Отстраняване на чужд автомобил от частен имот без доказване на вина

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 683

София 18.11.2024 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3478/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4953/12.06.2023 г. на Г. Р. Т., чрез адвокат И. Л., срещу въззивно решение № 293/27.04.2023 г. по в. гр. д. № 899/2022 г. на Софийски окръжен съд.

С определение № 3130/20.06.2024 г. на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 119/10.05.2022 г. по гр. д. № 542/2020 г. на Районен съд – Костинброд и вместо него е поставено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Т. против А. Н. Б., действащ чрез законния си представител В. С., иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да отстрани притежавания от него лек автомобил “Сеат К.“, рег. [рег.номер на МПС] от имота на ищцата Г. Т., представляващ имот № * в кв. 22, находящ се в землището на [населено място], [община], по обобщените въпроси относно това, дали отговорността по иска по чл. 109 ЗС за неоснователни действия или състояния, възпрепятстващи или смущаващи упражняването на правото на собственост, предполага и установяване на вина, за проверка на съответствието му с установената практика на ВКС - решение №215 от 26.05.2011 г. по гр. д. №874/2010 г., I г.о.

Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация А. Н. Б., действащ чрез законния си представител В. И. С., чрез адвокат Д. К., оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:

С въззивното решение е отменено решение № 119/10.05.2022 г. по гр. д. № 542/2020 г. на Районен съд – Костинброд, с което А. Н. Б., представляван от законния си представител В. И. С., е осъден да отстрани притежавания от него лек автомобил „Сеат К.“, рег. [рег.номер на МПС] от имота на ищцата Г. Р. Т., находящ се в землището на [населено място], [община], съставляващ поземлен имот № *, от кв. 22, както и да заплати на ищцата разноските, направени от нея, свързани със запазването на процесния автомобил, за периода от месец декември 2017 г. до момента на предявяване на иска – 14.08.2021 г., в размер на 660 лева, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 754,60 лева. Вместо него е постановено друго, с което предявените искове от Г. Т. против А. Б. с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да отстрани процесния автомобил от имота на ищцата, както и да заплати разноските, направени от нея, свързани със запазването на процесния автомобил за периода от месец декември 2017 г. до 14.08.2021 г., в размер на 660 лева, са отхвърлени като неоснователни. Въззивното решение, в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, е влязло в сила след оставяне на касационната жалба срещу него без разглеждане с влязло в сила определение.

Въззивният съд е приел, че през 2010 г. „СОФРИБА“ ЕООД е продало на Р. В. Т. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] с площ 856 кв.м., съставляващ имот № * в кв. 22. Р. Т. е починал на 15.04.2019 г. и е оставил наследници по закон – преживялата си съпруга С. Х. М.–Т. и дъщеря си Г. Р. Т.. С. М.-Т. е собственик на 3/4 ид. ч., а ищцата - на 1/4 ид. ч. от процесния имот. Лек автомобил „Сеат К.“, рег. [рег.номер на МПС] , е регистриран в КАТ на името на Н. К. Б. и към 26.06.2020 г. е в движение. От справка в регистрите на КАТ е установено, че на 18.12.2017 г. с процесния автомобил, управляван от С. М.-Т., е настъпило ПТП. На 20.11.2017 г. Н. Б. е починал и е оставил за наследник ответника А. Н. Б.. С решение № 103083 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 20375/2019 г. по описа на СРС е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 ЗН приемане на наследството на Н. Б. по опис от наследника А. Б.. Част от наследеното имущество е и процесният лек автомобил. По делото е приобщена пр. № 12402/2018 г. по описа на СРП, в която се съдържат данни, че Г. Т. е живяла с Н. Б. на семейни начала, в който период двамата са закупили процесния автомобил. Последният е претърпял две ПТП, не е в движение и се намира в нейно дворно място – наследственият й недвижим имот. От свидетелските показания е установено, че в имота на ищцата се съхранява процесният лек автомобил. При тези фактически данни съдът е приел, че увреждането на автомобила е станало след смъртта на Н. Б., като причина за това не е поведението на ответника. От заключението на автотехническата експертиза е установено, че автомобилът не е в движение и не може да се премести на собствен ход, а е необходимо отстраняването му от имота на ищцата с кран, чрез изтегляне или избутване. Ответникът А. Б. не е допринесъл за повреждането на автомобила. Ето защо според въззивния съд не са налице неоснователни действия от негова страна, с които да пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в пълен обем. Изложени са мотиви, че твърдените от ищцата пречки, които процесният автомобил създава, са в резултат на нейното противоправно поведение, изразяващо се в предоставяне на автомобила на нейната майка, реализирала ПТП, от което са настъпили щети по автомобила. Липсва втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, а именно - ответникът да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантните за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира следното:

Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са относими към приетото от въззивния съд, че доколкото А. Б. не е допринесъл за увреждането на процесния автомобил, липсват неоснователни действия от негова страна, с които да пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в пълния му обем. В практиката на ВКС /решение № 215/26.05.2011 г. по гр.д. №874/2010 г., I г.о./ е прието, че в хипотезите, когато извършващият неоснователно действие, с което създава пречки на собственика на един имот да упражнява правото си на собственост в пълен обем, носи отговорност по отношение на собственика освен в изпълнение на общия принцип, че всеки е длъжен да отстрани вредите, които виновно е причинил другиму /чл. 45 и сл. ЗЗД/, така и в изпълнение на задължението си да се въздържа от неоснователни действия, които смущават правото на собственост. Последното задължение кореспондира с характера на вещното правоотношение. Вещното субективно право е абсолютно и изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат на упражняването му. В този случай отговорността е обективна и не изисква установяване на вина. Настоящият съдебен състав възприема цитираната практика на ВКС и в тази връзка по поставения по настоящото дело въпрос счита, че защитата по чл. 109 ЗС срещу неоснователните въздействия, посегателства или вредно отражение върху обекта на абсолютното вещно право на собственост не изисква установяване на вина на лицето, извършило тези действия или поддържащо създадено в резултат на тези действия състояние в имота.

По основателността на касационната жалба:

От изложеното в отговора на поставения правен въпрос следва, че въззивният съд се е отклонил от установената съдебна практика, като е постановил своето решение при нарушение на материалния закон. В случая е установено, че след като собственикът на процесния автомобил Н. Б. е починал на 30.11.2017 г., превозното средство е останало в притежание на неговия наследник по закон А. Б. след приемане на наследството по опис. Категорично е установено от свидетелските показания, че лекият автомобил се намира в поземлен имот, в който ищцата Г. Т. е собственик на 1/4 ид.ч. Съгласно приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху имота му създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това, кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. При приложение на това разрешение и с оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се прецени дали находящият се в процесния имот автомобил създава за ищцата пречки за използване на имота по-големи от обикновените, доколкото наличието или липсата на вина у ответника за местоположението на превозното средство след настъпването на ПТП е неотносимо обстоятелство за уважаването на иска. В случая по делото не е установено ответникът да има право да ползва процесното дворно място. Не са наведени и твърдения за наличие на друго правно основание, въз основа на което ищцата Г. Т. да има задължението да търпи позиционирането на процесния автомобил в собственото ѝ дворно място. Оттук следва, че е налице неоснователно създадено състояние, с което е ограничено правото на собственост на ищцата, доколкото се пречи на пълноценното използване на дворното място по предназначение, което състояние се поддържа от собственика на автомобила А. Б.. При това положение въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго, с което така предявеният иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да отстрани притежавания от него лек автомобил „Сеат К.“, рег. [рег.номер на МПС] , намиращ в имота на ищцата, съставляващ поземлен имот № *, в кв. 22, в землището на [населено място], общ. Костинброд.

С оглед изхода на производството и направеното искане, на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции за такси и възнаграждение за експертиза в размер на общо 430 лева /300 + 50 + 80/. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, доколкото за тях се установява, че са само договорени, но не и заплатени.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 293/27.04.2023 г. по в.гр. д. № 899/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 119/10.05.2022 г. по гр. д. №542/2020 г. на РС-Костинброд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Р. Т., [населено място], против А. Н. Б., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител В. И. С., иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да отстрани притежавания от него лек автомобил „Сеат К.“, рег. [рег.номер на МПС] от имота на ищцата Г. Т., представляващ имот № * от кв. 22, находящ се в землището на [населено място], [община]. Вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА А. Н. Б., ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител В. И. С., да отстрани притежавания от него лек автомобил „Сеат К.“, рег. [рег.номер на МПС] от имота на ищцата Г. Р. Т., [населено място], представляващ имот № * от кв. 22, находящ се в землището на [населено място], [община]

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :