Недействителност на разпореждане с наследствен имот и изкупуване на дял

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 459

гр.София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Коледжикова гр.дело № 2239/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на И. И., С. И., Л. Л. и П. Л., чрез адвокат П. В., касационна жалба с вх.№ 11248 от 25.03.2025 г. срещу решение № 218 от 27.02.25 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.дело № 3256/2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените срещу касаторите иск с правно основание чл.76 ЗН за установяване по отношение на ищеца Т. Ш. недействителността на договор за дарение на 1/24 идеална част от имот в [населено място], сключен между И. И. и Л. Л., и съединения с него иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от Т. Ш. на 11/24 идеални части от същия имот при условията на договора за продажба, сключен между продавачите И. И. и С. И. и купувачите Л. Л. и П. Л.. Касаторите се оплакват от допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, довели до неправилност на въззивното решение. Развиват съображенията си за липса на правен интерес от предявения иск по чл.76 ЗН и в представена писмена защита.

Ответникът по касация оспорва жалбата в писмен отговор, който поддържа в съдебно заседание. Представя писмена защита с доводи за допустимост и основателност на иска по чл.33, ал.2 ЗС.

Върховният касационен съд на Република България приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.

С определение № 1316 от 17.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес за искане за обявяване на относителна недействителност по чл.76 ЗН в производство извън делба, когато са прехвърлени само част от имуществените права от наследствения имот? – за проверка съответствието му с решение № 60086 от 28.06.2021 г. по гр. дело № 3610/2020 г., ІІ г.о. на ВКС и решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр.д. № 4344/2018 г., ІІ г.о. на ВКС.

С определението по чл.288 ГПК на мястото на починалата след подаване на касационната жалба И. И. е конституиран П. С. И..

По основанието за допускане на касационното обжалване.

Съгласно чл. 76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с определени наследствени вещи са недействителни, ако те не се паднат в негов дял при делбата. Употребено е множествено число, което съответства на целта на тази норма. Затова, когато разпореждането е извършено с две последователни сделки, макар и в полза на едно и също трето лице, тези актове на разпореждане също ще са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН (решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 696/2011 г. І г.о.) Според съществуващата практика на ВКС правният интерес от искане за обявяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН е тясно свързан с целта на тази разпоредба – да не се раздробява наследственото имущество, за да се осигури възможност делбата да бъде извършена само между наследниците, без участието на приобретателя по атакуваната сделка.

В решение № 44 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 3117/2016 г., I г. о. на ВКС, е посочено, че не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда правото наследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници. Само ако неразпоредилият се с дела си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите, разпоредбата на чл. 76 ЗН ще намери приложение. Наследниците не разполагат с иск или възражение по чл. 76 ЗН, т.е. не могат да се позоват на предвидената в ТР 1/2004 г. относителна недействителност при разпореждане с идеална част от сънаследствен имот от друг сънаследник в полза на трето лице, ако са извършени и други разпореждания, по отношение на които подобно възражение не е направено. Ако след откриване на наследството са извършени няколко последователни разпореждания с отделни наследствени предмети, разпоредбата на чл. 76 ЗН ще намери приложение само, ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник касае всички тези разпореждания, тъй като всички разпореждания в еднаква степен общо засягат интересите на този сънаследник по отношение на поделянето на сънаследственото имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл. 76 ЗН правни последици. Неоснователно ще бъде възражението по чл. 76 ЗН, направено само по отношение на едно от така извършените разпореждания, тъй като то няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между сънаследниците.

В решение № 60086 от 28.06.2021 г. по гр.д. № 3610/2020 г. ІІ г.о. е прието, че искането за обявяване на относителна недействителност по чл.76 ЗН само по отношение на част от прехвърлените права от наследствения имот е лишено от правен интерес, тъй като приобретателят по договора ще продължи да бъде съсобственик с наследниците.

Съгласно цитираната практика на ВКС правен интерес от искане за обявяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН съществува само, ако с уважаването на иска ще се постигне изключване на приобретателя от съсобствеността и възстановяване на наследствената маса в първоначалния ѝ вид, така че делбата да може да се извърши само между наследниците. Искане, насочено само към част от прехвърлените права, не отговаря на тази цел и е процесуално недопустимо, защото ако приобретателят остане съсобственик с наследниците, делбата не може да се извърши само между наследниците, а това обезсмисля искането за обявяване на относителна недействителност, тъй като не води до постигане на защитната функция на чл. 76 ЗН.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Въззивният съд е разгледал предявен от Т. Ш. срещу И. И. и Л. Л. иск по 76 ЗН за установяване недействителността спрямо ищеца на договор за дарение, с който е прехвърлена 1/24 идеална част от УПИ в [населено място] и сградите в него, съединен с конститутивен иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадените от И. И. и С. И. на Л. Л. 11/24 идеални части от същия имот.

Въззивният съд приел, че процесният имот е бил придобит по наследство и давностно владение от Й. П. по време на брака му с М. П. при условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Й. П. имотът бил наследен от съпругата му (с 15/24 идеални части), дъщерите И. И. (3/24 идеални части), В. Ш. (3/24 идеални части) и наследниците починалия син Д. П. – М. Н., С. П. и Ю. Р. (по 1/24 идеална част). През 2008 година М. П., М. Н., С. П. и Ю. Р. продали своите части на И. И. и В. Ш. и по този начин към наследствените си 3/24 идеални части всяка от тях е получила по договора още по 9/24 идеални части от имота. След смъртта си през 2016 г. В. Ш. била наследена от съпруга си К. Ш. и сина си Т. Ш..

През 2021 г. И. И. дарила на Л. Л. 1/24 идеална част от имота, представляваща част от наследството, получено след смъртта на Й. П.. Съдът намерил за основателен иска за установяване недействителността по отношение на ищеца на договора за дарение, с който И. И. прехвърлила на чуждо за наследството лице права върху наследствения имот.

Съдът констатирал, че при сключване на договора за продажба, с който И. И. и С. И. прехвърлили на Л. Л. 11/24 идеални части от процесния имот, не било представено предложение до съсобственика Т. Ш. да купи продаваните части при същите условия. С оглед недействителността на договора за дарение по отношение на ищеца съдът приел, че купувачката Л. Л. не е била съсобственик с продавачите, поради което продажбата била извършена в нарушение на чл.33, ал.1 ЗС. Въззивният съд направил извод за основателност на предявения конститутивен иск за изкупуване от ищеца на продадените на Л. Л. 11/24 идеални части при условията на договора, сключен с И. И. и С. И. – за цена от 9850 лева.

Пред настоящата инстанция не се спори по установените от въззивния съд факти. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, предявеният от ищеца установителен иск по чл.76 ЗН е недопустим поради липса на правен интерес. Искът е насочен само към част от прехвърлените от И. И. наследствени права от имота, наследен от Й. П. – тя е наследила 3/24 идеални части, а с атакуваната от ищеца сделка е дарила 1/24 идеална част. Следователно при уважаване на иска не би се постигнала целта на разпоредбата на чл.76 ЗН – в делбата да участват само наследниците на Й. П., тъй като Л. Л. остава съсобственик за останалите 2/24 идеални части от наследството на Й. П. по договора за продажба, сключен с И. И. и С. И.. Поради отсъствието на положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иска по чл.76 ЗН, същият е недопустим, а постановеното по него решение следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати.

Искът за изкупуване на продадените от И. И. и С. И. идеални части от имота е неоснователен, доколкото купувачът Л. Л. е била съсобственик в имота с дарената й 1/24 идеална част от него. Във връзка с доводите на ответника по касация в писмената защита относно приложението на чл.69, ал.2 ЗН следва да се посочи, че в случая наследствен характер имат само 3/24 идеални части от притежаваните от И. И. права в имота преди процесните сделки и само по отношение на тези идеални части е приложима разпоредбата на чл.76 ЗН. Ето защо доводите за участие на наследниците в делба на целия имот са неотносими.

Постановеното въззивно решение подлежи на касиране, тъй като с него е допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон. Произнасянето по същество по процесуално недопустимия установителен иск е недопустимо, поради което решението на въззивния съд следва да се обезсили в частта по иска по чл.76 ЗН и производството по този иск следва да се прекрати съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1, във вр. с чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК. В останалата част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.

Всички направени от ответниците разноски в производствата – 1500 лева за първата инстанция, 110,32 лева за въззивната инстанция и 4115,16 лева за касационната инстанция, общо 5725,48 лева с равностойност 2927,39 евро - следва да се възложат на ищеца.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 218 от 27.02.25 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по гр.дело № 3256/2024 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 3796 от 25.09.2024 г. на Районен съд - Пловдив за уважаване на предявения срещу И. И. и Л. Л. иск с правно основание чл.76 ЗН за установяване по отношение на ищеца Т. Ш. недействителността на договор за дарение от 27.09.2021 г. на 1/24 идеална част от имот в [населено място], сключен между И. И. и Л. Л. с нотариален акт № 176, том.4, рег. № 9584, дело № 763/2021 и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която е потвърдено решение № 3796 от 25.09.2024 г. на Районен съд - Пловдив за допускане на изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС от Т. Ш. на имота, който И. Й. И. и С. П. И. са продали на Л. С. Л. и П. К. Л.: 11/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ** с площ от 339 кв.м., за който е образуван УПИ *-* в квартал № 140 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в имота сгради: с идентификатор № ***, представляваща двуетажна жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; с идентификатор № ***, представляваща едноетажна паянтова постройка с площ от 15 кв.м.; с идентификатор № ***, представляваща селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.; с идентификатор № ***, представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 27 кв.м., при цена от 9 850 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Ш. срещу П. С. И. (като наследник на И. Й. И.), С. П. И., Л. С. Л. и П. К. Л. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване при условията на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 177, том 4, рег. № 9585, дело № 764/27.09.2021 г. на И. К., помощник – нотариус при нотариус Т. Д. с рег. № * на НК, за цена 9850 лева на следния недвижим имот: 11/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ** с площ от 339 кв.м., за който е образуван УПИ *-* в квартал № 140 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в имота сгради: с идентификатор № ***, представляваща двуетажна жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; с идентификатор № ***, представляваща едноетажна паянтова постройка с площ от 15 кв.м.; с идентификатор № ***, представляваща селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.; с идентификатор № ***, представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 27 кв.м.

ОСЪЖДА Т. К. Ш. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на П. С. И., С. П. И., Л. С. Л. и П. К. Л. сумата 2927,39 (две хиляди деветстотин двадесет и седем 0,39) евро - направени по делото разноски трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.