Обезщетение при незаконно задържане на трудова книжка и нова работа

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 703

гр. София, 21.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 377 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Н. И. Х., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Ю. Г. срещу решение № 327/07.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 475/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 258/29.02.2024 г. по гр. дело № 2941/2023 г. на Пазарджишкия районен съд (ПРС), искът му с правно основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.) срещу Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „Футболен клуб Х.-...“ за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка през периода 15.08.2022 г. – 15.07.2023 г., е отхвърлен за разликата над сумата 8 050 лв. до пълния му предявен размер от 10 042.23 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.08.2023 г. до окончателното й плащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмена защита, също чрез процесуалния пълномощник на касатора.

Насрещната страна – ответникът СНЦ „Футболен клуб Х.-...“ не е подал отговор на касационната жалба, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание, в което не изпраща представител.

С определение № 2573/21.05.2025 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: до кой момент се дължи обезщетението за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.).

Както е посочено и в определението по чл. 288 от ГПК, разрешение на този въпрос е дадено в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2019 от 02.12.2019 г. на ОСГК, в което е прието, че обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.) се дължи до предаването на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя, съответно – до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 (отм.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС, понастоящем със заглавие Наредба за трудовия стаж) за съобщаване от работодателя на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.

В случая, за да постанови обжалваната част от въззивното решение, окръжният съд е приел за установени следните релевантни обстоятелства: Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор от ... г., по който ищецът е бил назначен на длъжността „треньор“. Трудовото правоотношение е било прекратено с връчена на ищеца заповед от 15.08.2022 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, признато за незаконно с решение № 438/27.04.2023 г. по гр. д. № 3226/2022 г. на ПРС. На 11.05.2023 г. ищецът е сключил нов трудов договор със Сдружение „Футболен клуб Н.“, който работодател е издал служебна бележка, че ищецът е започнал работа, без да предостави трудовата си книжка. Последната е била предадена от брата на касатора-ищец на ответника-работодател СНЦ „Футболен клуб Х.-...“ и е останала при него и след уволнението. Поради обстоятелството, че ищецът не е разполагал с трудовата си книжка, включително при сключването на последващия трудов договор, той трудно си е намерил работа, имал е затруднения във връзка с установяване на стажа си, заради спецификата на упражнявания от него труд, както и затруднения във връзка със записване на детето си на детска градина.

При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд, като е цитирал част от задължителните указания, дадени с ТР № 1/2019 от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, правилно е достигнал до извода, че искът за обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка е доказан по основание. Също правилно окръжният съд, при произнасянето си относно размера на обезщетението, е съобразил съдебната практика, съгласно която непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно – да реализира трудов доход, поради което законът презюмира настъпилите от незаконното задържане вреди. Когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално осигурен доход, се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал доход и в какъв размер. Съгласно чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС – решение № 50052/26.04.2023 г. по гр. д. № 2204/2022 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 519/09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г. на ІV-то гр. отд., решение № 73/13.03 .2014г. по гр. д. № 1372/2011 г. на ІV-то гр. отд., решение № 606/27.09.2010 г. по гр. д. № 908/2009 г. на ІV-то гр. отд., както и разясненията в мотивите към ТР № 1/2019 от 02.12.2019 г. на ОСГК). Правилно въззивният съд е възприел и експертното заключение по делото, съгласно което обезщетението за процесния период от 11 месеца – от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., би възлизало на претендираната от касатора сума 10 042.23 лв.

Също правилно окръжният съд е изтъкнал, че по делото има събрани доказателства, че от 11.05.2023 г. ищецът е сключил последващ трудов договор, както и какъв е размерът на възнаграждението по този договор, но неправилно съдът не е обсъдил тези доказателства, съобразно приетото в трайно установена съдебна практика, цитирана от самия него. В противоречие с тази практика и с възприетия по-горе отговор на поставения по делото материалноправен въпрос са и решаващите изводи на въззивния съд, че от момента, от който лицето (ищецът) е постъпило на работа при друг работодател, отговорността на ответника по чл. 226, ал. 2 от КТ отпадала, както и че в случая обезщетението се дължало не за целия 11-месечен процесен период от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., а само до сключването на последващия трудов договор на 11.05.2023 г. с другия работодател, т.е. само за период от 9 месеца, без 4 дни, след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника. Тези изводи са в нарушение на материалноправната норма на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ и са необосновани, включително поради това, че противоречат на направения преди това правилен извод на съда, че искът е доказан по основание. Оплакванията и съображенията на касатора в тази насока, са изцяло основателни.

Неоснователно е обаче касационното оплакване на ищеца, че въззивният съд допуснал процесуално нарушение, като е обсъдил доказателствата по делото и обстоятелството, че от 11.05.2023 г. той е започнал работа при друг работодател. Действително, ответникът-работодател, за когото съгласно цитираната от въззивния съд практика на ВКС, е тежестта за доказване да установи, че в периода на незаконното задържане на трудовата книжка работникът/служителят (ищецът) е реализирал социално осигурен доход и неговия размер, в случая нито е правил възражение в тази насока, нито е ангажирал такива доказателства. Както сам касаторът сочи обаче, тези доказателства – справка от НАП, са събрани по делото по негова инициатива – още с исковата си молба той е поискал съдът да задължи по реда на чл. 192 от ГПК Националната агенция по приходите (НАП) да представи такава справка – за регистрираните след 15.08.2022 г. трудови договори на ищеца и за трудовото му възнаграждение по тях. Това доказателствено искане на касатора-ищец е уважено от първоинстанционния съд и НАП е представил по делото справката, в която е отразен трудовият договор от .... г., сключен между ищеца и новия му работодател Сдружение „Футболен клуб Н.“, както и основната му месечна заплата по него в размер 780 лв. Това доказателство, макар и събрано по искане на ищеца (а не на ответника, за когото е доказателствената тежест) е относимо към правния спор, тъй като установява обстоятелства, релевантни за обезщетението по чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ и за неговия размер, поради което въззивният съд е бил длъжен да ги обсъди в качеството си на инстанция по съществото на правния спор – наред с всички други относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото, независимо от коя от спорещите страни по делото са ангажирани те (в този смисъл е и обилната и трайно установена практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 269 от ГПК). Както стана ясно от изложеното по-горе, в случая окръжният съд е взел предвид релевантния факт, че на 11.05.2023 г. ищецът е сключил последващия трудов договор с друг работодател, но въз основа на него е достигнал до неправилни правни изводи за отпадане след тази дата на отговорността на ответника по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.). Основателни в тази връзка са и поддържаните при условията на евентуалност касационни доводи на ищеца – в насока, че при постъпване на нова работа от работника/служителя в периода на незаконното задържане на трудовата му книжка, той продължава да търпи имуществени вреди в причинна връзка от задържането, ако трудовото му възнаграждение (социално осигурен доход) при новия работодател е в по-нисък размер от дължимото му се обезщетение за незаконното задържане на трудовата му книжка по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.), като се дължи разликата между тях – именно в този смисъл е и цитираната от въззивния съд практика на ВКС, но той не я е съобразил в пълнота.

Тъй като неправилността на решаващите правни изводи на въззивния съд не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК материалноправният спор между страните следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Както вече беше посочено, от доказателствата по делото е установено, че в течение на целия процесен по делото период 15.08.2022 г. - 15.07.2023 г. ответникът-работодател незаконно е задържал трудовата книжка на ищеца, както и че последният на 11.05.2023 г. е сключил последващ трудов договор с друг работодател, при основна месечна заплата в размер 780 лв. Следователно, съобразно изложеното по-горе, в течение на целия процесен период ищецът е търпял имуществени вреди вследствие незаконното задържане на трудовата му книжка, но след 11.05.2023 г. и до края на периода тези вреди са в по-нисък размер от нормативно установения такъв по чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ – брутното му трудово възнаграждение при ответника СНЦ „Футболен клуб Х.-....“, тъй като ищецът е започнал работа и е получавал трудово възнаграждение от новия си работодател Сдружение „Футболен клуб Н.“. Поради това ответникът му дължи процесното обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.) за целия процесен период, но не в нормативно определения размер, установен по делото с експертното заключение на сумата 10 042.23 лв., а при намаляване на същия с реализирания от ищеца социално осигурен месечен доход от 780 лв. при новия работодател в течение на последните 2 месеца и 4 дни от процесния период (11.05.2023 г. - 15.07.2023 г.), възлизащ на 1 664 лв. (=2х780+780/30х4), т.е. размерът на дължимото обезщетение се равнява на сумата 8 378.23 лв., ведно с претендираната законна лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба по делото – 08.08.2023 г. до окончателното плащане на главницата.

В заключение, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната част, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.) е отхвърлен за разликата над сумата 8 050 лв. до сумата 8 378.23 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска и за тази разлика от 328.23 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.08.2023 г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 8 378.23 лв. до пълния му предявен по делото размер от 10 042.23 лв., ведно с законната лихва върху нея, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в тази част.

При този изход на делото, съгласно чл. 81 от ГПК, съразмерно на уважената от настоящата инстанция част от иска по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.), въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство над сумата 227.98 лв., като на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително дължимите (над присъдените с въззивното решение) държавни такси за производството по делото, както следва: по сметка на ПРС – сумата 13.13 лв. и по сметка на ВКС – сумата 11.51 лв. По делото не са ангажирани никакви доказателства процесуалният пълномощник на ищеца – адв. Ю. Г. да е оказала безплатно на същия защитата му в касационното производство, поради което не следва да й се присъжда претендираното от нея адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за настоящата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 327/07.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 475/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която предявеният от Н. И. Х. срещу Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Х.-...“ иск с правно основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.) е отхвърлен за разликата над сумата 8 050 лв. до сумата 8 378.23 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 08.08.2023 г. до окончателното й изплащане; както и в частта, с която Н. И. Х. е осъден да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Х.-...“ разноски за въззивното производство над сумата 227.98 лв.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.), Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Х.-...“ с ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. И. Х. с ЕГН [ЕГН] още и сумата 328.23 лв. (триста двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки – горната разлика над сумата 8 050 лв. до сумата 8 378.23 лв.), представляваща дължима част от обезщетението за вреди от незаконното задържане на трудовата му книжка през периода .... г. – ... г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327/07.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 475/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, – в останалата обжалвана част, с която предявеният от Н. И. Х. срещу Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Х.-...“ иск с правно основание чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.) е отхвърлен за разликата над сумата 8 378.23 лв. до пълния му предявен размер от 10 042.23 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 08.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Х.-...“ да заплати допълнително дължимите (над присъдените с въззивното решение) държавни такси за производството по делото, а именно: по сметка на Пазарджишкия районен съд – сумата 13.13 лв. (тринадесет лева и тринадесет стотинки) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 11.51 лв. (единадесет лева и петдесет и една стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: