Действие на вписана възбрана при прекъсване и прекратяване на изпълнението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50073/2023 г.
София, 03.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4386 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от ответника Н. К. Д., чрез пълномощника му адвокат Н. Б., от ЧСИ Г. С. Д., трето лице-помагач на ответника Н. К. Д., чрез пълномощника му адвокат А. Д., и от „Арт Продакшън“ ЕООД, гр. София, трето лице помагач на ответника Н. К. Д., чрез пълномощника му адвокат А. С., против решение № 504 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 2970/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 8877 от 30.12.2019 г. по гр. д. № 2785/2019 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от Г. И. Х. против Н. К. Д., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост на апартамент № 2, на етаж 2 от сградата, находяща се в [населено място], [улица], нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ***** по одобрените КККР, основан на договор за дарение, като решението е постановено при участие на трети лица помагачи на ответника - ЧСИ Г. С. Д., „Арт Продакшън“ ЕООД и Т. П. И..

В касационната жалба на ответника по иска Н. К. Д. се поддържа неправилност на въззивното решение на следните основания: а/. противоречие изводите на съда с разпоредбите на чл. 402, ал. 3 и чл. 433, ал. 3 ГПК, от която следва, че заличаването на възбраната не може да настъпи автоматично, по силата на закона, а е формален акт, който се извършва по предвидения в ГПК и в Правилника за вписванията ред; б/. нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – при несъобразяване с факта, че с подадената от взискателя молба от 20. 08. 2013 г. за извършване на опис на имота течението на преклузивния двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъснато, започнал е да тече нов срок, който е следвало да изтече на 20. 08. 2015 г., а договорът за дарение, на който се позовава ищецът, е сключен на 15. 07. 2015 г., при висящо изпълнително производство и вписана възбрана върху процесния имот; в/. при несъобразяване с действието на спирането на принудителното изпълнение на основанието по чл. 432, ал. 1, т. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК и с обстоятелството, че през периода на спиране на изпълнителното производство на посоченото основание срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не тече; г/. при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, от която следва, че вписана възбрана запазва действието си от вписването до провеждане на публичната продан, независимо от последващото й заличаване. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В касационната жалба на ЧСИ Г. С. Д., трето лице помагач на ответника, се поддържа неправилност на решението поради постановяването му при неправилно прилагане на чл. 61 и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – без да се отчете обстоятелството, че 2-годишният преклузивен срок, спрял да тече на 01. 08. 2011 г. (налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по исково производство с ответник Т. И. и ищец трето на изпълнителното производство лице) и не е текъл до възобновяване на производството от съдебния изпълнител на основание представен му съдебен акт, отменящ допуснатото обезпечение. Твърди се, че съдът не е придал значение на обстоятелството, че с молба от 20. 08. 2013 г. взискателят е поискал извършване на опис на възбранените имоти, от който момент е започнал да тече нов 2-годишен срок. Твърди се, че е незаконосъобразен и изводът на съда, че при настъпила на основание чл. 233, ал. 1, т. 8 ГПК перемпция, вписаните по разпореждане на съдебния изпълнител възбрани върху недвижими имоти се считат заличени по право. Не е съобразено обстоятелството, че 2-годишният срок от подаване от взискателя на молбата от 20. 08. 2013 г. не е бил изтекъл към 13. 07. 2015 г., когато е извършена разпоредителната сделка между длъжника Т. И. и сина й – ответника Г. Х.. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително и за касационната инстанция.

В касационната жалба на „Арт продакшън“ ЕООД, трето лице помагач на ответника, подадена чрез адв. А. С., се твърди неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на чл. 402, ал. 3 ГПК, чл. 433 ГПК, чл. 432, ал.1, т. 1, вр. чл. 397, ал. 3, т. 3 ГПК. Твърди се, че освен в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК (спиране на изпълнителното производство по молба на взискателя), 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не тече при спряно по нареждане на съда изпълнително производство (влязло в сила определение за допускане на обезпечение и налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“), тъй като при спряно изпълнително дело е налице временна забрана за страните да упражняват процесуалните си права, а перемпцията е санкция за бездействащия взискател, но само когато той може да действа. Когато взискателят по спряното дело не е страна по обезпечителното производство, то изпълнението се възобновява и двегодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече не от постановяване на съдебния акт за отмяна на обезпечението, а от възобновяване на принудителното изпълнение от съдебния изпълнител. Възбраните не се считат заличени по силата на закона и до вдигането им по надлежния ред, посочен в ГПК и ПВ, те пораждат своето действие. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Ищецът Г. И. Х., чрез пълномощника си адвокат Д. С., е подал, по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, писмени отговори на касационните жалби, в които излага съображения за правилност на обжалваното въззивно решение и иска потвърждаването му. Претендира присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.

Третото лице помагач на ответника Т. И. П. поддържа становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му.

С определение № 121 от 28. 03. 2022 г. по гр. д. № 4386/2021 г. на ВКС, 2 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с цел преценка дали не са очевидно неправилни следните изводи на въззивния съд: че по силата на настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по право, наложената върху процесния имот възбрана се смята заличена и, макар съдебният изпълнител да не е изпълнил задължението си по чл. 433, ал. 3 ГПК да поиска незабавно заличаването й, действието й не би могло да бъде зачетено при последващо извършените изпълнителни действия, в т.ч. и публичната продан на апартамента, тъй като поради прекратяването по право на изпълнителното производство, тя не е имало какви права да брани; че към провеждане на публичната продан, от която ответникът черпи правата си, изпълнителното производство вече е било прекратено.

По основателността на касационната жалба:

Предявеният установителен иск за собственост е основан на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 164 от 13.07.2015 г., том І, дело № 125/2015 г. на нотариус № *, между ищеца Г. И. Х. и майка му Т. П. И.. Ищецът твърди, че от уведомление за въвод по чл. 498 ГПК, връчено му на 18.07.2018 г., узнал, че имотът му е бил възложен, с постановление за възлагане по изпълнително дело № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д., вписано на 17.12.2018 г., рег. № 84734, акт № 179/2018г. на Служба по вписванията София, на ответника Н. К. Д.. Изпълнителното производство е било образувано през 2011 г. против длъжника Т. П. И., след образуването му била вписана възбрана върху имота, насрочен опис и публична продан, но принудителното изпълнение било спряно по разпореждане на съда с обезпечителна заповед на СГС, която впоследствие е била обезсилена с определение № 1736 от 08.08.2012 г. по ч. гр. д. №1863/2012 г. на САС. От датата на влизане в сила на това определение на САС е отпаднало основанието за спиране на изпълнението и с изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поради бездействието на взискателя са настъпили основания за прекратяване на изпълнителното производство. На това основание длъжникът поискал, с молба от 21.08.2015 г., прекратяване на принудителното изпълнение, но ЧСИ отказал да го прекрати, на 17.02.2016 г. извършил опис, изнесъл имота на публична продан и го възложил на ответника с постановление от 06.07.2017 г., влязло в сила на 22. 11. 2018 г. и вписано на 17. 12. 2018 г. Тъй като действието на възбраната от ЧСИ се разпростира само в рамките на изпълнителното дело, то при липсата на валиден висящ изпълнителен процес и след като към датата на описа и на публичната продан имотът не е бил собственост на длъжника, а прехвърлянето на имота е противопоставимо на взискателя, длъжника и купувача по публичната продан, то и постановлението за възлагане не е породило вещнопрехвърлително действие и не може да легитимира купувача по публичната продан като собственик на имота.

Ответникът е оспорил иска с довод, че договорът за дарение, на който се позовава ищецът, е сключен в нарушение на чл.451, вр. чл.452, ал.2, вр. ал.1 ГПК, тъй като към сключването му е била налице вписана възбрана върху дарения имот, и не е противопоставим на взискателя и на купувача по публичната продан (чл. 496, ал.2 ГПК).

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесното изпълнително дело е образувано на 16. 06. 2011 г., по молба на „ОББ“ АД, на основание издаден на 25. 05. 2011 г. изпълнителен лист в полза на банката срещу Т. И. П., за принудително събиране на вземания на банката, произтичащи от договор за банков кредит. На 31. 07. 2017 г. вземането на банката за дължимите й от Т. П. суми е прехвърлено на третото лице помагач на ответника „Арт Продакшън“ ЕООД.

На 05. 07. 2011 г., по искане на частния съдебен изпълнител, е вписана възбрана върху процесния апартамент, която не е заличена до провеждане на публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане и вписване на последното.

С определение от 01.08.2011 г., постановено по гр. д. № 3068/2008 г. по описа на СГС е спряно изпълнителното производство като обезпечение на иск, по който от настоящите страни като ответник е участвала само Т. П. И.. С определение от 08.08.2012 г. по ч. гр. д. № 1836/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд допуснатата обезпечителна мярка е отменена и издадената обезпечителна заповед от 01.08.2011 г. е обезсилена. Това определение на САС е влязло в сила в деня на постановяването му, тъй като не подлежи на обжалване. Кредиторът по изпълнителното дело „ОББ“ АД не е бил страна в обезпечителното производство пред СГС и САС. ЧСИ Г. Д. е разпоредил да бъде уведомен взискателят за спиране на производството по изпълнителното дело, но лисват доказателства за уведомяването му.

С молба вх. № 3440/25.02.2013 г. Т. П. И. е отправила искане към ЧСИ Г. Д., предвид връчената покана за доброволно изпълнение от 21.07.2011 г. и начисляването на лихви за забава, да предприеме изпълнителни действия по насрочване на опис и изнасяне на публична продан на недвижимите имоти, намиращи се в [населено място],[жк], [улица] да заличи възбраната върху недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2. Със същата молба е въвела твърдение, че наложената от съда обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ е отменена, а издадената обезпечителна заповед – обезсилена, но не е представила доказателства за това.

С молба вх. № 14520/20.08.2013 г. взискателят „ОББ“ АД е сезирал съдебния изпълнител с искане за насрочване и извършване на опис, оценка и публична продан на двата недвижими имота, върху които била учредена договорна ипотека в полза на взискателя, както и на имота, находящ се [населено място], [улица], ет.2, ап. 2, който не е бил ипотекиран в полза на банката. На 04.10.2013 г. ЧСИ Д. се е произнесъл по това искане, като върху молбата е написал: „Да,след отмяна на спирането“.

На 13. 07. 2015 г., с нотариален акт № 164 от 13.07.2015 г., том I, дело № 125/2015 г. на нотариус Е. И.., с рег. № *, Т. И. е дарила на сина си Г. Х. процесния апартамент, като дарителката си е запазила правото на безвъзмездно и пожизнено ползване на същия.

С молба с вх. № 15939/21.08.2015 г. Т. П. И. е отправила искане за прекратяване на изпълнително дело № 20117810400789 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с оглед на обстоятелството, че в период от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. С резолюция, изписана собственоръчно върху молбата от 22.08.2015 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение искането, като е посочил, че производството е спряно с обезпечителна заповед по нареждане на съда. Разпореждането на съдебния изпълнител е връчено на длъжника И. на 25.08.2015 г.

На 31. 08. 2015 г. Т. И. е представила копие от определението на САС за отмяна на допуснатата обезпечителна мярка.

С молба вх. № 1119/22.01.2016 г. взискателят „ОББ“ АД е представил заверен препис от определение № 1736/08.08.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1863/2012 г. по описа на САС, по силата на което е отменена наложената обезпечителна мярка спиране на изпълнението и е направил искане за възобновяване на изпълнителното производство чрез насочване на изпълнителни действия върху възбранените недвижими имоти. С постановление от същата дата - 22.01.2016 г. съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното производство по изп. дело № 20117810400789.

С призовка за принудително изпълнение Т. И. е била уведомена за възобновяването на производството и за насрочените за 17.02.2016 г.описи за недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк], [улица] за спорния недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2.

От протокол, съставен по реда на чл. 483 ГПК на 17.02.2016 г. по изпълнително дело № 20117810400789, ЧСИ Г. Д., чрез помощник-частен съдебен изпълнител Р. А., е установено извършването на опис на процесния недвижим имот. В протокола е удостоверено, че имотът е бил отворен от длъжника Т. И., която заявила, че собственикът не присъства, тъй като не е редовно уведомен.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2017 г. по изпълнително дело № 20117810400789, ЧСИ Г. Д. процесният недвижим имот е възложил на Н. К. Д.. Отразено е, че постановлението е влязло в законна сила на 21.11.2018 г., както и че е вписано в Служба по вписванията гр. София, рег. № 86021/17.12.2018г., акт. № 179, том 202, дело № 63188, партидна книга № 172249.

При тези факти мнозинството от съдебния състав на въззивния съд е формирал следните изводи:

Началният момент на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече от 08. 08. 2012 г., когато е отменена наложената обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 3, т. 3 ГПК, а не 22. 01. 2016 г., когато съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното производство на основание представен от взискателя, който не е бил страна в обезпечителното и исковото производство, на заверен препис от определението на САС. С отмяната на определението за спиране 2-годишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК започва да тече независимо от предприета или непредприета от някоя от страните активност за уведомяване на съдебния изпълнител. В случая 2-годишният срок е започнал да тече от 16. 06. 2011 г. (поискване на изпълнителен способ с молбата за образуване на изпълнителното дело) и е изтекъл на 16. 06. 2013 г. По делото няма данни съдебният изпълнител да е уведомил взискателя, че изпълнителното производство е спряно по нареждане на съда, поради което за кредитора е съществувало задължение да поддържа висящността на изпълнителния процес. Съгласно задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС взискателят е този, който трябва да предприема активни действия, за да обезпечи движението на изпълнителното производство. Същият е подал молба за насрочване на опис, оценка и публична продан на ипотекираните имоти и на процесния възбранен имот на 20.08.2013 г., към който момент срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е бил изтекъл и изпълнителното производство е било прекратено по право, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител. На 13. 07. 2015 г., след прекратяване по право на принудителното изпълнение, е сключен и договорът за дарение, посочен като придобивно основание от ищеца. След прекратяване на принудителното изпълнение е проведена и публичната продан на имота, възлагането му с влязло в сила постановление и вписване на постановлението.

По силата на настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по право, наложената върху процесния имот възбрана се смята заличена автоматично. Проданта, като порочно проведена при липса на основание за това, не може да бъде противопоставена на действителния собственик на имота в лицето на ищеца, поради което и доколкото същият се легитимира като собственик на годно правно основание (дарение от предходния собственик), претенцията му се явява основателна.

Възбраната формално не е била заличена от съдебния изпълнител, но предвид перемирането на делото и настъпилото му автоматично прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тя не е имало какви права да брани и действието й не е могло да бъде зачетено при последващо извършените изпълнителни действия, в т. ч. и публичната продан на апартамента. Прието е, че е налице и друг аргумент в подкрепа на тези изводи. С изменението на ГПК със ЗИДГПК, обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г., е създадена нова алинея четвърта в чл. 433 ГПК със съдържание: „вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред“. Промяната не е случайна и цели да запази правата на третите лица досежно имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство и придобити от тези трети лица. Процесните правоотношения обаче са се развили преди 2019 г. При историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 433 ГПК се налага извод, че преди приемането и влизането в сила на ЗИДГПК, обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г., обстоятелствата дали наложените запор или възбрана са продължили да произвеждат своето действие или са отпаднали (без значение от формалното им заличаване или незаличаване) трябва да се преценяват с оглед на всички установени факти по изпълнението, в това число и фактите по настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното производството на това основание. Законовата норма на чл. 433, ал. 4 ГПК, че „вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред“, няма как да се приложи по отношение на публичните продажби, приключили преди 2019 г., каквато е и процесната. Към осъществяване на правнорелевантните факти подобна разпоредба не е съществувала.

С тези мотиви е свързан изводът, че като собственик на процесния имот се легитимира ищецът въз основа на договор за дарение, а не ответникът въз основа на възлагателно постановление.

Решението е подписано с особено мнение от член на съдебния състав. В особеното мнение е аргументирано становище, че договорът за дарение, на който се позовава ищецът, е сключен при наличие на вписана възбрана върху процесния имот (настъпилата перемпция и прекратяване на изпълнителното производство по право няма за последица заличаване на възбраната и по делото няма данни за заличаването й по предвидения в ПВ ред), поради което е недействителен по отношение на взискателя и непротивопоставим на взискателя и на купувача от публична продан, съгласно чл. 452, ал. 2 и чл. 496, ал. 2 ГПК.

Въззивното решение е неправилно.

Неправилен е изводът на мнозинството на съдебния състав, постановил обжалваното решение, че при прекратяване на изпълнителното производство по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, наложената върху процесния имот възбрана се смята заличена и макар съдебният изпълнител да не е изпълнил задължението си по чл. 433, ал. 3 ГПК да поиска незабавно заличаването й, действието й не би могло да бъде зачетено при последващо извършените изпълнителни действия, в т.ч. и публичната продан на апартамента, тъй като поради прекратяването по право на изпълнителното производство, тя не е имало какви права да брани. Съображенията за това са следните:

В правната литература възбраната в изпълнителното производство по ГПК се дефинира като разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена недвижима вещ се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава на длъжника или на трето лице, за да я пази до продажбата й. Възбраната се налага с цел да се запази принадлежността на възбранената вещ към имуществото на длъжника и физическата й цялост.

Възбраната се налага чрез вписването й в службата по вписванията по местонахождението на имота (чл. 23 от Правилника за вписванията) по искане на съдебния изпълнител, който изпраща писмо за вписване на възбраната до съдията по вписванията, към което прилага постановлението за налагане на възбрана в два екземпляра. Вписването има конститутивен характер за възбраната – тя се счита за наложена и правните й последици настъпват след извършване на вписването (чл. 452, ал. 2, чл. 453 ГПК). Вписването на възбраната има оповестително действие – оповестява на всички трети лица наложената възбрана за извършване на разпоредителни действия от длъжника и опасността от непротивопоставимост на правата им, придобити след вписването й, спрямо взискателя, присъединените кредитори и купувача на публична продан. Вписването на възбраната има и защитно действие, изразяващо се в непротивопоставимост на взискателя, на присъединените кредитори и на купувача от публичната продан на правата на всички трети лица, придобити от длъжника след вписване на възбраната, на съдебни решения по подлежащи на вписване искови молби, които не са били вписани преди вписване на възбраната, на договори за наем и аренда, както и на всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота, които не са вписани или са вписани след възбраната (чл. 435, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК). За длъжника се поражда забрана да се разпорежда с възбранения имот и задължение, под страх от наказателна отговорност, да не изменя, поврежда или унищожава имота (чл. 451, ал. 1 ГПК), както и да пази имота и го управлява с грижата на добър стопанин (чл. 486, ал. 1 ГПК), които задължения възникват от съобщаването от съдебния изпълнител на възбраната с поканата за доброволно изпълнение (чл. 428, ал. 2 ГПК) или с призовката за принудително изпълнение (ако възбраната се налага след поканата за доброволно изпълнение). Длъжникът остава собственик на възбранения имот, но придобива качеството на негов пазач. За взискателя извършените след вписване на възбраната разпоредителни действия са относително недействителни (чл. 452, ал. 2 ГПК) – същият има право да иска провеждане на принудително изпълнение по отношение на възбранения имот, а съдебният изпълнител е оправомощен да извърши необходимите действия, за да реализира принудителното изпълнение, дори имотът да е придобит от трето лице, ако това е станало след вписване на възбраната.

Оповестително-защитното действие на възбраната отпада със заличаването й. Заличаването има оповестително действие - цели разгласяване на третите лица, че обезпечителната нужда за взискателя в изпълнителното производство, съответно за ищеца/молителя в исковото и обезпечителното производство, вече не съществува. Заличаването на възбраната се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите (чл. 2 от Правилник за вписванията) и се извършва по предвидения в правилника ред (чл. 1 ПВ). Възбраната, наложена в изпълнителното производство, се заличава по искане на съдебния изпълнител (31 ПВ). Заличаването се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, на което то е станало, и кога е направено, а за извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване (чл. 32 ПВ). Прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК е основание за заличаване на наложените възбрани, като в посочената хипотеза кодексът вменява задължение на съдебния изпълнител да вдигне служебно наложените възбрани незабавно след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 3 ГПК). Следователно, при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител следва с постановление да констатира настъпилото по право прекратяване и след влизане в сила на постановлението да вдигне служебно наложените възбрани. В Гражданския процесуален кодекс или друг нормативен акт не се съдържа уредба, според която прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по право, има за последица заличаване по силата на закона (по право) на наложените в изпълнителното производство възбрани. Извод в обратен смисъл би противоречал на разпоредбите на чл. 1, 2, 31, 32 ПВ и чл. 433, ал. 3 ГПК.

По изложените по-горе съображения, а именно: а/. нормативна уредба, допускаща заличаване на вписани възбрани само в предвидените в закона случаи и по предвидения в закона ред; б/. изрично предвидено в закона задължение на съдебния изпълнител при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да констатира същото с постановление за прекратяване и незабавно след влизането му в сила да поиска заличаване на вписаните възбрани; в/. липса на правна норма в ГПК или друг нормативен акт, според която прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по право, има за последица заличаване по право на наложените в изпълнителното производство възбрани, настоящият състав намира, че изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК няма за последица заличаване на вписаните в изпълнителното производство възбрани.

Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че в коментирания случай възбраната, макар и незаличена, не следва да бъде зачетена, тъй като не брани права. До изпълнение от съдебния изпълнител на вмененото му от закона (чл. 433, ал. 3 ГПК) задължение за незабавно предприемане на действия за заличаване на възбраната след влизане в сила на постановлението, с което се прекратява/констатира настъпилото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство, вписаната възбрана брани правата на купувача от публична продан. Това е така, защото неизпълнението на задължението на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 3 ГПК (при изтекъл срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да изготви постановление, с което да констатира настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство и след влизането му в сила да предприеме действия по заличаване на вписаните възбрани) би могло да е основание за ангажиране дисциплинарната и имуществената му отговорност, но няма за последица дерогиране нормите на чл. 496, ал. 2, вр. чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК, според които всички разпоредителни сделки, сключени от длъжника след вписване на възбраната, са непротивопоставими на купувача от публична продан.

Необоснован и противоречащ на закона (на чл. 433, ал. 1, т.8, вр. чл. 432, ал. 1, т.1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК) е и изводът на въззивния съд, че в конкретния случай, по настоящото дело, към сключване на договора за дарение на възбранения имот между длъжника и ищеца, изпълнителното производство е било прекратено по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Първото изпълнително действие е поискано от взискателя на 16. 06. 2011 г., когато е образувано изпълнителното дело, като 2-годишният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е следвало да изтече на 16. 06. 2013 г. От 1. 08. 2011 г. до 08. 08. 2012 г. този срок е спрял да тече, тъй като в посочения период изпълнителното производство е било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК – допуснато от съд обезпечение на иск, предявен от трето на изпълнителното производство лице срещу длъжника по изпълнителното дело Т. П. И., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по процесното изпълнително дело, което обезпечение е било отменено с окончателен съдебен акт на 08. 08. 2012 г. През периода 1. 08. 2011 г. – 08. 08. 2012 г. (т.е. в продължение на 1 година и 8 дни) страните са били в обективна невъзможност да упражняват правата си и да изпълняват процесуалните си задължения по изпълнителното производство, а съдебният изпълнител не е имал право, нито задължение да извършва изпълнителни действия, освен действия обезпечаващи изпълнението (налагане на запори и възбрани), т.е. налице е била обективна невъзможност за взискателя да инициира извършването на изпълнителни действия за принудително събиране на дължимите суми. Такава обективна невъзможност за взискателя не би била налице само ако спирането на изпълнителното производство е постановено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, по искане на взискателя, в която хипотеза от волята на взискателя зависи настъпването на момента на отпадане на забраната за упражняване на процесуални права и възобновяването на възможността за поискване извършването на изпълнителни действия. В случая 2-годишният срок, започнал да тече на 16. 06. 2011 г., е следвало да изтече не на 16. 06. 2013 г., а на 24. 06. 2014 г., поради спирането на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК за период от 1 година и 7 дни. Преди изтичането му, на 20. 08. 2013 г., взискателят е поискал извършване на опис, оценка и провеждане на публична продан на недвижими имоти на длъжника – на два имота в кв. С., ипотекирани в полза на взискателя, и на процесния имот на [улица], по отношение на който е била вписана възбрана на 05. 07. 2011 г. От 20. 08. 2013 г. е започнал да тече нов 2-годишен срок, който е изтекъл на 20. 08. 2015 г. Преди това – на 13. 07. 2015 г. длъжницата Т. П. се е разпоредила безвъзмездно с процесния имот в полза на сина си – ищеца Г. Х..

Договорът за дарение, заявен от ищеца като основание за придобиване собствеността върху процесния имот, е сключен и вписан след вписване на възбраната върху същия, поради което и на основание чл. 496, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК е непротивопоставим на ответника, обявен за купувач на имота след проведената публична продан, с влязло в сила постановление, вписано в службата по вписванията.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество, като предявеният от Г. Х. против Н. Д. иск за собственост, основан на договор за дарение, бъде отхвърлен.

При този изход на делото Г. Х. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. Д. разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, възлизащи на 18244, 45 лв. (5800 лв. разноски за първата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, 5800 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, 6644, 45 лв. разноски за касационната инстанция, включващи: 844, 45 лв. платени държавни такси и 5800 лв. адвокатско възнаграждение). Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на уговорените и платени адвокатски възнаграждения в размери от по 5800 лв. е неоснователно, тъй като адвокатските възнаграждения надвишават с по-малко от 200 лв. минималните размери, установени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, на третите лица помагачи не се присъждат разноски.

Воден от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 504 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 2970 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Х. против Н. К. Д., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. И. Х. е собственик, на основание договор за дарение от 13. 07. 2015 г., сключен с Т. П. И., с н.а. № 164/13. 07. 2015 г., на апартамент № 2, на етаж 2 от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ***** по одобрените КККР на [населено място].

Решението е постановено при участието на Г. С. Д., „Арт Продакшън“ ЕООД, гр. София, и Т. П. И. – трети лица помагачи на ответника Н. К. Д..

ОСЪЖДА Г. И. Х., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. К. Д. сумата 18244, 45 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: