Споделена отговорност за щети от дивеч при тежки зимни условия

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50028

София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1843 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение на ловците и риболовците в гр. Попово срещу решение № 12 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 292/2021 г. на Търговищкия окръжен съд.

Жалбоподателят счита, че не носи отговорност за имуществени вреди, нанесени от диви животни върху селскостопанската продукция на „Елена груп“ ЕООД. Поддържа, че част от вредите са нанесени от диви животни, придошли от съседни ловни полета. Счита, че е изпълнил задълженията си по чл.78, ал.1 Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, а насрещната страна „Елена груп“ ЕООД не е направила всичко възможно за ограничаването на набезите на животните. Счита, че вещото лице не е избрало правилна методология за определяне размера на вредите. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения срещу него иск за вреди, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответникът „Елена груп“ ЕООД оспорва жалбата. Излага доводи, че е налице специална правна уредба – чл.79 ЗЛОД, която обаче следва да се разглежда в контекста на чл.50 ЗЗД. Позовава се на различни разпоредби от ЗЛОД и развива доводи в подкрепа на обжалваното решение.

С определение № 50472 от 16.11.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как следва да се разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция съгласно чл.78, вр. чл.80, т.3 ЗЛОД.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

В исторически план законодателят има различни виждания за това как се обезщетяват вредите върху селскостопанска продукция, нанесени от диви животни. В първоначалната редакция на чл.27 от Закона за опазване на селскостопанско имущество /ЗОСИ/, обн. ДВ, бр.54/1974 г., се предвижда, че когато на селскостопанско имущество са причинени значителни вреди от диви животни и птици, те се обезщетяват от Министерството на горите и опазване на природната среда със средства от фонд „Вреди от диви животни и птици“, а когато вредите са причинени от диви животни и птици, живеещи на територията на защитени природни обекти или в дивечоразвъдни станции, те се обезщетяват със средства от бюджета на ведомството или организацията, която отговаря за обекта. С изменението на този текст, извършено с ДВ, бр. 45/1984 г., е предвидено, че вредите се обезщетяват от Държавния застрахователен институт в пълен размер от действителната им стойност в рамките на задължителната застраховка по Закона за застраховане на имущества. Текстът на чл.27 ЗОСИ е отменен с § 5 от Закона за застраховането от 1996 г., обн. ДВ, бр.86/1996 г. В този закон не е предвидена задължителна застраховка на селскостопанското имущество. Същевременно различните застрахователи предлагат такива застраховки, макар те да са доброволни.

Сега отговорността за вреди върху селскостопанска продукция се регламентира в чл.79 от Закона за лова и опазване на дивеча, обн. ДВ, бр.78/2000 г. Разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЛОД предвижда, че обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. Само вредите, нанесени от кафявата мечка и корморана, се обезщетяват от Министерството на околната среда и водите – чл.79, ал.2 ЗЛОД.

Същевременно текстовете на чл.78 ал.1 и ал.2 ЗЛОД разпределят задълженията по опазване на селскостопанската продукция. Посочено е, че лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щетите от дивеча, а собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество , Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.

Мерките по опазване на селскостопанското имущество, които трябва да предприемат лицата, стопанисващи дивеча, се посочват в ловностопански планове, а техните цели и съдържание се определят в наредбата по чл.18 от Закона за горите - Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии. Една от тези мерки е т. нар. „бонтиране на дивеча“ и съгласно чл.110, ал.2 от цитираната наредба то има за цел да осигури допустимия запас от дивеч, който може и трябва да се достигне, за да се гарантира устойчивото възпроизводство и оптимално ползване при минимални щети и повреди от дивеча. В ал.4 на чл.110 пък се сочи, че при определяне на допустимия запас се цели запазване на равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското стопанство. Според чл.124, ал. 4, т.5 от наредбата при работа на терен се прави проучване по различни показатели, включително интензивността на селското стопанство и животновъдството и повредите от дивеч върху горската растителност и селскостопанските култури.

Мерките по опазване на селскостопанското имущество, които трябва да предприемат собствениците на земи и гори, както и лицата, които ги ползват, се определят в Закона за опазване на селскостопанското имущество и в Закона за горите. Такава мярка по ЗОСИ е полската охрана. Тя се организира и ръководи от кметовете на райони и кметства – чл.8, ал.2 и е за сметка на таксите, внасяни в общинския бюджет от организации, които нямат своя полска охрана, както и от граждани, които притежават, ползват или имат право на оперативно управление върху селскостопанско имущество – чл.16, ал.1 ЗОСИ. Отделно от това в чл.14, ал.1, т.1 ЗОСИ е предвидено, че членовете на ръководствата и контролните съвети на селскостопанските организации имат правата и задълженията на органи на полската охрана. Предвидено е също, че организациите, които нямат полска охрана, и гражданите, могат да внасят допълнителни средства за назначаване на пазачи, които да охраняват определено тяхно селскостопанско имущество – чл.16, ал.2.

В практиката на ВКС се приема, че отговорността по чл.79, ал.1 ЗЛОД за имуществени вреди върху селскостопански култури, причинени от диви животни, е специална спрямо отговорността по чл.50 ЗЗД - решение № 50146 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 677/2022 г., I г. о. Тази отговорност се носи от лицата, стопанисващи дивеча, но може да бъде изключена при условията на чл.80, т.3 ЗЛОД, когато не са предприети мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД. В същото решение се приема, че във всички случаи земеделският производител следва да вземе най-подходящите мерки за опазване на реколтата по начин, който да може да се приеме за ефективен с оглед особеностите на съответната местност, в която се намират обработваните от него земеделски земи, като формалното изпълнение на задължението по опазване на селскостопанското имущество, без отчитане на конкретните особености на съответния район, не може да се приеме за изпълнение на мерките по чл. 78, т. 2 ЗЛОД .

Сега действащата правна уредба цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите лица. Отречен е предишният подход, при който обезщетението се заплаща от държавния бюджет или от ДЗИ по задължителна застраховка на селскостопанско имущество за сметка на вноски, заплащани само от селскостопанските организации. Новата уредба почива на идеята за разпределените задължения и отговорност. Лицата, които стопанисват дивеча, имат за задача да поддържат популациите на различните диви животни, обитаващи съответния ловностопански район, в такова количество, при което има „равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското стопанство“ – т.е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат размножаването му над определен предел. Освен това те имат за задача да подхранват дивеча – чл.37, т.1 ЗЛОД, което също представлява мярка, която може да предпази посевите от увреждане. От друга страна собствениците на земеделски култури имат задължението да ги опазват чрез полска охрана и по друг подходящ начин, например чрез електропастири и репеленти /вещества, които отблъскват животните/, като могат да предприемат и застраховане на културите. Следователно – по всяко конкретно дело се преценява какви мерки по чл.78 ЗЛОД са взети от лицата, стопанисващи дивеча, и от собствениците на земи и гори, за да се избегнат или да се ограничат щетите върху селскостопанската продукция. Следва да се прецени също доколко предприетите мерки обективно са могли да доведат до желания резултат, при наличието на извънредни обстоятелства, които правят тези мерки неефективни. В зависимост от данните по делото се решава дали отговорността ще се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча, или от собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях съобразно предприетите и непредприетите мерки и обективните обстоятелства.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Търговищкия окръжен съд, след частична отмяна на решение № 79 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 64/2021 г. на Районен съд – Попово, е осъдил Сдружение на ловците и риболовците в Попово да заплати допълнително на „Елена Груп“ ЕООД сумата 8 963.65 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в стойността на нереализирания добив от унищожените през 2017 г. посеви от рапица в обработваните от ищеца земи - имот № по БЗС ***с площ от 59.82 ха в землището на [населено място], общ. Попово, както и в имот № по БЗС *** с площ от 38.31 ха в землището на [населено място], общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на установяване на вредата - 25.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е бил уважен за сумата от 7474,75 лв.

Въззивният съд е приел следното:

Ищецът „Елена Груп“ ЕООД е земеделски производител, който обработва земи в землищата на [населено място] и [населено място], общ. Попово. През стопанската 2016/2017 г. той е обработвал имот № по БЗС *** с площ от 59.82 ха в землището на [населено място] и имот № по БЗС *** с площ от 38.31 ха в землището на [населено място], като ги е засял с рапица. На 25.01.2017 г. той е подал заявление вх. № 341/25.01.2017 г. до директора на ДЛС„Черни Лом“- Попово, с което го уведомил за нанесени имуществени вреди от постоянни набези на диви животни в процесните имоти. На 31.01.2017 г. бил съставен констативен протокол на комисия, определена от ТП ДЛС „Черни Лом“, извършила оглед в имотите, според който там имало множество изравяния в дълбокия сняг, състоящи се в пресни следи от благороден елен, което представлявало около 70% от засятата площ за двата имота. Със заповед № 8/02.02.2017 г. директорът на РДГ-Шумен сформирал комисия, която обходила процесните ниви и установила, че от засетите семена от рапица има поникнали средно 25 бр. растения на кв. м. Тази комисия отново обходила имот БЗС № 4*** на 06.07.2017 г. и съставила протокол, от който се установява, че са извършени замервания на 4бр. х 1 кв. м. пробни площи, като са посочени и изброените растения във всеки един кв. м. Посочен е и средният брой, който възлизал на 23 бр. на кв. м. Дадена е препоръка да се извърши и контролно зажънване на засегнатите площи. Видно от приложения констативен протокол, на 14.07.2017 г. комисията извършила контролна жътва, като от пожънатите площи в размер на 13, 4 дка били получени 4310 кг., а усреднената стойност била 321, 6 кг/дка. По делото са представени и 6 бр. констативни протокола, съставени в периода 06-07.03.2017 г. от представители на фирми за семена и посеви и управителя на ищцовото дружество, в които е посочено, че посевите от рапица в процесните два имота са повредени от диви животни, като увредените площи били около 30%, над 30%, и над 35%.

Със заявление изх. № 103/21.09.2017 г. ищцовото дружество поискало от ответното сдружение, което стопанисва дивеча в двете землища, в които се намират процесните имоти, да определи стойността на нанесените щети в тях. Сдружението отказало доброволно уреждане на спора поради липса на съгласие за размера на вредите. По делото сдружението е представило удостоверение и протокол за това, че през стопанската 2016/2017 г. е осигурило зимно подхранване на дивеча в ловно-стопанските райони на [населено място] и [населено място].

Съдът е приел въз основа на разпитаните по делото свидетели, че зимата на 2016/2017 година е била много тежка и в процесните ниви е имало скупчване на елени за дълъг период от време – те не само са увреждали земеделската култура чрез преминаване и зимуване в нивите, но са я употребявали и за храна. Прието е, че в конкретната ситуация не е имало как от ищеца да бъдат предприети текущи действия по извеждането на елените от нивите. Негови служители са пробвали да ги изгонят чрез хвърляне на пиротехнически средства, но напълно безуспешно. Прието е също, че реално работещо средство за опазване на нивите от диви животни е електрическият пастир. Такова средство обаче е удачен вариант за по-малки площи, но при обща площ на блока, в който са зимували елените през януари 2017 година от близо 1 000 декара, то действията за изграждане на такъв тип ограда и инвестициите за такова средство са видимо неоправдани.

Прието е, че ответното сдружение е предприело действия за недопускане на увреждане на земеделски култури от диви животни, находящи се в стопанисвания от него район, като периодично е доставяло храна за животните. Отговорността за уврежданията от диви животни обаче е безвиновна. За животните свежата храна, каквато е поникналата рапица, била привлекателен източник на енергия. Отделно от това самият факт, че много голямо количество елени са се отклонили от местата с хранилки в търсене на други източници за преживяване говори, че осигурената за тях храна не е била в достатъчно количество.

От правна страна въззивният съд е приел, че искът е с правно основание чл.50 ЗЗД , вр. чл.79 от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД /. Съгласно чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за вредите, причинени от него. Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна - лицата отговарят не поради свои виновни действия, а само защото са собственици на животни, респ. защото животните се намират под техен надзор. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЛОЛ обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. Прието е, че съгласно чл.30, ал.2 ЗЛОД ловните сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловно-стопанските райони съгласно договори, сключени с държавното ловно или горско стопанство, съгласно нормата на чл.36, ал.3 ЗЛОД , вр. чл.29, ал.8 ППЗЛОД . Точно на това основание е сключен договор от 2009 г., съгласно който СЛР в Попово е приело да стопанисва дивеча в 41 ЛСР, сред който е и ловният район, в който попадат и землищата на селата М. и Г.. По силата на този договор ответникът осъществява надзор над дивеча в посочените ловностопански райони, като има задължение, освен да го стопанисва и ползва, така и да опазва и охранява животните, т. е. да осъществява надзор.

Прието е, че за определяне размера на обезщетенията по чл.79, ал.1 и чл.80, т.3 ЗЛОД е предвидена специална административна процедура по установяване вида и размера на щетата от нарочна комисия, назначавана от Директора на РДГ, като предвид чл.179, ал.1 ГПК протоколът на комисията е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно пряко възприетите факти при огледа относно характера, вида и размера на нанесените щети.

Прието е, че по делото не е доказано ответникът да е осъществил необходимия надзор и да е положил достатъчно грижи, така че дивите животни да не увреждат другиго, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗЛОД . Нанесени са имуществени вреди на ищеца върху посевите от рапица в процесните имоти. Затова предявеният иск е доказан по основание.

По размера на вредите съдът е приел следното:

Вещото лице е дало изходни данни, от които могат да бъдат пресметнати нанесените имуществени вреди. То обаче е извършило неправилно логическо изчисление, приемайки, че намаленият добив се отнася само за увредените площи. Всъщност именно в резултат на причинените увреждания от стадуващите през зимата елени от процесните ниви в цялата им обработваема площ е налице намален добив. Съдът е изходил от следните данни: Средният добив от рапица през стопанската 2016/2017 година е 355 кг. на декар. От имота в [населено място] с площ от 580 дка ищецът е получил добив от рапица в размер на 338.50 кг. на декар. От имота в [населено място] с площ от 390 дка ищецът е получил добив от рапица в размер на 286 кг. на декар. Пазарната цена на тон рапица през въпросната година е била 683 лева.

При това положение ако добивите от нивата на ищеца в [населено място], засята с рапица, не бяха частично унищожени, то той би реализирал добив от 580 дка х 355 кг. или добив в размер на 205,9 тона /цена на тон – 683 лева/ – т. е. приход в размер на 140 629, 70 лева. Тъй като е било налице унищожаване на площи, ищецът е реализирал добив от 580 дка х 338.50 кг. или добив в размер на 196.33 тона –т. е. приход в размер на 134093,39 лева. Разликата между прихода, който би могъл да реализира ищеца, и който на практика е реализирал, възлиза на 6 536.31 лева за имота в [населено място]. Ако нивите на ищеца в [населено място], засети с рапица, не бяха частично унищожени, то той би реализирал добив от рапица за 390 дка х 355 кг. или добив в размер на 138.45 тона – т. е. приход в размер на 94 561.35 лева. Тъй като е било налице унищожаване на площи, ищецът е реализирал добив от 390 дка х 286 кг. или добив в размер на 111.54 тона – т. е. приход в размер на 76181.82 лева /111. 54 тона х 683 лева/. Разликата между прихода, който би могъл да реализира ищеца, и който на практика е реализирал, възлиза на 18379.53 лева за имота в [населено място]. Общият пропуснат от ищеца приход от двата имота е на стойност 24 915. 84 лева. Съдът е приел, че приходът от осъществяваната от ищеца дейност включва разходите за засяване на нивите и тяхната обработка плюс печалбата, която дружеството би могло да реализира. По този начин на изчисление ищецът се обезвъзмездява изцяло за вредите, които са му причинени. Претенцията на ищеца, въведена като предмет на настоящия спор, възлиза на сумата от 16 438.40 лева. Тя е изцяло основателна и следва да се уважи. Прието е, че от така получения приход не следва да се извадят получените от ищеца държавни субсидии. Те са за подпомагане на земеделските производители и представляват част от бюджета на дружеството за изпълнение на дейностите за производство на селскостопанска продукция.

Решението е неправилно.

Въззивният съд е основал своите изводи главно тезата за обективния характер на отговорността по чл.50 ЗЗД, като е застъпил и виждането, че ответникът не е осъществил необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи по чл.78, ал.1 ЗЛОД, за да няма вреди върху селскостопанската продукция. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл.50 ЗЗД не намира приложение в случая, тъй като отговорността се урежда от специалното правило на чл.79, ал.1 ЗЛОД, при отчитане на чл.80, т.3 ЗЛОД. От друга страна въззивният съд не е оценил всички обстоятелства по делото, които влияят при определяне на отговорността за причинените щети.

От свидетелските показания по делото се установява, че зимата на 2016-2017 г. е била много тежка, тъй като в процесните землища в края на м.декември и януари е паднал много тежък сняг с покривка над 50-60 см. /св. Й., св. Д./. Установява се също, че в двете ниви, засети с рапица, повече от един месец е имало струпани елени, които според различните свидетели са били между 200 и 400 бр. Тези елени не са могли да бъдат прогонени дори и с пиратки, шум от ламарини и клаксони, въпреки че такива опити са правени от лицата, ангажирани с охраната на насажденията /свидетелите Й., С., Г./. Свидетелите сочат, че благородният елен се групира на стада от много животни /св.Й./; че те идват и от землищата на Стражица, Антоново и от други дружини, като се събират при голям сняг, за да презимуват /св.Д./, че в конкретния случай в гората е имало много обелени клони, което сочи, че те са яли от тях /св.А./, че Сдружението на ловците и риболовците в Попово е извършило таксация /преброяване/, закупило е дневните дажби на животните и ги е предоставило на ловните дружини според преброяването /св.Д./. Според свидетеля Д. собственикът на ищцовото дружество „Елена груп“ ООД е председател на ловната дружина в [населено място] и следователно той е бил пряко ангажиран с подаването на храната на дивите животни.

От тези данни следва, че както Сдружението на ловците и риболовците в Попово, така и собственикът на пострадалите земеделски култури „Елена груп“ ООД са предприели мерките за опазване на селскостопанската продукция, към които насочва чл.78 ЗЛОД. Сдружението е извършило таксация /преброяване/ на животните, което е предпоставка за определяне на „допустимия запас“ на популацията от благороден елен, съгласно чл.110, ал.4 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, както и за определяне на дневните дажби, които следва да се подават на дивеча през зимата за допълнително подхранване. Няма данни по делото сдружението да не е изпълнило задължението си по чл.37, т.4 ЗЛОД да регулира числеността на дивеча, т.е. да е допуснало увеличаването му по такъв начин, че да се създаде предпоставка за нанасяне на значителни щети върху селскостопанска продукция. Сдружението е осигурило и подхранване на дивеча според извършената таксация за двете процесни землища. От своя страна собственикът на увредените култури „Елена груп“ ООД е ангажирал охрана на нивите, съобразно изискванията на ЗОСИ. Поради голямата площ ограждането на тези ниви с електропастир е било проблемно, а и това не е мероприятие по ЗОСИ, което е вменено в задължение на собственика на селскостопанска продукция. Най-същественото в конкретния случай обаче са обективните условия, които са обезсмислили предприетите мерки. Тежкият сняг, който е навалял и се е задържал през продължителен период от време, е принудил животните да потърсят по-добри условия за презимуване и изхранване, като са се насочили към полетата с рапица, които са предоставяли необходимите условия. Формирало се е едно изключително голямо стадо от елени от няколко ловностопански района /между 200 и 400 животни според свидетелските показания/, което не е могло да бъде прогонено с обичайните средства. При тази ситуация отговорността за вреди върху селскостопанската продукция следва да се разпредели поравно между ищеца и ответника, тъй като никой от тях не би могъл, изпълнявайки задълженията си по закон, да предотврати вредите. Ето защо следва да се приеме, че в случая отговорността за вредите следва да се разпредели поравно между страните, т.е. отговорността на ответника трябва да се намали наполовина.

При определяне размера на вредите въззивният съд не е могъл да стъпи на конкретни суми от заключението на вещото лице, тъй като такива няма – вещото лице е посочило само количеството на унищожените площи, средният добив от декар, продажната цена на рапицата и вложените разходи. Съдът е използвал правилен метод за определяне на вредите, но не е отчел обстоятелството, че ищецът в исковата молба претендира друго. В исковата молба изрично е посочено, че вредите възлизат на 16 438,40 лв., но като база се взема само полученият добив на декар от обща площ 598, дка за двете землища, от които се изключват опитните площи, засети с различни видове хибриди от рапица. В хода на процеса ищецът не е правил изменение на размера на търсената сума. При това положение съдът не е имал основание да определя този размер на база 970 дка, колкото са общо двете ниви, за които се претендира обезщетение. Следва да се приеме, че размерът на вредите е 16 438,40 лв. и от тази сума само половината или 8219,20 лв. се дължи от ответника. Следва да се отчете обстоятелството, че първата инстанция е присъдила 7474,75 лв., а въззивната инстанция е добавила още 8963,65 лв., от които дължими са само 744,45 лв. Това налага ВКС да отмени въззивното решение само в частта за разликата над 744,45 лв. до присъдените 8963,65 лв., т.е. за сумата от 8219,20 лв., която е недължима, като потвърди въззивното решение в останалата част, с която въззивният съд е присъдил 744,45 и е потвърдил първоинстанционното решение в частта за присъдените 7474,75 лв., или общо 8912,20 лв.

При този изход на делото на всяка от страните следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции съобразно уважената/отхвърлената част от иска.

За първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 2180,55 лв., за въззивната инстанция – 800 лв. и за ВКС 800 лв., или общо 3780,55 лв. Съразмерно на уважената част от иска следва да се присъди половината от тази сума или 1890,28 лв.

За първата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1100 лв., за въззивната инстанция – 974,50 лв., а за ВКС – 1228,77 лв., или общо 3303,27 лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска следва да се присъди половината от тази сума или 1651,64 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 12 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 292/2021 г. на Търговищкия окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 79 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 64/2021 г. на Районен съд – Попово, е присъдена в полза на „Елена груп“ ООД на основание чл.79, ал.1 ЗЛОД сума над 744,45 лв. до 8963,65 лв., т.е. за разликата от 8219,20 лв., както и в частта за присъдените разноски за първата и въззивната инстанция, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Елена груп“ ООД, ЕИК 125540222, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Сдружение на ловците и риболовците в [населено място], ЕИК 125042182, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], иск по чл.79, ал.1 ЗЛОД за сумата от 8219,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в стойността на нереализирания добив от унищожени през 2017 г. посеви от рапица в обработваните от ищеца земи - имот № по БЗС ***с площ от 59.82 ха в землището на [населено място], общ. Попово, както и в имот № по БЗС *** с площ от 38.31 ха в землището на [населено място], общ. Попово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на установяване на вредата - 25.01.2017 г., до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 292/2021 г. на Търговищкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 79 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 64/2021 г. на Районен съд – Попово, с което Сдружение на ловците и риболовците в гр. Попово е осъдено да заплати на „Елена груп“ ООД на основание чл.79, ал.1 ЗЛОД сумата от 7474,75 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2017 г., както и в частта, с която след частична отмяна на решението на районния съд е присъдена допълнително на основание чл.79, ал.1 ЗЛОД сума до размер на 744,45 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Сдружение на ловците и риболовците в гр. Попово, ЕИК 125042182, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Елена груп“ ООД, ЕИК 125540222, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 1890,28 лв. разноски по делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА „Елена груп“ ООД, ЕИК 125540222, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Сдружение на ловците и риболовците в гр. Попово, ЕИК 125042182, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 1651,64 лв. разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: