Практика · Върховен касационен съд · 31 Май 2021
Отмяна на влязло в сила решение за съдебна делба по молба на неучаствал съпруг
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Съпруга иска отмяна на влязло в сила решение за допускане на съдебна делба на имот, по което не е участвала като страна. Тя твърди, че със съпруга ѝ са придобили целия имот по давност по време на брака, поради което делба изобщо не следва да се допуска. Върховният касационен съд уважи молбата, отмени решението и върна делото за ново разглеждане с нейно участие.
Какво приема съдът
Съпруг, неучаствал в дело за делба, има право да иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 ГПК, когато поддържа пълна индивидуална собственост в режим на съпружеска имуществена общност, придобита по давност, тъй като е необходим другар и няма друг процесуален ред да защити правата си.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениесъдебна делбасъпружеска имуществена общностнеобходим другарпридобивна давност
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 31.05.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 76/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 1, във връзка с чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Н. И. Ш. за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 5027 от 20.11.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 502/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, по допускане на съдебна делба. С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 11137 от 29.12.2017 г. по гр. д. № 899/2017 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Б. Ш. и С. Б. Ш. против К. А. Ш. иск за делба на недвижим имот и вместо него е допуснал извършването на съдебна делба между И. Б. Ш., С. Б. Ш. и К. А. Ш. на първи жилищен етаж от построената в УПИ *, кв. 6А, по плана на [населено място], Б. област, двуетажна жилищна сграда при квоти по 1/4 ид. част за първите двама и 2/4 ид. части за третия съделител, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил издадения в полза на К. А. Ш. констативен нотариален акт за собственост на имота за над 1/2 ид. част. С определение № 371 от 25.09.2020 г. по гр. д. № 1391/2020 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителката излага твърдения, че от 15.05.2005 г. е в брак със съделителя К. А. Ш., откогато владеят имота и са го придобили по давност в режим на съпружеска имуществена общност. Тъй като тя не е била конституирана като главна страна по делото и правата ѝ са увредени от постановеното решение, което я обвързва, доколкото би имала качеството на необходим другар, иска неговата отмяна на основание чл. 304 ГПК. Посочено е, че поради липса на съсобственост между двамата съпрузи, от една страна, и останалите двама съделители, от друга, молителката не би могла да защити правата си чрез предявяване на нов иск за делба. Ответниците по молбата И. Б. Ш. и С. Б. Ш. оспорват същата като неоснователна, а ответникът К. А. Ш. я счита за основателна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар, в случай че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. Отмяна на влязлото в сила решение може да иска всяко трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Съдебната практика е константна, че неучаствалият в делбеното производство съсобственик не е обвързан от съдебното решение за допускане, респ. за извършване на делбата, тъй като по силата на чл. 75, ал. 2 ЗН както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба, извършени без участието на някой от съсобствениците, са нищожни. В този смисъл неучаствалият в делбата съсобственик разполага с правната възможност както да предяви самостоятелен иск за установяване нищожност на делбата, така и да предяви нов иск за делба. По тези съображения се приема и че няма право да иска отмяна по чл. 304 ГПК неучаствалият в делбата съпруг на съделител, който на общо основание може да се позове на извършената без негово участие делба и да инициира ново делбено производство с негово участие /Р № 214 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 340/2012 г. на ВКС, IV г. о., Р № 245 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 2425/2014 г. на ВКС, IV г. о., Р № 79 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 4860/2014 г. на ВКС, III г. о. и др./. В конкретния случай обаче молителката твърди не наличието на съсобственост върху делбения имот с нейно и на съпруга ѝ участие в общността, а наличие на индивидуални собственически права поради придобиване по давност по време на брака им на идеалните части на другите съделители, т.е. поддържа, че липсва подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност върху имота. В този смисъл е и релевираното от съпруга ѝ К. А. Ш. възражение с отговора на исковата молба, което въззивният съд е приел за неоснователно и е допуснал делбата между сънаследниците съобразно наследствените им квоти по закон. Така в делбеното производство е разрешен преюдициален спор за собственост между съделителите, при което съдебното решение обвързва молителката в качеството ѝ на необходим другар на страната на ответника, доколкото съпрузите са необходими другари в съдебните спорове за собственост на вещи или имоти, придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност /ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС/. Молителката не би могла да защити правото си чрез предявяване на нов иск за делба, тъй като естеството на претенцията ѝ изключва правния интерес от такъв иск, и след като се твърди не наличието на имуществена общност, а тъкмо обратното - липса на такава предвид наличието на индивидуални собственически права на съпрузите по отношение на делбения имот /в този смисъл е решение № 144 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 3816/2015 г. на ВКС, II г.о./. По тези съображения следва да се приеме, че молителката разполага с правен интерес да иска на основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, което я обвързва, доколкото липсва друг ред за защита на претендираното от нея право на собственост върху идеалните части на останалите съделители, придобито по време на брака ѝ с ответника К. А. Ш. на основание придобивна давност, а разгледана по същество молбата се явява основателна, доколкото същата не е била конституирана като страна в делбеното производство. С оглед изложеното влязлото в сила решение на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е допусната делбата на недвижимия имот следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като на молителката се връчи на общо основание препис от исковата молба за отговор в предвидения в процесуалния закон срок /чл. 308 във връзка с чл. 131 ГПК/. По въпроса за направените пред настоящата инстанция разноски следва да се произнесе съдът, на когото делото се връща за повторно разглеждане /ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.4/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., Р Е Ш И: О т м е н я на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение № 5027 от 20.11.2019 г. по в. гр. д. № 502/2019 г. на Благоевградския окръжен съд. В р ъ щ а делото на Благоевградския районен съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените по-горе указания. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.