Възстановяване на платена университетска такса при водене на чужда работа без пълномощие

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 628

гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4804 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 4000/03.07.2024 г. по гр.д. № 4337/2024 г., с което Софийският градски съд е отменил решение № 2033/05.02.2024 г. по гр.д. № 49359/2023 г. на Софийския районен съд и е отхвърлил иска на И. К. И. срещу А. Д. К. с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 065.00 лв. – необходими и полезни разноски, извършени на 31.07.2020 г. с платена такса за образованието на ответника в Североизточния университет в [населено място], САЩ през учебната 2020/2021 г.

Касационният контрол е допуснат по следните процесуалноправни въпроси: 1. Законът допуска ли съдът да основе решението си на факт, който не произтича от доводите и възраженията на страните, очертали предмета на спора, а с това – предмета и обсега на доказване по делото, когато събраните доказателства не установяват, а опровергават осъществяването на факта? и 2. За задължението на въззивния съд да реши спора според оплакванията в жалбата.

Когато в жалбата ответникът се е оплакал, че с първоинстанционното решение е уважен неоснователен иск, а причината е, че първата инстанция неправилно е отказала да събере допустими, относими и необходими доказателства, с определението по чл. 267 или по чл. 268 ГПК въззивният съд е длъжен да установи или изключи хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, а в решението си да определи предмета на спора по иска, както и предмета и обсега на доказване по делото (чл. 269, изр. 2 ГПК). Предметът на спора очертават твърденията: 1) в обстоятелствената част на исковата молба – те определят квалификацията на иска; 2) в отговора на исковата молба – те индивидуализират възраженията по основанието и/или размера на иска, а когато са за право на задържане или прихващане – привнасят допълнителен предмет и обсег на доказване (чл. 298, ал. 4 ГПК), 3) в репликите и дупликите – с тях страните изразяват становище по твърденията на насрещната страна, и 4) за новите факти – те отразяват развитието на спорното материално право или правоотношение и обясняват същността на преклузиите като процесуална санкция/тежест за страната, която не е положила дължимата грижа за попълване на делото с относими доказателства (чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК). Предметът на спора, но и предметът на въззивната жалба, предопределят предмета и обсега на доказване по делото, включително във второинстанционното производство. В обсега на доказване е релевантен факт, за който страната, на която се противопоставя, е заявила, че не знае дали се е осъществил. Незнанието задължава насрещната страна, която се позовава на правното значение на факта, да го докаже (чл. 154 ГПК). Съдът е длъжен да приеме за осъществен различен факт от тези, на които страните основават своите доводи, възражения, реплики и дуплики, само ако събраните доказателства го установяват. В противен случай той допуска съществено процесуално нарушение по чл. 6, ал. 2 и по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав като разгледа касационната жалба съгласно изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна поради следното:

Въззивният съд правилно е приел, че ищецът обосновава качеството си на кредитор по иска за сумата 9 072 $, равностойни на 17 065 лв., със следните твърдения: през лятото на 2020 г. узнава от бащата на ответника, че синът му е просрочил плащането на таксата за учебната 2020/2021 г. към Североизточния университет в [населено място], САЩ, и на 31.07.2020 г. ищецът я плаща от кредитната си карта, за да продължи ответникът висшето си образование. Съдът правилно е приел също, че с отговора на исковата молба ответникът признава, че към 31.07.2021 г. е студент в университета, но е оспорил иска по основание с твърдения, че в началото на образованието си „К. и К.“ АД – дружество, на което към 31.07.2020 г. ищецът е изпълнителен член на съвета на директорите и представител, а бащата на ответника Д. К. - управляващ член, дружеството уведомява Университета, че ще плаща таксите на ответника, платило ги е, а Д. К. ги е възстановил на дружеството. Ответникът е добавил, че е възможно ищецът да е платил таксата за учебната 2020/2021 г., но тя му е възстановена от дружеството.

С първоинстанционното решение спорното правоотношение е квалифицирано съгласно института на водене на чужда работа без пълномощно (чл. чл. 60 – 62 ЗЗД). Искът е уважен според фактическия състав по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 60 ЗЗД, включително с приложени неблагоприятни последици на доказателствената тежест спрямо ответника. Първостепенният съд е намерил за недоказан, респ. неосъществен, релевантният факт, въведен с възражението – дори да е възникнало, претендираното с иска парично задължение да е платено на ищеца от третото лице „К. и К.“ АД (чл. 73 ЗЗД).

С въззивната жалба ответникът се е оплакал, че при съществено процесуално нарушение първостепенният съд е отказал да допусне допълнителна експертиза в установяване на релевантните факти по възражението, а именно, че всички такси на ответника към Университета са платени от „К. и К.“ АД, евентуално – че дружеството е възстановило на ищеца платената такса за учебната 2020/2021 г. Допълнителната експертиза е допусната съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК. Основателно е оплакването в касационната жалба на ищеца, че въззивното решение за отхвърлянето на иска е базирано на факт, невъведен от страните – кредитната карта, от която на 31.07.2020 г. е извършено плащането на таксата за учебната 2020/2021 г., да е с титуляр „К. и К.“ АД. Събраните доказателства, включително чрез допълнителното заключение, установяват, че ищецът, а не дружеството е титуляр на кредитната карта, от която е извършено плащането на таксата за учебната 2020/2021 г.

Неправилното решение следва да се отмени, а касационната инстанция е длъжна да реши спора. Допуснатото от съда съществено процесуално нарушение по чл. 6, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, е причината за неправилното прилагане на материалния закон, а установените касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Извлечението от баланса по кредитна карта на ищеца с номер **7229, събраните доказателства чрез основното и допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, и разпечатката от електронната поща на ответника с потвърждение от Североизточния университет в [населено място], САЩ, за полученото плащане установяват верността на твърденията на ищеца, че на 31.07.2020 г. той е наредил от кредитната си карта сумата 9 072 $, равностойни на 17 065.00 лв. - такса за висшето образование на ответника през учебната 2020/2021 г. и че Университетът е получил плащането. При липсата на твърдения, респ. доказателства за договорни отношения и при признанието на ответника, че към 31.07.2020 г. е студент в Университета, настоящият състав намира за осъществен фактическият състав на института в чл. 60 – 62 ЗЗД. Работата/плащането обективно обслужва чуждия интерес/на ответника, ищецът го е извършил със знанието, че не е натоварен, и е предприел работата уместно – поради платената такса ответникът е продължил образованието си в Университета.

Изводът за това, че искът с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД – разпоредбата, която задължава ответникът да върне платеното, ведно със законните лихви от 31.07.2020 г., е доказан по основание и в предявения размер, обосновават недоказаните твърдения по въведените възражения. По делото е представено писмо до Университета, с което „К. и К.“ АД го уведомява, че ще плаща таксите за висшето образование на ответника. От двете заключения се установява, че останалите такси към Университета са наредени от друга карта с номер **5024 с титуляр „К. и К.“ АД, но не и таксата за учебната 2020/2021 г., която е платена от кредитната карта на ищеца, че таксите, включително за учебната 2020/2021 г. възлизат на общата сума 109 425.23 лв., осчетоводени са като платени от дружеството, дължими от бащата на ответника и че последният в периода 25.11.2022 г. – 29.12.2022 г. с частични плащания е възстановил на дружеството сумата 109 425.23 лв. От заключенията се установява също, че в периода 09.12.2020 г. – 18.02.2021 г., през който ищецът е изпълнителен член на съвета на директорите на „К. и К.“ АД, от кредитната си карта той е нареждал плащания в погашение на множество задължения на дружеството, а дружеството му е превело множество суми, възлизащи общо на 101 478.65 лв. с посочено основание „захранване айкарт“. Никой превод не е равен, нито се доближава по размер на сумата 17 065.00 лв. Други доказателства, че „К. и К.“ АД – трето лице за възникналото парично задължение на ответника към ищеца по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, го е платило, не са сочени, респ. събрани. При неблагоприятни последици на доказателствената тежест за ответника настоящият състав не може да приеме, че „К. и К.“ АД е изпълнило паричното му задължение към ищеца по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и така го е погасило (чл. 73 ЗЗД). Съгласно чл. 61, ал. 1, in fine ЗЗД, ответникът дължи законни лихви върху главницата още от 31.07.2020 г., т.е. с уважаването на иска настоящият състав следва да ги пресъди така както ищецът ги претендира – от момента на подаване на исковата молба (31.01.2023 г.)

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се поставят направените по делото разноски от ищеца.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4000/03.07.2024 г. по гр.д. № 4337/2024 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА А. Д. К. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на И. К. И. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 5, ЕГН [ЕГН], на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата 17 065.00 лв. - необходимите и полезни разноски, извършени на 31.07.2020 г. с платената такса за образованието на ответника в Североизточния университет в [населено място], САЩ през учебната 2020/2021 г., ведно със законната лихва от 31.01.2023 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му плати сумата 7 594.90 лв. – разноските по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.