Участие на ипотекарния кредитор при иск за разноски по ипотекиран имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 91

гр. София, 13.02.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4864/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПИБ АД срещу решение №421/14.07.23г. на СОС, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, постановено по чл. 177 ЗЗД по иска на собственика на ипотекирания имот (ипотекарния длъжник) срещу длъжника за извършените в имота необходими и полезни разноски, и делото е върнато за конституиране на ипотекарния кредитор като задължителен другар.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса дали по предявен иск по чл. 177 ЗЗД на собственика, претърпял принудително изпълнение, за плащане на необходими разноски и увеличената стойност на вещта, ипотекарният кредитор и длъжника по вземането, обезпечено с ипотека, са задължителни другари.

Според въззивният съд ипотекарният кредитор е задължителен другар по аргумент от чл.464 ГПК, където е уредена фигурата на задължителното другарство.

Според банката (в случая ипотекарния кредитор), конституирана в производството като трето лице помагач на длъжника, тя не е задължителен другар по иска по чл. 177 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения въпрос: В ТР № 3/29.06.2017 година, постановено по тълк. д. № 3/2016 година на ОСГК на ВКС, е прието, че случаите на задължително необходимо другарство са налице, когато то е предвидено със законова разпоредба или естеството на спорното правоотношение налага задължителното участие на определени лица, като двете хипотези са дадени алтернативно. В случая само и единствено нормата на чл. 464 ГПК урежда задължителното другарство, но при спор между взискатели относно вземанията им. В хипотезата на чл. 177 ЗЗД принудителното изпълнение вече е започнало като ипотекарният кредитор е взискател, а собственикът на имота, претърпял принудителното изпълнение, все още не се е снабдил с изпълнителен титул, тъй като неговото право на вземане за извършени разноски току що е възникнало.

Относно естеството на спорното правоотношение, ВКС намира, че нормата на чл. 177 ЗЗД урежда вземане за неоснователно обогатяване и право на предпочтително удовлетворение за собственика на ипотекирания имот, претърпял принудително изпълнение, когато не е лично задължен. Това вземане е срещу лицето, чието задължение ипотеката обезпечава. По правния си характер е вземане за неоснователно обогатяване, тъй като увеличената стойност на имота отива за погасяване задължението на длъжника, а необходимите разноски за поддържане и запазване на вещта довеждат до обогатяване на длъжника чрез спестяване на разходи. Правото възниква след публичната продажба на имота, тъй като едва тогава собственикът, претърпял публична продан се обеднява. Разпоредбата на чл. 177 ЗЗД дерогира субсидиарната норма на чл. 59 ЗЗД (в последния случай вземането е за по- малката от двете стойности, посочени в закона). Решението по иска за неоснователно обогатяване по чл. 177 ЗЗД не обвързва ипотекарния кредитор, по аргумент от чл.464 ГПК. Не се разпростира силата на присъдено нещо върху ипотекарния кредитор. Следователно и естеството на правоотношението не налага задължително участие на ипотекарния кредитор по иска по чл. 177 ЗЗД. Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 177 ЗЗД е със специална привилегия- собственикът, претърпял принудително изпълнение има право на предпочтително удовлетворение от цената на продадения имот преди ипотекарния кредитор. Правото на предпочтително удовлетворение е процесуално право и има за адресат съдебния изпълнител. То не може да бъде предмет на дело, тъй като е процесуално, а не материално право. Иск за установяване на право на предпочтително удовлетворение срещу ипотекарния кредитор би бил недопустим. Искът за неоснователно обогатяване по чл. 177 ЗЗД, предявен след публичната продан, може да се обезпечи чрез спиране на Разпределението до снабдяване с изпълнителен лист на собственика, претърпял принудително изпълнение. След спиране на разпределението, заради предявения иск по чл. 177 ЗЗД, ипотекарният кредитор има право да встъпи като подпомагаща страна на страната на длъжника в производството по чл. 177 ЗЗД или след приключване на делото и снабдяването на собственика с изпълнителен титул, ипотекарният кредитор има право да оспори вземането му по чл. 177 ЗЗД чрез предявяване на иск по чл. 464 ГПК. Само в последния случай законът урежда фигурата на задължителното другарство, единствено в хипотезата на спор между взискатели. Нормата е изключителна и не може да се прилага по аналогия или чрез разширително тълкуване. По аргумент за противното от нормата на чл. 464 ГПК следва, че по иск с правно основание чл. 177 ЗЗД, предявен от собственика, претърпял принудително изпълнение, без да е лично задължен, срещу длъжника по принудителното изпълнение, ипотекарният кредитор не е задължителен другар на страната на длъжника. В производството по чл. 177 ЗЗД ипотекарният кредитор има право да встъпи като подпомагаща страна на страната на длъжника, като по този начин ще се избегне бъдещ процес по чл. 464 ГПК.

При така дадения отговор на поставения въпрос и за да се произнесе по касационната жалба ВКС взе предвид следното:

Ищците Е. Л. и А. П. са предявили осъдителен иск срещу ответника „А и Л Корпорация“ООД за присъждане на полезни и необходими разноски в размер на общо 30000лв. на основание чл. 177 ЗЗД. Твърдят, че са купили от ответника ипотекиран имот в полза на „Първа инвестиционна банка“АД, но банката предприела принудително изпълнение върху имота. Тъй като ищците били извършили полезни и необходими разноски в имота, имали привилегия по чл. 177 ЗЗД на вземането си за полезни и необходими разноски преди да се удовлетвори банката от цената на ипотекирания имот. Затова предявяват осъдителен иск по чл. 177 ЗЗД срещу длъжника (продавача на ипотекирания имот), въпреки че публична продан на имота не е извършена, а предявеният иск по чл. 177 ЗЗД е обезпечен чрез спиране на принудителното изпълнение, започнало срещу имота.

В срока за отговор длъжникът не оспорва вземането на ищците.

Банката „Първа инвестиционна банка“АД е встъпила по делото като подпомагаща страна на ответника. В срока за отговор е оспорила твърденията на ищците, че са извършили полезни и необходими разноски.

РС е отхвърлил исковете като е приел за недоказани твърденията за извършени необходими и полезни разноски.

Въззивният съд първоначално е прекратил производството по делото, тъй като е установил, че спрямо ответника е било открито производство по несъстоятелност и ищците не били предявили вземанията си в производството по несъстоятелност в законовите срокове. Определението за прекратяване било отменено от САС по съображения, че вземането по чл.177 ЗЗД подлежало на удовлетворение в производство по индивидуално принудително изпълнение, поради което това вземане не се предявява в производството по несъстоятелност.

След възобновяване на производството, с въззивното решение Софийски окръжен съд е приел, че банката е следвало да участва като задължителен другар, а не като подпомагаща страна, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане.

В касационната жалба, подадена от банката са изложени съображения, че производството по иска е недопустимо, доколкото ищците не са предявили вземането си в производството по несъстоятелност. Евентуално твърдят неправилност на въззивното решение, тъй като не са задължителен другар по иск за неоснователно обогатяване.

При тези данни и дадения отговор на поставения въпрос, ВКС счита, че решението на въззивния съд е неправилно. В случая не е налице спор по чл. 464 ГПК, а е предявен иск за неоснователно обогатяване по чл. 177 ЗЗД. В този случай банката не е задължителен другар, а правилно е била конституирана като подпомагаща страна на страната на длъжника.

Относно възражението на банката, че производството по делото е недопустимо, заради непредявяване на вземането в производството по несъстоятелност и поради това погасяването му, ВКС го намира това възражение за неоснователно, тъй като вземането по чл. 177 ЗЗД не се реализира в производството по несъстоятелност, доколкото ипотекираният имот не е собственост на длъжника по несъстоятелността и публичната продажба на имота ще се реализира чрез индивидуално принудително изпълнение.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №421/14.07.23г. на СОС и връща делото за произнасяне по съществото на спора.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: