Отлагане на съдебно заседание при непреодолимо препятствие за адвоката и страната

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е № 389

гр. София, 21.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 1834 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. М., чрез адв. П. М., срещу решение № 1451 от 30.11.2022 г. по в.гр.д. № 1877/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260668 от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1594/2021 г. на Софийски градски съд, с която по иск на М. Л. М. е поставена под пълно запрещение С. Б. М.. Касаторът счита, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и е необосновано. Иска неговата отмяна. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. М. поддържа касационната жалба и излага съображения за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а в случай, че се разгледа по същество за отхвърляне на предявения иск за поставяне на ответницата под запрещение.

Ответникът по касационната жалба М. Л. М., чрез своя пълномощник по делото адв. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание не се явява страната или неин представител и е представено писмено становище за оставяне в сила на въззивното решение.

Становището на представителя на Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор Р., е за основателност на жалбата в частта й, касаеща нарушение на правото на участие на страната в производството и за отмяна на въззивното решение.

С определение № 465 от 02.02.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, в това число и в случаите, в които за втория пълномощник по делото на страната е отразено упълномощаване за една инстанция, за проверка дали въззивното решение съответства на възприетото в посочените в изложението решения на ВКС.

По поставения правен въпрос настоящият състав на съда намира следното:

Както е прието в решение № 60084 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 51/2021 г., I г.о., състезателното начало е основен принцип в гражданския процес и чрез него се гарантира на всяка страна право да участва в производството - да присъства в съдебните заседания лично или чрез процесуален представител, за да може да извършва съответните процесуални действия, чрез които да въздейства върху съдържанието на съдебния акт и затова разпоредбите за призоваването на страните съдържат детайлна регламентация. Като гаранция за състезателното начало чл. 142, ал. 2 ГПК задължава съда да не разглежда делото, когато страната и нейния представител са редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да отстрани. Препятствието може да бъде от различно естество и подлежи на доказване от страната. Когато страна депозира искане за отлагане на делото поради заболяване, и представи съответен документ, съдът има право на преценка дали заболяването е внезапно и дали въпреки наличието му страната би могла да се яви по делото освен в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, според която при издадено медицинско удостоверение, в което е отбелязано, че състоянието на страната не й позволява явяването й пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт или в документа е посочено, че лицето се намира на лечение в болница, съдът е обвързан от становището на здравните органи и е длъжен да отложи делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС споделя изложеното становище по прилагането на чл. 142, ал. 2 ГПК /в редакцията на разпоредбата преди изменението й с ДВ, бр.11 от 2023 г./, в която е посочено, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани и намира, че такова разрешение и конкретна преценка от съда следва да се осъществява както по отношение на страната, така и по отношение на процесуалния й представител.

По основателността на касационната жалба, настоящият състав на Върховният касационен съд, намира следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба, подадена от М. Л. М. срещу С. Б. М., майка на ищеца, родена през 1933 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС и с искане за поставяне на ответницата под пълно запрещение поради това, че същата страда от деменция, има много съпътстващи заболявания, дезориентирана е и не може да се грижи за своите имуществени интереси.

По въззивна жалба на С. Б. М., подадена чрез адв. М., с приложено пълномощно към исковата молба за всички инстанции, срещу решението на СГС, с което е уважен предявеният от М. Л. М. иск с правно основание чл. 5 ЗЛС и е поставена под пълно запрещение С. М., е образувано въззивно производство и делото е насрочено за открито съдебно заседание.

С молба преди датата на съдебното заседание адв. М. е поискала да не се дава ход на делото и то да се отложи за друга дата, като е приложила болничен лист за това, че след раждане на 19.09.2022 г. чрез цезарово сечение е в болнични до 30.10.2022 г., като е посочила, че поради здравословни причини и раждането чрез цезарово сечение и грижите, които следва да полага за новородено дете, е в невъзможност, както да се яви по делото, така и да преупълномощи друг адвокат, който да се запознае с делото и да представлява ответницата във въззивното производство. Изтъкнала е, че самата ответница по исковата молба С. М. е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, трудно подвижна, което възпрепятства последната да се яви лично в съдебно заседание. С определение от 06.10.2022 г., обективирано в протокола от съдебно заседание, въззивният съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като причината, поради която се иска отлагане на делото не касаела внезапно препятствие. Приел е също така, че въззивницата ответник по делото е имала и друг адвокат - адв. М., който да я представлява по делото и за който в първа инстанция има приложено пълномощно и няма данни да е оттегляно. С нова молба от 13.10.2010 г. и преди постановяване на решението по делото адв. М. е поискала съдът да отмени определението си за даване ход на делото, като е изтъкнала, че операцията при раждане не е планирана, а е взето решение в последния момент по медицински предпоставки и това е усложнило и удължило възстановителния й период. Също така е заявила, че адв. М. е била упълномощена да представлява ответницата само за първа инстанция, което е посочено изрично в приложеното пълномощно. С определение от 25.11.2022 г. въззивният съд е оставил без уважение искането за отмяна на хода по същество. На 30.11.2022 г. е постановено въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът и е поставена под пълно запрещение С. Б. М., въззивният съд е приел, че производството е допустимо, тъй като е инициирано от близък родственик на лицето, чието запрещение се иска. По същество е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 5 ЗЛС.

При тези данни неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение по следните съображения: В постоянната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 41/02.02.2012 г. по гр. д. № 1540/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 13/30.01.2019 г. по гр. д. № 2081/2018 г. на ВКС, I г. о., решение № 117/01.07.2019 г. по гр. д. № 3692/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 4/13.04.2020 г. по гр. д. № 1885/2019 г. на ВКС, II г. о., е прието, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая не са налице такива основания, които да обуславят вероятната недопустимост на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 336, ал. 2 ГПК поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. Ищецът М. Л. М., като син на ответницата и неин законен наследник, независимо, че не живее с нея в едно домакинство е в кръга на близките роднини по смисъла на цитираната разпоредба, които са активно легитимирани да предявят иска и същият е допустим.

Предвид отговора на правния въпрос, настоящият състав на съда намира, че при разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи правото на участие на страната в делото, поради което решението е неправилно. В нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК съдът е отказал да отложи делото, като не е направил такава конкретна преценка, която да съобрази както фактите, свързани с неявяването на страната и нейния пълномощник, така и спецификата на производството. В случая въззивното производство е инициирано от ответник по предявен иск по чл. 5 ЗЛС за поставянето му под запрещение, като същият е трудно подвижен, в напреднала възраст и в тежко здравословно положение, и обективно не може да се яви пред съда, а неговият пълномощник не е в състояние да организира явяването си и защитата на страната или да преупълномощи друг адвокат поради здравословни причини. Също така вторият пълномощник на страната е с пълномощно за представителство само пред първа инстанция, както е посочено в приложеното пълномощно, поради което съдът при направена конкретна преценка за обстоятелствата, свързани с препятствията на страната и нейния пълномощник да се явят пред съда, е следвало да отложи делото, за да обезпечи правото им на участие в производството.

С оглед изложеното, тъй като правото на ответницата С. Б. М. на участие по делото е нарушено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фаза на насрочване и провеждане на открито съдебно заседание пред въззивния съд, като бъде обезпечено правото на участие на страната в процеса. Следва да се съобразят и разясненията за правомощията на въззивната инстанция, дадени в т.1 на ТР№1/09.12.2013 г. по т.дело №1/2013 на ОСГТК на ВКС, според които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото/ например в производство за поставяне под запрещение/.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1451 от 30.11.2022г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№1877/2022г.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: