Ефективно наказание за катастрофа с починал след несъобразена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * причиняване на смърт и телесни повреди в транспорта * несъобразена скорост * навлизане в лента за насрещно движение * справедливост на наказание * причинна връзка

РЕШЕНИЕ

№ 557

гр. София, 06 ноември 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1089 по описа за 2023 година

Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия А. К. и частните обвинители З., А. и К. С., чрез повереника им адв. З. Т., срещу въззивно решение № 186 от 19.10.2023г., постановено по внохд № 388/23г. на Пловдивски апелативен съд.
В жалбата на повереника на частните обвинители се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Като нарушение на закона се изтъква неправилното според касатора оправдаване на подсъдимия в частта да е нарушил чл.16, ал.1 от ЗДвП. Изтъква се, че визираната норма забранява навлизането и движението в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне, които забрани не са кумулативно дадени, поради което с реализирането на една или на двете предпоставки, нарушението следва да се счита за осъществено. В подкрепа на заявеното основание за явна несправедливост на наказанието се посочва, че неправилно въззивният съд е приел като смекчаващо обстоятелство признаването на вината и дадените от подсъдимия подробни обяснения от досъдебното производство, тъй като той само бил направил изявление, че се признава за виновен, без да е съобщил важни факти за изясняване на обективната истина. Твърди се, че въпреки многобройно описаните нарушения на водача и телесни увреждания на пострадалите, без да е извършил пълен и подробен анализ на доказателствата, въззивният съд е приел, че не следва наказанието да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства. Прави се искане за отмяна в частта, с която подсъдимият е оправдан за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и увеличаване размера на наложените наказания.
В жалбата на подсъдимия се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Изразява се несъгласие с доводите на мнозинството от въззивния състав, че подсъдимият К. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, тъй като посочените в мотивите на решението нарушения са осъществени за период от около две години и не могат да се приемат за тежки, както и че личната обществена опасност на подсъдимия е ниска. Реалното изпълнение на наказанието според касатора се явява явно несправедливо, поради което се предлага отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. В. В., както е подадена, а жалбата на частните обвинители се предлага да се остави без уважение.
Частните обвинители З. А. С. и К. З. С., надлежно уведомени, се явяват.

Частният обвинител А. З. С., редовно уведомена, не се явява.
За всички частни обвинители се явява техният повереник - адв. З. Т., която моли за уважаване на подадената жалба, като излага подробни съображения в подкрепа на заявените основания. Пледира за отмяна на решението в частта, с която подсъдимият е оправдан за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, както и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и частична основателност на жалбата на частните обвинители. Излага доводи, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Изтъква, че са налице основания за увеличаване на наложеното наказание. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно оставяне в сила на въззивното решение.

В рамките на упражнено право на лична защита, подсъдимият К. изразява съжаление за случилото се, а в последната си дума моли за условна присъда.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 51 от 07.06.2023 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 827/23г., подсъдимият А. Б. К. е признат за виновен в това, че на 26.12.2021г. на път III - 8602, в зоната на км 5+500, попадащ в участък от пътя между с. Златитрап и с. Брестовица, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „ ***“ с регистрационен номер ****, е нарушил правилата за движение - чл.20 ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на едно едно лице З. К. С. и средни телесни повреди на повече от едно лице: на З. А. С. и А. З. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343, ал.3 б. „б“ пр.1 във вр. ал. 1, б. „в“ и б. ,б“, пр. 2 вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието.

На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца.
С присъдата съдът се произнесъл относно веществените доказателства и по направените разноски по делото.
По жалба на повереника на частните обвинители и жалба на защитника на подсъдимия К. е образувано внохд № 388/23г. на Пловдивски апелативен съд. С решение № 186 от 19.10.2023г., въззивният съд е изменил присъдата като е оправдал подсъдимия А. К. по възведеното му обвинение да е осъществил престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.3, б. „б“ пр.1 във вр. ал. 1, б. „в“ и б. ,б“, пр. 2 вр. чл.342, ал.1 НК при нарушение и на чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и е осъдил подсъдимия да заплати на адв. Т. на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 6 750 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство поотделно на всеки един от частните обвинители. В останалата част потвърдил присъдата.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинението. Приложението на тази диференцирана процедура е обусловило определянето на наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК, което след редукцията е било индивидуализирано в размер на две години и осем месеца „лишаване от свобода”.
Основанията, посочени в касационната жалба на частните обвинители, са за нарушение на закона относно неправилно оправдаване по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, като се иска увеличаването му.
В рамките на приетите за установени факти, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е приложил закона. Несъмнено по делото е установено, че причина за пътно транспортното произшествие и настъпване на резултата е допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно управление на моторното превозно средство с несъобразена скорост, която от своя страна е довела до загубата на контрол над управлявания автомобил и навлизането му в лентата за насрещно движение. Mакар и формално да е осъществен състава на нарушението, правилно въззивният съд е оправдал подсъдимия за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поради несъобразената с пътните условия скорост подсъдимият е загубил контрол над управлявания от него автомобил, което е довело и до навлизане в лентата за насрещно движение, което навлизане обаче не е съзнателно и целенасочено и не може да се обвърже с изпълнителното деяние на престъплението. Безспорно по делото е установено, че нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, както и че високата, несъобразена скорост е причината за навлизането в пътната лента за насрещно движение, което се е реализирало след като движението на лекия автомобил вече е било извън контрола и волята на подсъдимия, поради което въззивната инстанция правилно и съобразно разпоредбите на закона е оправдала подсъдимия за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да е налице явна несправедливост на наказанието, следва да е наложено такова по вид наказание или в такъв размер, че очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, предвидени в чл. 36 от НПК или когато неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. В конкретния случай въззивният съд е взел предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало, младата възраст, признанието на вината и дадените обяснения в досъдебна фаза, искреното съжаление и разкаяние, много добрите характеристични данни, изводими и от трудовата му ангажираност и продължаващото му обучение в Техническия университет в гр. Габрово. В тази връзка оплакването, че признанието на подсъдимия неправилно е прието като допълнително смекчаващо обстоятелство, е несъстоятелно. Направеното от подсъдимия признание на посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, съставлява абсолютно условие за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. То може да се цени и като смекчаващо отговорността обстоятелство само в случаите, когато е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи (т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС). В случая, дадените обяснения са спомогнали за установяване на обективната истина още в началото на досъдебното производство, с което подсъдимият съществено е допринесъл за своевременното разкриване на обстоятелствата на извършеното престъпление. В този смисъл признанието за вината правилно и законосъобразно е отчетено от контролираната инстанция като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Наред с това, въззивният съд е изтъкнал и отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито са надвишаването на безопасната в случая скорост над два пъти, многократното санкциониране на водача по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, характеризиращо го като недисциплиниран и системно неспазващ законоустановените норми, регламентирани в ЗДвП, множеството средни телесни повреди, причинени на пострадалите З. и А. С.. Не са налице обстоятелства, които да не са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието.
След обстоен, прецизен и мотивиран анализ, въззивният съд, съобразявайки разпоредбите на закона, правилно е възприел наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с които обстоятелствени аргументи настоящият съдебен състав се солидаризира и не намира за необходимо да ги преповтаря. Поради изложеното, наведеният довод за определяне на наказанието при превес на отегчаващите обстоятелства, който е бил отправян от частното обвинение и пред въззивния съд, се явява неоснователен.

Заявената от защитата на подсъдимия претенция, че посочените административни нарушения не могат да се приемат за тежки, е неоснователна. Действително в приложената по делото справка за извършени административни нарушения на ЗДвП и наложените за тях административни наказания на А. К. не сочи на особена тежест на нарушенията. Впечатление прави обаче тяхната многобройност и осъществяването на повтарящи се нарушения, което свидетелства за липса на дисциплина на подсъдимия като водач на МПС и трайна нагласа за неглижиране на законовите изисквания, регулиращи движението по пътищата.
Касационната инстанция не споделя изложените от адв. В. съображения, че целите на наказанието биха могли в случая да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наказанието. За прилагането на чл.66, ал.1 от НК спрямо лице, неосъждано за престъпление от общ характер на лишаване от свобода, следва да се прецени дали поправянето и превъзпитаването на осъдения може да бъде постигнато чрез условното осъждане. Наред с това следва да се съобрази и генералната превенция, която също е цел на наказанието. В случая е налице тежък резултат с настъпила смърт на едно лице и причинени средни телесни повреди на две лица, който е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, довело от своя страна до навлизане на управлявания от него автомобил в насрещната лента за движение. Не без значение е и обстоятелството, че пострадалите от престъплението нямат никакъв принос към настъпване на вредоносния резултат. Отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК в случая е неоправдано от гледна точка на необходимостта от по - трайно и интензивно въздействие върху дееца. С ефективното изпълнение на това наказание биха се постигнали успешно и целите на генералната превенция, предвид масовото неглижиране от водачите на моторни превозни средства на правилата за безопасно движение, водещи като резултат до отнемането живот и трайно увреждане на здравето на много хора. Едно от средствата за противодействие на подобни посегателства е и наказателната репресия, която не бива да бъде неоправдано снизходителна. Реализацията на възможността за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК зависи от преценката на съда дали целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. Предходните инстанции правилно и законосъобразно са приели, че за поправянето на подсъдимия е необходимо същият да изтърпи реално наложеното му наказание „лишаване от свобода”, с които аргументи касационният съд се съгласява.
Видно от депозираната от адв. З. Т. молба и намиращите се по делото договори за правна защита и съдействие същата е оказвала правна помощ безплатно на всеки един от частните обвинители З. А. С., А. З. С. и К. З. С., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Последните са били представлявани от адв. Т., която е участвала в съдебното заседание пред Върховния касационен съд и е осъществявала процесуално представителство. Съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на осъществилия процесуално представителство пред ВКС, като размерът на възнаграждението следва да се определи на основание чл.13 ал.1 т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по 1700 лева за всяко от трите представителства или общо 5 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, I НО

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 19.10.2023г., постановено по внохд № 388/23г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА подсъдимия А. Б. К. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат З. Т. сумата от 5 100 /пет хиляди и сто лева/, представляваща адвокатско възнаграждение от по 1700 лв. за предоставена безплатна правна помощ поотделно на всеки един от частните обвинители З. А. С., А. З. С. и К. З. С..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: