Отказ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. София, 02.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2410/2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ /Закон за частните съдебни изпълнители/.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез пълномощника Ю. Б., главен юрисконсулт в Дирекция „Правни дейности“ срещу решение от 01.03.2021 г. по дисциплинарно дело № 21/2020 година на ДК /Дисциплинарна комисия/ при КЧСИ /Камара на частните съдебни изпълнители/ на Република България. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и явно несправедливо. В жалбата е разгледано изложението в искането на Министъра на правосъдието по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ за допуснати от ЧСИ /частен съдебен изпълнител/ З. П.-В. нарушения и мотивите на ДК, обусловили решението й за отхвърляне на същото искане. Развити са доводи за неправилност на приетите мотиви. Жалбоподателят поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да бъде наложено „дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ „глоба“ в максимален размер“.

Ответниците – КЧСИ, гр.София и ЧСИ З. П.-В. поддържат становища за правилност на обжалваното решение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от лице, легитимирано да обжалва решението, което подлежи на съдебен контрол пред ВКС /Върховен касационен съд/, като е налице правен интерес за обжалване на акта на ДК, произтичащ от постановения правен резултат.

Извършената от настоящия състав на ВКС проверка на данните по делото и преценка на приетите от състава на ДК мотиви обуславят извод за неоснователност на посочените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението поради следните съображения:

ДК е разгледала изложението на жалбоподателя за дисциплинарни нарушения и е констатирала по т. 1 от искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ липсата на дисциплинарно нарушение. Твърденията на страната включват следните обстоятелства. С протокол от 12.07.2017 г. проданта на недвижим имот, находящ се в [населено място], който е предмет на договорна ипотека – нотариален акт № .., том V, рег. № , дело №... от 07.11.2007 г., учредена от А. И. и В. И. като ипотекарни длъжници за обезпечаване на банков кредит, отпуснат от „Юробанк И Еф Джи България“ АД на „Молбер“ ЕООД е обявена за нестанала. Според жалбоподателя, ЧСИ З. П.-В. е следвало да вземе предвид данъчната оценка, а такава не е изискана, включително към момента на проверката, с което бил нарушен чл. 485, ал. 5 ГПК, в сила от 2015 г. Изводът за липсата на основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ З. П.-В. ДК е обосновала със съображения, за това че първата, а и последно определената начална цена на имота в поредицата от действия по продан на имота, включително цената при реализирана продажба е значително по-висока от данъчната оценка. Последната макар и получена след провеждането на първата процедура за продан на имота /11.06.2017 г. – 12.07.2017 г./, а именно през 2020 г. /данъчната оценка е обективирана в удостоверение № 0830/09.07.2020 г. на Община Трявна, е била изискана и приобщена от ЧСИ. ДК е приела още, че не е нарушен чл. 485, ал. 5 ГПК, доколкото началната цена е по-висока от данъчната оценка. Констатирано е, че няма правило как съдебният изпълнител трябва да съобрази размера на началната цена. Изложените в жалбата доводи възпроизвеждат мотивите към особеното мнение на Д. Р., член на дисциплинарния състав от квотата на Министъра на правосъдието, без да се аргументират съображения за необоснованост на решаващите мотиви на дисциплинарния състав. Единственият довод на жалбоподателя, изведен както се посочи от особеното мнение към обжалвания акт е, че нормата на чл. 485, ал. 5 ГПК „обвързва определянето на началната цена при първата публична продан на имота с данъчната оценка на същия“.

Това изискване, както е приела и ДК е изпълнено, тъй като първата, а и последно определената начална цена на имота в поредицата от действия по продан на имота, включително цената при реализираната продажба е значително по-висока от данъчната оценка. Изложените от дисциплинарния състав мотиви са правилни. Така от данните по делото е установено, че първата начална цена на процесния имот във връзка с проданта, проведена от 11.06.2017 г. до 11.07.2017 г. и обявена за нестанала с протокол на ЧСИ от 12.07.2017 г. е била в размер на 112000 лв. при данъчна оценка 27612 лв. Неизискването на данъчна оценка към момента на реализиране на конкретното процесуално действие не е довело до нарушаване правилото на чл. 485, ал. 2 ГПК в сила от 2015 г. /предишна редакция на чл. 485 ГПК, ред., ДВ, бр. 50/2015 г., сега чл. 485, ал. 5 ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г./. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ З. П.-В. по тази част от искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. Затова настоящият състав на ВКС намира решението в тази част за правилно.

По т. 2 от искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, ДК е разгледала изложението на жалбоподателя и е приела като краен извод, че цялостната оценка на извършваните по делото действия, липсата на каквато и да е вреда по отношение на правата и интересите и на взискателя и на длъжника, както и цялостната оценка на личността и дейността на съдебния изпълнител не могат да квалифицират конкретните действия като дисциплинарно нарушение. Министърът на правосъдието поддържа, че с действията си ЧСИ З. П.-В. е нарушила разпоредбата на чл. 485, ал. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г./, съгласно който съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне стойността на имота.

Настоящият състав на ВКС намира жалбата за неоснователна и по този пункт от изложението. Оценяването на изнесения на публична продан имот е уредено с правила, насочени към търсенето на обоснована разумна прогнозна цена и осигуряването на равни възможности на страните за упражняване на предоставените права. За постигането на този резултат законодателят е регламентирал правила по чл. 485 ГПК, включващи назначаване на вещо лице за определяне стойността на имота, процедура за оспорване заключението на вещото лице от страните по изпълнителното производство, определяне стойността на имота при две и повече оценки, определяне на начална цена на имота, от която да започне наддаването, забрана началната цена на имота при първата публична продан да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена, приложимост на правилата на ал. 2, 3 и 5 към съответната фаза на изпълнителното производство. Изискването за назначаване на вещо лице за определяне стойността на имота, заедно с другите изисквания по чл. 485 ГПК очертават сложен фактически състав. Затова фактическото основание за пораждането на дисциплинарна отговорност на ЧСИ се формира като неизпълнение от негова страна на съвкупността от посочените изисквания, непосредствено свързана с конкретна публична продан, чието реализиране във времето е и крайният момент, до който са приложими посочените по-горе правила. Министърът на правосъдието поддържа, че с действията си ЧСИ е нарушила разпоредбата на чл. 485, ал. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г./. Така въведено нарушението няма връзка с конкретна публична продан, съответно не е съобразено с определено процесуално действие на ЧСИ П.-В., насочено към публична продан на процесния имот. От данните по делото се установява, че ЧСИ П.-В. е извършила немалък брой процесуални действия, за да реализира продажбата на имота, една част от които преди изменението на ГПК, т.е. до 31.10.2017 г. /напр. продажби, обявени за нестанали от 12.07.2017 г., 04.10.2017 г./, а други след влизане в сила на новата редакция на чл. 485 ГПК от 31.10.2017 г. /напр. продажби от 19.04.2018 г., 12.09.2018 г. и други, обявени за нестанали/. Дисциплинарна отговорност за неизпълнение на законови разпоредби не може да се формира, без връзка на регламентираното по чл. 485, ал. 1 ГПК задължение за ЧСИ с конкретна публична продан, установена от законодателя като краен момент, до който са приложими посочените в разпоредбата правила. В случая жалбоподателят, за да предяви искането си по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ се позовава само на нарушаване разпоредбата на чл. 485, ал. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 86/27.10.2017 година/, без връзка с конкретна публична продан. При тези обстоятелства не е налице основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ, тъй като правилата на чл. 485 ГПК са приложими към конкретна публична продан, която следва да бъде изрично посочена като процесуално действие, към което са насочени изискванията на чл. 485 ГПК, включително посоченото в ал. 1. В този смисъл необосновани са и съображенията към особеното мнение на член от състава на ДК. Като основание за отхвърляне искането на жалбоподателя следва да бъде споделен и мотивът на ДК, затова че неназначаването на вещо лице преди декември 2019 г. не е причинило вреда по отношение на правата и интересите и на взискателя и на длъжника.

По т. 3 от искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, ДК е разгледала изложението на жалбоподателя и е приела, че в същото са посочени нарушения на чл. 44 ГПК, вр. чл. 18, ал. 6 ЗЧСИ като правна квалификация, без отразяване на конкретни действия или бездействия, с които ответницата по жалбата е осъществила фактическите състави на цитираните норми. Действително в изложението по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ от фактическа страна /като твърдения, формиращи обстоятелствената част на искането/ не е посочено за какво нарушение се търси дисциплинарна отговорност, за неприлагане по делото на уведомления до длъжника или за неизпълнение на процедурата по чл. 18, ал. 6 ЗЧСИ. Жалбоподателят е изложил нарушението като резултативно, като е посочил, че описаните обстоятелства довели до подаване на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК. Копие от жалбата е приложено към изпълнителното дело и от съдържанието й е видно, че жалбоподателката – А. С. И. е въвела наред с другите оплаквания нарушение на чл. 487, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. От представеното копие от решение № 219 от 17.09.2020 г. по гр. дело № 321/2020 г. на Окръжен съд – Габрово, влязло в сила на 17.09.2020 г., се установява, че жалбата на И. против постановление за възлагане на описания в диспозитива на съдебния акт недвижим имот е отхвърлена, като в мотивите е прието, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила от ЧСИ, а конкретно за публичната продан, насрочена в периода от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. съставът е констатирал, че продажбата е била надлежно разгласена и с публикуване на обявлението за продажба в електронния сайт за публични продажби на частните съдебни изпълнители.

От изложеното се налага извод, за това че в искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ не е определено конкретното нарушение, за което се претендира дисциплинарна отговорност – неприлагане на уведомления или неуведомяване на длъжника за насрочената публична продан. Доколкото нарушението се свързва с конкретен резултат – подаване на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК от А. И., а същата жалба, както се посочи е била отхвърлена с цитираното решение като неоснователна и един от решаващите мотиви е спазване на процедурата по разгласяване на публичната продан, насрочена в периода от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г., съответно надлежното й разгласяване с публикуване на обявлението за продажба в електронния сайт за публични продажби на частните съдебни изпълнители, следва да се приеме, че нарушение, състоящо се в неуведомяване на длъжника за процесната публична продан не е допуснато. Не е налице и засягане интересите на длъжника И. във връзка с постановения правен резултат и предвид надлежното разгласяване, с публикуване на обявлението за продажба в електронния сайт за публични продажби на частните съдебни изпълнители, което не е опровергано от жалбоподателя по настоящето дело, който носи тежестта за доказване на твърденията в искането си по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ З. П.-В.. Затова обжалваното решение на ДК на КЧСИ трябва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на КЧСИ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП /Закон за правната помощ/, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП /Наредбата за заплащането на правната помощ/.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 01.03.2021 г. по дисциплинарно дело № 21/2020 година на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр.София да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България сумата 100 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. 25, ал. 1 НЗПП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: