Законосъобразност на условна присъда при катастрофа със загинали близки

Текстът на акта

Ключови фрази

Привилегирован състав на транспортно престъпление по чл. 343а, б. "г" НК * институт на условно осъждане * индивидуализация на наказание * специална и генерална превенция * обществена опасност на деец * справедливост на наказание * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства * смекчена наказателна отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

гр. София, 20.01.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор Е.Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №569/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалби на адв.Р.П. – повереник на С. А. и Й. А. – сестра и брат на починалия Т. А., както и от адв.С.Ч. – повереник на В. Н., Г. И., К. И., И. И. и М. И., всички частни обвинители по делото.

Оплакванията в жалбите са за наличието на касационното основание визирано в чл.348, ал.1, т.3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на атакуваното Решение №133/25.03.2025 год., постановено по ВНОХД№1580/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, 4 –ти състав и се върне делото на друг състав за ново разглеждане в частта относно наказанието, като явно несправедливо.

В хода на делото по същество пред ВКС, адв.С. за частните обвинители - В. Н., Г. И., К. И., И. И., М. И., поддържат депозираната молба. Твърди се, че САС прави недокрай коректна оценка на тежестта на стореното от дееца, като механизъм на извършване на деянието, което от своя страна само по себе си е достоверен източник за данни по отношение личността на дееца. На следващо място, повереникът акцентира за наличието на девет на брой предишни наказания на подсъдимия по ЗДвП, които са дали основание на апелативната инстанция да увеличи кумулативното наказание по чл.343г НК, но от друга страна същата тази апелативна инстанция не счита това негово поведение за достатъчно такова, сочещо към завишена опасност на самия деец.

Представителят на ВКП е на мнение, че касационните жалби на поверениците и частните обвинители са основателни. Налице, според него, е касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Според прокурора по отношение на приложението на чл.66 НК мотивите в решението на въззивния съд са противоречиви и неубедителни. От една страна, АС – София се съгласява с преценката на първоинстанционния съд, че подсъдимият е със завишена обществена опасност, като водач на МПС. Веднага след този извод се постановява, че личната обществена опасност на дееца не е силно завишена. В подкрепа на това съждение, прокуратурата твърди, че АС – София не излага убедителни доводи, доколкото се отчита, че подсъдимият не е бил изряден, което разкривало подсъдимия като опасен водач. Прокурорът не се съгласява и с аргумента на съда, че склонността към недисциплинирано поведение на пътя можело да се обясни с ежедневно и продължително управление на МПС. Нямало резон и в съждението, че наказанието „лишаване от свобода“ е едно и също, независимо дали е причинена смърт на едно или повече лица, наред с причинена средна телесна повреда. Броят на починалите лица, според представителя на ВКС, когато е повече от едно е утежняващо вината обстоятелство, което следва да се вземе предвид при определяне на наказанието и неговата индивидуализация. Необосновано било и отчитането, като смекчаващо обстоятелство, че починалите били колеги и приятели на подсъдимия. По тези съображения се моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да се отмени приложението на чл.66 НК.

Адвокат П. за подсъдимия С. В. твърди, че внесените жалби на частните обвинители са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, а определеното наказание е справедливо.

В своя защита подсъдимият моли да се потвърди решението на САС.

В последната си дума подсъдимият съжалява за извършеното и моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №23/22.10.2024 г., Окръжен съд – Враца по НОХД№358/2024 год. е признал подсъдимия С. В. В. за виновен в извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1 вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 и във вр. с чл.54 вр. чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на 3 години „лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от 5 години. На основание чл.343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се е по вещественото доказателство и разноските по делото.

С Решение с рег.№133/25.03.2025 год. по ВНОХД№1580/2024 год., Апелативен съд – София, 4-ти наказателен състав във връзка с инициирано въззивно производство от частните обвинители В.Н., Г.И., К.Н., И.И. и М.И. чрез техния повереник адв.Ч. е изменил първоинстанционната присъда като е увеличил наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 4 на 5 години. Изменя присъдата и в частта за разноските като намалява същите. Потвърждава присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационните жалби:

В касационната си жалба адв.П., като повереник на С. и Й. А., навежда оплакване за явна несправедливост на наказанието.

Основният довод в касационната жалба е, че съдът неправилно е приел, че съществуващите нарушения преди инкриминираното деяния, за които подсъдимият е бил санкциониран, са без особено значение и не са отегчаващи отговорността обстоятелства.

Преди всичко следва да се отбележи, че принципното разбиране, което се споделя и от практиката на ВКС е, че множеството административни нарушения, какъвто е и процесният случай, могат да бъдат основание съдът да откаже приложението на чл.66 НК. Въпросът за предходни административни нарушения, обикновено е свързан с разкриване на личностната характеристика на дееца. В този смисъл, ако подсъдимият преди това е имал много на брой фишове за превишена скорост, неправилно изпреварване или алкохол, това определено следва да се приеме като системно нарушение и отегчаващо отговорността обстоятелство. В допълнение представлява доказателство, установяващо трайно нежелание за спазване на законовите норми и липса на самодисциплина.

По делото се констатира, че В. има санкция за превишена скорост еднократно, а всички останали нарушения са му за управление без свидетелство за МПС, неизправно МПС, липса на пожарогасител и обезопасителен колан, както коректно са изброени от апелативната инстанция. Макар и последните нарушения да са свързани със задължителни по своя характер постановки, то единственото сериозно такова е това, което е свързано с превишаване на скоростта.

От друга страна, когато се правят възражения за явна несправедливост на наказанието поради обстоятелството, че съдът е определил условно, а не ефективно наказание, трябва да се има предвид и още нещо, което макар и не дотам обстоятелствено, но като обобщена и крайна оценка е взето предвид от САС. За да се приложи условното осъждане, трябва да са налице две кумулативни условия –наложеното наказание да е до три години „лишаване от свобода“ и съдът да прецени, че за поправянето на дееца не е необходимо той да го търпи ефективно. ВКС нееднократно е посочвал в своята практика, както основателно отбелязва повереника в контекста на разглеждания случай, че ако извършителят на деянието е наказван многократно по административен ред и въпреки това е извършил ПТП, то това ще означава, че административните санкции не са постигнали своя превъзпитателен ефект. Тук е и същественият елемент, дали всички видове административни нарушения са от вида, при който може да се приеме гореизложеното заключение. Отговорът е даден от установената съдебна практика, където е подчертано, че следва да се имат предвид характера на нарушенията и дали същите са свързани с безопасността, като превишена скорост и употребен алкохол. Не трябва да се игнорира и още едно важно обстоятелство, че всеки случай е индивидуален и в този смисъл не може да се прави генерално обобщение. Това е така, защото съдът е задължен да балансира предходните нарушения със смекчаващите обстоятелства като оказана помощ, признание на вината, семейно положение, разкаяние и други. Именно поради тази причина, макар и да са факт определен брой административни нарушения, които следва да се отчетат, то от друга страна същите е необходимо да се преценяват в своето съдържание и качество, а не единствено като количествен критерий. За да се откаже приложението на чл.66 НК въз основа на административното минало, нарушенията, както вече бе казано, трябва да разкриват устойчива склонност на дееца да пренебрегва правилата, пряко свързани с безопасността на движение в комбинация с обремененото съдебно минало. Видно от доказателствата по делото е, че останалите нарушения, които е извършил подсъдимият В., се приемат като такива с по-ниска степен на обществена опасност. Те не сочат към опасен стил на шофиране или съзнателно поставяне в риск живота на другите. Така например, нарушението за липсата на обезопасителен колан засяга изцяло и пряко пасивната безопасност и е значително по-леко като нарушение от превишената скорост или алкохола. Като заключение за това конкретно оплакване може да се каже, че апелативната инстанция не е допуснала нарушение свързано с правилното определяне на наказанието, като не е приела наличната бройка от фишове като достатъчни сами по себе си, за да квалифицират подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност.

В контекста на горното, въззивната инстанция е отчела и смекчаващите отговорността обстоятелства без да дава необоснован превес на същите като по този начин да определи явно занижено наказание – подсъдимият е трудово ангажиран и с добри характеристични данни, семеен – с две малолетни деца, неосъждан с искрено съжаление за извършеното поради обстоятелството, че двама негови колеги и приятели са загинали, а роднина е с телесна повреда. В този смисъл, справедливо съдът е определил наказание от 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ - под средния такъв, което е намалено с една трета, поради приложението на чл.58а, ал.1 НК. Не е без значение и това, че при баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и когато вторите преобладават, наказанието не може да се определи над средния размер, което също е взето предвид със съответната мотивировка в решението.

По отношение на касационната жалба на В.Н., Г.И., К.И., И.И. и М.И. чрез техния повереник адв.Ч., съдът ще се спре само върху онези оплаквания, които са различни от вече коментираните в другата касационна жалба.

От една страна, следва да се отхвърли възражението на касатора, че не можело да се приеме близката родствена или приятелска връзка между подсъдимия и пострадалите като смекчаващо отговорността обстоятелство. Напротив, практиката на ВКС е, че това е един от малкото случаи в наказателното право, в който субективното преживяване на дееца има директно отражение върху размера на наказанието. Тук е необходимо да се изследва психическото състояние на дееца или т.нар. „собствена трагедия“. В практиката си ВКС приема, че когато в резултат на непредпазливо деяние, каквото е ПТП, деецът е причинил смърт или телесна повреда на свой родител, дете съпруг, роднина или близък приятел, той претърпява тежко психическо сътресение. Именно поради тази причина, може да се приеме, че моралните страдания и чувството за вина се разглеждат като форма на самонаказание. Логиката в случая е, че за поправянето на човек, който е загубил близък и приятел, не е необходимо да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода – трагедията е достатъчно възпиращ фактор за в бъдеще. ВКС приема, че когато деецът е причинил смъртта на свои близки, той е поставен в ситуация на изключителна житейска трагедия. В мотивите на много решения се посочва, че :“ Наказанието не трябва да се превръща в акт на излишна ретрибуция (възмездие), когато деецът вече е понесъл най-тежката морална санкция – загубата на обичани хора“. В този смисъл, връщайки се на коментираното за превес на смекчаващите обстоятелства, което е било преценено от апелативния съд, ако от една страна е налице двойно превишение на скоростта и 9 фиша, от които един за сериозно нарушение, и от друга роднински и приятелски отношения с пострадалите и налични други смекчаващи отговорността обстоятелства се приема въпросната взаимообвързаност като смекчаващо обстоятелство – Решение №235 по НД№826/2014 на ВКС, II НО.

Следващото оплакване е, че съдът не е съобразил почти двойното превишение на скоростта, смъртта на повече от едно лице и телесните повреди, а в случая младата възраст не е трябвало да се приема като смекчаващо такова.

Видно от съдебния акт е, че съдът е съобразил и отегчаващите отговорността обстоятелства, като основният акцент е върху двойно превишената скорост над разрешената. Що се отнася до това, дали комбинацията от смърт и телесна повреда е признак на инкриминираното престъпление и следва ли да се приема като отегчаващо обстоятелство, влияещо на размера на наказанието, е важно да се имат предвид няколко важни положения. Факт е, че законодателят в ал.4 на чл.343 НК е включил в квалификацията „смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица“, което прави нормата инкриминирана и при смърт и телесна повреда като резултат на само по едно лице. При това положение съдът следва да изследва фактологията не само количествено, но и вземайки предвид целият аспект на вредоносния резултат, за да достигне до справедливо наказание. В този контекст, друг ще е случаят, ако има множество пострадали. Тогава съдът ще отчете големия брой пострадали като отегчаващ фактор. Не е без значение и интензитета на вредните последици, което също е съобразено от апелативната инстанция като краен резултат с невключването му като отегчаващо обстоятелство, поради липсата на такъв, макар и това да не е коментирано подробно. Освен това, в практиката си ВКС е имал възможност да отбележи, че е задължително да се изследва начинът, по който е настъпил резултатът. Така например, ако освен смъртта, пострадалите са изпитали неимоверни болки и страдания преди да починат или ако телесните повреди на оцелелите са изключително тежки или са довели до трайна инвалидизация, същото може да се отчете като отегчаващо обстоятелство. В процесния случай това не се наблюдава. В обобщение може да се каже, че макар и САС да не е коментирал обстоятелствено въпросното оплакване, невключването на тези факти като отегчаващо обстоятелство, не е повлияло върху крайния резултат на наказанието и неговата справедливост.

Тук при комбинацията от почти двойното превишаване на скоростта и младата възраст се сблъскват два противоположни фактора – биологична незрялост и тежко нарушение на правилата, което е отчетено от САС и в този смисъл оплакването е неоснователно.

Факт е, че в практиката си ВКС при такъв тип извънградско превишение на скоростта го приема като игнориране на конкретно указана опасност за разлика от това, ако е в населено място, където се отчита като грубо и арогантно нарушение на правилата. В случая, това само по себе си не дава допълнителна тежест, която да определи ефективно наказание с оглед преобладаване на смекчаващите.

Този състав не може да се съгласи с възражението на касатора, че трудовата ангажираност, добрите характеристични данни и отглеждането на две малки малолетни деца не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, а е стандарт и не особеност. ВКС в трайната си практика е приемал, че при непредпазливи престъпления интересите на децата са приоритет, особено когато става въпрос за малолетни. Ефективното лишаване на родителя от свобода би наказало не само него, но и детето, лишавайки го от родителски грижи и издръжка. По отношение на целите на наказанието за поправянето на човек, който има социална отговорност към малко дете, не е необходима изолация. Родителският дълг е фактор, който ще възпре дееца при едно наказание по чл.66, ал.1 НК и то в максималния му срок от бъдещи нарушения. Ако подсъдимият работи, издържа семейството си и е полезен за обществото, както е в случая, следва да се приема като социално интегрирана личност. Именно в този контекст, постоянната работа и доброто име доказват, че 9 – те административни нарушения са пропуск в поведението, който е неправилен, но в никакъв случай израз на цялостна престъпна нагласа или паразитен начин на живот. Отново в практиката си ВКС често е приемал, че трудово ангажираните лица имат по-нисък риск от рецидив. Що се отнася за добрите характеристични данни, те също следва да се приемат като смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са допълнителен довод за това, че процесното деяние представлява за подсъдимия трагична грешка, а не проява на лош характер.

По отношение на възражението, че начинът на извършване на деянието от подсъдимия надделява над добрите характеристични данни, трудовата ангажираност и отглеждането на деца, следва да се каже следното:

В практиката си ВКС действително приема, че начинът на извършване на деянието или с други думи интензитетът на нарушението може да бъде толкова сериозен, че да надделее над всички смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая, обаче, превишената скорост не е плод на арогантност, а на грешна преценка на пътната обстановка – обективна грешка на младия водач. Още повече, че определяне на ефективно наказание на родител, който издържа две малолетни деца и вече е загубил близки приятели и свой роднина, би било допълнителна „социална трагедия“, която не би постигнала целите на наказанието.

Не може да се приеме, че съдът не е анализирал високата обществена опасност на деянието и начина на неговото извършване. Напротив, съдът в своето решение е засегнал този въпрос.

Не на последно място частните обвинители и повереникът им - адв.Ч. поставят един изключително важен въпрос, а именно налице ли е смесена форма на вината и това може ли да се приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като, според него, в случая е налице умишлено нарушение на правилата за движение по пътищата.

От една страна, трябва да се каже, че в българското наказателно право се приема, че транспортните престъпления по чл.343 от НК са непредпазливи престъпления, но в тяхната структура често е налице т.нар.“смесена вина“ или сложна форма на вината. За да е налице престъпление, водачът първо трябва да е нарушил правилата по ЗДвП, както в случая с превишаване на скоростта със знак, който е ограничителен за определен участък. В повечето случаи водачът съзнателно нарушава правилото, тъй като когато се шофира със 100 км/ч, а ограничението е 50 км/ч, то същото се прави умишлено – знае се, че има ограничение и съзнателно се нарушава. Това може да се оприличи като „умисъл към диспозицията на бланкетната норма“. Следва да се има предвид, обаче, че самият акт на превишаване на скоростта не е престъпление, а административно нарушение. Престъплението възниква едва когато от това умишлено нарушение настъпи вреден резултат. По отношение на този резултат вината почти винаги е непредпазливост. Тук ВКС в практика си прави много важна разлика в зависимост от това как е нарушена бланкетната норма. В случая съдът е приел, че е налице непредпазливост, като не е коментирал смесената форма на вината.

Както вече бе отбелязано, не може да се приеме и, че наличието на едно нарушение преди това по административен път на скоростта сочи, че подсъдимият е личност, която е опасна за обществото, тъй като наличните други осем са за пропуски с ниска степен на обществена опасност. Те не разкриват деец, който системно застрашава живота на другите чрез скорост или алкохол и други подобни. Следователно, макар и да е налице смесена форма на вината, тези фишове не могат да бъдат основание за ефективна присъда, тъй като не характеризират подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, което е отбелязано и от САС, макар и с не точно тези аргументи. Това обстоятелство следва да се разглежда и в контекста на чл.66 НК. Високата скорост е била резултат от субективна увереност, породена от рутината на познатия път, а не от антисоциални подбуди. Предвид чистото му съдебно минало, ролята му на родител на две малолетни деца и трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни и искрено разкаяние, включително и обстоятелството, че е загубил роднина и двама свои колеги и приятели, което вече бе коментирано защо е смекчаващо, целите на индивидуалната превенция са напълно постижими и с условно осъждане. Ефективната присъда в случая би била ненужна репресия.

Неоснователно е възражението на адв.С., че съдът след като е увеличил заради 9-те административни нарушения наказанието по чл.343г НК е следвало да го направи и по отношение на лишаването от свобода. Следва да се обърне внимание на повереника, че съдът е коригирал наказанието по чл.343г НК поради обстоятелството, че първоинстанционният съд е допуснал грешка като не е преценил, че размерът на „лишаването от право за управление на МПС“ следва да се съобрази с определеното наказание „лишаване от свобода“ преди редукцията.

Не може този състав изцяло да се съгласи с възражението на прокуратурата в съдебно заседание, че има противоречие между това което е казал съдът от една страна, че подсъдимият е лице със завишена степен на обществена опасност като водач, а на по-късен момент сочи, че личната обществена опасност на дееца не е силно завишена. Макар и да се наблюдава известна непрецизност в изказа, то при внимателна запознаване с мотивите на решението ще се разбере, че смисълът на тези констатации е, че съдът приеме, че превишаването на скоростта е завишена, което е тежко нарушение, но с оглед множеството други смекчаващи обстоятелства, включително и индивидуалните такива, като добри характеристични данни и прочие правят личната му обществена опасност не толкова висока, че да доведе до ефективно наказание.

И на последно място следва да се даде отговор, който многократно се задава от страните при този вид престъпления, както е и в случая, че с оглед зачестилите ПТП в страната генералната превенция следва да е доминираща, за да няма чувство за безнаказаност.

Необходимо е да се обърне внимание, че според фундаменталните принципи на българското наказателно право и трайната практика на ВКС – ТР№2/2016 г., генералната превенция не може и не трябва да доминира над личната превенция - поправянето на дееца. Съдът не може да наложи по-тежко наказание на един шофьор само защото има завишение на размера на ПТП в страната. Наказанието трябва да бъде индивидуализирано – т.е. да съответства на тежестта на конкретното деяние и личността на извършителя. Превръщането на дееца в „средство“ за сплашване на другите (чрез прекомерна строгост, която не съответства на неговата лична вина) е нарушение на принципа на справедливост. В този смисъл генералната превенция не може да бъде единствен и водещ мотив за тежка присъда. Тя е съпътстваща цел.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.3 НПК и обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение с рег.№133/25.03.2025 година по ВНОХД№1580/2024 година по описа на Апелативен съд – гр. София, 4-ти наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.