Служебно разширяване на режима на лични контакти между родител и дете

Текстът на акта

Ключови фрази

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

гр. София, 13.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1996 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство е образувано е по жалба на ищеца по делото Б. С. Ч. срещу решение № 39/08.02.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 3/2024 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 1508/28.10.2023 г. по гр. дело № 1384/2023 г. на Русенския районен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Г. П. Ч. иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на решение № 289451/26.11.2019 г. по гр. дело № 63201/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), като на касатора-ищец да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Й. Б. Ч., да бъде определено местоживеенето на детето при бащата, на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето; в тежест на касатора са възложени разноските за въззивното производство по делото.

С постановеното по делото определение № 5915/18.12.2024 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта относно режима на лични отношения между бащата (ищеца) Б. Ч. и детето Й. Ч..

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част от въззивното решение, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се отклонил от задължението си да защити най-добрия интерес на детето, като постигането на полезен резултат, като измени мерките на лични отношения на касатора с детето. В този контекст се изтъква, че по делото е установено, че бащата отглежда детето десет и повече дни в месеца от продължителен период от време, като въззивният съд следвало „да узакони“ така създаденото фактическо положение. Изложеното в жалбата се поддържа, чрез процесуалния пълномощник на касатора – адв. С. Б., в откритото съдебно заседание и в писмена защита. Излага се становище, че лаконично формулираният действащ режим на лични отношения между бащата и детето не е съобразен с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК и с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. и в трайно установената съдебна практика, и не обезпечава достатъчно широк контакт и не се улесняват правилните отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, както и с майката. Изтъква се, че при определянето на този режим съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай с оглед най-добрия интерес на детето. Сочи се, че по делото са доказани ползите от общуването на детето с бащата – спокойствие, сигурност, радост, привързаност, качествено обгрижване на детето, както и че такова общуване е в интерес на детето, което е обективно невъзможно при спазването на такъв ограничен режим. Изтъква се и че при определяне на режима следва да се създаде нормална обстановка за поддържането на контактите, както и че режимът следва да е такъв, че да не предизвиква спорове и конфликти между родителите. В този контекст се поддържа, че въззивният съд е следвало да упражни правомощието си и да се намеси и администрира това правоотношение, тъй като очевидно страните не са успели с постигнатото споразумение да получат адекватен резултат, поради отпадането на привременните мерки. Сочи се и че въззивният съд е бил длъжен да разреши този въпрос, независимо от волята на страните, като упражни възложеното му от закона правомощие за съдебна администрация.

Насрещната страна – ответницата Г. Ч., чрез процесуания си пълномощник адв. А. Ж., в отговора на касационната жалба и в молба от 25.02.2025 г. излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и на предявения по делото иск по чл. 59, ал. 9 от СК. Изтъква се, че фактическата промяна, изразяваща се в продължително пребиваване на детето при бащата, както и несъобразяването от негова страна с вече утвърдения режим на лични отношения, не са станали със съгласието на майката, а въпреки нейното изрично несъгласие, като бащата е взимал детето от детската градина в Русе и го е водил в София. Поддържа се и че утвърденият с решението от 26.11.2019 г. на СРС, режим на лични отношения не бил лаконичен, а нормален и подробно регламентиран, като продължавал да е в интерес на детето и съобразен с учебните му занятия в Русе, както и че всяко допълване на този режим би навредило на детето, тъй като ще се наложи то да прави допълнителни пътувания от Русе до София и обратно.

С посоченото по-горе определение № 5915/18.12.2024 г., касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос за задължението на въззивния съд при разглеждането на иск по чл. 59, ал. 9 от СК служебно да следи за защитата на интереса на детото, като извърши и служебна преценка относно ефикасността на действащия режим на лични отношения между него и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права.

Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС, при решаването на споровете между родителите относно въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства, именно като критерии за извършването на служебната преценка от съда с оглед защитата интересите на децата, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. В решението си съдът следва да обсъди и да вземе предвид желанията и интересите на родителите и децата, но не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с тях, а изхождайки именно и изключително от интересите на децата, той е длъжен да разреши спора между родителите единствено на базата на задълбочена и комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и на цялата съвкупност от всички конкретно установени от тях обстоятелства, които са от значение в конкретния случай за максималната защита на интересите на децата (в този смисъл – и т. VI.1 от ППВС № 1/12.11.1974 г.). Изследвайки цялата съвкупност от тези релевантни факти, съдът следва да съобрази конкретните специфични обстоятелства, които са от най-съществено значение за интереса на конкретното дете, и – специално – такива обстоятелства, ако са установени по делото, които са от естество да поставят детето в риск или да накърнят или застрашат интересите му. Това разрешение е изцяло важимо и при разглеждането на иска по чл. 59, ал. 9 от СК. Под изменение на обстоятелствата, по смисъла на тази разпоредба, се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали конкретно установените факти се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която служебна преценка следва също да се изхожда изключително от интересите на детето (т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г.). В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото то не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулират комуникацията между родителите, когато те трябва да вземат общо решение за детето, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, включително и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 от СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Сред правомощията на съда е и да постанови личните контакти да се осъществяват на определено място, както и в присъствието на определено лице, особено ако такива мерки са препоръчани от експерта и съдът ги намира за полезни. В този смисъл са както посочените по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., така и основаната на тях константна практика на ВКС, обективирана в решение № 98/02.05.2019 г. по гр. д. № 4628/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г. на ІV-то гр. отд., решение № 331/01.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г. на ІV-то гр. отд., решение № 60286/11.01.2022 г. по гр. д. № 1395/2020 г. на ІV-то гр. отд. и др., като настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на поставения по делото правен въпрос.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, в противоречие с така цитираната практика на ВС и ВКС, въззивният съд по никакъв начин не е обсъдил ефикасността на уговорения между страните в споразумението по чл. 59, ал. 1 от СК, одобрено с решението от 26.11.2019 г. на СРС, режим на лични отношения (контакти) между бащата Б. Ч. и малолетното дете Й., респ. – съдът не е извършил служебна преценка, дали този режим продължава да е в интерес на детето, с оглед установените по делото релевантни обстоятелства. Основателни са оплакванията и доводите на касатора, че като не е упражнил това свое служебно правомощие, възложено му от закона, окръжният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е довело и до нарушение на материалния закон. Това е така, защото този разписан в споразумението между страните, действащ режим на лични контакти между бащата и детето е крайно лаконичен и необосновано ограничен: „Всеки месец, през седмица, считано от 01.04.2020 г., от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с преспиване“, като той не отговоря на посочените по-горе, установени в материалния закон и от съдебната практика, критерии и изисквания за закрила интересите на малолетното дете на страните и на правото му на пълноценно общуване и с двамата родители. Неоснователни са доводите на ответницата, че този режим бил нормален и подробно регламентиран, като продължавал да е в интерес на детето и съобразен с учебните му занятия в Русе, тъй като тя погрешно счита, че в него се включват подробно регламентираните в споразумението привременни мерки, чието действие е отпаднало, също считано от 01.04.2020 г., съгласно текста на споразумението. Именно пестеливата регламентация на действащия режим, както и силно влошените отношения между двамата родители и липсата на достатъчна комуникация между тях са довели до неспазването на този режим от страна на бащата и до неговото фактическо разширяване след месец юни 2022 г., при което детето е пребивавало при бащата и той го е отглеждал по десет и повече последователни дни в месеца. Неоснователни са и доводите на касатора-ищец, че съдът следвало „да узакони“ така създаденото фактическо положение, доближаващо се до съвместно упражняване на родителските права от двамата родители, тъй като съгласно т. 2 и разясненията в мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, това е възможно само при постигнато между родителите споразумение именно за такова съвместно упражняване на родителските права, каквото споразумение в настоящия случай очевидно няма. Неефективността на действащия от 01.04.2020 г. режим на лични отношения между бащата и детето, както и неблагоприятните последици за детето от последвалото от това и от неразбирателството и непримиримостта между двамата родители относно отглеждането и възпитанието му, фактическо разширяване на режима, са обсъдени и в приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза. Вещото лице сочи, че след като се променя динамиката и продължителността на срещите на бащата с детето (две седмици при майката в Русе и повече от десет дни при бащата в София), Й. реално губи представа за това къде е неговият дом, съответно няма ясни граници за дом, семейство, правила и модел на родителстване, което води до преживяване на несигурност и тревога у него. Експертът счита също така, че е необходимо родителите в по-голяма степен да се съобразяват с възможностите на детето да понесе непрекъснатите промени, които те внасят в живота му (развода и преместването на детето в Русе през 2019 г.; посещаването на детска ясла, по-късно на масова (общинска) детска градина и преместване след това в частна детска градина; тренировки по плуване в Русе през 2021 г. и тренировки по плуване в София през 2022 г.; интензивна работа с логопеди както в Русе, така и в София; прекарване поравно време с майката и с бащата в различни домове и населени места от лятото на 2022 г.; посещения на занималня в София през октомври 2022 г.; тренировки по карате; срещи с психолог; явяване на събеседване за прием в училище в София и т.н.) – всички тези усилия задоволяват до голяма степен желанието и потребностите на родителите (и техните семейства), но не са щадящи за детето; на практика Й. е поставен в ситуация да прави невъзможен избор – при кого от двамата родители живее. Вещото лице дава и препоръка, че за да може да се поддържа добра връзка на детето, с който и да е от двамата родители, водещи трябва да са потребностите на детето, което предполага срещите с родителя „в режим на лични отношения“ да се осъществяват при ясен регламент както за двамата родители, така и за детето, който да е постоянен за продължителен период от време и да не натоварва детето. Същевременно експертът сочи, че Й. (понастоящем 7-годишен) е в период на своето развитие, в който са значими и двамата родители; за него е важно да се осигури среда, в която е гарантиран психологически комфорт и спокойствие, и в която да са представени фигури, осигуряващи както „майчината“, така и „бащината“ позиция. В откритото съдебно заседание вещото лице отново сочи, че Й. има затруднено социално включване и в същото време той непрекъснато се сблъсква с много нови ситуации, при които се чувства дискомфортно, като експертът отново изтъква, че детето трябва да бъде щадено, че трябва да има комуникация между двамата родители, както и че решението на съда трябва да регламентира ясни граници за детето, в които то да се впише. В тази връзка вещото лице пояснява, че и двамата родители могат да полагат грижи – когато детето е при бащата, това също ще бъде дом, в който то ще е вписано, но ще има ясни граници, ясни правила, като същото ще е и при майката.

Като не е съобразил всичко гореизложено, включително констатациите, становището и препоръките на експерта-психолог, и като не е извършил дължимата служебна преценка относно защитата на интереса на детото при регламентацията и осъществяването на режима на лични отношения между него и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, въззивният съд е постановил неправилно решение в частта му, допусната до касационно обжалване. В тази негова част въззивното решение следва да се отмени и, тъй като допуснатите от окръжия съд нарушения на процесуалния и на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът между страните относно регламентацията на режима на личните контакти между бащата и детето следва да бъде разрешен от настоящата касационна инстанция.

За да се съхрани пълноценната връзка и отношението на обич и привързаност от страна на 7-годишния Й. както към майка му, която упражнява родителските права и полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание, така и към баща му, който също се е грижил добре за него в продължителни периоди от време, съдът намира, че интересът на детето налага този режим да е възможно най-разширен. Същевременно, предвид значителната отдалеченост на местоживеенето на бащата – в [населено място], общ. Б. (в непосредствена близост до [населено място]), от местоживеенето на детето и майката – в [населено място], където детето ходи и на училище, режимът на лични контакти между него и бащата следва да е съобразен на първо място с нормалното протичане на процеса на обучение на детето, както и с това да не се налага то да пътува често на големи разстояния. С оглед това съдът намира, че бащата следва да взима детето всеки месец, през седмица – след приключването на учебните занятия в петък – до 16 ч. в неделя – с преспиване, като тези контакти се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето, понастоящем – [община]. На детето и бащата следва да се осигури възможност да са заедно и за по-продължителни периоди от време по местоживеенето на бащата и изобщо на територията на цялата страна (а при изрично съгласие на майката – и в чужбина – чл. 127а, ал. 1 от СК), което е най-подходящо по време на големите ученически ваканции – 40 дни през всяка лятна ваканция, както и през година – цялата пролетна ваканция, респ. – цялата коледна ваканция (обхващаща коледните и новогодишните празници), като същевременно се осигури възможност и за майката да е заедно с Й. през всяка лятна ваканция и по време на нейния платен годишен отпуск, като възможно най-равномерно всеки от двамата родители следва да е заедно с детето и по време на по-продължителните великденски празници. От друга страна, предвид силно влошените отношения между страните и недостатъчната комуникация между тях, както и с оглед препоръките на експерта-психолог, режимът следва да е максимално подробно и ясно разписан, като в него се включат и личните празници на детето и на двамата родители, както и всички официални празници, а също и като бъдат регламентирани мястото и времето на предаването на детето, като същевременно се даде възможност в определени граници и двамата родители да ги определят – по пътя на добросъвестно постигнато общо съгласие между тях, съобразявайки се изключително и най-вече с интересите на детето – с оглед конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, включително за да се даде възможност и време на майката да подготви детето за взимането му от бащата, както и да го подготви за училище след връщането му. Изхождайки от горните съображения, съдът намира, че следва да определи следния режим на лични отношения между бащата и детето:

Бащата да взима детето, с преспиване, всеки втори и четвърти петък от месеца – след приключване на учебните занятия и да го връща до 16 ч. в неделя на същата седмица, като контактите се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето; както и четиридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, като контактите на бащата с детето през този период се осъществяват на територията на страната, а при изрично съгласие на майката – и в чужбина, също при нейно съгласие 40-дневният период може да бъде разделен на няколко периода, не по-кратки от 10 дни.

През нечетните години бащата да взима детето през цялата пролетна ваканция, като контактите се осъществяват на територията на страната, а при изрично съгласие на майката – и в чужбина; както и на рождения ден на детето (9 декември) – след приключване на учебните занятия до 20 ч., а ако той се пада в неучебен ден – от 10 ч. до 16 ч., а ако и следващият ден е неучебен – до 16 ч. на този ден, с преспиване, както и в Деня на Освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на Съединението (6 септември) и Деня на народните будители (1 ноември) – от 10 ч. до 16 ч., като контактите в тези дни се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето.

През четните години бащата да взима детето през цялата коледна ваканция и по време на великденските празници (петък, събота, неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуване, освен когато съвпадат с пролетната ваканция – тогава детето остава при майката), като контактите на бащата с детето през тези периоди се осъществяват на територията на страната, а при изрично съгласие на майката – и в чужбина; както и на имения ден на детето (7 януари) – след приключване на учебните занятия до 20 ч., а ако той се пада в неучебен ден – от 10 ч. до 16 ч., а ако и следващият ден е неучебен – до 16 ч. на този ден, с преспиване, както и на Гергьовден (6 май), Деня на просветата (24 май) и Деня на независимостта (22 септември) – от 10 ч. до 16 ч., като контактите в тези дни се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето.

Когато рожденият ден на бащата (24 август) остава извън горните периоди, определени за лични контакти с детето, бащата да го взима от 10 ч. до 16 ч. на този ден, като контактите се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето. Когато рожденият ден на майката (29 януари) се пада в някои от горните периоди, определени за лични контакти с бащата, детето остава при майката за този ден.

За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща в този дом, а при изрично съгласие на майката – да го взима от училище или от друго определено от двамата родители място, респ. – да го връща на такова място. За пролетната и коледната ваканция и за великденските празници бащата да взима детето в 10 ч. на първия ден от ваканцията, респ. – в 10 ч. на Велики петък, а при изрично съгласие на майката – след приключване на учебните занятия в предходния ден, в който ги разпускат от училище, респ. – след приключване на учебните занятия на Велики четвъртък; и да връща детето до 16 ч. в деня преди то да тръгне на училище.

Съдът намира, че така разписаният режим в най-голяма степен осигурява закрила на интересите на малолетния Й., включително – възможно най-пълноценна връзка и с двамата му родители. Именно с оглед постигането на тази цел, и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители стриктно да спазват предписанията на съда за осъществяването на личните отношения между бащата и детето, както и да се съобразят с дадените по делото препоръки от експерта-психолог. При нови разногласия родителите следва да търсят първо пътя на диалога и консенсуса, а ако това е необходимо – и услугите на Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеенето на майката и детето, респ. – по местоживеенето на бащата. Разбира се, при проява на добросъвестност и при изрично споразумение за това между двамата родители, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или с двамата родители едновременно, и в дни/периоди и на места, извън тези по определения от настоящата инстанция режим. В тези случаи обаче родителите следва да съобразят, че това не трябва да нарушава нормалното обучение на детето в училище, както и че то не бива да пътува прекалено често на големи разстояния, т.е. – и в тези случаи личните контакти трябва да се уговарят и да се осъществяват предимно по местоживеенето на майката и детето или в близост до него. При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето, всяка от страните може да поиска от съда изменение на определения режим.

Предвид постановяваните частична отмяна на обжалваното въззивно решение и частична промяна на постановения с него краен резултат, съгласно чл. 81 от ГПК същото следва да бъде отменено и в частта му относно разноските, като те следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях – също съобразно крайния изход на спора по делото (в този смисъл е и ТР № 3/2023 от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 39/08.02.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 3/2024 г. на Русенския окръжен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част – относно режима на лични отношения между бащата Б. С. Ч. и детето Й. Б. Ч., както и в частта относно разноските по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК, утвърденото с решение № 289451/26.11.2019 г. по гр. дело № 63201/2018 г. на Софийския районен съд, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК – в частта относно режима на лични отношения между бащата Б. С. Ч. и малолетното дете Й. Б. Ч. , като

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:

Бащата да взима детето, с преспиване, всеки втори и четвърти петък от месеца – след приключване на учебните занятия и да го връща до 16 ч. в неделя на същата седмица, като контактите се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето; както и четиридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, като контактите на бащата с детето през този период се осъществяват на територията на страната, а при изрично съгласие на майката – и в чужбина, също при нейно съгласие 40-дневният период може да бъде разделен на няколко периода, не по-кратки от 10 дни.

През нечетните години бащата да взима детето през цялата пролетна ваканция, като контактите се осъществяват на територията на страната, а при изрично съгласие на майката – и в чужбина; както и на рождения ден на детето (9 декември) – след приключване на учебните занятия до 20 ч., а ако той се пада в неучебен ден – от 10 ч. до 16 ч., а ако и следващият ден е неучебен – до 16 ч. на този ден, с преспиване, както и в Деня на Освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на Съединението (6 септември) и Деня на народните будители (1 ноември) – от 10 ч. до 16 ч., като контактите в тези дни се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето.

През четните години бащата да взима детето през цялата коледна ваканция и по време на великденските празници (петък, събота, неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуване, освен когато съвпадат с пролетната ваканция – тогава детето остава при майката), като контактите на бащата с детето през тези периоди се осъществяват на територията на страната, а при изрично съгласие на майката – и в чужбина; както и на имения ден на детето (7 януари) – след приключване на учебните занятия до 20 ч., а ако той се пада в неучебен ден – от 10 ч. до 16 ч., а ако и следващият ден е неучебен – до 16 ч. на този ден, с преспиване, както и на Гергьовден (6 май), Деня на просветата (24 май) и Деня на независимостта (22 септември) – от 10 ч. до 16 ч., като контактите в тези дни се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето.

Когато рожденият ден на бащата (24 август) остава извън горните периоди, определени за лични контакти с детето, бащата да го взима от 10 ч. до 16 ч. на този ден, като контактите се осъществяват на територията на общината по местоживеенето на майката и детето. Когато рожденият ден на майката (29 януари) се пада в някои от горните периоди, определени за лични контакти с бащата, детето остава при майката за този ден.

За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща в този дом, а при изрично съгласие на майката – да го взима от училище или от друго определено от двамата родители място, респ. – да го връща на такова място. За пролетната и коледната ваканция и за великденските празници бащата да взима детето в 10 ч. на първия ден от ваканцията, респ. – в 10 ч. на Велики петък, а при изрично съгласие на майката – след приключване на учебните занятия в предходния ден, в който ги разпускат от училище, респ. – след приключване на учебните занятия на Велики четвъртък; и да връща детето до 16 ч. в деня преди то да тръгне на училище.

Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: