Доказване на неистинност на многостраничен договор за заем при подмяна на страници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 524

София, 31.07.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладваното от съдията М.Х. гр.д. № 4389 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Д. А., чрез адвокат С. И., срещу въззивното решение № 722/27.06.2024 г. постановено от Окръжен съд – Варна по в. гр. д. № 916/2024 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3360/25.06.2025г. по въпросите, обобщени и уточнени от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): 1/ за начина, по който се установява неистинност на писмен договор състоящ се от повече от една страница, при твърдения за подмяна на страниците преди подписите и чия е тежестта да го докаже; 2/ как се установява задължението за връщане на заемната сума по сключен договор за заем; 3/ за задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на заключението на експертизата, за неговата доказателствена стойност, съобразно пълнотата, яснотата и обосноваността му, както и за задължението на съда да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, при приемане на експертизата.

По въпроса за начина, по който се установява неистинност на писмен договор състоящ се от повече от една страница, при твърдения за подмяна на страниците преди подписите и чия е тежестта да го докаже, е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 26/19.03.2018 г. по гр.д.№554/2017 г. на ІV г.о.; решение № 249/12.11.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. на ІІ г.о. Според дадените в същата разрешения, доказателствената сила на документите е определена от закона. Всеки подписан документ доказва, че материализираното в него изявление е направено и изхожда от лицето, което го е подписало като негов издател. Формалната доказателствена сила може да бъде преодоляна, ако се докаже неистинността (неавтентичността) на документа, което означава, че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като издател. Установяването на неавтентичността на частните диспозитивни документи, каквито са подписаните писмени правни сделки, се извършва като се докаже, че подписът в документа не е на лицето сочен като издател или текстът преди него е подправен (заличено е изцяло или отчасти съдържанието преди подписа или е заменено с друго). Когато документът се състои от повече от една страница, следва да бъде установено, че части от текста или от страниците са заменени или подправени, или подписът е положен върху бял лист, който впоследствие е попълнен с текст несъответстващ на волята на издателя. В тези случаи е налице неистинност (неавтентичност) на документа, доколкото неговата автентичност се отнася както до авторството на подписа, така и до авторството на подписаното изявление.

Тежестта за доказване неистинността на частен документ носи страната, която го оспорва, ако той е подписан от нея. Когато се оспорва истинността на неподписан от оспорващия документ, тежестта за установяване на автентичността му, а именно, че изхожда от лицето, което според нея е негов издател, е за страната, която го е представила, за да се ползва от него. Доказването на неистинността на документа може да бъде извършено с всички допустими по ГПК доказателства – писмени, гласни, при приложение на ограниченията на чл.164 ГПК и експертни заключения. Доказателствата могат да бъдат както преки, установяващи неавтентичност на подписите или на изписания текст на договора, така и косвени за вида на хартията, на която е материализирано писменото съглашение, начина на форматиране на страниците, шрифта, хоризонталните и вертикални граници, отстоянията в текста и обстоятелствата при подписване на договора (време, място на сключване на сделката и поведението на страните). Последните само дават указание за основния факт, но в съвкупност с останалите събрани доказателства служат за неговото установяване. Не е налице пречка главното доказване да се осъществи единствено с косвени доказателства, но същите следва да са несъмнени, достоверни и от тях да може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт.

Въпросът как се установява задължението за връщане на заемната сума по сключен договор за заем също е намерил своето разрешение в трайно установената практика на ВКС, част от която са решение № 240/26.10.2016 г. по гр. д. №922/2016 г. на ІV г.о.; решение № 244/21.01.2020 г. по гр. д. № 983/2019 г., III г. о.; решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о. Според възприетото в нея разрешение, по иск за връщане на заета сума в тежест на ищеца е да докаже не само получаването на сумата, но и основанието за това. Същото може да бъде осъществено с всички допустими по ГПК доказателствени средства относно правните и фактически действия на страните във връзка с извършеното плащане (в т.ч. направени признания за факти или за обвързаност).

Последният поставен въпрос за задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на заключението на експертизата, за неговата доказателствена стойност, съобразно пълнотата, яснотата и обосноваността му, както и за задължението на съда да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, при приемане на експертизата, също е намерил своето трайно разрешение в установената практика на ВКС (решение № 59/24.4.2020 г. по гр.д. №3624/2019г. на ІV г.о.; решение № 21/24.03.2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о.; решение № 21/24.03.2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о.). Според възприетото от съставите на касационната инстанция становище, съгласно разпоредбата на чл.200 ГПК, приемането на заключението по допуснатата експертиза се извършва в открито съдебно заседание след изслушване на вещото лице, по време на което страните и съда могат да задават въпроси свързани с него. Дадените от вещото лице устни разяснения при излагане на заключението и при отговорите на поставените въпроси представляват част от това заключение. Същите следва да бъдат съобразени при обсъждане на експертното заключение и при обосноваване извода на съда относно неговата годност и за кредитирането му изцяло или отчасти. Съдът не е задължен да възприеме експертното становище, но е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не го кредитира, да го обсъди и прецени заедно с всички събрани по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя така дадените разрешения.

В жалбата М. Д. А. излага доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в обжалвания съдебен акт мотивите на съда са вътрешно противоречиви и липсва пълен анализ на събраните по делото доказателства. При формиране на правните си изводи въззивният съд не обсъдил съществена част от констатациите на вещото лице относно разликите във физическите характеристики на хартията, на която бил съставен процесният договор за заем, различния шрифт и разряд на текста, констатациите, че страниците са печатани на различни устройства и не са отпечатани от един файл; не обсъдил обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание при изслушването му, не съпоставил заключението на вещото лице с останалите събрани доказателства и не обосновал извода си защо не кредитира заключението в неговата цялост. Съдът разместил доказателствената тежест за установяване неавтентичността на процесния договор, а необоснованият му извод по този въпрос довел до нарушение на правилата за доказване факта на предаване на заемната сума. При постановяване на решението съдът не изпълнил и задълженията си да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, като формира собствени фактически и правни изводи. Същият не обсъдил показанията на свидетеля В. в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства; не коментирал вътрешното им противоречие, както и допуснатите процесуални нарушения при неговия разпит, доколкото искането било преклудирано. Съдът не обсъдил вътрешното противоречие в договора, възражението за началната дата на забавата и разгледал ненаведени в производството твърдения за използване на заемната сума за заплащане на цената по сключения от заемополучателя договор за покупко-продажба. По същество претендира за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на направените при разглеждане на делото разноски.

Ответникът В. Б. Б. с писмен отговор, чрез адвокат П. С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че въззивното решение е законосъобразно и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди, че оспорването на процесният договор за заем е недопустимо, тъй като възражението било разгледано в производството по гр.д.№16516/2021г. на Районен съд – Варна. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания относно изводите на въззивния съд за автентичността на процесния договор. Оспорва доводите за необоснованост на обжалваното решение, като сочи че в същото съдът препратил към мотивите на първостепенния съд относно очертания предмет на спора, твърденията и възраженията на страните, както и относно съдържанието на договора. По формираните различни правни изводи въззивният съд изложил собствени и подробни мотиви, обсъдил подробно и аргументирано заключението на вещото лице, като го ценил в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Излага съображения за неоснователност на доводите за противоречие в клаузите на договора и неправилно определяне началната дата на забавата. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила въззивното решение. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Варна, постановил друго, с което осъдил М. Д. А. да заплати на В. Б. Б. сумата от 20 000 лева, представляваща невърната главница по договор за заем от 04.12.2007 г. и сумата от 6 094 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 05.12.2019 г. до датата на предявяване на иска – 05.12.2022 г., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

За да постанови този резултат, съдът (включително чрез препращане към установената от първостепенния съд фактическа обстановка, по реда на чл. 272 от ГПК), приел за установени следните обстоятелства: С договор за заем от 04.12.2007 г., заемодателят В. Б. Б. се задължил да предаде на заемополучателя В. Д. А. сума в размер на 20 000 лева, срещу задължението за връщането ѝ в срок до 07.12.2017 г. Със същия страните постигнали уговорки, както следва: за предаване на заемната сума след оформяне от заемополучателя и предаване на всички предвидени в договора документи и обезпечения (чл.2); предаване на сумата в брой, което ще се счита установено с подписите на страните под договора, имащ роля на разписка (чл.10, ал.1).

Съдът установил, че В. А. починал на 12.10.2019 г., като оставил за единствен наследник по закон своя брат и ответник по иска – М. А.. Приел, че доколкото липсва спор за приемане на наследството, ответникът бил легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск. Същият бил надлежно поканен да върне заемната сума, ведно със законната лихва от 7 650 лв., за периода от 08.12.2017 г. до 14.9.2021 г., съгласно представеното копие на телепоща изх.№ 14/14.09.2021 г. и известие за доставяне.

По направеното оспорване на автентичността на процесния договор за заем досежно положения подпис за заемополучател и твърденията за извършена подмяна на първа и втора страница от него, въззивният съд приел следното: Намерил възраженията за допустими и не преклудирани от влязлото в сила решение по гр.д. № 16516/2021 г. на ВРС, X. състав, водено между същите страни. Посочил, че предмет на производствата били различни договори за заем между същите страни – от 04.12.2007 г. (по настоящото дело) и от 04.12.2017 г. (по предходното производство), за който с влязлото в сила решение било прието, че не съществува. Направил извод за неприложимост на разрешението дадено в т.1 на ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС, като неотносимо към спора предмет на производството.

При преценка основателността на възраженията, въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-графологична експертиза, от което приел за установено, че подписът и ръкописният текст „Заемополучател“ били изпълнени от наследодателя на ответника; първа и втора страница от договора били еднакво форматирани и номерирани, но същите се различавали от форматирането и номерирането на третата му страница, където били положени подписите на страните. Констатирал, че договорът бил изпълнен на три листа формат А-4, с компютърен текст с шрифт от вид „T. N. R.", размер 12 от шрифтове на „M. W.", при установена разлика в плътността и грамажа на хартията, на която били отпечатани страниците на документа.

Въз основа на изложеното, съдът направил извод, че констатациите на вещото лице относно вида на хартията, начина на изписване на текста, форматирането и използвания шрифт не били достатъчни за опровергаване истинността на процесния договор. Развил съображения, че еднаквото форматиране на всички страници на документа, както и еднаквото номериране или подписване на всяка страница от него не било въведено като изискване в нормативен акт или от страните по сделката, като условие за автентичност или валидност на двустранния договор. Отбелязал, че вещото лице не установило причините за различното форматиране на първите две страници от договора и за различната хартия, на която били отпечатани. Приел, че същото би могло да е резултат от различни житейски хипотези – не добра компютърна грамотност на съставителя на документа, ползване частично като образец на вече друг изготвен договор, смяна на принтерната хартия или събрана такава от различни места и др. Развил съображения, че доколкото подписите на страните по договора били поставени след неговото съдържание, било нелогично те да се отнасят само до удостоверяване на съдържанието на последната страница, обективираща допълнителните условия по сделката. Изложил още, че начинът на съставяне на документа съответствал на изискванията на закона – подписите да бъдат положени след текста на изявлението. Позовал се и на показанията на разпитания по делото свидетел – М. Н. В., които ценил като житейски логични, без противоречиви и кореспондиращи на останалите доказателства. От същите приел, че свидетелят изготвил лично процесния договор за заем и заявил категорично, че договорът находящ се на листи 33 – 35 от делото бил оригиналът подписан от заемателя, в негово присъствие. В заключение, въззивният съд направил извод, че оспорването на истинността на договора за заем от 04.12.2007 г. не било проведено успешно.

Намерил за неоснователно и въведеното възражение за симулативност на процесната сделка, като прикриваща заплащане на продажна цена. При обосноваване на този извод въззивният съд съобразил обстоятелството, че по делото не били представени писмени (начало на писмено доказателство/обратно писмо) или гласни доказателства, които да установят твърдяната нищожност на договора за заем. Заключил, че представеният договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 11, том II, рег. № 1867, дело № 211/04.12.2007 г. и разписката от същата дата, обосновавали извод, че заемополучателят (наследодател на ответника) заплатил продажната цена от 10 000 лева със заемната сума по процесния договор. Този факт съдът намерил за установен и от данните за неговото финансово състояние и представените многобройни разписки за взети заеми от Б. (листи 49 – 74). Заключил, че дарението от В. А. в полза на ищеца на 1/36 ид.ч. от вече закупения имот, извършено с нот. акт №14, том II, рег. № 1872, дело № 214/06.12.2007 г., не било действие лишено от житейска, логика предвид помощта, която системно получавал от надарения, изразяваща се в закупуване на дърва за огрев, осигуряване на медицинско обслужване, ангажиране на трето лице за полагане на грижи за домакинството на дарителя. Отбелязал, че тези обстоятелства били установени и от показанията на свидетеля М. В..

Въз основа на изложеното, въззивният съд направил извод, че по делото било установено наличие на сключен между ищеца и наследодателя на ответника действителен договор за заем от 04.12.2007 г., съдържащ изявление за предаване на заемната сума (чл.10 от него), което имало характер на свидетелстващ документ за факта на предаване на сумата, удостоверен с подписите на страните. Посочил, че клаузите на чл. 1, чл. 2 и чл. 8 от договора представлявали общи уговорки относно правата и задълженията на страните, и в тази част договорът имал характер на диспозитивен частен документ. Направил извод за липса на противоречие в клаузите на договора, предвид неговия цялостен смисъл и съдържание относно изявленията на страните досежно предаване, съответно получаване на заемната сума, а не относно уговорените с него права и задължения. Намерил за ирелевантно обстоятелството дали подписите в договора били положени едновременно от страните, тъй като такова изискване не се съдържало в закона.

Приел още, че по делото не било установено връщането на заемната сума, което обосновало крайния му извод за основателност на предявения иск. Основателността на главния иск, обусловила извода на съда за основателност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 6 094,45лв., за периода от 05.12.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. Посочил, че размерът и периодът на искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане бил съобразен с изтеклия тригодишен давностен срок за вземането от неговия падеж (08.12.2017г.), предвиден в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното решение, поради което намира същото за валидно и процесуално допустимо.

Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при определяне на предметния обхват на производството. В проведеното първо открито съдебно заседание пред първостепенния съд, в което бил обявен докладът по чл.146 ГПК (след направеното с отговора оспорване на реалното предаване на заемната сума), ищецът представил нотариален акт за сключен от заемополучателя договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот и разписка за получената от продавача продажна цена. Навел твърдения, че последната била заплатена със заемната сума по процесния договор, поради което доводът бил своевременно въведен в производството и станал част от неговия предмет.

Неоснователен е и касационният довод за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в кредитиране на свидетелски показания, които били преклудирани. Пред касационната инстанция могат да бъдат навеждани оплаквания само за тези процесуални нарушения при разглеждане на делото, които са били наведени пред въззивния съд и са били разгледани от него или по които липсва произнасяне. В конкретния случай, касаторът М. Д. А., в качеството му на въззиваема страна, не въвел оплакване пред въззивната инстанция за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата и недопустимост на свидетелските показания. Напротив, в подадения отговор на въззивната жалба, същият се позовал на показанията на свидетеля В., от които извел изгодни за себе си доводи за начина на съставяне на договора във връзка с оспорване автентичността на неговото съдържание.

Правилен е изводът на въззивния съд за допустимост на възражението за неистинност на процесния договор за заем. Същото не е обхванато от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. № 16516/2021 г. на ВРС, X. състав, тъй като двете производства имат за предмет различни договори за заем, макар и сключени между едни и същи страни – от 04.12.2007 г. (по настоящото дело) и от 04.12.2017 г. (по предходното приключило производство).

Въззивното решение е постановено в противоречие с отговорите на поставените правни въпроси относно начина на установяване неистинност на многостраничен документ и за задълженията на съда да изложи мотиви при преценка годността на заключението на експертизата, да я цени в цялост с обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание при изслушването му, както и да обоснове отказа да кредитира заключението изцяло или отчасти.

При преценка основателността на направеното оспорване на процесния договор за заем като неавтентичен, поради подмяна на част от съдържанието му (първа и втора страници) след неговото подписване , въззивният съд не възприел и обсъдил заключението по допуснатата съдебно-графологична експертиза в неговата цялост. Формално отбелязал, че кредитира заключението, но при обосноваване на изводите си относно автентичността на договора съобразил единствено заключението, че подписът и имената на заемополучателя били изпълнени от наследотателя на ответника. По отношение на останалата част от изводите на експерта (относно различния вид на хартията на първите две страници от договора и тяхната номерация, отстоянията и междуредията, начина на изписване на текста, разликата в техническия метод на отпечатване и цвета на тонера) съдът бланкетно заключил, че същите не били достатъчни да опровергаят формалната доказателствена сила на договора, че направените в него изявления изхождат от посоченото като заемополучател лице. Съдът не изложил мотиви защо не кредитирал тези изводи на вещото лице, не ги обсъдил в цялост с обясненията на експерта дадени в съдебното заседание, в което било прието заключението и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Развитите в решението съображения за житейски възможните причини за установеното несъответствие (не добра компютърна грамотност на съставителя на документа, ползване частично на друг вече изготвен договор, смяна на хартията или събирана такава от различни места) не отговарят на изискванията за мотивираност на съдебния акт относно годността на експертизата да установи обстоятелствата, за които е допусната. Същите са в противоречие и с показанията на разпитания по делото свидетел М. В., който твърдял че изготвил процесния договор в качеството си на адвокат на заемодателя. Необоснован и не съответен на процесуалния закон е и мотивът на съда, че в заключението не били посочени причините за разликата в хартията и форматирането на първите две страници на оспорения документ. Задачата на вещото лице по допуснатата експертиза се състои в това да даде отговор на поставените му въпроси, за които са необходими специални знания, с които съдът не разполага. При установеното несъответствие в съществените елементи на отделните страници на многостранично писмено съглашение, страната носеща доказателствената тежест за установяване на неговата автентичност следва да установи обективните обстоятелства довели до различието и съществували към момента на съставянето му.

В противоречие с отговорите на поставените въпроси за разпределението на доказателствената тежест за установяване истинността на оспорен частен документ, въззивният съд възложил същата на страната М. А., оспорила не подписан от нея документ. Не съобразил и процесуалното правило, че доказването може да бъде извършено както с преки доказателства, каквото би било експертно заключение за неавтентичност на подписите или на изписания текст на договора, така и с косвени доказателства за вида на хартията, на която е материализирано писменото съглашение, форматирането на страниците, шрифта, номерацията и обстоятелствата при подписване на договора (време, място на сключване на сделката и поведението на страните).

Посочените процесуални нарушения обосновали правните изводи на съда за установеност на съществените елементи на договора за заем (предаване на заемната сума и поетото задължение за нейното връщане), в противоречие с отговора на въпроса за разпределението на доказателстевната тежест за установяването им и начина, по който подлежат на доказване.

Допуснатите нарушения на процесуалния закон са довели до необоснованост на въззивното решение и съобразно чл.281, т. 3 ГПК съставляват основание за неговата отмяна. Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Фактическата обстановка е безспорно установена по делото:

С договор за заем от 04.12.2007 г., заемодателят В. Б. Б. се задължил да предаде на заемополучателя В. Д. А. сума в размер на 20 000 лева, срещу задължението за връщането ѝ в срок до 07.12.2017 г. Със същия страните постигнали уговорки, както следва: за предаване на заемната сума след оформяне от заемополучателя и предаване на всички предвидени в договора документи и обезпечения (чл.2), както и за предаване на сумата в брой, което следвало да се счита установено с подписите на страните под договора, имащ роля на разписка (чл.10, ал.1).

Заемополучателят В. А. починал на 12.10.2019 г. и оставил за единствен наследник по закон своя брат и ответник по иска – М. А., който приел наследството на починалия.

С покана изпратена до М. А. по телепоща изх.№ 14/14.09.2021 г., същият бил поканен да върне заемната сума, ведно със законната лихва върху нея в размер на 7 650 лв., за периода от 08.12.2017 г. до 14.9.2021 г.

От заключението по допуснатата съдебно-графологична експертиза, прието от съда като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че подписът и ръкописният текст за „заемополучател“ в процесния договор за заем от 04.12.2007г. били изпълнени от В. Д. А.. Текстът на отделните страници на договора бил изписан с шрифт от вид „T. N. R.", размер 12 от шрифтове на „M. W.". По отношение текста на договора се установява разминаване във форматирането, ориентацията и отстоянието му от краищата на хартията (размер на белите полета при подравняване, хоризонталните и вертикални граници); в отстоянието между отделните символи в думите и между отделните редове, нанесени в първите две и третата страници на документа. Констатира се и разлика в размера, отстоянието на символите (цифрите в хедара/ колитикула – keader and footer) – относно номерирането на посочените страници в документа, нетипично за функциите на текстообработващата програма, които не позволяват индивидуално форматиране на тези знаци (формата на знаците в колантитула в една от страниците се прилагал автоматично и по отношение на останалите страници от файла). От заключението се установява още наличие на разлика в плътността и грамажа на хартията, на която били отпечатани страниците на документа; разлика в луминисценцията на първа и втора страница в сравнение с третата; разлика в теглото на листите на първа и втора страница в сравнение с третата (4,75 гр. на първа и втора страници и 5,05 гр. на третата). Установява се и различие в техническия метод на отпечатване на обследваните страници: всички страници били принтирани, но са установени следи от неравномерна промяна на цвета на тонера – в отделни участъци от щрихите били с отсъствие на тонер на първа и втора страница в сравнение с третата. Констатира се и видима разлика в нюанса на черния цвят на тонера (плътност), с който бил изпълнен текста на първа и втора страница в сравнение с този на третата страница.

В съдебното заседание, в което е прието заключението, вещото лице посочило, че разликата в следите при отпечатване и цвета на тонера можело да се дължат както на разпечатване на страниците на различни устройства, така и на смяна на касетата на принтера. Отбелязало, че изменение на наклона на текста можело да се получи при принтиране и след това сканиране на отпечатания текст, но подчертало че процесните три страници били директно откопирани от принтер. Според експерта, съществувала разлика в изписването и големината на самите изречения, в размерите и отстоянието на редовете на текста изписан на първа и втора страница в сравнение с този на трета страница. Според вещото лице процесните три страници не били едновременно разпечатани (едновременно задаване на всички параметри и разпечатването им една след друга), а едната страница била разпечатана на по-късен етап или била поставена от друг документ. Този извод вещото лице обосновало както с особеностите на форматиране на документа и задаването на един шрифт, остстояние и междуредие на всички страници, така и с различния грамаж на хартията, като според него първите два листа били от един пакет, а третата страница вероятно била от друг пакет хартия. Вещото лице посочило още, че в конкретния случай не било извършено пренасяне на подпис върху последната страница от документа (наречено „техническо възпроизвеждане на подпис“), а имало използване на последната страница с подпис на лицето от друг документ и поставянето ѝ към двете други.

Във връзка с обстоятелствата по съставяне на договора и начина на подписването му, по делото бил разпитан свидетелят М. Н. В.. Същият посочил, че през 2007 г. В. Б. Б. бил негов клиент и по възлагане свидетелят изготвил договор за заем на негов роднина. Заявил, че след съставяне на договора, го изпратил по електронната поща на клиента, след което отишъл в неговия офис за да го обсъдят и уточнят конкретните условия. Според свидетеля, договорът бил разпечатан в два екземпляра в офиса на клиента и той го занесъл лично на заемополучателя в жилището му в гръцката махала в [населено място]. При проведената среща, последният погледнал договора и го подписал, като договорът не съдържал подпис на заемодателя В. Б.. Първоначално свидетелят В. посочил, че оставил и двата екземпляра от договора на заемополучателя, който впоследствие се срещнал с В. да се разпише, но не знаел как са си ги разменяли. При отговора на следващите въпроси уточнил, че оставил на заемополучателя само единия екземпляр, а другия предал лично на Б.. Направил твърдение, че представеният по делото договор бил изготвен от него и предаден на заемополучателя, тъй като бил съставен с неговата форма и начин на подредба.

С. анализ на установените по делото факти обосновава извод, че подписът и ръкописният текст за „заемополучател“ в процесния договор за заем от 04.12.2007г. между В. Б. Б., като заемодател и В. Д. А. (заемодател), били изпълнени от В. А., но отпечатването на страниците, от които е съставено съглашението не било извършено по едно и също време.

В конкретния случай, от съдържанието на процесния договор е видно, че са налице съществени различия между първите две страници от него (съдържащи изявленията по неговия предмет – предаване на заемната сума и поемане на задължението за нейното връщане) и третата страница, на която са положени подписите на страните. Различията са във всички съществени елементи на съставеното писмено съглашение, по отношение на изписания текст на първа и втора страница в сравнение с този на третата му страница, както следва: форматирането, ориентацията и отстоянието му от краищата на хартията (размер на белите полета при подравняване, хоризонталните и вертикални граници); разлика в отстоянието между отделните символи в думите и между отделните редове, както и в отстоянието на символите (цифрите в хедара/ колитикула – keader and footer) – относно номерирането на страниците на документа. Установени са още: разлика в плътността и грамажа на хартията (4,75 гр. на първа и втора страници и 5,05 гр. на третата), разлика в луминисценцията на първа и втора страница в сравнение с тази на третата; разлика в техническия метод на отпечатване на страниците – в начина на разпрашаване на тонера на първа и втора страница, в сравнение с този на третата със следи от неравномерна промяна на неговия цвят – в отделни участъци от щрихите били с отсъствие на тонер на първа и втора страница в сравнение с третата; видима разлика в нюанса на черния цвят на тонера (плътност), с който бил изпълнен текста на първа и втора страница в сравнение с този на третата страница.

Изложеното обосновава извод, че страниците на процесния договор за заем от 04.02.2007 г. не са били отпечатани едновременно, при задаване на всички параметри и разпечатани една след друга. Този извод се подкрепя и от функциите на текстообработващата програма, която не позволява индивидуално форматиране на знаците за поставяне на номерация на страниците, тъй като при задаването им в една страница, същите се прилагат автоматично и по отношение на останалите страници от файла. В този смисъл са и обясненията на вещото лице дадени в съдебното заседание при изслушване и приемане на заключението, което посочва още, че първите две страници били отпечатани на различно устройство в сравнение с третата.

Изводите на вещото лице не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел, който посочва че съставил и разпечатал договора, но не посочва обективните обстоятелства съществували към момента на изготвяне на документа обосноваващи различието във форматирането на отделните страници, грамажа на хартията и устройствата, на които същите са били отпечатани. Съдът намира, че разликата във форматирането на текста на отделните страници на писменото съглашение не е резултат от слаба компютърна грамотност, предвид професията на свидетеля (адвокат), сочен като съставител, а според неговите показания уточняването на условията на договора и разпечатването му били извършени в един ден, на едно място (офиса на клиента му), несъответно на установената разлика в хартията и принтерите. Показанията на свидетеля са и вътрешно противоречиви досежно начина на предаване на договора на заемополучателя (дали е бил предаден единия или и двата екземпляра), поради което същите не са годни да установят по несъмнен начин обстоятелствата свързани с неговото подписване.

С оглед на горното съдът намира, че по делото е установена неистинността на съдържанието на процесния договор за заем свързана с подмяна на първите две страници от него след полагане на подписите на страните, поради което направените изявления по заемното правоотношение не изхождат посоченото като заемополучател лице – В. А..

Предвид неавтентичността на писмения договор, съдържащ в себе си и разписка за получаване на сумата, в тежест на ищеца по делото е да установи наличието на заемно правоотношение между него и наследодателя на ответника, като докаже неговите съществени елементи. По делото, въпреки разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест и предоставената възможност, не са събрани доказателства, от които да се установява наличие на сключен между ищеца и наследодателя на ответника договор за заем, по който последният получил сумата от 20 000лв. със задължение за нейното връщане.

Обстоятелството, че ищецът и наследодателят на ответника са били в трайни отношения свързани с предоставяне на заемни суми в периода около датата, на която се твърди да е сключен процесния договор и след това (съобразно представените по делото разписки) също не обосновава извод за наличие на заемно правоотношение за процесната сума. Извод за съществуване на такова правоотношение не може да се изведе и от сключения на 04.12.2007 г. договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот и заплащане на продажната цена по него в размер на 10 000лв., тъй като наличието на съществените елементи на реалния договор за заем следва да бъде установено по несъмнен начин и не може да почива на предположения.

В заключение, предявеният иск е неоснователен. Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на сумата от 6 094 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 05.12.2019 г. до 05.12.2022 г.

По изложените съображения, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, като отговорността за същите бъде разпределена съобразно крайния резултат по спора.

Предвид неоснователността на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане, в полза на М. Д. А. следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото в общ размер на 8 802 лв. (от които: пред първостепенния съд – 400 лв. депозит за допуснатата съдебно-графологична експертиза и 2750 лв. за адвокатско възнаграждение; пред въззивния съд 2 100 лв. за адвокатско възнаграждение и пред касационната инстанция – 552 лв. за държавна такса и 3 000лв. за адвокатско възнаграждение). Същият, след превалутирането по чл.12 от ЗВЕРБ закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ възлиза на 4 500, 39 евро.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 722/27.06.2024 г. постановено по в. гр. д. № 916/2024 г. на Окръжен съд – Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. Б. срещу М. Д. А. искове за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща невърната главница по договор за заем от 04.12.2007 г., на основание чл. 240 от ЗЗД и сумата от 6 094 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 05.12.2019 г. до датата на предявяване на иска – 05.12.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА В. Б. Б. да заплати на М. Д. А. сумата от 4 500, 39 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ на сумата от 8 802 лв.), представляваща направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: