Оспорване на констативен нотариален акт и придобиване по давност в съсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

София, 22.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №205 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№10200/11.11.2019г., подадена от Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. чрез процесуалния им представител адв.И. Н. Ц. от АК-П., срещу решение №332/08.10.2019г., постановено от тричленен въззивен състав на Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д.№552/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от С. С. П., Л. П. П. и А. С. П. против Е. В. Д. и Н. М. Д. (починала на 27.04.2019г. след постановяване на първоинстанционното решение и заместена от своите наследници по закон С. В. С., Г. Н. Г., Д. Н. К. и Е. В. Д.) иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на масивна жилищна сграда, построена в УПИ ........, ....в кв.....по плана на [населено място] е отхвърлен за разликата над уважения обем от 1/6 идеална част до пълния претендиран размер (за цялата жилищна сграда) или за 4/6 идеални части.

Касаторите поддържат, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост, по причина, че при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с нотариалния акт на техния наследодател и макар да е приел, че ответниците имат право на собственост в размер на 2/6 ид.части за дяловете на М. П. и по завещание дела на П. П., и независимо че останалите идеални части не се оспорват от евентуалните правоимащи (дяловете на наследниците на А. П., В. П. и Н. Б.), които не са страни по делото, не е зачел нотариалния акт за останалите, неоспорени от ответниците 4/6 ид.части. Молят въззивното решение да бъде отменено и искът бъде уважен за 4/6 ид.части от имота.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. В. Д., С. В. С., Г. Н. Г. и Д. Н. К. чрез процесуалния си представител адв.И. Г., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в становище, постъпило на 18.11.2020г. и в допълнително становище, постъпило на 16.03.2022г.

С определение №214/04.05.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Пазарджик е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от С. С. П., Л. П. П. и А. С. П. против Е. В. Д. и Н. М. Д. (починала на 27.04.2019г. след постановяване на първоинстанционното решение и заместена от своите наследници по закон С. В. С., Г. Н. Г., Д. Н. К. и Е. В. Д.) иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на масивна жилищна сграда, построена в УПИ ........., ...........в кв............по плана на [населено място], е отхвърлен за 4/6 идеални части от имота, с оглед необходимостта от извършване на преценка дали и в настоящия случай намира приложение становището, изразено от ОСГК на ВКС в мотивите към ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк.д.011/2012г. на ОСГК на ВКС и възпроизведено в решение №153/10.07.2013г., постановено по гр.д.№889/2012г. на I г.о. на ВКС, а именно, че „като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в което се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Актът може да бъде оспорван от всяко лице, което има интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.“

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. са предявили срещу Е. В. Д. и Н. М. Д. (починала в хода на производството и заместена от своите наследници по закон С. В. С., Г. Н. Г., Д. Н. К. и Е. В. Д.) иск за прогласяване нищожността на завещанието на П. П. от 22.04.2004г., както и иск за признаване правото на собственост и предаване на владението на масивна жилищна сграда, построена в УПИ ........., ...........в кв.........по плана на [населено място] и за отмяна на съставения въз основа на завещанието констативен нотариален акт №...., том ...., н.д.№......../2013г. по описа на нотариус И..

С решение №474/23.06.2017г., постановено по първоначално образуваното гр.д.№3593/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд, допълнено с решение №1074/15.12.2017г., постановено по същото дело, са отхвърлени като неоснователни предявените от С. С. П., Л. П. П. и А. С. П. против Е. В. Д. и Н. М. Д. иск с правно основание чл. 42, буква „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, иск с правно основание чл. 43, ал. 1, буква „а“ ЗН и иск с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗН за прогласяване недействителността на завещанието на П. П. от 22.04.2004г., както и искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост №...., том ....., н.д.№..../2013г. Така постановеното съдебно решение е влязло в сила на 04.12.2018г.

По предявения по реда на чл. 108 ЗС иск С. С. П., Л. П. П. и А. С. П. основават правата си на съставения на 23.11.1982г. нотариален акт №..., том..., н.д.№..../1982г., с който техният наследодател С. И. П. е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на процесната жилищна сграда, както и на съставения на 06.06.1990г. нотариален акт №..., том ...., н.д.№..../1990г., с който техният пряк наследодател С. С. П., син на С. И. П., е признат за собственик по наследство на същия имот, с твърдението, че С. И. П. е започнал да владее имота въз основа на представен по делото писмен договор от 1954г., а по-късно прекият наследодател С. П. е присъединил владението си към вече изтеклата придобивна давност.

В подадените отговори на исковата молба ответниците Е. В. Д. и Н. М. Д. (починала в последствие в хода на производството) са заявили, че притежават правото на собственост общо върху 2/6 идеални части от имота, като Н. М. Д. притежава 1/6 идеална част в качеството си на наследник по закон на общите на страните наследодатели И. Л. П. и С. П. П., а общо двамата са придобили право на собственост и върху друга 1/6 ид.част от имота по силата на завещанието на П. П.. Изразили са становище, че имотът е принадлежал на общия наследодател И. Л. П., който живял в него със своята съпруга С. П. П., като двамата имали общо 6 деца – А. И. П., В. И. П., С. И. П., М. И. П. (баща и наследодател на Н. М. Д.), Н. И. Б. и П. И. П.. По отношение на представения с исковата молба договор от 1954г. са изразили становище, че С. И. П. като купувач по него, може да е придобил най-много наследствените идеални части на двамата си братя А. и В. и така да се е оказал собственик на общо 3/6 идеални части, но останалата част от имота остава наследствена при равни права на Н. Д. като наследник на М. П., на Н. Б. и на П. П.. В отговорите се съдържа и твърдение, че Н. Б., която се омъжила в друго населено място, се отказала от своя дял от къщата, защото била единствена дъщеря и имотът трябвало по стара традиция да остане на братята, с което частите на останалите наследници са се уголемили пропорционално и всички били приели, че е така, което включително и нейните наследници заявявали нееднократно. Или ответниците са заявили собствени права само върху 2/6 идеални части от процесната сграда.

Поддържат също така, че С. П., като изчислил своите идеални части от къщата, които считал че му се полагали, ги преградил като иззидал вътрешна стена, така че обособил две отделни части със самостоятелни входове, от които неговата е по-голяма с площ от около 85 кв.м., а другата е по-малка с площ от около 27 кв.м., която била ползвана от Е. Д., Н. Д., П. П. и С. П..

С решение №396 от 26.03.2019г., постановено по гр.д.№4991/2018г. на Пазарджишкия районен съд предявеният от Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. по реда на чл.108 ЗС иск е уважен в установителната му част за 1/6 идеална част от имота. В останалата установителна част, както и в осъдителната част, искът е отхвърлен като неоснователен.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано само от предявилите иска лица в частта, с която искът е отхвърлен. В частта, с която Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. са признати за собственици на 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

От фактическа страна по делото е установено следното: Спорещите страни са роднини (низходящи и роднини по сватовство) на И. Л. П., починал през 1948г., който е имал 6 деца – А., В., С., М., П. и Н. И. П., като след неговата смърт децата са наследили при равни права притежаваните от наследодателя имоти, вкл. и процесния, за който между страните не съществува спор, че е принадлежал на наследодателя.

От представения по делото писмен договор от 1954г. се установява, че С. И. П. е заплатил на А. И. П. и В. И. П. сумата от 600000лв. „които вървяха през 1949г.“ за процесната двуетажна къща, като в договора е посочено, че къщата се продава.

С нотариален акт №..., том ....., №..../23.11.1982г. С. И. П. е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на дворно място, 163 кв.м. от което попадат в имот пл.№..., а останалите 85 кв.м. в имот пл.№...., двата съставляващи парцел ........, ..........в кв.........по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 85 кв.м и две стопански постройки.

С. И. П. е починал на 31.03.1990г. и като наследници по закон оставил дъщеря А. С. И. и син С. С. П., като на 06.06.1990г. е съставен н.а.№...., том ......., н.д.№........../1990г., с който С. С. П. е признат за собственик по наследство и отказ от наследство на посочения в н.а.№......./1982г. имот.

Със саморъчно завещание от 22.04.2004г. П. И. П., починал на 17.04.2013г., е завещал на Е. В. Д. и Н. М. Д. своята идеална част от къщата, след което на 18.12.2013г. е съставен нотариален акт №..., том ...., рег.№......., н.д.№......../2013г., с който Е. В. Д. и Н. М. Д. са признати за собственици на основание саморъчното завещание на 1/2 ид.част от 27/112 идеални части от имота.

Разпитана като свидетел А. И., сестра на С. П. и дъщеря на С. П., е заявила пред съда, че къщата е строена от И. П. и синовете му, а по-късно С. П. заплатил частите на братята си А. и В., докато на Н. и П. не знае да е плащал, както и че Н. живее в имота от малка и не е преставала да живее там, а Е. е неин син и също винаги е живял в имота.

Р. като свидетел С. К., внучка на И. П., дъщеря на Н. И. П. (Б.), е заявила пред съда, че къщата е строена от дядо ѝ И. П. и децата му така, че за всеки от синовете да има стая и затова къщата била с пет стаи, като Н. живеела в напълно отделена част от къщата. Разделянето станало около 1960г. и досега не са имали спорове кой къде ще живее, като в частта на Н. влизали стаята на баща ѝ М. и на чичо ѝ П. П., който оставил завещание в нейна полза.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че всеки един от наследниците на И. П. е придобил по наследство по 1/6 идеална част от процесната къща, като правата на ответниците Е. В. Д. и Н. М. Д. са общо в размер на 2/6 ид.части – 1/6 ид.част по наследство от М. И. П. и 1/6 ид.част по завещание от П. И. П..

Прието е, че сключеният през 1954г. договор не е породил желания от страните транслативен ефект, тъй като не е сключен в изискуемата се от закона нотариална форма. Взето е предвид обстоятелството, че в договора е посочено, че владението върху имота е предадено на С. П. през 1949г., когато е заплатена продажната цена, въз основа на което е прието, че този договор установява начало на давностно владение върху имота, считано от 1949г.

Прието е обаче, че С. П. не е придобил по давност собствеността върху целия имот, тъй като по делото липсват доказателства след 1949г. да е владял самостоятелно цялата жилищна сграда по начин, който да води до извода, че от държател на идеалните части на другите съсобственици се е превърнал в техен владелец, че от съсобственик - съвладелец се е превърнал в съсобственик-владелец. Според въззивния съд обстоятелството, че в договора за продажба от 1954г. е записано, че имотът е предаден на купувача през 1949г. не е достатъчно основание да се приеме, че в придобивния срок купувачът е владял самостоятелно и необезпокоявано за себе си против волята на останалите съсобственици целия имот.

Взето е предвид обстоятелството, че към 1949г. Н. М. ( дъщеря на М. И. П., син на общия наследодател И. Л. П., който е починал през 1944г. преди своя баща), е била малолетна и поради пълната си недееспособност не е могла да извършва самостоятелно правни действия, включително да се разпорежда с частта от процесния имот и поради тази причина купувачът С. И. П. не е могъл да придобие нейните идеални части от имота и респективно не е могъл да осъществява и владение върху тези идеални части по силата на договора, а освен това тя живее в имота от раждането си и до настоящия момент (моментът на провеждане на разпита на свидетелите пред съда).

Прието е, че по делото не са събрани доказателства за своене на целия имот от С. И. П. (да владее за себе си и против волята на другите съсобственици), а напротив той е зачитал правата на останалите съсобственци и не се е противопоставял на тяхното ползване.

С оглед на това въззивният съд е приел, че в производството по делото е оборена доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост №.........../06.06.1990г., с който предявилите иска лица се легитимират като собственици на цялата къща. При положение, че всеки един от наследниците на И. П. притежава по 1/6 ид.част от имота, който е останал в наследство и наследодателят С. И. П. не е придобил права върху цялата жилищна сграда по силата на придобивна давност, според въззивния съд на предявилите иска лица не могат да се признаят права върху цялата жилищна сграда, нито в размер на 4/6 ид.части (наследствените права на А. И. П., В. И. П. и Н. И. Б.).

Постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като съображенията за това са следните:

Както приема ВКС в своята практика, при оспорване на признато с акт по чл. 587 ГПК право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна и то без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК, като в мотивите към това ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС са изложени съображения, че като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в което се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Актът може да бъде оспорван от всяко лице, което има интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик (в този смисъл съображения се съдържат в мотивите към ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, както и в решение №153/10.07.2013г., постановено по гр.д.№889/2012г. на I г.о. на ВКС).

В настоящия случай ответниците по предявения ревандикационен иск оспорват правата на предявилите иска лица само до размер от 2/6 ид.части от процесния недвижим имот, като претендират свои самостоятелни права върху тази идеална част от имота. В подадените от ответниците отговори на исковата молба се съдържа признание на факта на предаване на владението върху притежаваните от А., В. и Н. П. на С. И. П., наследодател на предявилите иска лица. Неправилно при така очертания спорен предмет въззивният съд е приел, че в производството по делото е оборена доказателствената сила на съставеният на 06.06.1990г. нотариален акт №......., том .........., н.д.№............./1990г. за целия обем признати с този нотариален акт права извън придобитата по наследство от коляното на С. И. П. 1/6 идеална част.

Както беше посочено по-горе, ответниците по ревандикационния иск са признали факта, че А., В. и Н. П. са предали владението върху наследствените си идеални части от имота (по 1/6 ид.част за всеки един от тях) на С. И. П., като това обстоятелство е установено и от събраните по делото доказателства – в представения по делото писмен договор, сключен през 1954г., е посочено, че владението върху имота е предадено на С. П. още през 1949г., което е установено и от показанията на св.А. И.. Според тази свидетелка С. П. е заплатил частите на братята си А. и В.. Установено е също така, че тяхната сестра Н. И. П. (Б.) не е имала претенции към имота - според св.С. К., дъщеря на Н. П., къщата е строена от И. П. и децата му така, че всеки от синовете да има стая и затова къщата била с пет стаи, като Н. М. живеела в напълно отделена част от къщата. Според тази свидетелка разделянето станало около 1960г. и досега не са имали спорове, като в частта на Н. М. влизали стаята на баща ѝ М. П. и на чичо ѝ П. П., който оставил завещание в нейна полза.

Действително сключеният през 1954г. писмен договор не е породил желания от страните транслативен ефект, както правилно е прието в обжалваното решение, но по делото е установено, че най-късно към 1960г. А. П. и В. П. са предали на брат си С. П. владението върху наследствените си идеални части от имота, като в този период и Н. П. е предала на брат си С. П. владението върху своята идеална наследствена част от имота. Между страните по делото не е съществувал спор и за обстоятелството, че С. П., преживяла съпруга на общия наследодател И. П., не е предявявала претенции към имота, останала е да живее в него, но зачитайки правата на своите синове върху съответните идеални части – ответниците по предявения иск извеждат своя обем от права върху 2/6 идеални части от имота и въз основа на това обстоятелство. Съдържащата се в н.а.№.../23.11.1982г., том ...., н.д.№..../1982г. и в н.а.№....../06.06.1990г., том ........, н.д.№........../1990г. констатация за придобитото от С. П., а след това и от неговия син С. П. право на собственост върху 3/6 ид.части от имота въз основа на изтекла придобивна давност, както и по наследство върху 1/6 ид.част от имота, не е опровергана по делото - на първо място, както беше посочено и по-горе, този обем от права не е бил и оспорен от ответниците, а освен това и от събраните по делото доказателства не се установява друго.

Поради това следва да се приеме, че Л. П. П., С. С. П. и А. С. П., като наследници по закон на С. С. П., се легитимират като собственици общо на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот.

Поради това по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. против Е. В. Д. и Н. М. Д. (починала на 27.04.2019г. след постановяване на първоинстанционното решение и заместена от своите наследници по закон С. В. С., Г. Н. Г., Д. Н. К. и Е. В. Д.) е отхвърлен за 3/6 идеални части от имота и вместо това в тази част искът бъде уважен. В останалата част от въззивното решение, която е допусната до касационно обжалване, същото следва да бъде оставено в сила, доколкото права върху 1/6 идеална част от имота са признати на предявилите иска лица с решение №396 от 26.03.2019г., постановено по гр.д.№4991/2018г. на Пазарджишкия районен съд.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №332 от 08.10.2019г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№552/2019г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с която предявеният от Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. против Е. В. Д. и Н. М. Д. (починала на 27.04.2019г. и заместена от своите наследници по закон С. В. С., Г. Н. Г., Д. Н. К. и Е. В. Д.) иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. са собственици на масивна жилищна сграда, построена в УПИ ............, ............в кв............по плана на [населено място] и за предаване владението върху тази идеална част е отхвърлен за 3/6 идеални части от имота и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. Д., С. В. С., Г. Н. Г. и Д. Н. К., че Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. са собственици в качеството им на наследници на С. С. П. на 3/6 идеални части от масивна жилищна сграда, построена в УПИ ............, ...........в кв..........по плана на [населено място] и ОСЪЖДА Е. В. Д., С. В. С., Г. Н. Г. и Д. Н. К. по реда на чл. 108 ЗС да предадат на Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. владението върху 3/6 идеални части от имота.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №332 от 08.10.2019г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№552/2019г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с която предявеният от Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. против Е. В. Д. и Н. М. Д. (починала на 27.04.2019г. и заместена от своите наследници по закон С. В. С., Г. Н. Г., Д. Н. К. и Е. В. Д.) иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Л. П. П., С. С. П. и А. С. П. са собственици на 1/6 идеални части от масивна жилищна сграда, построена в УПИ .........., ...........в кв..............по плана на [населено място] и за предаване владението върху тази идеална част е отхвърлен.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: