Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2025

Липса на отделен диспозитив за отхвърляне на законна лихва при отхвърлена главница

Върховен касационен съд · 05 Май 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Страна по делото иска съдебното решение да бъде допълнено или поправено, тъй като съдът е отхвърлил главните искове, но не се е произнесъл изрично за отхвърляне на законната лихва от подаването на исковата молба. Върховният касационен съд отхвърля искането.

Какво приема съдът

Искането за законна лихва от момента на предявяване на иска не представлява самостоятелен иск, поради което съдът не дължи отделен отхвърлителен диспозитив за нея, когато отхвърля иска за главницата.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

допълване на решениеочевидна фактическа грешказаконна лихваотхвърляне на главницасамостоятелен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * допълване на решение * очевидна фактическа грешка * законна лихва

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50008
[населено място], 27.05.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1988/2022 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по молба на „Ти Би Ай Банк „ЕАД - вх. № 50655/07.04.2025 г. - с която се претендира допълване, по реда на чл. 250 ГПК, в евентуалност – поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 ГПК, в диспозитива на решение № 50009/07.03.2025г., постановено по настоящото дело, като се постанови отхвърляне и на претендираните върху отхвърлените главници законни лихви, считано от предявяването на исковете.

Ответните страни – „Райт Десижънс“ ЕООД, „Буллойерс Консулт„ ЕООД, Б. А. и Р. Д. - не са подали отговор на молбата.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, пр. второ ГПК, от легитимирана за искането страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

С решение № 50009/07.03.2025г. по настоящото дело, след отмяна в обжалваната му част на въззивно решение № 232/08.04.2022г. по т.д.№ 348/2021 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 378/07.06.2022 г., съдът е отхвърлил предявените главни и акцесорни искове за мораторна лихва за периода до подаването на исковата молба, без постановен изричен диспозитив за отхвърляне и на претендираните законни лихви върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба и до изплащането им.

Молбата е неоснователна.

Не е налице нито очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК, нито основание за допълване на постановеното съдебно решение, по реда на чл. 250 ГПК.

Последователна е практиката на касационна инстанция, по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК / и съгласно ТР № 1/04.01.2001 г., при действието на ГПК отм./, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, не представлява самостоятелен иск и по това искане съдът не дължи нарочен отхвърлителен диспозитив, когато отхвърля иска за главницата , върху която се претендира законната лихва / в този смисъл решения по гр.д. № 760/2019г. ІІІ г.о., гр.д.№ 1298/2020г. на І г.о., т.д.№ 1556/2020 г. на І т.о., т.д.№ 1897/2013 г. на І т.о. на ВКС др. /.

С оглед горното, молбата на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД следва да се отхвърли, като неоснователна.

Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД - вх. № 50655/07.04.2025 г. - с която се претендира допълване, по реда на чл. 250 ГПК, в евентуалност - поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 ГПК, в диспозитива на решение № 50009/07.03.2025г. по т.д. № 1988/2022 г. на І т.о. на ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.