Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат с доказана дълбока емоционална връзка

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

София, 31.10. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 83 /2023 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 1965/04.07.2023 г. по касационна жалба на В. Ж. К. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 386/26.07.2022 г. по в.т.д. № 337/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което 1) е отменено решение № 260345/29.11.2021 г. по т.д. № 77/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която с него е уважен иск на В. Ж. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Ж. К., на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018 г., първоинстанционното решение е отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство и вместо това е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен за сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018 г.; е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 80 000 лева и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведения материалноправен въпрос: дали при обстоятелства, каквито въззивният съд е приел за установени по делото: че близостта между двамата братя се е проявявала не само в личните им отношения, но и в съвместна търговска дейност във формата на семеен бизнес, който е бил основен източник на доходите на семействата им, може да се приеме за доказано наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат (между двама братя) и действително претърпени от ищеца от смъртта на неговия брат продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени?
Касационно обжалване е допуснато за проверка на съответствието или на противоречието на разрешението на въззивния съд с тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и постановените след приемането му решение по търговско дело № 2429/2017 г. на ВКС, II т.о. и решение по търговско дело № 755/2018 г. на ВКС, II т.о., в които е даден отговор на материалноправния въпрос: кои са лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Настоящият съдебен състав приема, че по поставения въпрос може да се приеме положителен отговор поради следното:
В описаната от въззивния съд хипотеза се установява близост между двамата братя във всички периоди и всички прояви на техния живот.
Описаната близост е продължила през целия съвместен живот на двамата братя - от тяхното детство, през техните младост и зрелост, когато са създали семейства и децата им са отраснали заедно и е прекратена със смъртта на единия от тях.
Описаната близост е била проявена както в личните им отношения, така и в работата, която са извършвали през своята зрелост с цел да осигурят доход за себе си и семействата си. При това съвместната работа се е проявявала в съвместна търговска дейност, описана като семеен бизнес, в който всеки един от тях е участвал лично и която е изисквала висока степен на доверие между двамата, поради зависимостта един от друг от съвместно поетите задължения и търговски риск. Несъмнено описаната дейност е била основата на изявата на двамата и в обществото.
Настоящият съдебен състав приема, че на описаните факти може да се основе извод за наличие на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между двама братя (във въпроса са визирани ищецът и починалият му брат) и ако по делото бъде установено, че преживелият брат е търпял и/или търпи силни и продължителни душевни (морални) болки и страдания от смъртта на другия брат, може да се направи извод за допуснато противоречие на въззивното решение с приетото в ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и постановените след приемането му решения по т.д. № 2429/2017 г. на ВКС, II т.о. и по т.д. № 755/2018 г. на ВКС, II т.о..
За по-точен и категоричен отговор на поставения въпрос се изисква обсъждане на събраните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод за действителните отношения между двамата, при наличие на доводи, че въззивният съд е допуснал нарушения при установяването им, или че изводите му са непълни, неточни или необосновани (по чл.291 ГПК).
Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“ АД я оспорва като неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Въззивният съд е обявил, че е направил собствен анализ на събраните пред първата инстанция свидетелски показания на свидетелите Д. М. и Ж. К. и че въз основа на него намира, че по делото не е установено ищецът да е имал особено близка духовна и емоционална връзка с починалия си брат.
От показанията на свидетеля Д. М. е установено, че братята са били много близки, като деца са играели заедно, живеели са и са отраснали в една къща и това е продължило докато са завършили училище през 1998 г. След това братята са работили заедно, имали са общ бизнес, в който е участвала и съпругата на починалия брат А.. След смъртта му общият бизнес е пропаднал.
В този смисъл са и показанията на свидетеля Ж. К., който е бил съученик на покойния брат А. в техникума по автотранспорт в [населено място]. Докато А. е бил жив, отношенията са били повече от нормални, чудесни, всеки брат е създал собствено семейство и децата им са отраснали заедно. Преди да създадат семейства и след това братята са имали общ бизнес, като двигател в този бизнес и негов „мозък“ е бил по-големият брат – покойният А..
Въззивният съд е приел, че показанията на двамата свидетели, макар и с непосредствени възприятия, не установяват отношения, които да са различни от традиционните отношения между двама братя, между които е имало обич, подкрепа и взаимно уважение . Но тези показания не разкриват конкретни житейски обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за създаването на особено дълбока и емоционална връзка между братята.
Въззивният съд е приел следния извод: това, че братята са имали общ семеен бизнес и той се е развивал нормално, докато по-големият брат е бил още жив – това с нищо не променя нещата и сам по себе си този факт не е доказателство за изключителност на връзката между двамата братя. Напълно нормално е братята, които са си имали доверие, да имат и общ бизнес, като по този начин са осигурявали и прехраната на семействата си.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е позовал на тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, но критериите, посочени в същото като основание за присъждане на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от смърт и на други лица, извън най-близкия родствен кръг на починалия, са останали недоказани.
Ищецът не е провел пълно и главно доказване на съществуването на дълбока и силна емоционална връзка с починалия си брат, поради което и искът по чл.432, ал.1 КЗ следва да се отхвърли като неоснователен.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
По доводите за неправилност на въззивното решение:
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на извода на въззивния съд за емоционалната връзка между двамата братя и за претърпените от ищеца морални болки и страдания, за неправилност на извода, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на постоянна трайна и дълбока емоционална връзка; за необоснованост на изводите на въззивния съд за релевантните за спора факти, визирани в цитираното ТР № 1/2018 на ОСНГТК на ВКС.
По същество се твърди, че ищецът е доказал наличието на трайна, дълбока, особено силна емоционална връзка между починалия и неговия брат ищеца, трансформирана в дълбоката му скръб от нелепата му кончина. И че от свидетелските показания по делото е установено, че между братята е имало изключително силна и дълбока емоционална връзка.
Жалбоподателят е добавил, че във време, когато „нормална“ е практиката братята и сестрите да се съдят за имоти и пари, да не се виждат и общуват помежду си, децата им да не се познават, становището на въззивния съд изглежда лишено от житейска логика и непознаване на живия живот.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос и при наведените доводи за необоснованост, настоящият състав намира, че следва да обсъди свидетелските показания за отношенията между двамата братя. Те са събрани от първоинстанционния съд.
От показанията на свидетеля Д. М. М. (л.177) се установява следното:
Той познава ищеца и брат му А. от 1996 – 1997 г. и са приятели.
Братята имали много добри отношения и семеен бизнес – магазин и техника за обработване на земя. Двигателят на тази фирма за обработване на земята бил А.. Двамата братя винаги са били заедно, заедно са работили. Бизнесът им бил общ, магазинът им бил общ и съпругата на А. работела в него. След смъртта на А. бизнесът им пропаднал, защото той бил човекът, който бил запознат с бизнеса изцяло.
Братята били много близки като деца, на всички празници и събирания са били все заедно. Прекарвали празниците заедно, свидетелят присъствал на някои от тях.
Владимир много тежко преживява смъртта на брат си А., станал много тъжен, вече е различен човек, по-затворен, общува по-малко с хората, споменава покойния си брат и говори за миналото, а преди бил жив, енергичен, щастлив човек.
От показанията на свидетеля Ж. Р. К. (л.178) се установява следното:
Той познава ищеца от 1992 г. (ищецът е роден през 1978 г.), бил е съученик с него в СПТУ по автотранспорт в Я., негов приятел е и познава всички членове на семейството му, включително по-големия му с шест години брат (покойния А.).
Двамата братя били в много добри отношения, работели заедно, понякога денонощно, тъй като имали селскостопанска техника.
В началото живеели заедно, после създали семейства. Докато А. бил жив, отношенията между семействата на двамата братя били повече от нормални, чудесни, децата си играели заедно.
Свидетелят описва съвместната работа на двамата братя, родителите им и съпругата на А. със селскостопанска техника, в която били ангажирани тримата мъже и в хранителен магазин, в който работела майката на братята и помагала съпругата на А.. А. бил нещо като мозък на бизнеса. Владимир, който е много добър монтьор и механик, се занимавал с машините, баща им помагал.
Свидетелят разбрал от ищеца за смъртта на по-големия му брат, ищецът бил съкрушен, свидетелят описва мъката му, от която не се е съвзел и до момента. Ищецът и родителите на двамата много тежко посрещнали смъртта на А., семейният бизнес се разпаднал. Свидетелят твърди, че познавал много добре двамата братя и никога не е виждал да имат пререкания, те живеели заедно, работели заедно и се забавлявали заедно.
Двамата свидетели описват и страданията на родителите на двамата братя, пропадането на семейния бизнес и нещастието, което е засегнало всеки от семействата им.
От описаното за показанията на свидетелите настоящият състав намира следното:
Показанията на свидетелите са за техни преки и непосредствени впечатления, те са подробни и последователни.
От тях се установява, че през целия им съвместен живот между двамата братя е съществувала трайна връзка, която е била проявена както в личния им живот, така и в семейния им и професионалния им живот. Отношенията между братята са описани като много близки и много добри, такива са били и отношенията между създадените от тях семейства. Описаният семеен бизнес е бил основан на отношенията на доверие между тях, на личните усилия на всеки от тях, както и на тези на родителите им и на съпругата на покойния А.. Двамата братя са носили заедно поетите в бизнеса отговорности и търговския риск. Съвместната им дейност е продължила до смъртта на А., а след това е западнала.
Настоящият съдебен състав намира, че твърденията на двамата свидетели, че бизнесът е западнал след смъртта на А., също трябва да се преценяват като подкрепящи твърденията за това, че бизнесът е бил основан на близките доверителни отношения между братята и съвместните им усилия в една посока.
Не се твърди и не се доказва братята да са имали конфликти помежду си.
От съвкупната преценка на всички описани конкретни факти настоящият състав приема извода, че отношенията между двамата братя са се характеризирали с обич, доверие, духовна и емоционална близост, силна привързаност, поддръжка и подкрепа в личния и професионалния им живот, което може да се определи като особено близка, трайна и дълбока връзка. Настоящият състав приема за доказано и че смъртта на А. е причинила на неговия брат В. действителни морални болки и страдания, надхвърлящи по времетраене нормално присъщите такива, причинени от преждевременна и нелепа смърт на брат.
От изложеното следва, че искът е доказан по основание и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящата съдебна инстанция следва да го уважи.
Относно размера на обезщетението:
В касационната жалба няма доводи срещу определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението, нито срещу изводите за съпричиняване и срещу определения процент на съпричиняване.
Настоящият състав приема за доказан определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението – 50 000 лева, който поради установеното съпричиняване и определения процент на съпричиняване следва да бъде намален до 25 000 лева.
От изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която с него е отменено решението на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която с него е уважен иск на В. Ж. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва и в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на В. Ж. К. разноски и вместо това искът е отхвърлен за този размер, ведно със законната лихва и с искането за разноски и вместо това следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва. Въззивното решение следва да бъде потвърдено в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 80 000 лева.
С оглед изхода от спора искането на В. Ж. К. за присъждането на разноски е основателно съразмерно на уважената част от иска. ЗК „Лев Инс“ АД не претендира разноски и в касационната инстанция прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което настоящата съдебна инстанция намира за основателно. Така съгласно приложимите разпоредби на НМРАВ на В. Ж. К. следва да се присъдят 2 203.13 лева разноски за първа инстанция, 1 780 лева разноски за въззивната инстанция и 1 830 лева разноски за касационната инстанция, общо 5 813.13 лева.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 386/26.07.2022 г. по в.т.д. № 337 /2022 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която с него е отменено решение № 260345 /29.11.2021 г. по т.д. № 77/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е уважен иск на В. Ж. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Ж. К., на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018 г. и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 203.13 лева. Вместо това постановява:
На основание чл.432, ал.1 КЗ осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на В. Ж. К. сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Ж. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
Потвърждава въззивно решение № 386/26.07.2022 г. по в.т.д. № 337/2022 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която с него е потвърдено решение № 260345/29.11.2021 г. по т.д. № 77 /2020 г. на Старозагорския окръжен съд в останалата част, с която искът на В. Ж. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер 80 000 лева, ведно с искането за присъждане на законна лихва и в частта, с която В. Ж. К. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 1 000 лева съдебни разноски за въззивната инстанция.
Осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на В. Ж. К. сумата 5 813.13 лева разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.