Отказ за отмяна на влязло в сила решение срещу частен съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 162

гр.София,

07.11.2023г.

Върховен касационен съд на РБ, ЧЕТВЪРТО гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2454 по описа за 2023 год . и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК .

Образувано е по молба вх.№ 18229/05.04.2023. на А. Г. Г. за отмяна на решение №412 /30.03.2023г. по гр.д.№2683/2022г. на ОС Пловдив постановено в производство по чл.441 ГПК.

Молителят поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Ответникът-М. Г. Н., в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна и моли да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, намира следното:

С въззивното решение, чиято отмяна се иска , е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от А. Г. против ЧСИ М. Н. иск с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от неправомерните действия на ответника по изпълнително дело №2437/2021г. в размер на 966,53 лв.- произтичащи от заплатени банкови такси за превод на суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
По делото е прието за установено, че към момента на образуване на изпълнителното дело молбата на взискателя не е отговаряла на изискванията на чл.426, ал.1 от ГПК – не е било подписана от подателя , но ЧСИ, в съответствие с правомощията си, е дал срок на взискателя да подпише молбата за образуване на изпълнителното дело, което е и направено. Установено е, че ЧСИ не е счел за необходимо , да се образува ново дело в момента на отстраняването на нередовността –подписване на молбата по чл.426, ал.1 ГПК, а именно на 17.08.2021 г.
Констатирано е, че при подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че не са платени две месечни вноски – за месец декември 2020 г. и за месец юни 2021 г., като в изпълнителния лист е посочен и падеж –„считано от 02.05.2012 г.“, а датата на подаване на молбата е 02.08.2021 г. и ЧСИ е приел, че е сезиран и със сумата на издръжката за месец август 2021 г. и е наложил запор до размера на сумата от 1053,53 лв. За тези действия съдът е приел за законосъобразни – ЧСИ е действал в съответствие с правомощията си.
Установено е, че с молба от 31.08.2021г. от процесуалният представител на взискателя е заявено, че към момента на образуване на делото издръжката за месец август не е била платена, но е преведена по банковата сметка на взискателя, като с постановление от същата дата ЧСИ е разпоредил връщане на сумата от 130 лв., както и преведената от „ОББ“ АД сума от 1053,53 лв. на длъжника, което е и направено.
Съдът е счел, че след като сумата от 1053,53 лв., преведена от „ОББ“ АД, е върната на длъжника, както и сумата , издръжка за месец август, преведена от „Общинска банка“ АД, то за ищеца не са настъпили вреди. Прието е, че за сумите за издръжки за месеците декември 2020 г. и юни 2021г., както и лихвите върху тях, правилно е наложен запор, както и сумата за разноски в полза на взискателя и такси по ТТРЗЧСИ. Прието е, че в случая не са налице незаконосъобразни действия на ЧСИ, респективно – в резултат на тях да е причинена вреда на жалбоподателя. По отношение на разноските, представляващи банкови такси съдът е приел, че същите са резултат от договорни отношения между жалбоподателя и обслужващите го банки, действията на ЧСИ по налагане на запор не могат да се определят за незаконосъобразни, тъй като ЧСИ не е могъл да знае наличността на средства по сметките, като изрично е посочено, че следва да се запорират суми до общ размер на 1053,53 лв. , като след установяване на надвнасяне сумите незабавно са възстановени на длъжника. По тези съображения съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД
В молбата за отмяна молителят поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Поддържа, че едва на 10.01.2023г. е могъл да се снабди с документи приложени по изп.д.№437/2021г. на ЧСИ М. А.- л.7-189 от приложенията към молбата, както и с материалите по преписка №841/2021г по описа на Районно управление –гр.Пазарджик /посочени в опис към същата , приключила с мнение за прекратяване/, както и Постановление от 08.09.2021г. за прекратяване на наказателно производство по преписка №3654/2021г. на Районна прокуратура Пазарджик, образувана за престъпление по чл.183 НК /неплащане на издръжка-две вноски/.
Като основание за отмяна на едно влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство т. е. нов факти, правно релевантен за спора /в случая по спора за липса на съсобственост на допуснатата до съдебна делба жилищна сграда/, незнанието на който се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР 138/67 на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини. Страната, която се позовава на такова обстоятелство, следва да не е знаела за него и това незнание не следва да се дължи на нейна небрежност/ отдалечен период от време, обективирано в частен документ, който не може да се представи по обективни причини, да е от съществено значение за изхода на спора- ако се знаело, би обусловило различен от постановения правен резултат, както и страната да разполага с документ, който го установява.

От материалите по преписка №841/2021г по описа на Районно управление – [населено място], както и Постановление от 08.09.2021г. за прекратяване на наказателно производство по преписка №3654/2021г. на Районна прокуратура Пазарджик, образувана за престъпление по чл.183 НК не може да се направи извод за относимостта на образуваното наказателно производство към приключилото с влязло в сила решение гражданско дело и разгледаният иск с предявен на основание чл.441 ГПК , вр. с чл. 45 ЗЗД . Твърденията на молителя в молбата за отмяна на влязлото в сила решение, че въпросното наказателно производство касае дейността на ЧСИ М. Н., не се установяват от представените в настоящето производство документи. От друга страна това това не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, т. 1 ГПК, тъй като са създадени след влизане в сила на решението, което се атакува по реда на отмяната, а разпоредбата има предвид доказателства, които са съществували при висящността на делото в инстанциите по същество, но страната не е знаела за тях или не е могла да се снабди с тях своевременно, въпреки положената грижа.

На следващо място документите приложени по изп.д.№437/2021г. на ЧСИ М. А., като писмени доказателства са обсъдени при разглеждане на спора по същество, а и са могли да бъдат известни на страната и тя е могла да се снабди своевременно с тях при проявена активност при воденето на процеса. Ето защо и двете предпоставки на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не са налице по отношение на тези доказателства.

Твърденията на молителя във връзка с неправилността на постановеното и влязло в сила съдебно решение са неотносими към настоящото производство, доколкото касае съществото на спора, а не основанията за отмяна на влязло в сила решение. Обстоятелствата, на които се позовава молителят: пропуск на съда да изиска доказателства и необсъждането на всички доводи и възражения на страните представляват оплакване за допуснат процесуален пропуск на съда, защитата срещу който е по реда на въззивното обжалване.

Ирелевантни са развитите оплаквания за неправилност на решението.. Преценката, на сочената неправилност е въпрос, който следва да се обсъжда само по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С тези доводи, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 ГПК.

С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по молбата следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 750лева.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 05.04.2023. на А. Г. Г. за отмяна на решение №412/30.03.2023г. по гр.д.№2683/2022г. на ОС Пловдив, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

ОСЪЖДА А. Г. Г. да заплати на М. Г. Н. сумата 750лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: