Практика · Върховен касационен съд · 03 Март 2024
Достъп до общи части чрез предаване на ключ вместо премахване на врата
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Етажен собственик иска съседите му да премахнат заключена врата в общия коридор, която му пречи да стигне до таванските помещения. Съседите обясняват, че вратата пази жилището им от кражби заради посещаван лекарски кабинет на етажа. Върховният съд постановява, че вратата не трябва да се демонтира, а е достатъчно да бъде предоставен ключ на ищеца.
Какво приема съдът
Поставянето на заключваща се врата в общ коридор с цел защита на собствен имот не налага нейното премахване, ако достъпът на останалите етажни собственици до общите части може да бъде осигурен чрез предаване на ключ.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
етажна собственостнегаторен искдостъп до таванобщи частипредаване на ключпремахване на врата
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 145 Гр. София, 06.03.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №4863/2023г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на вх. №7738/16.08.2023г. на Т. А. Х. и И. С. Х. чрез адв. М. против решение №265/06.07.2023 година, постановено по в.гр.д. № 280/2023 година, по описа на Окръжен съд - [населено място]. Жалбоподателите считат, че обжалваното решение е неправилно. Оспорват извода на съда, че поставената врата следва да бъде премахната, за да бъде осигурен достъп до таванските помещения, като считат, че тази цел може да бъде постигната и с предоставянето на ключ, без премахване на поставената преграда. Излагат, че не са събирани доказателства дали основанията за поставянето на преградата са отпаднали, но въпреки това е направен извод, че такива не се налице към деня на постановяване на съдебното решение. Не е съобразено също, че се касае за етажна собственост, като с решението за поставяне на преградата са се съгласили всички живущи, а понастоящем искът е подаден като премахване се претендира единствено от собственика М. Д.. Твърди се, че не е отчетено изобщо, че тя е изразила своето съгласие за поставянето на преградата. Жалбоподателите считат, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от предмета на спора, които са обусловили правната му воля, отразена в обжалваното решение, с оглед на което са от значение за изхода по конкретното дело, като са формулирани три въпроса. Ако касационната инстанция прецени, че отговорът на тези въпроси не е решен в противоречие с практиката ВКС, както и в противоречие със задължителната и тълкувателна практика на ВКС и ВС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, то се моли да бъде преценено дали отговорът на въззивния съд, дадени с решението на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. След допускане до касационно обжалване, се моли въззивното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – М. А. Д. не е депозирала отговор в предоставения и за целта срок. С определение №377 от 28.11.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Представлява ли неоснователно действие поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до общи части /тавански помещения/ ако преградата е била поставена с цел защита правото на собственост върху индивидуални обекти и какъв е балансът между правото да се ползват общите части и правото на собственика да защити правото си на собственост върху своя имот?“, във връзка с изпълнението на задължението на въззивния съд да извърши преценка за това кои доказани факти по конкретното дело, съставляват неоснователно действие по см. на закона и дали тяхното въздействие е по-голямо от обикновеното, което да налага премахването му, като тази преценка следва да обхваща естеството на извършеното от ответника нарушение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е образувано по искове на М. А. Д. с правно основание чл. 109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да предприемат необходимите действия за отстраняване на причината за появата на мокри петна на тавана на кухнята й, както и да й осигурят достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата. Ищцата твърди, че с ответниците са собственици на обекти в режим на етажна собственост в недвижим имот в [населено място], [улица]. Над кухнята на ищцата, находяща се на първия етаж на сградата, се намирала част от жилището на ответниците – килер, преустроен на баня с тоалетна, от където на тавана на нейната кухня се появявали мокри петна на мястото под сифона в банята на ответниците. Твърди се, че с бездействието си ответниците засягат правото й на собственост, като смущават и пречат на пълноценното ползване на кухнята и увреждат собствеността й. Освен това, ответниците преградили коридора на втория етаж на сградата, идеална част от който ищцата притежава, поставяйки врата, която заключвали. По този начин препятстват единствения й достъп до таванските помещения, от които също притежава идеална част. Предвид което ищцата моли ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които и пречат да осъществява правото си на собственост в пълния му обем. Ответниците оспорват исковете, като твърдят, че нямат никаква вина за мокрите петна в кухнята на ищцата, а основният първоизточник за намокрянето е разрушеният калкан и просмукването на влагата по стените на помещенията на ищцата. Оспорват и твърдението, че ищцата няма достъп до таванското помещение, тъй като на площадката на втория етаж имало отвор към него, който никога не се заключвал и бил достъпен за всички. Процесната врата била поставена през 2017 г. след кражба на лични документи и пари на ответницата от пациенти на лекарския кабинет на д-р Ю. М. – дъщеря на ищцата, който се помещавал в сградата. Твърдят, че поставянето станало със съгласието на ищцата да бъде изградена врата, която да се заключва и ответниците да се чувстват в безопасност. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е отхвърлил претенцията на М. А. Д. да бъдат осъдени ответниците да предприемат необходимите действия за отстраняване на причината за появата на мокри петна на тавана в нейната кухня като неоснователен. Уважил е другият предявен иск, като Т. А. Х., с ЕГН: [ЕГН] и С. Х. Х., с ЕГН: [ЕГН] са осъдени да осигурят на М. А. Д. достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се на адрес: [населено място], [улица]. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Т. А. Х. и С. Х. Х., починал в хода на делото и заместен от И. С. Х., са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да осигурят на М. А. Д. достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се в [населено място], [улица]. В останалата част първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. Във връзка с допуснатия до касационно обжалване въпрос, следва да се посочи, че според т. 3 на Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС , като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случаите, когато с негаторния иск се брани правото на етажен собственик за достъп до обща част на сградата от значение е дали ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща част. От друга страна, в Решение № 19 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2020 г., II г. о., ГК, се посочва, че според трайно установената практика на Върховния касационен съд, въззивният съд е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. Освен това, съдът е длъжен да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Тази практика следва да бъде споделена и да намери приложение по настоящето дело. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следва да се даде следния отговор: Поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до тавански помещения, не е неоснователно действие, ако е била поставена с цел защита правото на собственост на ответниците върху индивидуален обект. Доколкото на етажните собственици следва да се гарантира както правото им да ползват общите части, така и правото им да защитят собствеността върху индивидуалните си обекти, препятстващото действие, според конкретната преценка, може да бъде преустановено чрез предаване на ключ за вратата, преграждаща достъпа, а не чрез нейното демонтиране. По основателността на касационната жалба: По настоящото производство, въззивният съд е уважил предявения иск, като е осъдил Т. А. Х. и С. Х. Х., починал в хода на делото и заместен от И. С. Х., на основание чл. 109 от ЗС да осигурят на М. А. Д. достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се в [населено място], [улица]. С оглед събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че ответниците са монтирали врата в коридора на етажа, чрез която препятстват свободния достъп на ищцата, в качеството ѝ на собственик на индивидуален обект в етажната собственост, до тавана, който се явява обща част на сградата. Принципно правилен е изводът, че поставянето на врата, преграждаща свободния достъп, която се заключва и ключът се държи само от ответниците е действие, което само по себе си препятства достъпът на етажния собственик, който не разполага с ключ от нея. Съобразно мотивите в цитираното ТР обаче следва да бъде извършена преценка, с оглед конкретните факти по делото, доколко поставянето на тази преграда в коридора е било неоснователно действие предвид наведените твърдения, че тя е била поставена в общия коридор с цел защита на собствения им имот /находящ се след така поставената врата/ от извършени кражби. Следва да бъде преценено също, отчитайки правата и интересите и на двете страни, дали достъпът до тавана може да се осъществява без демонтиране на цялата врата, а чрез предоставяне на ключ за нея. В тази връзка настоящият състав споделя мотивите, изложени в множество решения на ВКС, че в случаите когато ответникът неоснователно пречи за ползването на общите части, достъпът до тях следва да бъде осигурен чрез предоставяне на ключ за вратата, преграждаща свободния достъп/ в този см. Решение № 68 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 60125 от 5.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2021 г., II г. о., ГК, Решение № 50018 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2022 г., I г. о., ГК/. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е съобразил установеното по делото, а именно, че причината за поставяне на тази преграда е била да се осигури собствената на ответниците безопасност предвид наличието на лекарски кабинет на втория етаж от сградата, посещаван от много хора. Не е взето предвид, с оглед фактите по конкретното дело, че достъпът на ищцата до таванските помещение може да се осъществи чрез предоставянето на ключ, без да е необходимо ответниците да премахват монтираната от тях врата, след която се намира единствено тяхното жилище. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, като ответниците на осн. чл. 109 ЗС бъдат осъдени да предоставят на ищцата ключ за вратата, препятстваща достъпа до таванските помещения. Доколкото разноски не са претендирани от касаторите, нито е представен списък за техния размер, съдът не им присъжда такива. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №265 от 06.07.2023г., постановено по гр. д. №280/2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено Решение №52 от 16.01.2023 г., постановено по гр. д. №1234/2022 г. по описа на Русенския районен съд, в частта с която Т. А. Х. с ЕГН [ЕГН] и С. Х. Х. с ЕГН [ЕГН], починал в хода на делото и заместен от И. С. Х. с ЕГН [ЕГН], са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да осигурят на М. А. Д. с ЕГН [ЕГН] достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се в [населено място], [улица], и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС Т. А. Х., ЕГН [ЕГН] и С. Х. Х. ЕГН [ЕГН], починал в хода на делото и заместен от И. С. Х. ЕГН [ЕГН], да осигурят на М. А. Д. с ЕГН [ЕГН] достъп до собствените й тавански помещения като ѝ предадат ключ за вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се в [населено място], [улица]. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.