родители за отстраняване на директора, заявено на среща на 4.12.20, протест на родители на деца от ДГ от 11.12.20, намерил широк обществен отзвук, създаденото сред обществото напрежение, водещо до опетняване на името на ДГ“Вяра, Надежда и Любов“ и община Златица. Прието е, че преди налагане на дисциплинарното наказание Кметът е поискал обяснения за извършеното нарушение само с оглед обстоятелствата, изложени в жалба №.46-293-2/7.12.20, копие от която е било връчено на ищцата, и тя е депозирала писмени обяснения. Същевременно в уволнителната заповед са включени и факти, които не се съдържат в жалбата от 7.12.20 и за които не са били искани обяснения /респ. не са били искани обяснения за обстоятелствата по шестте жалби от 2018, които са били взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание/. При тези обстоятелства е прието, че наложеното наказание следва да бъде отменено на основание чл.193 ал.2 КТ без да се разглежда спора по същество. Предвид основателността на главния иск, за основателни са намерени и акцесорните, като доколкото работникът се възстановява на длъжността, от която е уволнен, независимо от преобразуването на ДГ „Вяра Надежда и Любов“ в ДГ „Слънце“ /чрез вливане/, е прието, че възстановяването трябва да се извърши на длъжност директор в ДГ“Вяра, Надежда и Любов“.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

По въпроса е формирана цитирана от касатора практика на ВКС - реш.№.53/31.05.17 по г.д.№.2943/16, ІІІ ГО, която настоящият състав споделя. Съгласно същата работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения обяснение да се даде едновременно, като предостави един общ срок за депозиране в рамките на дисциплинарното производство. В този случай действието му се преценява с оглед изискванията на чл.193 ал.1 КТ по отделно за всяко от посочените нарушения /включително достатъчен ли е бил даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание/, а не като цяло.

С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че неправилно въззивният съд е намерил, че доколкото е установено изискване на обяснения само за част от нарушенията, това автоматично води до незаконосъобразност на уволнението при условията на чл.193 ал.2 КТ – преценявайки действията на работодателя като цяло, а не по отделно за всяко нарушение. Ако по отношение на част от нарушенията, дали основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е изпълнено изискването за искане на обяснения - т.е. нарушен е чл.193 ал.1 КТ, трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа във връзка с останалите нарушения, за които са изискани обяснения. Съдът трябва прецени вида и естеството на последните /дали се касае за единични прояви, настъпили на определени дати, или за поддържано трайно състояние за даден период/, поисканите и дадени конкретни обяснения във връзка със същите, събраните доказателства за установяването им, тежестта на допуснатото нарушение и съразмерността на наложеното наказание - вкл. с оглед естеството на нарушението и значението му с оглед характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението /реш.№.62/ 20.04.21 по г.д.N.2034/20, ІІІ ГО, реш.№.112/7.05.15 по г.д.№.5348/14, ІІІ ГО, реш.№.293/21.11.11 по г.д.№.238/11, ІІІ ГО, реш.№.227/29.06.12 по г.д.№.1417/11, ІІІ ГО, реш.№.163/13.06.12 по г.д.№.564/11, ІV ГО/. Въззивната инстанция, обаче, е формирала извод за основателност на претенцията без да разгледа спора по същество във връзка с нарушенията, за които са изискани обяснения, без да обсъди събраните по делото доказателства в тази връзка, възражения на страните и съответно горепосочените обстоятелства /спорът не е разгледан по същество и от първата инстанция/. При тези обстоятелства е допуснато съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.
От друга страна неразглеждането на спора по същество - необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения, при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в разглеждане на спора по същество във връзка с нарушенията, за които са изискани обяснения, в надлежно обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията страните, в това число относно задълженията на ищцата и релевантните във връзка с преценката по чл.189 КТ факти и обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.70/7.02.23 по г.д.№.618/22 на Софийски окръжен съд, ІІ в.г.с
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :