Установяване на нуждата от издръжка при иск за отмяна на дарение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 578

гр. София, 14.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №4901 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. П. от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Р. С., против Решение №820 от 04.10.2024г. по в. гр. д. №1011/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било потвърдено Решение №1006 от 23.05.2024г., постановено по гр.д. №499/2024г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлен иска на Й. Г. П. срещу М. М. М. с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарението по сключения на 14.09.2021г. между страните договор за дарение, по силата на който ищцата е дарила на ответника правото на собственост върху апартамент с идентификатор 07079.820.402.4.9, съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 18 - 9/30.01.2009г. на началника на СГКК - Б., с предназначение – жилище, с площ 37,83 кв. м., находящ се [населено място], [улица], ет. 2, ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск за отмяна на дарението.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. М. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. ляв, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. М. С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №2377 от 12.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпроса как се установява нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по посочения въпрос, обективирана в Решение №30 от 09.04.2010г. по гр. д. № 4215/2008г., IV г. о.; Решение № 172 от 16.05.2013г. по гр.д. №1203/2012г., IV г. о.; Решение № 163 от 19.06.2019г. по гр. д. № 4903/2018г., IV г. о.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 65/14.09.2021г. по нот. д. № 1181/2021г. на нотариус С. Илиев, вписан под № 699 в регистъра на НК, ищцата Й. П. е дарила на ответника М. М.- неин син, правото на собственост върху жилище- апартамент с идентификатор 07079.820.402.4.9, съгласно КККР на [населено място], с площ 37,83 кв. м., находящ се [населено място], [улица], ет. 2, ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. След сключване на тази сделка- на 23.09.2021г. ответникът е придобил правото на собственост, а ищцата- вещното право на ползване, на поземлен имот с построена в него къща в [населено място], в който тя живее на първия етаж от къщата, а вторият й етаж се нуждае от ремонт и не може да се ползва. През 2003г. ответникът е придобил поземлен имот в [населено място] в съсобственост при равни права със сестра си; през 2022г. е придобил поземлен имот и построена в него къща в [населено място]. Ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 434 лв. месечно, като на 21.03.2023г. е отправила покана до ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. След получаването й ответникът започнал месечно да й заплаща сумата от 100 лв. Ответникът има ненавършило пълнолетие дете, на което е заплащал месечна издръжка в размер от 230 лв., като съгласно решение, постановено по гражданско дело №2289/2024 г. на РС- Бургас, издръжката е увеличена на 320 лв. Ответникът получава трудово възнаграждение в размер на 1500- 1600 лв., като има задължение по договор за кредит в размер на 215 лв. месечно с краен падеж на вноските 2033г. и задължение по договор за наем в размер от 400 лв. месечно. При така установените факти по делото съдът е приел, че доколкото доходите на ищцата са само от пенсия и са под прага на бедност за 2023г., то тя има трайна нужда от издръжка. При положение, че ищцата живее в имота в [населено място] и си е запазила правото на ползване върху подарения имот, то тя би могла да го отдава под наем с оглед осигуряване на допълнителни средства за издръжката си. С оглед имущественото си положение надареният ответник няма възможност да дава на ищцата издръжка в по-висок размер от 100 лв. месечно, тъй като с доходите си от около 1600 лв. следва да покрива разходите си в размер на: 230 (320) лв.- издръжка на ненавършило пълнолетие дете; 400 лв.- наем; 215 лв- кредит. Свободните средства, които му остават след погасяване на посочените задължения и заплащане на издръжка от 100 лв. за ищцата, са в размер, който е равен на средствата, с които и ищцата разполага, и е на границата на прага на бедност. Съдът е приел, че след като надареният е откликнал на поканата на дарителя да му предоставя месечна издръжка съобразно своите финансови възможности, то не са налице предпоставките за отмяна на дарението. По така изложените съображения искът е бил отхвърлен като неоснователен.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда споделя цитираната в определението по чл.288 от ГПК практика на ВКС, съгласно която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани– повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира- наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.

По касационната жалба:

Настоящият състав на съда намира за основателни доводите в касационната жалба за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неточно приложение на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД. При постановяването му въззивният съд действително е приел, че ищцата има нужда от издръжка, но не е определил нито сумата, с която тя разполага или би могла да разполага месечно, нито конкретната сума, която й е необходима за покриване на специфичните й нужди. По делото не са били изяснени и действителните материални възможности на надарения ответник да предоставя издръжка. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/2013 по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, а когато за приложението й е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. В случая за изясняване на делото от фактическа страна въззивният съд е следвало да упражни правомощията си по чл.195, ал.1 от ГПК и да назначи служебно съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за средномесечната издръжка на лице на възрастта на ищцата за процесния период, като след съобразяване на перата, от които е формирана същата, и специфичните нужди на ищцата да определи конкретния размер на сумата, от която тя се нуждае. За установяване на възможностите на самата ищца да реализира доходи и да си доставя издръжка следва да се назначи вещо лице, което да даде заключение за размера на месечната наемна цена, която тя би могла да получава от процесния апартамент, върху който притежава право на ползване. За установяване на действителното материално състояние и възможностите на ответника да предоставя издръжка следва да се назначи вещо лице, което да даде заключение за стойността на притежаваните от него недвижими имоти в [населено място] и [населено място], както и за месечната наемна цена, която би могъл да получава при отдаването им под наем. След изясняване на посочените обстоятелства съдът следва да се произнесе по предявения иск, като съобрази конкретната нужда на ищцата от издръжка и възможностите на ответника да предоставя такава. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да се отмени и доколкото се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, то на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно указанията в настоящото решение- чл.294, ал.1, изр.2 от ГПК.

При новото разглеждане на делото и съобразно изхода му въззивният съд следва да се произнесе и по направените от страните разноски в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №820 от 04.10.2024г. по в. гр. д. №1011/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.