Мерки при родителско отчуждение и определяне на родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 731

гр. София, 04.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на тринадесети ноември и две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 893 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. К., чрез адв. В. Г., против онази част от Решение № 260/28.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, в която след частична отмяна на Решение № 77/08.04.2024 г. по гр. д. № 1361/2022 г. по описа на Районен съд - Лом упражняването на родителските права по отношение на децата Б. К. Б., [дата на раждане] , и С. К. Б., [дата на раждане] , е предоставено на бащата К. Б. К., с адрес: [населено място], обл. Монтана, [улица], където е определено и местоживеенето им. С въззивното решение е регламентиран следният режим на лични отношения между майката Р. Д. К. и децата: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато отпуските на двамата родители не съвпадат. С този съдебен акт майката е осъдена да заплаща на децата, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на от по 232,00 лв., считано от влизане на решението в законна сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакването е, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички значими за спора обстоятелства, в т. ч. доказателствените изводи на вещото лице, изготвило заключението към съдебно-психологическата експертиза.

В съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба. Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

С определение № 2599/22.05.2025 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед проверка изпълнил ли е въззивният задължението си да прецени най-добрия интерес на децата, като съобрази всички обстоятелства, от значение за решаване на спора, относно упражняването на родителските права след развода, местоживеенето им и режима на лични контакти, когато е установено, че те са засегнати от родителско отчуждение.

В трайно установената практика на ВКС Решение № 149 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2021 г., IV ГО, Решение № 102 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2018 г., III ГО, Решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 19/15.02.2019 г. по гр. дело № 2578/2018 г. на ІV ГО НА ВКС, Решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 102/27.06.2019 г. по гр. дело № 4210/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 240/23.10.2019 г. по гр. дело № 414/2019 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 109/18.06.2020 г. по гр. дело № 2855/2019 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 59/4.05.2018 г. по гр. дело № 2396/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 625 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5061/2023 г., III ГО – практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, е прието, че интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл. 124 СК). Синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Ето защо синдромът на родителско отчуждение пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях. Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК при наличие на данни по делото за родителско отчуждение съдът не може да постанови решение относно личните отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, без да изслуша вещо лице – психолог, който да предложи възможни мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност. При тази дейност съдът е длъжен да отчете възрастта на детето, психичното му състояние, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му. В цитираните по-горе съдебни актове е прието още, че в спора относно режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежението в отношенията им са довели до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т. ч. до родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на детето и преценявайки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция "Социално подпомагане", психолог или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите, да отпадне (Решение № 149 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2021 г., IV ГО на ВКС).

По настоящото дело e установено, че страните, бракът между които, сключен на 14.09.2017 г., е прекратен с развод по вина на съпруга заради упражнено насилие над съпругата, са родители на пет деца, родени от продължилата близо 24 години връзка между тях, две от които малолетни понастоящем - Б. К. Б., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] , и С. К. Б., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] . Децата Б. и С. са ученици в четвърти клас през учебната 2024/2025 г. в 113 СУ „С. Ф.“ - [населено място]. До 13.01.2023 г. те били ученици във втори клас в ОУ „Христо Ботев“ - [населено място], като след това заедно с баща си К. Б. К., с когото живеят от м. април 2022 г., се установили в [населено място]. Фактическата раздяла между родителите настъпила в края на 2021 година. Всеки от тях заживял с нов партньор на семейни начала в [населено място].

Въз основа на заключението към изслушаната в производството пред районния съд съдебно-психологическа експертиза окръжният съд приел за доказано родителско отчуждение у децата, създадено от бащата по отношение на майката, като се е мотивирал с факта, че те са били свидетели на насилие в семейството. Независимо от това, въззивният съд е посочил, че според вещото лице в момента при децата не се наблюдавали повишена тревожност, загуба на апетит и сън, понижено самочувствие и самооценка, както и проблеми в учебния процес и дисциплината. По тази причина е достигнал до извод, че те се развивали в нормална обстановка, а установеното фактическо положение следвало да се запази. Ето защо приел, че упражняването на родителските права след развода следва да се предостави на бащата, при когото децата да останат да живеят.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на процесуалните правила (чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 от ГПК) въззивният не е обсъдил всички доказателства, сред които е и заключението на вещото лице към съдебно-психологическата експертиза, неоспорено от страните.

При безспорно установения факт, че малолетните деца са засегнати от родителско отчуждение спрямо майката, въззивният съд в противоречие с цитираната по-горе практика, в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и в нарушение на чл. 59, ал. 6, изр. 2 от СК не е допуснал служебно изслушването на съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, която да възложи на експерти по детска психология и детска психиатрия, които след провеждане на необходимите изслушвания и изследвания на децата и двамата родители да дадат заключение относно степента на родителско отчуждение у децата, причините, които са го породили и поддържат, необходимите според вещите лица мерки за преодоляването му и продължителността им, както и относно готовността на всеки един от двамата родители да приложат тези мерки. Въззивният съд разполага с правомощието и сам да формулира допълнителни задачи към експертизата, като може да даде възможност и на всяка от страните да стори това. Тъй като съдебното дирене при разглеждане на делото от въззивния съд е приключило преди повече от година , при условията на т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да даде възможност на двете страни да ангажират и нови доказателства по делото, а ако намери за необходимо – и служебно сам да събере такива, включително да възложи и изготвянето на актуален социален доклад по делото, да изслуша отново двамата родители в присъствието и на вещите лица.

При новото разглеждане на делото въззивният съд, след като изслуша допълнителна психолого-психиатрична експертиза, съгласно указанията по-горе, е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като обсъди всички, събрани по надлежния процесуален ред, доказателства и изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на делото.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство, като съобрази постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260/28.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, в обжалваната от касатора част.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Монтана за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.