Отказ от изплащане на застраховка „Каско“ при напускане на местопроизшествието

Текстът на акта

Ключови фрази

1

10

Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр. София, 24.07.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 393 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Моника Комерс - 2“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 602 от 16.10.2024 г. по в. т. д. № 590/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след частична отмяна на решение от 30.05.2024 г. по т. д. № 1122/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-19 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440122213129850 от 03.11.2022 г. за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие на 25.11.2022 г. в [населено място] с лек автомобил „Ауди“, модел „А 5“, с ДК [рег.номер на МПС] . Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 409 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1491 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода 15.12.2022 г. – 15.06.2023 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че в случая е налице основание за отказ на застрахователя да заплати претендираното застрахователно обезщетение с оглед неизпълнението на задълженията по чл. 9.1.10 от приложимите за застрахователния договор Общи условия /ОУ/ поради отклонението на водача на катастрофиралия автомобил от проверка за алкохол. Счита, че това поведение въззивният съд неправилно интерпретира като управление на увредения автомобил след употреба на алкохол. Сочи, че решаващите съображения на съда за неизпълнение на предвидено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, не съответстват на фактическия и доказателствен материал по делото. В касационната жалба се оспорва, че напускането на местопроизшествието от водача след настъпване на ПТП е поведение, което се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или с увеличен размер и обхват на вредите. Касационният жалбоподател излага доводи, че в противоречие с процесуалните правила съдът не е дал вяра на събраните по делото гласни доказателства и на удостоверение, издадено от Началника на РУ на МВР – [населено място]. Счита, че по делото е установено, че водачът е изпълнил всичките си задължения при настъпване на ПТП, изпробван е за алкохол, като пробата му е отрицателна. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства в тяхната връзка, както и доводите и възраженията на страните, като в резултат на допуснатите процесуални нарушения заключението му за основателност на отказа на застрахователя за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца, е необосновано. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът по касация „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] оспорва касационната жалба и изразява становище, че въззивното решение е правилно. Счита, че съставът на Софийски апелативен съд се е съобразил с фактическия и доказателствен материал по делото, за да формира изводите си. Изразява становище, че в случая съдът е достигнал до правилен извод, че е налице основанието по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ на ответния застраховател да изплати претендираното застрахователно обезщетение, тъй като водачът на увредения при ПТП автомобил не е изпълнил задълженията по чл. 9.1.10 от ОУ с оглед напускането на местопроизшествието и отклонението от проверка за алкохол. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото не се спори, че: на 03.11.2022 г. те са сключили договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 440122213129850, с предмет на застраховане лек автомобил марка „Ауди” модел А5, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „Моника комерс-2“ ЕООД със срок на действие от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г. Приел е, че между страните липсва спор и се установява от приетите по делото протокол за ПТП и акт за установяване на административно нарушение, че на 25.11.2022 г., в срока на действие на договора, е настъпило застрахователно събитие - повреда на процесния лек автомобил вследствие ПТП - самокатастрофиране, предизвикано от упълномощения водач Г. Ф. при управление на автомобила.

В решението е отразено, че страните не спорят, че: след реализиране на ПТП водачът е напуснал местопроизшествието; застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и застрахователят е отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение поради наличието на непокрит от договора за застраховка риск, посочен в клаузата на чл. 9.1.10 от Раздел I от ОУ на застраховката, а именно – в случай, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол или друго наркотично вещество, отказал е да се подложи или се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и след прием на медикаменти и хранителни добавки, чийто прием е противопоказен за шофирането.

За да даде отговор на основния спорен въпрос по делото за наличието на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че произшествието е настъпило в 1, 00 ч. през нощта, като в автомобила по време на катастрофата са се намирали две непълнолетни момичета и водачът Ф.; след подаването на сигнал на тел. 112 за инцидента и изчакване около 15 минути водачът напуснал произшествието с лекия автомобил на негов приятел, откаран бил в дома му, а по-късно в болницата с оглед оплаквания от силни болки в главата. Въззивният съд е формирал извод, че водачът Ф. е напуснал местопроизшествието самоволно, при липса на необходимост от спешна медицинска помощ, без да е в състояние, препятстващо изпълнението на задълженията му по чл. 123 ЗДвП.

Решаващият състав не е дал вяра на показанията на свидетелите Ф. и Т. относно извършеното в болницата тестване на Ф. за алкохол и наркотични вещества и отрицателния резултат от проверката. Въззивният съд не е кредитирал и представеното по делото удостоверение № 000-16447/21.12.2022 г. от РУ на МВР, [населено място] относно извършената на водача проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, тъй като по естеството си същото представлява писмено свидетелско показание на неговия автор - Началника на посоченото РУ на МВР, за когото липсват данни да е присъствал по време на пробата. Изложил е аргументи, че писмото не удостоверява и спазването на изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че техническото средство, с което проверката е извършена, отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 4 от същата наредба.

При тази фактическа установеност въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в клаузата на чл. 9.1.10 от ОУ, тъй като виновният водач е напуснал мястото на произшествието, като не е изпълнил задълженията си по чл. 123 ЗДвП за оказване на съдействие на органите на МВР без основателна и извинителна причина, съответно се е отклонил от изискуемата при посещение на полицейските органи проверка за алкохол. Извършена е преценка, че са налице предпоставките по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, пораждащи правото на застрахователя да откаже заплащането на застрахователно обезщетение. Като е тълкувал клаузата на чл.9.1.10 от ОУ, съставът на Софийски апелативен съд е счел, че отклоняването от проверка за алкохол презюмира, че водачът е управлявал автомобила след употребата на алкохол, което сочи на неизпълнение на задължение по договора за застраховка, довело пряко до настъпване на застрахователното събитие. Изтъкнал е, че в процеса е доказано по несъмнен начин наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования - да не се отклонява от проверка за алкохол, респективно да не управлява автомобила след употреба на алкохол, предвидено в договора и значително с оглед интереса на застрахователя, и застрахователното събитие.

С определение № 2480 от 06.08.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос относно предпоставките за отказ от заплащане на обезщетение по договор за имуществена застраховка поради неизпълнение на задължения на застрахования, предвидени в застрахователния договор.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., I т. о., решение № 77 от 16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г., ІI т. о., решение № 124 от 4.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г., I т. о., решение № 167 от 7.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., решение № 50129 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г., І т. о., решение № 105 от 10.04.2025 г. по т. д. № 440/2024 г., ІІ т. о., решение № 305 от 03.11.2025 г. по т. д. № 1604/2024 г. на ВКС, II т. о. и др., според която приложението на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, понастоящем чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение по застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него; приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставя застрахованият да не е изпълнил свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. В решението по т. д. № 1604/2024 г. на ВКС, II т. о. е изяснено, че общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки на чл. 408 КЗ намира приложение само при настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит, а не изключен риск. Когато в ОУ условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които кореспондират на уговорен изключен риск, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 КЗ не намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения. Във всеки конкретен случай при направено правоизключващо възражение от ответното застрахователно дружество за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск или на някоя от хипотезите на чл. 408 КЗ, следва да бъде извършена проверка кои са покритите рискове, изключенията от тях, дали същите са посочени ясно и недвусмислено и какви са задълженията на застрахования. В решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на ВКС, І т. о. е дадено разрешението, че при едновременно противопоставени възражения, основани на „изключен риск“ и на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, независимо от сочената поредност, следва на първо място да се прецени доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и доколкото не се обоснове наличието на такъв да се прецени осъществено ли е основанието за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 405, ал. 1 КЗ на „Моника Комерс – 2“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, е неправилно.

Както е приел въззивният съд, между страните е безспорна обвързаността им от валидно облигационно правоотношение по процесния договор, обективиран в застрахователна полица за автомобилна застраховка „Каско+“ № 440122213129850 от 03.11.2022 г., както и че застраховано имущество по него е бил лек автомобил марка „Ауди” модел А5, с рег. [рег.номер на МПС] , на което са нанесени щети в резултат на настъпило на 25.11.2022 г., в срока на застрахователно покритие, пътно-транспортно произшествие.

В конкретния случай в застрахователната полица и приложимите към договора ОУ за автомобилна застраховка „Каско+“ /р. II: Каско, т. 2 Покрити рискове/ ясно са посочени покритите рискове, включващи застрахователно покритие на пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС при ПТП. В раздел „Общи изключения“, чл. 9.1. е предвидено, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие в изброени хипотези, като в чл. 9.1.10. са посочени щети, настъпили в резултат на управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или водачът е отказал да се подложи, или се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и след прием от водача на застрахованото МПС на медикаменти или хранителни добавки, при чиито прием е противопоказано шофиране. Тази клауза, уреждаща изключени рискове, изрично изисква наличието на причинна връзка между посоченото поведение на водача и настъпилата вреда на застрахованото МПС. В случая въззивният съд е дължал изследване на предпоставките по чл. 9.1.10. от приложимите ОУ условия, с оглед релевираните от застрахователя защитни възражения за изключен риск по посочената клауза и за пораждане на право да откаже да заплати застрахователно обезщетение, които са основани на общи фактически твърдения за неизпълнение на задължението на водача на увреденото МПС по ЗДвП да не напуска местопроизшествието и да не се отклонява от проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. С оглед дадения отговор на правния въпрос, следва да се посочи, че макар и да не са разграничени ясно изключеният риск по процесния застрахователен договор, възражение за който е наведено, и правото по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, мотивите на въззивния акт обективират преценка за наличието на условията по чл. 9.1.10. от ОУ и за реализиране на фактическия състав по посочената разпоредба от КЗ.

Основателни са обаче доводите на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд при формиране на изводите в обжалваното решение за наличието на предпоставките по чл. 9.1.10. от ОУ, тъй водачът на увредения автомобил се е отклонил от проверка за алкохол. От приетите по делото доказателства /протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение, показанията на свидетелите Ф. и Т. и заключението на автотехническата експертиза/ се установява, че вредите на застрахованото при ответника имущество – лек автомобил са настъпили при ПТП - самокатастрофиране, предизвикано от водача на автомобила Г. Ф., който в нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДП и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е загубил контрола на МПС и то е излязло извън пътното платно и се е блъснало в бетонни бордюри и стълб на електрическата мрежа, както и че след инцидента водачът е напуснал мястото на произшествието и не е изчакал пристигането на органите на МВР /нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗДвП/. Неправилен, като формиран в противоречие с императивното правило на чл. 179, ал. 1 ГПК и без осъществяване на дължимата преценка на всички събрани по делото доказателства, е изводът на решаващия състав на Софийски апелативен съд, че водачът на автомобила Ф. се е отклонил от проба за алкохол. В атакуваното решение въззивният съд е отказал да основе изводите си на представеното по делото и неоспорено удостоверение № 000-16447/21.12.2022 г. на Началника на РУ на МВР – Лом, че водачът на застрахования автомобил Ф. в качеството на участник в ПТП на 25.11.2022 г. е бил изпробван за алкохол и наркотични вещества и техните аналози с технически средства, като пробите са били отрицателни, тъй като представлява писмено свидетелско показание на неговия автор. Посоченото неоспорено удостоверение, издадено от началника на РУ на МВР – длъжностно лице в кръга на службата му и по установения ред /чл. 18 ЗМВР/, има естеството на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти на основание чл. 179 ГПК – относно участието на Ф. в процесното ПТП и извършените му проби за алкохол и наркотици с технически средства, както и за отрицателния резултат на пробите. Относно посочените релевантни факти са били събрани и други писмени доказателства, които също имат характера и доказателствената сила на официални свидетелстващи документи, а именно неоспорени протокол за ПТП и акт за установяване на административно нарушение, които са изготвени от посетил местопроизшествието и осъществил тестването на водача Ф. служител на МВР. Напълно кореспондират с писмените доказателства и показанията на свидетелите Ф. и Т., които са източник на данни, че след напускането на местопроизшествието Ф. е бил откаран до дома си, а непосредствено след това - в МБАЛ – Лом, където е намерен от служителите на РУ на МВР, извършили проверка за употребата на алкохол и наркотици от водача на катастрофиралото МПС. Що се отнася до изтъкнатата от въззивния съд липса на доказателства за спазване на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, то трябва да се посочи, че разписаните в посочената наредба правила относно установяване на алкохолна употреба и на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца са предпоставка за законосъобразно ангажиране на наказателната отговорност по отношение на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 и 2 НК. Само досежно тези престъпления законодателят е поставил като изрично изискване концентрацията на алкохол да бъде установена по надлежния ред, предвиден в съответните подзаконови нормативни актове по приложението на ЗДвП. По изложените съображения, изводът на въззивния съд за осъществяване на предпоставките по чл. 9.10.1. от ОУ, е лишен от опора в събраните по делото доказателства и е неправилен.

Основателен е и касационният довод за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Закрепеното в чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП задължение на водача на ППС след настъпване на ПТП да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на органите на МВР, с чието неизпълнение ответникът обосновава правото си на отказ да заплати застрахователно обезщетение, следва да се свърже с клаузата на чл. 9.5.1. от ОУ. С нея е установено задължение на застрахования, респ. водача на застрахования автомобил при настъпване на произшествието да уведоми компетентните държавни органи, съответно МВР и да изпълнява всички предвидени в ЗДвП задължения. В случая на тел. 212 е било подадено уведомление за настъпилото ПТП от трето лице, което е било известно на водача на увреденото ПТП, и както се посочи е установено, че Ф. е напуснал произшествието, без да изчака органите на МВР. Предвиденото в закона задължение, към което препращат и ОУ, е значимо от гледна точка на интереса на застрахователя, тъй като има отношение към установяване на обстоятелства по настъпване на застрахователното събитие и на подлежащите на обезщетяване вреди, както и към предпоставките за носене на отговорност от застрахователя. Разгледано във връзка с пораждане на правото по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ на застрахователя, неизпълнението на посоченото задължение следва да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Допуснатото в случая отклонение от задължението за оставане на местопроизшествието не се намира в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. То не може да бъде свързано и с проявлението на вредите, техния обем и възможността да бъдат установени обстоятелствата около произшествието, от които е обусловено правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Както вече бе изтъкнато, нарушението на задължението, установено в ЗДвП, от страна на водача, участник в ПТП, при което е увреден застрахованият автомобил, е последвано от извършена в посетеното от него лечебно заведение проверка за употреба на алкохол и наркотици от органите на МВР с отрицателен резултат. С оглед така установеното не е налице предполагаема възможност за реализиране на ПТП от водача след употреба на алкохол, на която е направено позоваване в мотивите на атакувания акт, поради което не се е породило и правото на застрахователя да откаже да заплати претендираното застрахователно обезщетение. По всички изложени съображения са неоснователни въведените от ответника възражения за наличието на изключен риск и на основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие - ПТП по смисъла на ОУ, в резултат на което е увредено собственото на ищеца имущество – лек автомобил, така като е установено в приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебната автотехническа експертиза.

На основание чл. 405 КЗ с настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква задължението за заплащане. Размерът на същото следва да се определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и е равен на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 400 КЗ. Съобразно дефиницията на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността за възстановяване на имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Първоинстанционният съд при спазване на последното правило и съобразяване на заключението по приетата по делото експертиза е определил стойността на вредите в размер на сумата 40 121, 28 лв., като е приел, че е налице хипотеза на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ – стойността на разходите за ремонт надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила /33 600 лв./, срещу които фактически и правни изводи липсват оплаквания в депозираните въззивна жалба и писмен отговор, поради което същите се възприемат от настоящия състав. Ищецът претендира сума в по-малък размер от 26 000 лв., поради което при зачитане на диспозитивното начало на процеса предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен за сумата от 13 293, 59 евро /с левова равностойност 26 000 лв./.

По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователното обезщетение от 13 293, 59 евро /с левова равностойност 26 000 лв./.

С първоинстанционното решение претенцията за законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение е уважена върху главницата от 26 000 лв., считано от датата, на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното изплащане. Ищецът не е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК положението на ответника не може да бъде влошено и настоящата инстанция намира, че следва да се присъди законна лихва върху главницата от 13 293, 59 евро /с равностойност 26 000 лв./ от същата по-късна от претендираната с исковата молба дата. Страните не оспорват правилността на извода на първоинстанционния съд досежно приложението на чл. 390, ал. 1 КЗ , който е съответен на практиката на ВКС, намерила израз в решение № 119 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 30 от 27.01.2025 г. по т. д. № 2115/2023 г., на ВКС, II т. о.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца касатор в настоящото производство сторените по делото разноски, както следва: сумата от 2246, 56 евро /с равностойност 4 393, 89 лв./ – разноски за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство; сумата от 1533, 88 евро /с равностойност 3 000 лв./ - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и сумата от 1971, 41 евро /с равностойност 3 855, 75 лв./ - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 602 от 16.10.2024 г. по в. т. д. № 590/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Б да заплати на „Моника Комерс - 2“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. Дружба 2, Цариградски комплекс, бл. 284 – до вх. А, обект 14.4 на основание чл. 405 КЗ сумата от 13 293, 59 евро /с равностойност 26 000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440122213129850 от 03.11.2022 г. за увреждането на лек автомобил „Ауди“, модел „А 5“, с ДК [рег.номер на МПС] при ПТП на 25.11.2022 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Б да заплати на „Моника Комерс - 2“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. Дружба 2, Цариградски комплекс, бл. 284 – до вх. А, обект 14.4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 751, 85 евро / с равностойност 11 249, 64 лв./ разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.