Задължение на въззивния съд за цялостна преценка на доказателствата за членство

Текстът на акта

Ключови фрази

Регистрация на ловни дружини * задължения на въззивния съд

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

гр. София, 25.06.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1545 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол-1910““, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Т. Т. срещу решение № 153 от 21.03.2025 г. по в. гр. дело № 1148/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, III въззивен граждански състав, с което след отмяна на решение № 95 от 08.10.2024 г. по гр. дело № 426/2021 г. на Районен съд – Елена е признато за установено на основание чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча по отношение на сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол-1910“, [населено място], че В. В. Д. е член на ловната дружина [населено място], звено на ответното сдружение, и последното е осъдено да заплати на В. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1491,41 лв. - разноски за въззивното и първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила – не е обсъдил и анализирал събраните доказателства поотделно и в съвкупност, не е изложил мотиви кои от тях кредитира и кои не, избирателно е основал решението си само на част от доказателствата, не е взел предвид свидетелските показания. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до неправилно установена фактическа обстановка и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Касаторът поддържа, че фактическият състав на приемането на ищеца за член на ответното сдружение по закон и чл. 14 от устава не е осъществен и не е взето предвид признанието на ищеца, че не е подавал заявление и не знае да са му определяни гаранти. Не е съобразено, че ищецът не е подал молба /заявление/ и че събрание за приемането му за член на сдружението не е провеждано. Не е отчетено, че представените членски карти са издадени от свидетеля Р. без да има правомощия, не е взета предвид липсата на първични документи, удостоверяващи правото на членство /заявление до Управителния съвет на сдружението, протокол от Общото събрание на съответната дружина, определяне на двама гаранти в регистрационното производство/. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът В. В. Д. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адвокат И. И. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на въззивното решение - постановено е при спазване на материалните и процесуалните разпоредби, въз основа на събраните доказателства и е обосновано. Поддържа становище, че въззивният съд е обсъдил доказателствата и доводите на страните, установил е фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

С определение № 25 от 07.01.2026 г. по т. дело № 1545/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 153 от 21.03.2025 г. по в. гр. дело № 1148/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, III въззивен граждански състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, когато отменя решението на първоинстанционния съд?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да направи извод, че е налице членствено правоотношение между ищеца и ответното сдружение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и доводи на страните и се е позовал на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства: 1/ три броя членски карти, издадени на името на ищеца за членство в сдружение З. и подписани от служител на сдружението – ответник /настоящ касатор/; 2/ издаден билет за лов, надлежно заверяван от 2013 г. до исковото производство; 3/ 155 броя разрешителни за групов лов за периода от 2013 г. до 2021 г., издадени на ловна дружина [населено място], [община], която е от членския състав на сдружение „Ловно – рибарско дружество „Сокол - 1910““, [населено място], в които като ловец е вписан ищецът В. Д..

Изводът за основателност и доказаност на предявената претенция е аргументиран с разпоредбите на чл. 22 и сл. ЗЛОД, в които се урежда като задължение на ловните сдружения и специализираната администрация да документират правните актове и процедурите по придобиване на правоспособност за лов и членство в ловните дружини. С оглед посочените разпоредби съдът е приел, че доколкото документацията се създава и съхранява от ответника – ловното сдружение, то няма как да се очаква ищецът с нарочни документи пряко да установи претендираното си качество освен с представените от него по делото вторични документи – ловен билет и членска карта. Като е взел предвид, от една страна, че ответникът не е доказал правопрепятстващите за твърдяното в исковата молба членствено правоотношение факти и че е бездействал, а от друга – представените от ищеца документи, въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е приел за установено спрямо сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол - 1910““, [населено място], че В. В. Д. е член на ловната дружина [населено място], звено на ответното сдружение.

По релевантния процесуалноправен въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В посочения смисъл е константната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 2 и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/.

По правилността на въззивното решение:

Предвид отговора на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на събраните доказателства, възражения и доводи на страните, релевирани своевременно в първоинстанционното производство и поддържани пред въззивната инстанция, относими към установяване на възникването и наличието на членство на ищеца в ответното сдружение, съответно в ловна дружина [населено място].

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдения, че от 2008 г. до 2010 г. е членувал в ловна дружина [населено място], от 2010 г. е приет за член в ловна дружина [населено място], а през 2014 г. след изпълнение на необходимата процедура, предвидена в закона и устава на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол – 1910““, е приет за член на ловната дружина в [населено място]. Поддържа, че ответното сдружение е регистрирало ловната дружина в [населено място] в ДГС [населено място], като е посочило, че ищецът членува в тази дружина. Ищецът твърди, че като член на ловната дружина в [населено място] е присъствал лично на всички проведени общи събрания от приемането му до 07.08.2021 г., членската му карта в сдружението от 2014 г. до подаване на исковата молба е заверявана като член на ловна дружина [населено място], а от годишната му вноска за стопанисване на дивеча са правени отчисления за същата дружина.

Поддържа становище, че във връзка с проведено на 24.04.2021 г. в [населено място] общо отчетно-изборно събрание на ловна дружина [населено място], направено възражение пред Управителния съвет срещу приетото от общото събрание решение за отправяне на последно предупреждение за налагане на наказание „лишаване от членство“ на ищеца, както и проведено на 07.08.2021 г. общо събрание на ловна дружина [населено място] и възражение от ищеца до Управителния съвет на сдружението срещу становището на председателя на дружината Х. П. Х., че ищецът не е член, законно приет в ловна дружина [населено място], Управителният съвет на сдружението е изразил мнение, че ищецът е член на друга ловна дружина - ловна дружина [населено място]. Настоящият установителен иск е предявен поради възникналия спор относно членството на ищеца в ловна дружина [населено място].

В отговора на исковата молба ответникът /настоящ касатор/ е оспорил предявения иск и е инвокирал възражения, че фактическият състав на приемането на ищеца за член в ловна дружина [населено място], респективно в сдружението не е осъществен – ищецът не е подавал заявление за приемането му за член, няма проведени общи събрания на ловните дружини през 2008 г. и 2014 г. с взети решения за приемане на ищеца за член на съответните ловни дружини, Управителният съвет не се е произнасял по заявление за членство, подадено от ищеца. Ответникът по иска е изложил доводи, че издадените документи от името на сдружението са в противоречие на устава, подписите не са на компетентно длъжностно лице и че издаването на членска карта, билет за лов и заверките им са последващи фактическия състав на приемането на ищеца за член на съответната ловна дружина, какъвто не е налице.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е доказал, че е член на ловна дружина [населено място] към сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол – 1910““, [населено място] – от доказателствата не се установява ищецът да е подал заявление за членство като ловец до Управителния съвет на сдружението, подписано от двама гаранти – членове, в което да е посочил в ловно-стопанския район на коя дружина желае да бъда регистриран и към същото да е приложил съгласие на ловната дружина за регистрирането в нейния състав /протокол от общо събрание на ловната дружина/; не са налице доказателства, установяващи, че е проведено заседание на Управителния съвет на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол - 1910““, на което е взето решение за приемане на ищеца като член; от доказателствата не се установява да е налице преместване на ищеца като член-ловец в рамките на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол - 1910““ Сдружение, [населено място] от една дружина в ловно-стопански район на приемаща /друга/ дружина; не са налице доказателства, установяващи подадено от ищеца заявление за преместване до Управителния съвет на сдружението с приложен протокол от общото събрание на приемащата дружина за съгласие за регистриране в списъка на дружината; не са представени доказателства за проведено заседание на Управителния съвет на ответното сдружение /касатор/ по въпроса за преместване на ищеца като член-ловец в рамките на сдружението в ловно-стопански район на приемаща дружина, както и прието положително решение в тази насока. Относно оспорените членска карта № 319660, членска карта № А 034451 и членска карта № Б 070697 г. първоинстанционният съд е приел, че подписите за председател не са положени от председателя на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол - 1910““, [населено място] Д. Ч., а от служител на сдружението - М. Т. Р., който е бил специалист по ловно стопанство.

В подадената от ищеца въззивна жалба е направено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на конкретно посочени писмени доказателства, липса на аргументи, въз основа на които съдът не приема доказателствената стойност на описани писмени доказателства и на показанията на свидетелите Д. С., П. Б., Д. С. и М. Р.. Направено е и оплакване, че съдът не е дал отговор на въпроса защо за периода от 2008 г. до 2021 г. на ищеца са издадени и заверени членски карти от сдружението, заверени ловни билети от ДТС – [населено място] като член на сдружението, заплатени членски внос и вноска стопанисване на дивеча, разрешителни за групов лов, в които ищецът е вписан като член на ЛРД [населено място] към сдружението.

В отговора на въззивната жалба ответникът /въззиваем и настоящ касатор/ изразява становище, че от представените по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че е осъществен фактическият състав на приемането на ищеца за член на сдружението, респективно на съответната ловна дружина по ЗЛОД и по чл. 14 от устава. Позовава се на признанието на ищеца, че не е подавал заявление, не знае да са му определяни гаранти, както и че не твърди да е приеман от ловната дружина. Излага доводи, че показанията на свидетелите М. Г. и М. Р. са в подкрепа на възраженията, че ищецът не е подавал заявление за член на сдружението, респективно на ловната дружина в [населено място], нито ловната дружина в [населено място], че не е проведено събрание за приемане на ищеца като член. Релевира доводи за наличие на разлика между факта на ловуване, правото на ловуване, респективно правото на членство. Поддържа становище, че са без значение изложените от свидетеля Р. факти, че същият е направил услуга на инж. Бобонков – директор на ГС - [населено място], лобирал за ищеца, както и съдействието на свидетеля Р., за да може ищецът да ловува. В отговора на въззивната жалба ответникът поддържа направеното от него в отговора на исковата молба възражение, че представените членски карти не са издадени по установения ред, тъй като няма подадено от ищеца заявление до Управителния съвет на сдружението, няма протокол от съответната ловна дружина, не са определени гаранти на ищеца, няма гласуван прием за членство на ищеца. Поддържа и възражението, че издадените от името на сдружението членски карти и документи не са подписани от председателя на сдружението и липсва упълномощаване на подписалото ги лице. Излага становище, че показанията на свидетеля Р. за упълномощаването му да подписва членски карти и документи вместо председателя на сдружението са неверни, предвид липсата на писмено пълномощно. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 14 от устава, чл. 21, ал. 1 и чл. 23 ЗЛОД.

С оглед направените оплаквания във въззивната жалба и поддържаните от страните във въззивното производство твърдения, възражения и доводи, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, спорните въпроси, които въззивната инстанция е следвало да разреши, се отнасят до осъществяването на фактическия състав на приемане на ищеца за член на сдружението, респективно в съответната ловна дружина, доказателствената сила на членските карти и документите, издадени от името на сдружението, предвид възраженията, че са издадени от лице без представителна власт и липсата на осъществяване на фактическия състав на приемане на ищеца за член на сдружението, респективно на ловна дружина. В нарушение на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил твърденията, възраженията, доводите и събраните доказателства, относими към поддържаните в първоинстанционното и въззивното производство твърдения на страните и възражения на ответника /настоящ касатор/. Събраните доказателства не са обсъдени от съдебния състав поотделно и в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да се произнесе по всички твърдения, възражения, фактически и правни доводи, въведени своевременно от страните и поддържани от тях и във въззивното производство, да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да изясни фактическия състав на приемане на ищеца за член на ответното сдружение, съответно на ловна дружина [населено място] съобразно действащия към момента на приемането на ищеца за член устав, разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗЛОД.

С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 153 от 21.03.2025 г. по в. гр. дело № 1148/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, III въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.