Родителски права при риск от родителско отчуждение

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

София, 07.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4744 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 371 от 4.05.2020г. по касационната жалба на М. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 187 от 5.08.2019г. по в.гр.д. № 217 по описа за 2019г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдено решение № 350 от 15.04.2019г. по гр.д.№ 2841/2018г. на Районен съд Шумен в частта, с която е отхвърлено искането му, с правно основание чл.59, ал.9 СК, за изменение на одобреното с решение № 672 от 6.07.2018г.по гр.д.№ 1842/2018г. на РС Шумен споразумение по чл.50 СК в частта досежно упражняването на родителските права, местоживеенето, и издръжката на малолетното дете Ф. М. Д., [дата на раждане] В частта досежно изменението на режима на лични отношения на бащата с детето Ф., решението на районния съд е влязло в сила пред вид необжалването му.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, свързан със служебното задължение на съда да следи за интереса на детето и съобразно конкретно установените обстоятелства по случая да съдейства за определяне на адекватни мерки за преодоляване на констатирани отчуждаващи практики между родител и дете, за възстановяване на нормалните им взаимоотношения, като се осигури нормална обстановка за поддържане на лични отношения, включително с по-продължителен контакт с родителя, при когото децата не живеят постоянно .
В проведеното съдебно заседание, касаторът не се явява лично, но се представлява, като процесуалният му представител поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане за отмяна на постановения въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък, в размер на 650лв.
Ответната страна Х. Ф. Б. се явява лично и се представлява. Заявява, че и през последните две години не осъществява лични контакти с децата си, тъй като те не желаят да се срещат с нея. Изразеното й становище, чрез процесуалния й представител адвокат Т., е неоснователност на подадената жалба. Желае въззивният акт да бъде потвърди. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък, в размер на 400лв. и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :
Страните по делото са били съпрузи от 9.03.2003г. до 6.07.2018г., когато бракът им е прекратен по взаимно съгласие, с одобрено от съда споразумение по гр.д.№ 1842/2018г. на РС Шумен. С него страните са уговорили, че бащата ще упражнява родителските права по отношение на роденото на 7.04.2004г. дете Х., а майката – по отношение на детето Ф., родено на 15.02.2008г. Местоживеенето на всяко от двете деца е определено при съответния родител, за голямото дете - при бащата, а за по-малкото –при майката. Независимо, че бракът им е прекратен през 2018г., не е спорно, че двамата са бил във фактическа раздяла, считано от 2012г. Не се спори и че на 5.07.2018г., детето Ф. е напуснало дома на майка си и се е установило да живее при баща си и брат си. От тази датата, непосредствените грижи по отглеждане и възпитание и на двете деца се полагат от бащата. По делото са налице два социални доклада /от 12.10.2018г.,на стр.30 и от 18.01.2019г.,на стр.81/, изготвена индивидуална оценка /от 7.11.2018г., стр.39-56/ на детето Ф. и като свидетели са разпитани социален работник, директорът на ЦЗП “Зона Закрила“ Шумен и специалист от същия център, от които се установява, че никое от децата не поддържа и не желае да има контакт с майка си.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза /находяща се на стр.136/, при детето Ф. - което е било на 10 години, когато е отишло да живее при баща си и от тогава отказва да се вижда и чува с майка си, е установен „проблем с привързаността“. “Причините за емоционалната лабилност са комплексни – възрастта му, недостатъчно добре развитите умения за общуване, преживяване на ситуация на несигурност и нестабилност, объркващи детето родителски страхове. Към причините за емоционалната лабилност се добавя и незрелият модел на родителстване от страна на двамата родители. Нарушеното семейно функциониране създава условия за т.нар. семейно-адапционна недостатъчност. Преживяването на семейните неблагополучия и конфликти формират у детето неадекватни представи за образи и норми на взаимодействие между хората. Отношението между родителите е първият и основно значим поведенчески модел, който детето възприема.“ „Детето е поставено в ситуация, в която родителите му са с влошени взаимоотношения, между тях не съществува желаната и очаквана комуникация. Не са съхранили или възстановили добрия тон помежду си, което не се отразява благоприятно на детето“. Според експерта, към датата на изготвяне на заключението /м.03.2019г./ – въпреки влошените взаимоотношения между родителите, поведението на Ф. „не покрива критериите за наличие на оформен Синдром на родителско отчуждение“, но са налице достатъчно данни за „наличие на отчуждаващи практики спрямо майката Х. Б.“. Така установените отчуждаващи практики „ако се даде възможност да се развиват с промяна на режима на родителски права в полза на бащата, вещото лице е категорично, че „в дългосрочен план с голяма вероятност ще се формира Синдром на родителско отчуждение“. Настоящият съдебен състав счита, че към настоящия момент опасенията на експерта вече са факт, имайки пред вид даденото от него заключение и признато от страните, в проведеното открито съдебно заседание обстоятелство, че през последните две години децата продължават да не поддържат контакт с майката. Тези обезпокоителни констатации станаха причина за допускане на касационно обжалване. В тази връзка, по въпросът по който то е допуснато, следва да се посочи следното:
Законодателят е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, когато се произнася относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата /вж. т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Това задължение изисква - в случаите, когато при преценка на ангажираните по делото доказателства, се констатира, че съществува реална опасност от настъпване на отчуждение между детето и единия от родителите, съдът да направи всичко, което е във възможностите му, за да го предотврати. В съдебната практика многократно се приема /вж.например решения по гр.д.№ 414/2019г., гр.д.№ 940/19 ІІІ г.о./, че родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при произнасянето си, да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му, във връзка с което той може и служебно /без искане на страните/ да се произнася. В спора за определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан нито с желанията на детето, нито с предложенията на родителите, още по-малко това е така в случаите, когато по делото се установява липса на нормална комуникация и недоверие между родителите, давели до затруднена, непълноценна или прекъсната връзка между детето и негов родител. При данни за установено отчуждение – мерките трябва да са насочени към преодоляване на тази ситуация /вж.решение по гр.д.№ 1816/2019г.на ІV г.о., гр.д.№ 2855/2019г. на ІV г.о., гр.д.№ 2396/2017г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 2578/2018г.на ІV г.о./, включително и като съдът постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“, психолог или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт се разшири, а присъствието на подпомагащото лице – отпадне.

Имайки пред вид така даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира като краен резултат постановения въззивен акт, с който е прието, че в случая не е налице настъпило изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.59, ал.9 СК , за правилен. В ППВС № 1/1974г. са изброени примерно обстоятелствата, чиято промяна би могла да обоснове изменение на вече определените мерки за упражняване на родителски права. Те са разделени в две групи. Първата обхваща промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на тази мерки. Установената практика е единна, че не всяко настъпило изменение в обстоятелствата води до промяна на определения режим, а само това, което съществено засяга интересите на детето. В случая ищецът е мотивирал искането си с факта, че първоначално определеният режим не се изпълнява, защото детето Ф. от есента на 2018г. не живее при майка си, както и с неговото нежелание да се върне при нея. Настоящият съдебен състав намира за правилни мотивите на въззивния съд, че след преценката за най-добрия интерес на детето, се налага извод, че родителските права следва да продължат да се упражняват от майката: първо защото според експертите, изготвили социалните доклади, тя „в по-голяма степен би осигурила правилното възпитание и отглеждане на детето”, второ, тъй като тя би осигурила и подпомогнала поддържането на контакт с бащата /за разлика от последния, за който е установено, че отказва да съдейства за осъществяване на контакти между детето и майката, включително и като е оттеглил съгласието си за ползване на вече инициирана социална услуга за подпомагане на връзката им с майката/ и трето защото съгласно горецитираната психологическата експертиза, експертът в заключението е категоричен, че промяната на режима на родителските права ще доведе до формиране на синдром на родителско отчуждение /вж.стр.150/, а както вече беше посочено съдът е длъжен да предприеме всички мерки, за да не допусне настъпване на подобно отчуждение, водещо до прекъсване на връзката между родител-дете. В случая, настоящият съдебен състав намира за изключително притеснителна констатацията на експерта, изготвил психологическата експертиза, че между страните по делото отдавна са налице „влошени междуличностни отношения“- „чести битови скандали, неразбирателство, неструктурирани взаимоотношения, смята на местоживеене при разширеното семейство, раздяла, продължила седем години, в които не са предприемали развод, живеели отделно, но поддържали някакви контакти“ /стр.148/. На родителите в такава ситуация, следва да се обърне внимание, че за децата им е от изключително значение – всеки един от тях да направи необходимото за да им „осигури сигурна и здрава връзка“ с другия родител, за да могат – в бъдеще децата да развиват здрави емоционални и социални връзки. Усилия в тази насока следва да положи преди всичко бащата, който фактически упражнява родителските права и по отношение на двете деца и който е в ежедневен контакт с тях. Той е този, който следва да осъзнае, че от изключителен интерес за децата е, те да имат пълноценни и чести контакти с майката, независимо какви са личните отношения между бившите съпрузи. В експертизата изрично е посочено, че съществуващите отчуждителни практики в отношенията между децата и тяхната майка ще доведат до „тежка емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за децата. Става въпрос за въвеждане на идеи и убеждения, съществено важни за личностното им развитие, за сформиране на мирогледа им и на идеи, които трябва да организират бъдещия им път и начин на живот“. За да не станат непредотвратими последиците за децата от поведението на техните родители, според психологът, изготвил приетото по делото заключение /вж. стр.150/, е необходимо те да предприемат спешни мерки за „възстановяване на нормалните взаимоотношения между Ф. Д. и Х. Б. и за възстановяване на договарянето в родителската субсистема, което да кореспондира с добро ниво на грижа и последователен стил на възпитание“. Цялото семейство /и родителите, и децата/ следва „да ползват услугите по семейна медитация на Зона „ЗаКрила“, без възможност за неизпълнение“.

В тази връзка на касатора М. Д. Д. следва да бъде указано да потърси помощ и съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“, която е органът който предприема мерките за закрила в семейна среда, изброени в чл.22 от Закона за закрила за детето.

На Дирекция „Социално подпомагане“ Шумен, като страна по делото, съдът ще изпрати препис от настоящия акт, за да окаже съдействие на страните като им предложи конкретни мерки съобразно случая и функциите си по чл.21 от закона.

Съответно, страните, техните близки и детето следва да оказват необходимото съдействие на ангажираните със случая социални работници. Страните по делото следва да имат пред вид, че служителите на Дирекция „Социално подпомагане“Шумен, могат при необходимост, ако интересът на детето налага това, да предприемат всички необходими мерки, включително и като сезират компетентните органи – съд, полиция и прокуратура, съгласно чл.21, т.10 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл.182 от Наказателния кодекс, родителите носят наказателна отговорност, когато не полагат необходимите грижи и с това създават опасност за физическото или моралното развитие на детето. За неизпълнение или за осуетяване на изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, родителят носи наказателна отговорност като предвиденото наказание е пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък и представен договор за правна защита и съдействие от 24.11.2020г., в който сумата е отразена като заплатена в брой, в размер на 400лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 187 от 5.08.2019г. по в.гр.д. № 217 по описа за 2019г. на Окръжен съд Шумен.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ Шумен за оказване на страните на съдействие с предлагане на конкретни мерки съобразно случая и функциите си по чл.21 от Закона за закрила за детето, за осъществяване на правата на майката Х. Б. във връзка с упражняване на родителските права по отношение на детето Ф. Д., [дата на раждане]
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място] 9706, кв.Д., [улица], ет.1 да заплати на Х. Ф. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата от 400лв. /четиристотин лева/, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.