Обезщетение за клевета от публични изявления на политик в телевизионно интервю

Текстът на акта

Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1202 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 3464 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 13475/2021 г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав.

Б. М. Б. обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на М. Б. М.-Н. от клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено от него интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин“ по Б., ведно със законната лихва. Поддържа оплаквания, че по делото не е установен автентичен запис на оспореното от него интервю; че били игнорирани или обсъдени частично и повърхностно доводите му във връзка с интервюто; че бил неправилен изводът на съда за извършена от него клевета; че съдът не анализирал процесните изявления – дали са клевета, обида, или съставляват мнение; че не били обсъдени писмени доказателства към исковата молба и частта от интервюто, в които се сочи противоправно поведение на самата ищца; че доведените от него свидетели доказвали фактите, изнесени в интервюто; че неправилно бил определен и размерът на вредите, тъй като не се доказало от разпитаните свидетели ищцата да е преживяла тежки душевни болки и страдания.

М. Б. М.-Н. обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата над 4000 лв. до присъдените от първата инстанция 10 000 лв.

В жалбата се поддържа, че съдът неправилно приложил критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД; не бил направен анализ на всички релевантни за спора факти; че при определяне на размера на обезщетението съдът не изследвал втората, по-тежка част от нарушението – клевета за връзката на М. М. с братя Г., които й оказали съдействие за среща с ромските лидери; че решението било необосновано; че не бил отчетен моментът на нанасяне на увреждането – един ден преди най-важните избори в живота на жалбоподателката, при които ПП „Герб“ спечелила изборите в София едва с един процент превес, но с ярко изразен подкрепящ вот в кварталите с ромско население. Присъденото обезщетение било много ниско на фона на практиката на ВКС и ЕСПЧ да бъдат присъждани петцифрени суми

Страните взаимно оспорват жалбите си.

С определение № 150/15.01.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По първата жалба касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: На база на какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда за пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл.39 от Конституцията на Република България и чл.10 от ЕКПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице, както и при предаване на информация, станала известна на деликвента посредством трети лица. По втората жалба касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради обстоятелството, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е обсъдил второто изявление в процесното интервю на Б. Б. по Б., включено като предмет на делото в исковата молба – че братя Г. са подпомогнали М. М. за изборите чрез ромските лидери.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Свободата на словото по чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността, закрепено в чл.32, ал.1 от Конституцията.

Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл.39, ал.2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл.146 и чл.147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.

Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена обществената му оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.

Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него – решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл.45 и чл.49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Следователно – дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Както е прието в решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.

Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, като например да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности и др. - в този смисъл решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о. Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството на личността, т.е. ако съставляват обида - решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.

Създадена е богата практика на ВКС по чл.45 и чл.49 ЗЗД за отговорността на журналисти и на медийни издания за клеветническо съдържание на техни публикации. Приема се, че когато твърденията за конкретни факти изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл.45 ЗЗД на автора - решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о. В определени случаи обаче източникът на информация може и да не бъде посочен. Тогава, за да се освободи от отговорност по чл.45 ЗЗД, авторът на информацията следва да е извършил добросъвестна проверка на съдържащите се нея факти – решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. Приема се също, че добросъвестна проверка е налице тогава, когато информацията е проверена от поне два независими източника - решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2022 г., II г. о., решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о.

Настоящият състав на ВКС споделя посочената по-горе практика. С оглед особеностите на настоящото дело към нея следва да се добави следното:

Публичните изказвания на политиците следва да отговарят на посочените по-горе изисквания за законосъобразно упражняване на свободата на словото. Въпреки че политиците не са журналисти, създадената практика на ВКС за необходимост от предварителна добросъвестна проверка на истинността на изнесената информация следва да бъде отнесена и към политиците. Заради отговорността на осъществяваната от тях дейност, стандартът в политическото говорене следва да е по-висок и да се приравни на журналистическия. Изявленията на политиците могат да засегнат честта и достойнството на другиго, но ако съставляват верни твърдения, те не носят отговорност за причинени неимуществени вреди. Изказаните от политиците мнения също трябва да почиват на обективна основа и да не целят преднамерено уронване на достойнството на другите.

Журналистите не са длъжни да разкриват своя източник на информация и това тяхно право изрично е регламентирано в чл.15, ал.2 от Закона за радиото и телевизията. В съдебния процес по чл.45 и чл.49 ЗЗД е достатъчно да се докаже, че такъв източник съществува и че журналистът е извършил добросъвестна проверка за достоверност на информацията в разяснения по-горе смисъл.

По изложените по-горе съображения политиците също могат да не разкриват самоличността на лицата, от които черпят дадена информация, стига тази информация да е добросъвестно проверена. При граждански спор по чл.45 ЗЗД те трябва да докажат достоверността на информацията. В гражданския процес пълното главно доказване може да се осъществява и чрез система от косвени доказателства, стига те да установяват достоверно подлежащия на доказване факт - решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., решение № 60197 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 636/2021 г., III г. о. и др. Казаното от свидетел на събитията, чиято самоличност не се разкрива в гражданския процес, ако е възприето от други свидетели, разпитани в гражданския процес, представлява косвено доказателство, което не може априори да бъде игнорирано от съда.То трябва да се съпостави с други доказателства по делото и да се прецени дали обсъдени в съвкупност те установяват релевантния факт. Макар да е политически некоректно и морално осъдително информация за вътрешните отношения и събития в една политическа партия да се черпят от анонимен информатор, неговите изявления, възприети от друго лице, което ги предава на съда в свидетелските си показания, представляват годно доказателство, макар и косвено.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд приема следното:

С обжалваното решение № 3464 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 13475/2021 г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав, след частична отмяна на решение от 08.06.2021 г. по гр. д. № 64348/2019 г. на Софийски районен съд, I-по г. о., 166 състав, е отхвърлен предявеният от М. Б. М.-Н. срещу Б. М. Б. иск по чл.45 ЗЗД за разликата над 4000 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин“ по Б., ведно със законната лихва. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която Б. М. Б. е бил осъден да заплати на М. Б. М.-Н. обезщетение по чл.45 ЗЗД в размер на 4000 лв. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над първоначално присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.

Въззивният съд е приел, че според твърденията в исковата молба на 01.11.2019 г. ответникът е дал интервю в предаването „Тази сутрин“, в което изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищцата твърдения: че предната вечер конспиративно в [населено място] тя отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат „ГЕРБ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“, както и че братя Г. са й помогнали много чрез ромските лидери, както и че няма да се изненада, ако и на първия тур са правили „такива магарии“.

Прието е, че назначеното от първата инстанция вещо лице Х. е извършило проверка на представения от ищцата запис на аудио/видео файл на предаването по Б. „Тази сутрин“ от 01.11.2019 г. и според изготвената експертиза записът е идентичен с този, находящ се на медийната платформа „Б. Медия Г.“ ЕАД и че не са налице допълнителни монтажи и манипулации в изследваните данни. В това предаване ответникът Б. Б. е заявил, че по информация, съобщена му от човек от екипа на ищцата М. М., предната вечер във В. тя „отишла да спазарява с кои роми да излязат и да кажат - ГЕРБ ми платиха, Ф. ни плати да гласуваме за нея“.

Според показанията на ищцовите свидетели, единият от които е бил председател на инициативния комитет на М. М., на 31.10.2019 г. тя провела среща с нейни избиратели на открито в близост до ЖП-гара В., като обсъждали най-различни теми, свързани с инфраструктурата, водоснабдяването и канализацията, градския транспорт, влака, липсата на топлоснабдяване. Срещата продължила около 40 - 50 минути, след което по покана на служителите на Б. влезли вътре в гарата, консумирали чай и ябълки и ищцата разговаряла със служителите за техните проблеми и проблемите на Б.. Всичко продължило не по-късно от около 21: 00 часа, след което се прибрали. На следващия ден в щаба на ищцата тя била разстроена, унизена и обидена от даденото интервю на Б. Б.. След интервюто в щаба идвали множество граждани да задават въпроси и да отправят обвинения към ищцата и нейния екип, че искат да манипулират изборите. Едва през м. януари 2020 г. ищцата започнала да се чувства по-добре, да се възвръща нейната предишна енергия, сила и бодрост.

Според единия от свидетелите на ответника – административен секретар на ПП „Герб“, той получил информация от човек от щаба на М. М., че след планираната официална среща с избиратели на 31.10.2019 г. в [населено място] ще бъде организирана тайна среща с местни ромски барони, които да привлекат гласове за М. М. чрез злепоставяне на другия кандидат Й. Ф., че уж тя е платила да гласуват за нея на изборите. На следващия ден същият човек потвърдил, че тайната среща с ромските лидери била проведена и там се обсъждали варианти те да помогнат с гласове за избора на М. М.. Според другата свидетелка – главен редактор в Агенция „ПИК“, тя също разбрала от информатор от щаба на М. М. за предстоящата среща с избиратели във В., поради което изпратила „папараците“ там. Те проследили М. М. до някаква тайна къща на цигански барони, но не успели да заснемат нищо. Въпросният информатор и още един човек разказали на свидетелката, че са присъствали на срещата във В. с някакви хора, на която се уговаряли да изпратят роми по секциите, които да казват пред медиите, че уж гласуват за Й. Ф., само и само да ги снимат медиите и след това да излезе, че има купени ромски гласове за нея.

Поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушения въззивният съд е допуснал на основание чл.266, ал.3 ГПК повторна експертиза, която е достигнала до същите изводи относно фактите, които са от значение за случая. Въззивният съд е кредитирал това заключение като безпристрастно, компетентно и професионално и не е възприел възраженията на защитата на ответника срещу него.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че в конкретния казус наличието на клеветнически твърдения се обосновава от разпространените конкретни обстоятелства, които се явяват позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото по отношение на ищцата.

Съдът се е позовал на приетата от него съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че е налице съответствие между изявленията, описани в исковата молба и уточнителната молба на ищцата, и видеоклипа, предмет на изследване, предоставен от нея на елекронен носител. Това не се променя от обстоятелството, че според депозираното по делото писмо от Б. не може да бъде предоставен запис на интервюто, излъчено на 01.11.2019 г., тъй като срокът за съхранение, който е тримесечен, е изтекъл, като може да бъде предоставен запис от интернет страницата, срещу заплащане на сумата от 120 лв. с ДДС. Прието е, че е налице публично разгласяване на клеветнически твърдения, че ищцата М. е имала намерение да наговори определени роми да излъжат, че им било платено да гласуват за „ГЕРБ“ и това да стане достояние на обществото. Не е възприето твърдението във въззивната жалба, че ответникът Б. Б. само е препредавал чутото от възмутен гражданин. Изявлението му е, че самият възмутен човек е споделил с него въпросните обстоятелства - „този възмутен човек, който е там при тях и ги слуша, ми каза, че може да попитате снощи към седем и половина осем без дваесе във В. дали госпожа М. е правила там среща с ромите да прави такава уйдурма... Споделям какво ще правят... Снощи (на 31.10.2019 г.) по негови думи около седем и половина, осем без дваесе, конспиративно, чакали са я на В. е и отишла да се спазарява с кои роми да излязат и да кажат: „ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“. От друга страна от разпита на свидетеля на ответника Ц. П., който е на длъжност „административен секретар“ в ПП ГЕРБ, се установява, че „възмутеният човек“ е споделил със свидетеля, а не с Б. Б. за организираната от М. М. тайна среща с роми, чрез която се цели да се направи опит да се привлекат гласоподаватели в нейна полза, както и това да се представи като опит за купуване на гласове от другия кандидат Й. Ф.. Има разминаване от кого точно Б. Б. е установил сочените от него обстоятелства, които са позорни за ищцата. Съдът не е възприел за доказан факта на „наговарянето“, доколкото и двамата свидетели на ответника не възпроизвеждат факти, на които те лично са свидетели, а препредават думи на трети лица, които отказват да назоват поименно, за да се направи проверка дали тези лица съществуват реално. Няма как да бъде направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не е посочено лицето, на което ответникът се позовава или не е осигурен под някаква форма достъп до неговото изявление.

Прието е, че при позорните обстоятелства е налице противоречие на изнесения факт с обществена оценка на личността и укоримостта му от гледна точка на съществуващия в обществото морал. Налице е антагонизъм между информацията, съдържаща твърдението, че ищцата организира тайна среща с роми и с това се цели да се привлекат гласоподаватели в нейна полза от една страна, а от друга - да се представи като опит за купуване на гласове от другия кандидат, и моралните норми в обществото, които приемат такова поведение като укоримо и несъвместимо с приетите обществени норми за поведение на човек, а и на политическа личност. Публичното разпространяване на тези клеветнически изявления излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 КРБ и чл.10 ЕКПЧОС. От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл, като в случая цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни политически практики от ищцата.

Направен е извод, че са налице всички елементи на гражданския деликт, като ищцата е установила претърпени от нея неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствената връзка между противоправното деяние на ответника и тези вреди.

При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е съобразил ППВС № 4 от 23.12.1968 г., като е отчел негативното отражение на интервюто в психо-емоционален план при ищцата, големият кръг от хора, достояние на които е станало извършеното от ответника изявление и начинът на извършването – чрез национална медия - Б.. Отчетени са и обстоятелствата, които водят до определяне на по-нисък размер на обезщетение - че ищцата е публична личност, политик и обществена фигура. Съдът се е позовал на константната съдебна практика, че държавните органи, политиците, обществените фигури и държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от обикновените граждани /практика на ЕСПЧ по делото Л. срещу А. и др./. Отчетено е приетото от Конституционния съд за начина на защита на тези лица от публично оповестяване на отнасяща се до тях информация – че личните данни на тези категории лица са защитени в много по-занижена степен от на обикновените граждани (Р. № 4 от 26.03.2012 г. по к. д. 14 от 2011 г. на КС). Това важи особено за политическите длъжности, тъй като те „съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение от пресата и обществото“ /Л. с/у А. и др. /. В качеството си на публично лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил за обществен контрол. За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество, поради което то трябва да проявява по-висока степен на толерантност, която трябва да е най-голяма при политиците, а след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на честта и достойнството следва да получават частните лица. Прието е също, че от самото поведение на ответницата, която в о. с. з. заявява, че не става дума за частен спор и частна претенция, а за това дали едно овластено лице, каквото е Б. Б., „може да си позволи от национален ефир на най-гледаната телевизия да изнася клевети и лъжи по отношение на свой опонент“, че спорът бил на „българските граждани“ срещу Б. Б., може да се направи извод, че разпространените твърдения от страна на ответника не са повлияли трайно негативно на представата й за нейната личност, достойнството и доброто й име в обществото.

Като резултат въззивният съд е приел, че справедливият размер на търсеното обезщетение възлиза на 4 000 лв. Прието е също, че самото осъждане по своята същност има ефекта на репарация за причиненото неимуществено увреждане и ако сумата е голяма, каквато в случая е приетата от СРС, би могло да се стигне до неоснователно обогатяване, а това не е целта на закона.

Съставът на ВКС счита за правилен извода на въззивния съд, че в съдебния процес е доказана автентичността на процесното интервю. По този въпрос са събрани две технически експертизи с еднопосочни заключения и съдът не е имал основание да не им се довери.

Решението е неправилно в частта, с която въззивният съд е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността за вреди по чл.45 ЗЗД по отношение на първото изявление в процесното интервю - че на 30.10.2019 г. ищцата отишла конспиративно във В. да се спазарява „кои роми да излязат и да кажат „ГЕРБ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“. Неправилният извод почива на отказа на съда да кредитира показанията на свидетелите Ц. П. и З. К., които установяват, че казаното от Б. Б. в тази част отговаря на истината. Действително, тези свидетели не са преки очевидци на случилото се на 30.10.2019 г. в [населено място], тъй като не са присъствали лично срещата на М. М. с ромските лидери. Те обаче предават чутото от други лица, които са присъствали на тази среща. Единият от тези свидетели с неразкрита самоличност е бил информатор от щаба на М. М., който е присъствал на срещата и е предал на свидетеля П. информация както за подготовката за тази среща и за нейната цел, така и за реалното й осъществяване. Свидетелят П. е предал на Б. Б. информация за тази среща непосредствено преди процесното интервю. Ц. П. е бил административен секретар на партия Герб и по тази причина Б. Б. не е имал основание да не му се довери, съответно – свидетелят не би предал информация, която е със съмнителна достоверност. Вярно е, че преди интервюто Б. Б. не е извършил добросъвестна проверка за достоверността на информацията от друг независим източник. В съдебния процес обаче такъв друг независим източник е установен посредством показанията на свидетелката К., главен редактор на Агенция „ПИК“, която също говори за информатор и още един човек от щаба на М. М., които са присъствали на въпросната среща и казаното от тях пред свидетелката съвпада с това, което е било изнесено пред свидетеля П.. Отделно от това според същата свидетелка нейните „папараци“ са проследили кортежа на М. М. до къща на ромски лидер. Тази свидетелка не е заинтересувана от изхода на делото и съдът няма основание да не й се довери. Обсъдени съвместно, показанията на свидетелите Ц. П. и З. К. установяват верността на изнесеното в първата част на интервюто. Затова в тази част казаното от Б. Б. не представлява клевета и не обосновава отговорност за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД. В тази част искът на М. М. е неоснователен.

Искът обаче е основателен по отношение на другото изявление в интервюто на Б. Б. – че братя Г. са помогнали много на М. М. чрез ромските лидери. По делото няма събрани доказателства за истинност на това твърдение, поради което то следва да се възприеме като клеветническо, съответно – като даващо основание за ангажиране на неимуществената отговорност на Б. Б. за причинените вреди на ищцата М. М.. За това изявление следва да бъде определено обезщетение от настоящата инстанция, тъй като въззивният съд не е сторил това.

Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че за изявленията, които са предмет на делото, се дължи обезщетение в размер на 4000 лв., при положение, че са обсъждани само изявленията в първата част на интервюто, но не и изявлението за съдействието на братя Г.. По този начин съдът е определил едно глобално обезщетение по целия предмет на делото, без да излага съображения по чл.45 и чл.52 ЗЗД по част от този предмет.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди само по отношение на изявлението за връзки на М. М. с Братя Г., които й помогнали за срещата с ромските лидери на 30.10.2019 г.

Настоящият състав на ВКС приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от втората част на изявлението на Б. Б. възлиза на 4000 лв. От една страна съдът отчита, че двете изявления в интервюто на Б. Б. са свързани и истинността на първото от тях е доказано в съдебния процес. От друга страна политиците следва да имат по-висок праг на търпимост към насочените срещу тях негативни изявления в общественото пространство. Освен това целеният ефект от подобни съдебни процеси е по-скоро морален, тъй като със самото осъждане на причинителя на вредите те се компенсират в известна степен. Обстоятелството, че интервюто е дадено един ден преди най-важните избори в живота на жалбоподателката, не се отразява на размера на обезщетението, тъй като не може да се предполага, че интервюто е предопределило резултатите от изборите. Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, определяни от ЕСПЧ в подобни хипотези, не могат да бъдат съобразявани от българския съд. Не може да бъде съобразен и размерът на обезщетението, което М. М. е осъдена да заплати на Б. Б. по друго дело във връзка с даденото от нея интервю като право на отговор на процесното интервю. От една страна няма влязло в сила решение по този въпрос, тъй като обезщетението е присъдено от първата инстанция, а от друга страна предметът на двете дела е различен и по всяко дело съдът конкретно преценява приложението на чл.52 ЗЗД.

Като краен резултат въззивното решение следва да бъде оставено в сила, макар че съображенията на двете инстанции по правния спор са различни.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски, като се отчете, че и двете касационни жалби са основателни.

По жалбата на Б. Б. са направени разноски в размер на 330 лв., представляващи държавни такси за касационното производство. Адвокатско възнаграждение не се претендира.

По жалбата на М. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата на адвокат М. С., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2023 г. Съдът определя размера на това възнаграждение на 500 лв., при отчитане на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото в частта по подадената от него касационна жалба.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3464 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 13475/2021 г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав.

ОСЪЖДА Б. М. Б. от [населено място], Б., [улица], да заплати на адвокат М. В. С. с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис № 8, сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА М. Б. М.-Н. от [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 да заплати на Б. М. Б. от [населено място], Б., [улица] сумата от 330 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: