Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111/20 г.

София, 12.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2270 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на С. Г. Г. и Т. Г. Г., чрез пълномощника им адв. С. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 180 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 4801/2018 г. на ВКС, Първо г. о., в частта, с която е отменено въззивно решение № 1806 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 2413/2018 г. на Софийски апелативен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание придобивна давност, изтекла в периода от месец декември 1995 г. – месец декември 2005 г. на следния недвижим имот: апартамент № 72, находящ се в [населено място], район „Т.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 129,25 кв. м., заедно с мазе № 6 със застроена площ 6,60 кв. м., заедно с 6,280 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,682 % ид. ч. от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта. Делото е върнато за ново разглеждане в частта му по предявените от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. евентуални искове за заплащане на сумата 70 000 лв. В тази част решението не е предмет на молбата за отмяна.

В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението на касационния съд молителите са се снабдили с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са им станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: 1. протокол – разпределителен списък от 09.11.1991 г. на ОС на ЖСК „Български художник“; удостоверение от СГС – Фирмено отделение; 2. протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 08.04.2000 г.; протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 17.12.2005 г.; сборна справка, изготвена от ЖСК за извършени продажби на обекти; 3. протокол от 14.03.1994 г.; 4. нотариален акт № 142/2001 г. на нотариус К.; 5. протокол от 15.05.2014 г. по гр. д. № 13786/2013 г. на СРС; решение по гр. д. № 4830/2015 г. на СГС; 6. лична карта за постоянно пребиваване на гражданин на ЕС, издадена на С. П.; 7. препис от присъда по н. о. х. д. № 1588/2013 г.; препис от решение по н. о. х. д. № 4991/2014 г.; удостоверение по ф. д. № 982/1989 г. на СГС; протокол от 14.05.2014 г.; 8. постановление на СГП по преписка № 45144/2013 г. Същите са от съществено значение за делото. Посочват също така, че цитираните писмени доказателства биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Претендират отмяна на решението в описаната част.

Ответниците по молбата Б. Й. Ф. и К. С. Ф., чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че същата е неоснователна.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл.305, т.2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 94/15.09.2020 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане. Представените в съдебно заседание писмени доказателства от ответниците по молбата не установяват, че същата е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

В решението, чиято отмяна се иска, е посочено, че ищците-молители са изложили твърдения, че са собственици на процесния апартамент № 72 на основание придобивна давност, осъществена непрекъснато в периода от месец декември 1995 г. до месец декември 2005 г. От значение за разрешаване на правния спор са събраните по делото доказателства, от които се установяват следните обстоятелства: моментът, от който процесният апартамент е станал годен обект на собственост и съответно на владение; моментът, от който ищците са установили фактическа власт върху този апартамент; намерението за своене на апартамента от страна на ищците, тоест установяването на владение, а не на държане на процесния апартамент; осъществяването на постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение на имота през целия твърдян период от време и липсата на законови забрани за придобиване по давност на процесния имот или за течение на давностния срок през горепосочения период. По отношение на първото обстоятелство от констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ и свидетелските показания е прието за установено, че сградата, в която се намира процесният апартамент е завършена в груб строеж в началото на 1994 г. По отношение на второто обстоятелство е посочено, че ищците са установили фактическа власт върху процесния апартамент през 1995 г., като са обсъдени показанията на свидетелите Б., Н., К., П., К. и Д. Ж.. По отношение на третото обстоятелство е счетено, че намерението за своене се предполага, съгласно чл.69 ЗС, като презумпцията е оборена от направеното от ищеца Т. Г. признание на неизгоден за него факт, съдържащо се в молба от 17.05.2007 г. по гр. д. № 18345 от 2006 г. на Софийски районен съд. Признанието му за това, че от 1995 г. до 2007 г. той и семейството му са осъществявали фактическа власт върху процесния апартамент като държатели /въз основа на заем за послужване със С. П./, а не като владелци, се подкрепя и от представения протокол от 06.10.1995 г. за предаване владението на този апартамент от строителя „Барбуков“ ЕООД на посоченото лице. Обсъден е и протокол за предаване владението на имота от „Барбуков“ ЕООД на ищците от 15.12.1995 г., като е направен извод, че същият не доказва предаване на владението. Не са кредитирани показанията на свидетелите К., К. и П.. Обоснован е извод, че през процесния период от време ищците са били само държатели на процесния апартамент. Същите не са станали собственици на имота на претендираното от тях основание- давностно владение.

По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи, независимо че е положила дължимата грижа за снабдяването с него.

Видно от протокол – разпределителен списък от 09.11.1991 г. на ОС на ЖСК „Български художник“ на ответника Б. Ф. е било разпределено друго жилище /ап. № 81, намиращ се над процесния/. В него ап. № 72 не фигурира. Ответникът Ф. е член на Контролния съвет на кооперацията. В протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 08.04.2000 г. е обективирано решение за отмяна на решението за запазване на апартаменти на СФ „Барбуков“ и за допълнително разпределение на ап. № 72 на Б. Ф., както и за допълнително разпределение на ап. № 81. В протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 17.12.2005 г. е взето решение за разпределение на ап. № 81 на ответника. От сборна справка, изготвена от ЖСК за извършени продажби на обекти, се установява, че са били сключени няколко предварителни договора за един и същи апартамент, като за апартамент № 72 такъв е сключен със С. П.. В протокол от 14.03.1994 г. е обективирано предаването на ключовете от П. на Д. Б.. С нотариален акт № 142/2001 г. за покупко-продажба С. П. е прехвърлил правото на собственост върху друго жилище. Същият се е установил да живее трайно в чужбина – от 2006 г. постоянно пребивава в чужбина /лична карта/. С решението по гр. д. № 13786/2013 г. на СРС е отхвърлен иск на Б. Ф. срещу С. П. за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване чрез ползването на ап. № 72. В протокол от 15.05.2014 г. по същото дело са обективирани обяснения на Б. Ф., според които той не е виждал П.. С присъда от 19.09.2014 г. по НОХД № 1588/2013 г. на Софийски районен съд подсъдимият Д. Ж. е признат за виновен в това, че на 26.05.2008 г., пред СРС, като свидетел по гр. д. № 18344/2006 г. устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че Д. К. заключва ап. № 115 и го е виждал няколко пъти, както и че е затаил истина – не може да знае дали лицето живее в този апартамент. С постановление на СГП по преписка № 45144/2013 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство по тъжба на Б. Ф. срещу свидетелката К..

Представените с молбата за отмяна и разгледани по-горе писмени доказателства не представляват нови доказателства, съдържащи информация от значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като потвърждават данните, установени от събраните в производството писмени и гласни доказателства. В същите не се съдържат релевантни за спора факти. Протоколите от 1991 г. и 2000 г. за разпределение на апартаментите не са от значение за изводите на съда, че осъществяваната от молителите фактическа власт върху процесния апартамент е имала характеристиките на държане. В мотивите на решението е обсъден протокол от 15.12.1995 г. за предаване владението на ищците от „Барбуков“ ЕООД, като е направен извод, че той не доказва предаване владението на апартамента. Протоколът от 1994 г. за предаване ключовете от С. П. не може да обоснове различен извод. След неговото съставяне е бил издаден и друг протокол от 06.10.1995 г., който е анализиран като доказателство. Обстоятелството, че свидетелят от 2006 г. се е установил да живее постоянно в чужбина, също не е от значение за делото. Влязлото в сила решение по иск за неоснователно обогатяване срещу посоченото лице не съставлява ново обстоятелство, релевантно за настоящия спор. Присъдата за лъжесвидетелстване на свидетеля Ж. е по друго дело. Дори да се приеме, че неговите показания не могат да бъдат ценени като достоверни, при изясняване на спора са били събрани показания и на други свидетели, като изводите на съда не са базирани само на показанията на този свидетел.

Освен гореизложеното молителите не са положили и дължимата грижа да издирят и представят документите, за които са изложили твърдение, че са били представени по други дела за обекти, находящи се в същата жилищна сграда.

Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителите смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителите трябва да заплатят на ответниците по молбата направените разноски в производството, които възлизат на сумата 1 000 лв.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Г. Г. и Т. Г. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 180 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 4801/2018 г. на ВКС, Първо г. о., в частта, с която е отменено въззивно решение № 1806 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 2413/2018 г. на Софийски апелативен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание придобивна давност, изтекла в периода от месец декември 1995 г. – месец декември 2005 г. на следния недвижим имот: апартамент № 72, находящ се в [населено място], район „Т.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 129,25 кв. м., заедно с мазе № 6 със застроена площ 6,60 кв. м., заедно с 6,280 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,682 % ид. ч. от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта..

Осъжда С. Г. Г. и Т. Г. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 72, да заплатят на Б. Й. Ф. и К. С. Ф. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Л. П., сумата 1 000 лв. – разноски в производството.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: