Допустимост на решение за собственост при подробно описание на имота по документи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 705

София 24.11.2025 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5317/2023 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 81290/08.09.2023 г. на Р. Ц. С. и С. А. С., подадена чрез адвокат З. Н., срещу въззивно решение № 4205/26.07.2023 г. по в. гр. д. № 7908/2022 г. на Софийски градски съд.

С определение № 6017/20.12.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4205/26.07.2023 г. по гр. д. № 7908/2022 г. на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - поради съмнения за очевидна неправилност на въззивното решение. Касационната проверка е във връзка с извода на въззивния съд за произнасяне от страна на първоинстанционния съд извън предметния обхват на правния спор и постановяване на решение по непредявен иск, въпреки че посоченият в диспозитива на първоинстанционното решение имот, по отношение на който искът е уважен, е индивидуализиран съобразно титула за собственост, с който ищците са се снабдили след проведена публична продан /влязло в сила постановление за възлагане/, приложена скица, и е описан като имот с идентификатор *** по КККР, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор ****.

С определение №1112/10.03.2025г. по настоящото дело е постановено конституиране на правоприемниците на починалата в хода на производството Й. Д. Д. : Д. К. Н. и З. К. Н., и двамата с адрес- [населено място].

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С обжалваното решение е обезсилено решение от 07.03.2022 г. по гр.д. № 69394/2018 г., по описа на Софийски районен съд. С последното е признато за установено по предявените от Р. Ц. С. и С. А. С. искове по чл. 108 ЗС по отношение на Й. Д. Д. и Д. Д. Д., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], район С., [улица], с площ от 261 кв.м., номер по предходен план: *, квартал 62а, при съседи: ***, ***, *** ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 69.70 кв.м., които съгласно постановление за възлагане от 15.11.2010 г. на ЧСИ М. П. представляват поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер *, находящ се на [улица], [населено място], кв. 62а, местност „О.-М.“ с площ по скица от 232 кв.м., който съгласно план за регулация, одобрен със Заповед РД-09-50- 545/25.10.1996г. и Заповед РД-09-109/27.12.2001г., заедно с поземлен имот с планоснимачен номер № * е отреден за урегулиран поземлен имот /УПИ/, съставляващ парцел *-*,* (пети отреден за имоти с планоснимачни номера шестстотин и тринадесет и шестстотин и четиринадесет) в квартал № 62а, (шестдесет и две, буква „а”) по плана на [населено място], местност „О.-М.“, целият с площ по скица от 479 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна масивна жилищна сграда на един етаж и сутерен със застроена площ от 69,70 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня на етажа, и от мазе в сутерена, при съседи на урегулирания поземлен имот съгласно скица: [улица], [улица], урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел *-* и урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел *-*., подробно описан в нотариален акт за замяна на недвижим имот № *, том *, нот.дело № 4010/1985 год., както и ответниците са осъдени да предадат владението върху процесните имоти.

Въззивният съд е констатирал, че с исковата молба Р. С. и С. С. твърдят, че са станали собственици в режим на СИО върху имот, предмет на публична продан по изп. д. №950/2010 г. по описа на ЧСИ М. П., който им е бил възложен с постановление за възлагане от 15.11.2010 г. С исковата молба е представена скица на поземлен имот с идентификатор ***. В изпълнение на дадени указания ищците са уточнили, че имотът, предмет на иска за собственост, е с идентификатор ***, с площ от 261 кв.м., находящ се на [улица], кв. 62А, при съседи: имоти ***, ***, ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 69,70 кв.м. В обявения за окончателен доклад по чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 108 ЗС относно имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 69.70 кв.м., като е посочено за безспорно между страните обстоятелството, че имотът се намира във владение на ответника Д. Д.. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 03.12.2010 г. постановление за възлагане от 15.11.2010 г. на Р. С. е бил възложен поземлен имот, съставляващ имот с пл. № *, находящ се на [улица], в [населено място], в кв. 62а по плана на [населено място], местност „О.-М.“, с площ по скица от 232 кв.м., който съгласно план за регулация, одобрен със Заповед РД-09-50- 545/25.10.1996 г. и Заповед РД-09-109/27.12.2001 г., заедно с поземлен имот с пл. № 614 бил отреден за урегулиран поземлен имот /УПИ/, съставляващ парцел V-613,614 (пети отреден за имоти с планоснимачни номера шестстотин и тринадесет и шестстотин и четиринадесет) в квартал № 62а, (шестдесет и две, буква „а”) по плана на [населено място], местност „О.-М.“, целият с площ по скица от 479 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж и сутерен със застроена площ от 69,70 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня на етажа, и от мазе в сутерена, при съседи на урегулирания поземлен имот съгласно скица: [улица], [улица], урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел *-* и урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел *-*, подробно описан в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 138, том *, нот.дело № 4010/1985 г. От техническата експертиза, се установява, че имотът, описан в т. 1 на представения по делото нотариален акт от 1985 г., а именно дворно място с пл. № *, кв. нов 61, стар 62, с площ от 220 кв.м., придобит от Д. Г. Д. /длъжник в изпълнителното производство/ по силата на договор за замяна с баща й Г. Я., е идентичен с процесния имот с идентификатор ***. Вещото лице е посочило, че е налице идентичност и между сградата, предмет на публичната продан, и първия етаж и сутерена на сграда с идентификатор ****. Замененият имот, с който Д. Г. се е разпоредила в полза на баща си Г. Я., описан в придобивния нотариален акт като празно дворно място, съставляващо имот с пл. № *, кв. нов 61, стар 62, с площ от 240 кв.м., е идентичен с имот с идентификатор ***, описан в т. 2 от договора за замяна. Според заключението липсват данни за прилагане на регулационния план, одобрен със заповед № РД-09-109 от 27.12.2001 г. на Кмета на район „С.“, предвиждащ обединение на УПИ *-* и УПИ *-* в един УПИ *-*,*, поради което в КККР двата имота са отразени като самостоятелни. Въззивният съд е посочил, че доколкото експертизата не е била оспорена, възраженията във въззивната жалба за непълнота, неточност и неправилност са преклудирани. Индиция за обособеността на двата поземлени имота е и наличието на съдебно решение, постановено по гр. д. № 54596/2010 г. на СРС, с което е прието, че недвижимият имот с пл. № * в кв. 61 и намиращата се в него еднофамилна жилищна сграда, предмет на договора за замяна, сключен между Д. Д. и баща й Г. Я., са придобити в условията на СИО по арг. от чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. Допусната е делба при квоти по 1/2 ид. ч. за съделителите, тъй като СИО е била прекратена по силата на бракоразводното решение от 2004 г. Решението по делбата е влязло в сила на 01.09.2017 г. Въззивният съд е приел, че първостепенният съд се е произнесъл по иск по чл. 108 ЗС относно имот, който заедно с поземлен имот с пл. № * е отреден за УПИ, съставляващ парцел *-*,* в кв. 62а, целият с площ от 479 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 69,70 кв.м., т. е. за имота, който е описан в постановлението за възлагане. Счел е, че доколкото ищците са сезирали съда с искове по чл. 108 ЗС относно поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, то първоинстанционния съд се е произнесъл относно имот, който е извън предмета на спора. Заснемането на обект със самостоятелен идентификатор е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение, респ. данните, отразени в имотния регистър - какво е предназначението на имота и другите му характеристики, съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила. За липсата на обединение между имоти с пл. № * и пл. № * сочи и представеният в изпълнителното производство договор за покупко-продажба, сключен между Д. Д. /купувач/ и Й. Д. /продавач/ на УПИ *-* в кв. 62а, с площ от 240 кв.м. С тези аргументи въззивният съд е приел обжалваното решение за недопустимо, поради което го е обезсилил и върнал на първоинстанционния съд за произнасяне по исковете по чл. 108 ЗС относно поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор ****.

Въззивното решение е очевидно неправилно. Видно от първоинстанционното решение, вкл. и диспозитива му, имотът, по отношение на който искът е уважен, е индивидуализиран съобразно титула за собственост, с който ищците са се снабдили след проведена публична продан – влязло в сила постановление за възлагане, приложена скица, и е описан като имот с идентификатор *** по КККР, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор ****. Предмет на спора, въведен от ищците, е правото на собственост именно върху тези имоти, и по този спор се е произнесъл първоинстанционният съд. Обстоятелството, че в диспозитива имотът е отразен подробно като „поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], район С., [улица], с площ от 261 кв.м.,, с посочен номер по предходен план /*, квартал 62а/, при съседи: ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 69.70 кв.м., „които съгласно Постановление за възлагане от 15.11.2010 г. представляват поземлен имот, съставляващ имот с планоснимачен номер *, находящ се на [улица], [населено място], кв. 62а, местност „О.-М.“ с площ по скица от 232 кв.м., който съгласно план за регулация, одобрен със Заповед РД-09-50- 545/25.10.1996г. и Заповед РД-09-109/27.12.2001г., заедно с поземлен имот с планоснимачен номер № *, е отреден за урегулиран поземлен имот /УПИ/, съставляващ парцел *-*,* в квартал № 62а по плана на [населено място], м. „О.-М.“, не променя предмета на делото и не води до извод, че е разгледан иск, различен от предявения.

Обжалваното въззивно решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Недопустимо е въззивният съд да се произнесе за първи път по съществото на спора по иск, без той да е разгледан от първоинстанционния съд /изключение е предявен при условията на евентуалност иск/. Въззивният съд в случая обаче неправилно е определил предмета на делото и е обезсилил първоинстанционното решение поради недопустимост, като постановено по непредявен иск. Същевременно е върнал делото за ново разглеждане на иск, който счита, че е предявен, който обаче не е различен от този, по който вече е налице произнасяне на първоинстанционния съд. В такава хипотеза се стига до връщане за разглеждане отново на иска от първоинстанционен съд и произнасяне по съществото на същия спор, без наличие на предвидена в закона процесуална възможност за това и без въззивният съд да се е произнесъл по съществото на спора в качеството му на инстанция по същество – чл.271 ГПК.

Ето защо въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на изложените по-горе мотиви.Следва да се имат предвид постановките на т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК, според които сам въззивният съд може да отстрани нередовности на исковата молба, ако това не представлява недопустимо изменение на иска, респ. в случая да съобрази внесените уточнения относно описанието на имота. Съобразно т.5 от ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС, постановките на т.4 от ТР № 1/2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК, при тези хипотези продължават да са актуални.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., на чл.293, ал.3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4205/26.07.2023 г. по в. гр. д. № 7908/2022 г. на Софийски градски съд.

Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: