Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при нарушения на ГПК и Тарифата

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 407
гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша докладвано от съдия Невин Шакирова гр.д. № 1188 по описа за 2024г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. С. против решение на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, взето на 09.01.2024г. по дисциплинарно дело № 14/2023г.

С обжалваното решение дисциплинарно-наказващият орган отхвърлил искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Р. Р., рег. № .........., с район на действие този на Окръжен съд – Шумен за допуснати нарушения по образуването и движението на изп.д. № 20219310400636 описани в четири точки.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост на правните изводи. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се наложи на ЧСИ Р. Р. дисциплинарно наказание „глоба“ към средния предвиден в ЗЧСИ размер.

Жалбоподателят поддържа, че въпреки приетите за установени нарушения като извършени от ЧСИ и в противоречие със собствените си фактически изводи, ДК към КЧСИ в решението си е освободила ЧСИ от дисциплинарна отговорност без да е изложила конкретни мотиви защо отхвърля искането за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ по отношение на всяко едно от установените нарушения; не е обсъдила всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, нито е извършила анализ на нарушенията в светлината на функциите и целите на института на дисциплинарната отговорност на ЧСИ; не е отчела, че нарушението по т. 3 от искането на министъра е съществено независимо от наличието или липсата на вредоносни последици, а по отношение на останалите нарушения – че застрашават принципа на законност в действията на ЧСИ, правната сигурност на страните в изпълнителния процес като цяло, както и че са израз на непрофесионализъм и създават предпоставки за накърняване на общественото доверие в професията на ЧСИ. Изразява становище, че последващото поведение на ЧСИ не може да служи като основание за отпадане изобщо на отговорността му, а може да бъде обсъдено единствено на плоскостта на установения в чл. 53, ал. 1 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на дисциплинарното наказание с оглед тежестта на нарушението при индивидуализацията на същото.

В отговор на жалбата ЧСИ Р. Р., чрез процесуален представител адв. С. С. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че не следва да се ангажира отговорността му за нарушенията – „недостатък“ при водене на производство, изразяващ се в неправилно квалифициране на разход, извършен от взискателя преди образуване на ИД, като такъв по Тарифата за ТРЗЧСИ – ЧСИ е предприел действия по отстраняване на този „недостатък“, като сумата от 240 лв. е възстановена на длъжника; пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата събрана в повече /41.22 лв./ е преведена по сметка на длъжника в изпълнение на съдебното решение; за разликата над 200 лв. до приетото адвокатско възнаграждение от 646.38 лв. – до постановяване на решението по в.гр.д. № 72/2022г. по описа на ШОС сумата е била предадена на взискателя на правно основание, а след частична отмяна на постановлението за разноски, сумата се е намирала у взискателя, който е лицето, от което длъжникът следва да я потърси. Взискателят е възстановил на длъжника получената на отпаднало основание сума. Счита също, че дори да се приеме, че е налице неизпълнение на съдебното решение, то същото не е виновно – липсата на изрично указание в решението кое лице следва да върне разликата от възнаграждението, за която постановлението е отменено, е формирало съзнание у ЧСИ, че задължението е на взискателя, а не негово. Оспорва мотивите в обжалваното решение, че ЧСИ е допуснал нарушение на ГПК като е разпределил сумите на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Посочва, че в ГПК не е уреден срок, в който събраните суми да бъдат преведени на взискателя, нито забрана – те да бъдат изплатени в срока за доброволно изпълнение.

В открито съдебно заседание, всяка от страните чрез процесуален представител поддържа изразената позиция по спора.

Камарата на ЧСИ, в открито съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт М. С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя, становищата на страните и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарна комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по дисциплинарното дело е образувано по искане на Министъра на правосъдието с твърдения за допуснати нарушения от ЧСИ Р. Р., рег. № .......... и с район на действие Окръжен съд – Шумен по образуването и движението на изп.д. № 20219310400636 описани в четири точки.

В решението си ДК към КЧСИ установила, че изпълнителното дело е образувано на 19.11.2021г. по молба на взискателя Н. К. на основание изпълнителен лист от 10.11.2021г., издаден по гр.д. № 368/2020г. по описа на Окръжен съд – Шумен. С него Гаранционен фонд е осъден да заплати на кредитора Н. К. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2019г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2020г. до окончателно плащане, както и сумата от 919.44 лева – мораторна лихва за времето от 15.10.2019г. до 09.09.2020г. С молбата за образуване взискателят поискал събиране на 650 лв. – разноски за адвокат и 240 лв. – пътни разноски за получаване на изпълнителен лист от ШОС. В молбата не е бил посочен способ за изпълнение. Изготвената на 24.11.2021г. ПДИ няма данни да е връчена на длъжника. В нея общият размер на дълга е описан, както следва: главница – 10000 лв.; законна лихва – 1211.11 лв.; неолихвяеми вземания – 919.44 лв.; разноски по изп.д. – 890 лв. и такси по Тарифата на ЗЧСИ към 08.12.2021г. – 1306.18 лв. На 24.11.2021г. ЧСИ съставил постановление за разноски, включващо събиране на сума от 240 лв. – разноски по т. 31 от Тарифата за осигуряване на автомобил и гориво по фактура № 63/16.11.2021г. Приета за събиране е и сума в размер на 650 лв., представляваща заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, както и такса по т. 26 от Тарифата изчислена като към сумата присъдена по изпълнителния лист е добавена и сумата от 650 за платено адвокатско възнаграждение. С платежно нареждане от 01.12.2021г. задължението в общ размер от 14310.07 лв. по ПДИ е заплатено доброволно от Гаранционен фонд. На 02.12.2021г. в срока за доброволно изпълнение, ЧСИ съставил протокол за извършено разпределение и с постановление от същата дата изпълнителното дело е приключено поради пълно издължаване на дълга на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК. На 03.12.2021г. разпределената на взискателя сума от 13053.88 лева му е преведена. По жалба на длъжника срещу постановление на ЧСИ за намаляване на разноски е постановено решение по в.гр.д. № 72/2022г. на ШОС, с което е отменено постановление от 17.12.2021г. на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за разликата над 200 лв. до приетото от ЧСИ възнаграждение от 646.38 лв., както и в частта за събиране от длъжника на пропорционална такса по т. 26 от ТТР за разликата над 18.47 лв. с ДДС до приетото от 59.69 лв. Решението е влязло в сила на 21.03.2022г. В отговор на молба на длъжника, със съобщение от 25.01.2023г. ЧСИ посочил, че начислената сума от 240 лв. представлява разноски по т. 31 от ТТР за осигуряване на автомобил и гориво по фактура от 16.11.2021г., поради което не подлежи на възстановяване, както и че не дължи възстановяване на сумата от 450 лв. /отменени разноски от ШОС/, поради факта, че сумата вече е предадена на взискателя.

При тези факти ДК приела, че ЧСИ е допуснал нарушение на ГПК като е разпоредил постъпилите суми по сметка на взискателя; че не са били налице условията на чл. 462, ал. 2 от ГПК за извършване и предявяване на разпределение, но това не отменя задължението на ЧСИ да разпредели сумите сред срока за доброволно изпълнение; неизпълнението на съдебното решение, с което е намалено приетото за събиране адвокатско възнаграждение е сериозно нарушение на ГПК и ЗЧСИ, нанесло вреди на длъжника; ЧСИ е допуснал и нарушение на Тарифата за ТРЗЧСИ, като е приел за събиране и сумата от 240 лв. – пътни разноски за снабдяване с ИЛ – сума, непосочена в изпълнителния лист, влошавайки положението на длъжника, с което нарушил задълженията си по ГПК и ЗЧСИ. Въпреки това, с оглед препоръките на КЧСИ и възстановяване на недължимо събраната от длъжника сума, в т.ч. неследващите му се такси по т. 26 от ТТР, както и че е съдействал взискателят да възстанови преведените му без основание и при отпаднало основание от съдебния изпълнител суми и с оглед на това, че дисциплинарното производство е първо за СИ, формирала извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ. В този смисъл е постановила и крайния си акт.

Решението на Дисциплинарната комисия при КЧСИ, с което е отхвърлено искане на Министъра на правосъдието за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ Р. Р., рег. № 931, е валидно и процесуално допустимо, но неправилно.

С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Няма спор по делото, че фактическите признаци на описаните в искането на МП и допуснати от ЧСИ нарушения са доказани и правилно в обжалваното решение Дисциплинарната комисия е приела, че нарушения на закона са допуснати от ЧСИ Р. Р., рег. № 931 по разглежданото от него изпълнително дело, а именно:

- приел за събиране под формата на разноски в изпълнителното производство на пътни разходи на взискателя за осигуряване на автомобил и гориво по фактура № 63/16.11.2021г., изразходвани с цел снабдяване с изпълнителен лист от ШОС преди образуване на изпълнителното производство и извън ИЛ;

- съставил протокол за извършено разпределение при липса предпоставките чл. 462, ал. 2 от ГПК и на следващия ден, в срока за доброволно изпълнение, превел сумите по разпределението на взискателя;

- не е изпълнил съдебно решение по гр.д. № 72/2022г. по описа на ШОС и отказал възстановяване на отменени с него разноски на длъжника;

- неправилно е завишил размера на вземането, върху който е изчислил пропорционалната такса по т. 26 от ТТР, като към задължението по ИЛ добавил и приетия за събиране адвокатски хонорар /650 лв./ и пътните разноски /250 лв./ с постановлението за разноски от 17.12.2021г. във вреда на длъжника.

Спорът по делото е дали тези нарушения са извършени виновно от ЧСИ и дали последващото отправените препоръки „поправяне“ на нарушенията освобождава ЧСИ от дисциплинарна отговорност.

При извършване на изпълнението СИ е обвързан от субективните и обективни предели установени с изпълнителния лист – страните по изпълнението и предмета на изпълнението – изпълняемото вземане, като е длъжен да събере само него от длъжника в полза на взискателя. Това е основополагащо правило в изпълнителния процес, като всеки съдебен изпълнител е подчинен на предявения изпълнителен лист. Всяко отклонение от обективните предели на изпълнителния лист /изпълняемото право/ е в разрез с диспозитивното начало в гражданския процес и е процесуално недопустимо, а извършените при това отклонение действия от СИ – незаконосъобразни.

Съгласно чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Поканата за доброволно изпълнение е предписано от закона първо/подготвително действие на СИ, преди да предприеме принудителни изпълнителни действия и се явява условие за тяхната процесуална законосъобразност. Нейната функция е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок. Липсата или невръчването на покана за доброволно изпълнение, както и незачитането на законния срок за доброволно изпълнение от самия ЧСИ, влече невъзможност да се предприемат законосъобразно следващи изпълнителни действия.

При отменени от съда изпълнителни действия, ЧСИ е длъжен да извърши процесуалното действие съобразно изискванията на закона, съответно да възстанови положението от преди това, например събраните от длъжника суми да се върнат, отнетите движими вещи – да се предадат обратно, при отменен въвод, да се извърши обратен. Независимо от липсата на изрична разпоредба, това е дължимото от ЧСИ поведение в изпълнение на съдебното решение, съобразено с принципа за законност – чл. 5 от ГПК и задължителната сила на съдебното решение за страните по него, както и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ /чл. 297 от ГПК/. Незнанието и неосъзнаването, че е адресат на всяко съдебно решение постановено в производство по чл. 435 и сл. от ГПК, както и на дължимото поведение от ЧСИ, е укоримо и неприемливо не само от гледна точка на моралните и законови принципи, послужили като основа на приетите етични правила на поведение, които всеки ЧСИ е длъжен да съблюдава стриктно при образуване и разглеждане на изпълнителните дела /чл. 41 от Етичен кодекс на ЧСИ, неразделна част от Устава на КЧСИ/, но и застрашава правата и законните интереси на гражданите, обществения интерес, както е и в разрез с принципите на правовата държава и върховенството на закона. Незнанието на дължимото поведение от всеки ЧСИ разрушава и авторитета на професията. Основателен поради това е доводът в жалбата, че допуснатите от ЧСИ нарушения, освен изброеното, създават предпоставки за накърняване на общественото доверие в професията.

Или, да спазва обективните предели на предявения изпълнителен лист; да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника и да обезпечи правата на длъжника в законния срок за него; да изпълни влязло в сила съдебно решение, както и да изчисли точно и коректно дължимата по делото пропорционална такса са все задължения на ЧСИ и неизпълнението на кое да е от тях представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение.

С оглед тези съображения, съдебният състав на Върховния касационен съд приема, че правилно в обжалваното решение ДК е приела, че допускайки събиране на вземане, извън обективните предели на предявения изпълнителен лист /пътни разходи от 240 лв./; извършвайки разпределение при липса предпоставките на чл. 462, ал. 2 от и превеждайки сумите по разпределението на взискателя без спазване на срока за доброволно изпълнение; допускайки неизпълнение на съдебно решение по гр.д. № 72/2022г. по описа на ШОС и отказвайки възстановяване на отменени с него разноски на длъжника, които нарушения са пренесени и при изчисление на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР, ЧСИ Р. Р. е нарушил процесуални правила, гарантиращи законосъобразно провеждане на изпълнителното производство, уредени в ГПК /чл. 79 вр. чл. 78, чл. 428, ал. 1, чл. 460, чл. 297 от ГПК/; в Тарифата за ТРЗЧСИ /т. 31, т. 26/, както и в Етичния кодекс на ЧСИ, неразделна част от Устава на КЧСИ. Под неизпълнение на задължения по закон в хипотезата на чл. 67 от ЗЧСИ, се имат предвид установените задължения на ЧСИ във всички правни норми, независимо от ранга на нормативния акт, в който са уредени.

Така допуснатите нарушения са виновни, доколкото незнанието на задълженията и уредените правила, нито субективното убеждение на СИ, че не е носител на задължения, вменени му със закона и устава на камарата, не обуславя безвиновност на нарушенията, нито освобождава същия от дисциплинарна отговорност, а напротив – укоримо и недопустимо е като застрашаващо правната сигурност в областта на принудителното изпълнение. Ето защо доводите в отговора на жалбата от ЧСИ, че не е формирал съзнание, че е носител на задължението да изпълни съдебното решение, поради липса на изрично указание в съдържанието му кой трябва да върне надвзетата сума са несъстоятелни.

При установени допуснати нарушения на закона от ЧСИ, неправилен и необоснован е изводът на ДК, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на СИ Р. Р..

Въведените в дисциплинарното производство факти, осъществяващи признаците и съставомерността на допуснатите нарушения при осъществяване на служебните задължения на СИ са доказани. Допуснатите нарушения са тежки, доколкото накърняват уредени в закон основополагащи правила от процесуален характер, които норми са от публичноправен порядък, призвани да охраняват обществените отношения в областта на изпълнителния процес като цяло. В същото време засягат по неблагоприятен начин материални права на участващите в процеса по принудително изпълнение страни. В рамките на изпълнително дело, отличаващо се с ниска правна и фактическа сложност, при последвало доброволно плащане на целия дълг от длъжника, ЧСИ вследствие на проявена груба небрежност е допуснал тежки и четири на брой нарушения. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответния ЧСИ и е неправилен изводът на ДК в обжалваното решение в обратния смисъл.

За установените нарушения следва да се определи съответно наказание. Последващото поведение на ЧСИ е обстоятелство имащо релевантно значение именно при определяне вида и размера на наказанието и няма значение за освобождаване на ЧСИ от дисциплинарна отговорност. Неправилно поради това в обжалваното решение ДК е приела, че последващото възстановяване на недължимо събраната от длъжника сума и оказано съдействие взискателят да възстанови преведените му без основание от СИ суми, без данни за това по делото, както и чистото дисциплинарно минало на ЧСИ Р. Р. са основание за освобождаването му от дисциплинарна отговорност.

Следва в тази връзка да се съобрази, че при установени множество дисциплинарни нарушения от ДК, се определя едно наказание, като се преценява поотделно и в съвкупност тежестта на всяко нарушение, броят им, условията, при които са извършени, формата на вината, неблагоприятните последици, ако са настъпили такива, отношението на ЧСИ към извършеното от него и готовността да се поправи и данните за дисциплинарното му минало.

Установени в случая са четири дисциплинарни нарушения, за които следва да се определи общо наказание. Нарушенията са тежки, допуснати при проявена груба небрежност, а поведението на ЧСИ във връзка с настоящото производство не сочи на критично отношение, а дисциплинарното му минало е чисто. Като взе предвид броя на нарушенията; тежестта на всяко едно и поведението на ЧСИ, при отчитане като смекчаващо вината обстоятелство чистото дисциплинарно минало на ответника, съдебният състав приема, че съответно на тежестта на допуснатите нарушения наказание е „глоба“, чийто размер определя в минималния предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ от 1000 лв.

В заключение, обжалваното решение на ДК към КЧСИ е неправилно и следва да се отмени и вместо него се постанови друго в изложения смисъл.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК ответният ЧСИ следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя в размер на 150 лв., определен след отчитане на правната и фактическа сложност на делото, реално извършената работа – изготвяне на жалба и еднократно явяване в открито съдебно заседание, съобразно Наредба за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, взето на 09.01.2024г. по дисциплинарно дело № 14/2023г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

НАЛАГА на основание чл. 67 вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ на ЧСИ Р. Р., рег. № .........., с район на действие този на Окръжен съд – Шумен дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за допуснати нарушения при образуването и разглеждането на изп.д. № 20219310400636 по т.т. 1-4 от искането на министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК ЧСИ Р. Р., рег. № ............., с район на действие този на Окръжен съд – Шумен да заплати на Министъра на правосъдието сумата от 150 лева – съдебни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.