Отмяна на дарение поради недаване на издръжка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

гр. София, 24.06.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 3043/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1105/10.03.2025г. постановено по делото, по касационната жалба на Н. А. К., до касационно обжалване е допуснато решение № 46/11.03.2024г. по в.гр.дело № 484/ 2023г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав, с което след потвърждаване на решение № 921/30.06.2023г. по гр.дело № 807/2022г. на ОС-Пловдив, е отменен на основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот.акт № 26, том 2, рег.№ 1265, дело №206 от 30.08.2012г. на нотариус с рег. № * при Нотариалната камара, с който ищецът А. А. К. е дарил на сина си – ответника Н. А. К., апартамент № 20 в [населено място] в[жк]на [улица] [жилищен адрес] поради недаване от дарения на поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивия съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.

Отговор на въпроса е даден в многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКС-решение № 102/09.10.2023г. по гр.дело № 3666/2022г. на III ГО; решение № 101/06.10.2023г. по гр. д. № 4781/2022г. на IV ГО; решение № 50281/11.09.2023г. по гр. дело № 766/2022г. на IV ГО и много др., включително и задължителна такава - ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал.2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Затова въззивният съд, като инстанция по същество е длъжен в мотивите към решението да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди доводите и възраженията на страните, въведени в производството, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ (поотделно и в тяхната съвкупност) на доказателствата, събрани пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел, че по делото са установени трите кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД - дарителят се нуждае от издръжка, поискал я е от надарения и последният е отказал да му я даде. От фактическа страна съдът установил, че ищецът и ответникът са били валидно обвързани от договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот.акт 26/2012г., с който ищецът дарил на сина си апартамент заедно с избено помещение в [населено място] на [улица], като не си е запазил правото на ползване върху имота. Ищецът останал да живее в жилището, предмет на договора за дарение; ответникът заплащал консумативните разходи за него, разходите по поддръжка на входа и за ремонт на жилището; връзката между баща и син била лишена от обичайната близост; през годините преди завеждането на делото ответникът полагал грижи за баща си, но без да му осигурява ежедневно храна, лекарства и непосредствени грижи. Въз основа на писмените и гласни доказателства и заключенията на СМЕ и СИЕ съдът приел, че здравословното състояние на дарителя било изключително влошено, налагала се честа хоспитализация и медикаментозно лечение; след м.януари 2023г. за около 4-5 месеца и след м.декември 2023г. имал нужда и от чужда помощ, поради смяна на тазобедрена става и преживян исхемичен инсулт. Установил е, че доходът на ищеца е единствено от пенсия в размер 433,51 лева, получавана след 31.10.2022г. до 30.06.2023г. и в размер 485,53 лева във времето след 01.07.2023г. до момента; ищецът получил целева помощ за отопление в размер 546,95 лева за август 2023г.; получавал и месечна финансова подкрепа по чл.70,т.1 от ЗХУ в размер по 35,28 лева. На ищеца са му били необходими месечно 578 лева за времето от 13.05.2022г. до 01.11.2022г.; поне 144,49 лева за времето от 01.11.2022г. до 31.01.2023г.; поне 988,49 лева за времето от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., минимум 57,19 лева за времето от 01.07.2023г. до 31.12.2023г. и минимум 901,19 лева месечно за времето от 01.01.2024г. до 14.02.2024г. Посочените суми са изчислени, като от общата месечна сума, нужна за издръжка на ищеца, изчислена от СИЕ, е извадена получаваната от него пенсия и средния пазарен месечен наем, изчислен от СТЕ. Съпоставката на получаваната пенсия и необходимите ежемесечно средства за осигуряване на нормален живот на дарителя е обосновала извода, че ищецът е изпаднал в остра нужда от издръжка за покриване на най-елементарни разходи. Ответникът не е предоставял на ищеца суми след 13.05.2022г., нито е поемал негови разходи след 17.05.2023г. и до момента (освен осигуреното жилище и плащането на консумативните разноски за ползването му), не му е осигурявал храна, облекло, лекарства и най-вече не е полагал за него непосредствените грижи, от които се е нуждаел. Според въззивния съд предоставянето няколко пъти на дребни суми и на храна без да се твърди и установява да е поето в пълен размер изхранването на дарителя и плащането на всички негови разходи (прехрана, дрехи, медицинско лечение, осигуряване на хигиенни нужди и удобства) не води до извод, че нуждите на дарителя са били обезпечени от надарения. Обобщено съдът е приел, че за дарителя А. К. е била налице трайна нужда от издръжка, която не е била задоволена от ответника, поради което ищецът има право да иска отмяна на дарението, което е извършил в полза на надарения. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ответника, че той обективно няма материална възможност да предостави на ищеца исканата издръжка. Приел е за установено, че дареният се издържа от приходите от строителната си фирма (едноличен собственик на капитала и управител е на „Н и М билд“ ЕООД-гр.Пловдив); има съпруга и дете във втори клас, живее в апартамент в „Т.“, който купил с ипотечен кредит, кара „БМВ“, съпругата му работи в счетоводството на търговска фирма. Посочил е, че ответникът не е представил доказателства относно своите доходи, а писмените доказателства (справки за трудови договори от 23.06.2022г. и от 28.06.2022г., справка от ТД на НАП-Пловдив за осигуряването на ответника) не могат да обосноват извод, че това са реалните му доходи като строителен предприемач. Логично според съда е от подобна дейност да се реализира доход от поне 5 000 лева месечно, като ответникът очевидно има и възможност да поеме разходите за ползването на л.а. БМВ, което демонстрира висок стандарт на живот над този на човек с доход в размера на МРЗ; живее в собствено жилище, като не се нито твърди, нито установява от него той да изплаща ипотечен заем; съпругата му работи в счетоводна кантора и следователно също реализира доходи; дължимата от ответника минимална издръжка на малолетното му дете за периода от 1.01.2023г. до 31.12.2023г. е 233,25 лева. Предвид това съдът е приел, че ответникът не е човек, който няма материална възможност да дава на баща си издръжката, от която се нуждае; отказът на надарения да дава на дарителя поисканата необходима му издръжка представлява виновно поведение на надарения, което законът санкционира с последицата по чл. 227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД – отмяна на дарението.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите и възраженията на страните и по специално за допуснати процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 154 ГПК. В резултат на тези нарушения, въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.

Въззивният съд не е съобразил на първо място, че сключеният с нот. акт № 26/30.08.2012г. договор за дарение между А. К. и Н. К. не е породил никакви задължения за последния, с оглед едностранния характер на дарението, освен морални такива-да е признателен на дарителя за направеното дарение на имота. Предвид това неправилно е приел, че след като ответникът не е осигурявал на баща си храна, облекло, лекарства, не е задоволявал хигиенните му нужди и удобства, и най-вече не е осигурил непосредствени грижи, от които се е нуждаел и не е обезпечил нуждите му. С оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД моралното задължение на надарения по договор за дарение да бъде признателен на дарителя се трансформира в правно такова за даване на издръжка при настъпване на нови юридически факти-дарителят изпадне в нужда и поиска от дарения да му дава издръжка. При отказ на дарения да предостави такава издръжка, законът е предвидил възможността дарението да бъде отменено. На следващо място съдът не е обсъдил в пълнота доводите и възраженията на ответника, направени още в отговора на исковата молба, поддържани и във въззивното производство, че е осигурил на баща си жилище и ежемесечно плаща консумативните разходи по ползването му, което е форма на предоставяне на издръжка; че не е отказвал издръжка на родителя си и винаги при нужда му е помагал, но с оглед злоупотребата на ищеца с алкохол, довела до влошеното му здравословно състояние, е предоставял издръжката предимно в натура; че периодично е предоставял финансови средства, с които е покривал разликата между установения размер на необходимата издръжка и получаваната от баща му пенсия за инвалидност; че ищецът не е доказал твърдението си, че дареният получава месечно сумата 2 500 лева, тоест разполага с финансовата възможност да дава издръжка в размер 1000 лева.

Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

Правилно и обосновано въззивният съд е установил наличието на първите две предпоставки от фактическия състав на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД. Ищецът-дарител е изпаднал в трайна нужда от издръжка, доколкото събраните по делото доказателства, включително и чрез експертизи, доказват влошеното му здравословно състояние, изискващо продължително лечение, закупуване на медикаменти и необходимост от чужда помощ в ежедневието и бита му, което изисква допълнителни средства, над тези с които той разполага от пенсия. Ищецът е поканил надлежно сина си да му предоставя издръжка с исковата молба, получена от ответника на 13.05.2022г.

Необосновано съдът е приел, че при направеното от дарителя искане за предоставянето й ответникът е отказал да дава такава. За установяване на отказа на дарения да плаща издръжка на дарителя са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт-неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника по иска по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД е да установи, че я е предоставял на дарителя, чрез предоставяне ползването на подарения имот или на друг имот, заплащане на консумативните разноски на дарителя, заплащане на лечение, даване на парични средства или подпомагане в натура. В случая, въззивният съд не е отдал нужното значение на безспорно установеното по делото обстоятелство, че ищецът, без да е запазил правото си на ползване върху подарения имот, е останал да живее в него. Осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителя, чрез предоставяне на собствен на подарения имот представлява форма на издръжка. По този въпрос е налице формирана практика на ВКС - решение № 65/30.05.2018г. по гр. д. № 1498/2017г. на ІV ГО и др., според която чрез използването от дарителя на подарения имот се дава възможност да не заплаща средства за наем, за консумативи за него, което облекчава финансовото му състояние. Съдът не е отчел в достатъчна степен ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, като е обосновал изводите си, че е налице отказ на ответника да дава издръжка, кредитирайки изцяло и давайки превес на показанията на свидетелката З. Д. Д.. Апелативният съд не е съобразил, че показанията на останалите свидетели - А. К., Г. Б., М. Б., Г. Г. установяват безпротиворечиво, че освен че живее в жилището на ответника и последният плаща ежемесечно разходите за ток, вода, отопление, за поддръжка на имота и на входа, ответникът периодично посещава баща си (едни път седмично, според показанията на св. А. К.), предоставя му суми в размер около 400 лева, възстановява сумите, които трети лица са давали за лечение му (обстоятелство, което самият ищец признава още в исковата молба), периодично му носи хранителни продукти. Представените пред въззивния съд многобройни писмени доказателства-медицинска документация и фактури с касови бележки за платени суми, установяват, че дарителят е получавал от надарения помощ и издръжка, съответстваща на нуждите му, както и, че в момента, в който ответникът е узнавал за влошаване здравословното състояние на баща си, му е осигурявал нужните средства за лечение, медикаменти, помощ по транспортиране, включително е възстановявал веднага средствата, които трети лица са давали за лечение или рехабилитация. Издръжката, в пари или в натура, чрез закупуване на лекарства и хранителни продукти, е престирана до момента, в който самият дарител се е отказал – отказал е синът му да възстанови разходите за операцията след счупване на тазобедрена става, платени от свидетелката Д.; отказал е синът му да го вземе от болницата (показанията на свидетеля Б.-домоуправител на входа); сменил е бравата на входната врата на жилището на 04.01.2024г. Отказът на ищеца не е продиктуван от липсата на издръжка или грижи от надарения, а от намесата на трети лица в отношенията между бащата и сина. Дори и след тези случаи, ответникът веднага след като е информиран за влошаване здравословното състояние на баща си (преживял е исхимичен инсулт) е оказвал помощ и е поел разходите по лечение и медикаменти. Твърденията на свидетелката Д., че ответникът не предоставя на баща си грижи и гледане и тя изцяло обгрижва ищеца, освен, че се опровергават от останалите ангажирани по делото доказателства, не установяват неизпълнение на морално задължение, което да се санкционира по реда на чл. 277, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Посочи се, че отношенията не се уреждат подобно на договора, по който приобретателят дължи като насрещна престация гледане и издръжка. Договорът за дарение е безвъзмезден и, както съдът вече изясни, за надарения има задължение да даде издръжка, само, ако дарителят е изпаднал в трайна нужда и е поискал такава и докато има желание да я получава. Оказваната от ответника финансова помощ и подкрепа е била прекъсната от дарителя. Предвид задължението на всяка от страните по договора добросъвестно да упражнява задълженията си по него, както и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин – чл. 63, ал. 1 ЗЗД, това поведение на дарителя обосновава извод за неоснователност на претенцията за разваляне на дарението. Не на последно място, изцяло произволно, въззивният съд е обосновал извода, че ответикът получава доходи в размер 5 000 лева, поради което има материалната възможност да дава на баща си издръжката от която се нуждае. При правилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд в доклада по делото и указване на ищеца по реда на чл. 146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства относно възможностите на ответника да дава издръжка (определение № 1485/14.06.2022г. на ОС-Пловдив), в нарушение на процесуалния закон, въззивната инстанция е приела, че ответникът не е представил никакви доказателства за материалните си възможности. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – тези от които извлича изгодни за себе си правни последици. Възможността на ответника да дава издръжка на дарения е факт, на който ищецът основава възникването на правото да иска отмяна на дарението и поради това е в негова доказателствена тежест. Установяването му е възможно с всички доказателствени средства. Доказателствената тежест не представлява задължение да се представят доказателства, а е свързана с последиците от недоказването на фактите, като се състои в право и задължение на съда да приеме за ненастъпили правните последици от недоказаните юридически факти, като задължава страната която се ползва от тях да понесе последиците от това. Въззивният съд, без да съобрази способите за доказване на въпросното обстоятелство и липсата на доказателства за него (ищецът не е установил по делото твърдението си, че синът му получава доходи в месечен размер около 2 500 лева, тоест има материалната възможност да предоставя исканата издръжка), е направил необоснован извод за виновно, укоримо поведение на дарения.

В заключение следва да се допълни, че в мотивите на ТР № 1/21.10.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2013г. е прието, че отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само, ако непризнателността е приела драстична форма. Всичко изложено дава основание на касационната инстанция да приеме, че изводите на въззивния съд не са съобразени с установените по делото факти, а материалният закон е неправилно приложен. Допуснатите нарушения, са се отразили върху правилността на решението, тъй като по делото не се установи наличието на последната предпоставка на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД-отказ на ответника да предостави на баща си поисканата издръжка. Предвид това обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което искът за отмяна на дарението бъде отхвърлен.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 46/11.03.2024г. по в.гр.дело № 484/ 2023г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. К., с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот.акт № 26, том 2, рег.№ 1265, дело №206 от 30.08.2012г. на нотариус с рег. № * при Нотариалната камара, с който ищецът А. А. К. е дарил на сина си – ответника Н. А. К., апартамент № 20 в [населено място] в[жк]на [улица] [жилищен адрес] със застроена площ 69 кв.м, ведно с избено помещение № 25 с площ 10 кв.м и заедно с 2,949% идеални части от общите части сградата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: