Отказ за отмяна на решение поради неотносимост на новооткрити документи

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е № 178

гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3292 по описа за 2023 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК.

Образувано е по молба на М. З. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 1206/07.10.2022 г. по гр.д. № 217/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266170/19.10.2022 г. по гр.д. № 8165/2020 г. на Софийския районен съд.

С определение № 2604/19.09.2023 г. молбата е допусната за разглеждане по едно от заявените основания – по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят го обосновава с твърдения, че двата представени документа, с които не е могъл да се снабди своевременно (открил ги е случайно в куфар на наследодателя) са новооткрити и установяват недоказани по делото релевантни обстоятелства.

Ответникът Столична община възразява, че молбата е неоснователна, защото установимите обстоятелства са неотносими. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд е отхвърлил като погасени по давност исковете на М. З. срещу Столична община за сумите 8 600.00 лв. - връщане на платеното по договор от 26.05.1983 г., с който родителите на ищеца купуват от държавата един апартамент в [населено място], 97 817.00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразени в разликата в цената на апартамента към 14.07.1988 г., когато родителите на ищеца с договор по н.а. № 64/14.07.1988 г. са му дарили апартамента, и към 28.05.2010 г., когато с влязло в сила решение по чл. 7 ЗВСОНИ е прогласена нищожността на договора от 1983 г., и 110 657.43 лв. – законните лихви върху главниците в периода 28.05.2010 г. – 06.08.2020 г. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви. Чрез препращане по чл. 272 ГПК, той е споделил мотивите на първата инстанция, че вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е и възниквало в размер над сумата 1.04 лв. (1 046 неденоминирани лв.). Това е така, защото по делото няма доказателства, че според уговореното остатъкът от цената на апартамента е платен с кредитни средства от ДСК и да са платени т.нар. „1 % режийни средства“ по договора от 1983 г. Въззивният съд е изложил собствени мотиви, с които е приел, че не е възниквало и вземането по за сумата 97 817.00 лв. След преглед на законовата уредба, която предвижда условия и ред за обезщетяване на купувачите по нищожните договори по чл. 7 ЗВСОНИ, респ. на техните наследници, въззивният съд е заключил, че е специална и изключва общата по чл. 189 – чл. 192 ЗЗД. Поради това, макар че решението по чл. 7 ЗВСОНИ е противопоставимо на ищеца (ТР № 1/02.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС), а с влизането му в сила ищецът е отстранен от апартамента, който родителите му са дарили, той не е кредитор на вземането по чл. 189, ал. 2 ЗЗД.

Към молбата за отмяна са представени два документа. С писмото от 26.05.1983 г. ДСК е уведомена от представителя на държавата за платената от купувачите по договора част от цената (сумата 1 046.00 лв. недоминирани лева) и че дължат „1 % режийни средства“. С документа от 26.10.1983 г. Държавна спестовна каса е удостоверила отпуснатия кредит, послужил за заплащане на задълженията на купувачите по договора от 26.05.1983 г., размера на погасеното и на дължимото по този кредит.

И двата документа не установяват факти от значение за института на погасителната давност, така както е приложен с влязлото в сила решение. Доколкото това са основните мотиви за отхвърлените искове – погасяване на вземанията по давност, за осъществяване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е без значение дали при своевременното приемане на двата документа ще е различен извода на въззивния съд, че вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е възниквало в размера над сумата 1.04 лв. Установимите от двата документа факти, са без значение и за допълнителните мотиви, с които въззивният съд е приел за невъзникнало и вземането по иска по чл. 189, ал. 2 ЗЗД. Неоснователна е молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК настоящият състав е длъжен да определи възнаграждение за представителството на Столична община от юрисконсулт и да го постави в тежест на молителя. Определено в размерите по чл. 26а, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП то е в размер на сумата 100.00 лв. Съобразени са трудът на юрисконсулта по представения отговор на молбата за отмяна и явяването му в откритото съдебно заседание, като е съобразена ниската степен на фактическа и правна сложност на делото.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. З. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1206/07.10.2022 г. по гр.д. № 217/2022 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М. З. Г. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на Столична община сумата 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.