Добросъвестно владение при нищожно дарение поради порок във формата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
София,31.05.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2750 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Д., Ч. Г. И. и В. И. Д. чрез пълномощника им адвокат П. М. против решение № III-105 от 15.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 644 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 307 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 462/2019 г. на Районен съд-Айтос за уважаване на предявения от П. Т. Г., П. М. М., С. Т. В. и Д. Т. К. против В. П. Д., Ч. Г. И. и В. И. Д. ревандикационен иск по отношение на 1/6 ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 в сградата на ЖСК“Светлина“, построена в общинско място, съставляващо поземлен имот * в кв.125 по ПУП на [населено място], ведно с принадлежащите му избено помещение № 5 и таванско помещение № 1 и 7.515 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.

П. Т. Г., П. М. М., С. Т. В. и Д. Т. К. чрез пълномощника им адвокат Г. П. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

С определение № 40 от 2.02.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: всяка нищожност ли води до липса на правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС; следва ли във всеки конкретен случай да се изследва и изключението, допуснато от законодателя, за случаите когато правното основание е опорочена форма за валидност; налице ли е посоченото изключение при порок във формата, изразяващо се в полагане на отпечатък вместо подпис и изписване на три имена с цел преценка съответствието на изводите на въззивния съд със задължителното тълкуване по т. 10 на ППВС № 6/1974 г

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците Т. К. се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт, издаден на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ-отм., който имот е прехвърлил по договор за издръжка и гледане и след развалянето му по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД (гр. д. № 455/2001 г на РС-Айтос, гр. д. № 1549/2003 г. на ОС-Бургас и Решение № 496/2005 г. пo гр. д. № 809/2004 г. на ВКС) е останал собственик на 5/6 ид. ч. от имота. С нотариален акт № 30, том І, рег. № 160, дело № 22/2009 г. на нотариус № * Т. К. е дарил 1/6 ид.ч. от имота на ответницата В. Д.. С влязло в сила решение е прогласена нищожността на договора за дарение и на нотариалния акт, поради което ищците са наследили процесната 1/6 ид.ч. от имота.

По отношение възражението на В. Д., че е придобила собствеността чрез добросъвестно владение, съдът е посочил че давността е започнала да тече на 13.04.2011 г. (установеното за няколко месеца владение през 2009 г. е било прекъснато с напускане на имота между 2009 до 13.04.2011 г.), а съответно релевантно е дали владението е добросъвестно. Счел е че нищожния договор не е годен да направи владелеца собственик (независимо от това дали владелецът знае за порока на договора), поради което такъв договор не е основание за добросъвестно владение. За този извод се е позовал на практиката на ВКС по т.10 на ППВС № 6/1974 г. Страна може да придобие собствеността чрез недобросъвестно владение, но същото е прекъснато с предявяване на настоящия иск преди изтичане на десет години.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Въззивният съд не е отдал правно значение на обстоятелството, че с влязлото в сила решение договорът за дарение по нотариален акт № 30, том І, рег. № 160, дело № 22/2009 г. на нотариус № 556 Т. К. и самият нотариален акт са прогласени за нищожни поради неспазване на изискиумата от закона форма – нарушен е чл. 579, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като наследодателят макар да е бил грамотен и да не е бил недъгав, е положил отпечатък от десния си палец, вместо да положи подпис или да изпише името си.

Нормата на чл. 70, ал. 1 ЗС определя като добросъвестно владението на лице, което не знае, че предписаната от закона форма е била опорочена. В т. 10 на ППВС № 6/1974 г. е дадено тълкуване, че владението, основано на ниещожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. В същия смисъл е и практиката на ВКС по решение № 66/19.06.2012 г. по гр. д. № 19/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 93/26.06.2015 г. по гр. д. № 1358/2015 г. на ВКС, I г. о. (владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато основанието е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока)

Единствено с решение № 147 от 6.02.2017 г. по гр. д. № 499/2016 г., II г. о. е дадено тълкуване, че съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Последният следва да бъде сключен при спазване на всички правила на нотариалното производство. С чл. 472 ГПК /отм./, съответно – чл. 576 ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато е допуснато някое от изрично и изчерпателно посочените нарушения. Сред тях попада и нарушението на изискването нотариалният акт да съдържа годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му. В хипотеза, когато нотариалният акт е признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствието на посочен месец на издаването му, следва да се приеме, че е отречено съществуването на предписаната с чл. 18 ЗЗД форма на договора за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. Това от своя страна влече нищожност и на самата сделка в хипотеза трета на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разясненията на т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г. правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат транслативните сделки, когато същите са валидно сключени. Нищожните сделки не съставляват годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение и когато тази нищожност е изрично прогласена, подобна сделка може да бъде основание за упражняване на недобросъвестно, а не за упражняване на добросъвестно владение. В такава хипотеза собствеността може да бъде придобита при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС. Настоящият съдебен състав не споделя тълкуването по решение № 147 от 6.02.2017 г. по гр. д. № 499/2016 г., II г. о. като противоречащо на т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г. Като предпоставка за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС опорочената форма съставлява нищожно нотариално удостоверяване, което обуславя нищожност и на сключения в тази форма договор. Не може да се приеме, че под „опорочена форма“ законодателят е имал предвид само пороци на формата, които не водят до нейната нищожност, тъй като в този случай договорът ще е действителен и не би породил вещно прехвърлителен ефект само ако праводателят не е собственик. Следователно опорочената форма е единствената хипотеза на нищожно придобивно основание, обуславящо добросъвестно владение. При преценката дали е налице добросъвестност при наличие на опорочена форма за валидност следва да се изхожда от принципното положение, че нерелевантни са правните грешки на владелеца относно формата за валидност на придобивното основание. Владелец не може да се позове на незнание относно формата за валидност на сделката, на която основава владението си, ако предписаната от закона е нотариална, а опорочаването й се изразява в това, че е сключена в писмена форма. Ако нотариалната форма е спазена, владелецът може да не е бил в известност за порок, който макар и да обуславя нейната нищожност, е от фактически характер – като изповядване на сделката от лице без нотариална компетентност при външна привидност, че притежава такава, непосочване на пълната дата, като елемент от нотариалната форма, полагане на отпечатък от пръст при липса на предпоставките по чл. 576, ал. 2 ГПК и др. В такава хипотеза лицата се доверяват на компетентността на нотариуса, на когото държавата е възложила при осъществяване на определението функции да следи за спазването на закона и именно заради това владението, основано на нищожна поради опорочена форма сделка, няма да е добросъвестно само ако се докаже, че при сключването й владелецът е знаел за порока на формата.

По основателността на касационната жалба:

В касационната жалба и в отговора на касационната жалба не са оспорени възприетите от въззивния съд за установени факти.

Доводите на касаторите за недопустимост на въззивното решение са свързани с тезата, че е недопустима ревандикация на идеална част от недвижим имот, поради невъзможност за изпълнение на съдебното решение, а доколкото общата вещ се намира във фактическата власт на единия съсобственик, който препятства общото ползване на вещта, то останалите съсобственици разполагат с възможността по чл. 32, ал. 2 ЗС да поиска разпределение на ползването.

От една страна тази теза е отречена с Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. по т. д. № 3/2020 г., на ОСГК на ВКС и според разясненията в него при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. От друга страна в настоящия случай спорът не е за ползването на процесната 1/6 ид.ч. от имота, а за принадлежността на правото на собственост върху нея.

Основателен е обаче доводът за неправилност на въззивното решение по отношение на заявеното от ответниците възражение за придобивна давност чрез осъществявано добросъвестно владение, първоначално от В. Д., а впоследствие от И. Д. И., починал на 27.12.2017 г., на когото В. Д. е дарила имота с нотариален акт № 75, том I, рег. № 549, дело № 70 от 4.02.2015 г. и неговите правоприемници по наследство Ч. Г. И. и В. И. Д..

В. Д. е установила владението на спорната идеална част въз основа на правна сделка, обективирана в нотариален акт № 30, том І, рег. № 160, дело № 22/2009 г. на нотариус № *. По делото липсват данни към момента на сключването на договора дарение същата да е знаела, че не са налице предпоставките по чл. 576, ал. 2 ГПК и че праводателят й следва саморъчно да положи подпис или да изпише името си в нотариалния акт, вместо да положи отпечатък от десния си палец, поради което установеното от нея владение е добросъвестно. Релевантно за квалификацията на владението като добросъвестно е знанието или незнанието за порока на формата към момента на осъществяване на правното основание.

Следва да се приеме, че придобивната давност е започнала да тече на 13.04.2011 г., доколкото в касационната жалба не е оспорен фактическия извод на въззивния съд, че на тази дата е започнала да тече давността, след като след няколкомесечно ползване на имота през 2009 г. Д. го е напуснала (макар че при запазено право на ползване на прехвърлителя Т. К. следва да се приеме, че е налице втората хипотеза по чл. 68, ал.1 ЗС, т.е. владение, осъществявано чрез другиго).

Неоснователна е тезата на ищците, че към датата, за която е прието, че е започнала да тече придобивната давност – 13.04.2011 г. – владението на В. Д. се е трансформирало в недобросъвестно, тъй като с оглед решението по гр.д. № 378/2010 г. на Районен съд – Айтос, касаещо нищожност на договора и нотариалния акт, с който й е прехвърлена друга идеална част от същия имот, поради същия порок на формата, тя е знаела за порока на формата и по процесния нотариален акт. Тълкуването по решение № 35 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 669/2012 г., II гр. о. на ВКС, на което се позовават ищците (че е възможна промяна във владението от добросъвестно в недобросъвестно при наличие на доказателства за оборване на презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС) е свързано с преценка дали владелецът, който е участвал по предявен от собственика против праводателя му иск и е узнал, че праводателят му не е собственик, може да се квалифицира като добросъвестен при уреждане на облигационните отношения с действителния собственик за разноски, направени за имота, след като вече владелецът е узнал за претенциите на собственика. Това тълкуване е относимо само при уреждане на облигационните отношения между владелеца и собственика, но не и при преценка вида на владението и съответно срока за придобиване на собствеността при позоваване на придобивна давност. Дали давностния срок ще е по чл. 79, ал. 2 или по ал. 1 ЗС зависи единствено от добросъвестността към момента на осъществяване на правното основание.

От 4.02.2015 г. владението е продължено от И. Д. И., на когото В. Д. е прехвърлила имота с нотариален акт № 75, том I, рег. № 549, дело № 70/2015 г. на нотариус № *. И. И. е осъществявал владението чрез праводателката си В. Д., която си е запазила правото на ползване, поради което без значение е обстоятелството, че той лично не е упражнявал фактическата власт. По делото липсват данни И. Д. И. към момента на сключване на договора да е знаел за липсата на права на своята праводателка, поради което владението му е добросъвестно. След смъртта му на 27.12.2017 г. владението е продължено от неговите наследници Ч. И. и В. И. (при универсалното правоприемство владението преминава по право без да е необходимо правоприемникът да установи фактическа власт), като отново е осъществявано чрез В. Д..

Неоснователен е довода на ищците, че владението е било прекъснато, тъй като по гр. д. № 432/2016 г. на Районен съд – Айтос В. Д. е депозирала възражение за придобивна давност, което не е било уважено от съда, както и чрез предприемане на изпълнителни действия – опис на 31.10.2013 г. – по изп. дело № 23/2009 г. на ДСИ и молба на Д. К..

Владението се прекъсва само с предявяване на иск за собственост, а спорът по гр. д. № 432/2016 г. е за нищожността на договора по нотариален акт № 30, том І, рег. № 160, дело № 22/2009 г. на нотариус № * и на самия нотариален акт поради опорочена форма, поради което не може да доведе до прекъсване на владението, без значение дали съдът е изложил мотиви по неотносимото към действителността на придобивното основание, а съответно и към изхода на делото, възражение за давност.

Предприемането на действия по принудително изпълнение прекъсват владението само доколкото са осъществени по притезание на собственика спрямо владелеца или са довели до изгубване на фактическата власт от владелеца. В случая видно от протокола за опис на недвижимо имущество от 31.10.2013 г. по изп. д. № 23/2009 г. на ДСИ при Айтоски районен съд изпълнителното действие е предприето по искане на взискател Г. Ж. Я. против длъжниците Д. Т. К., С. Т. В., П. Т. Г. и П. М. М., т. е. против ищците, а не спрямо владелеца В. Д. и доколкото липсват данни тя да е изгубила фактическата власт, не са довели до прекъсване на владението.

Молбата на Д. К. от 31.10.2013 г., подадена до ДСИ по изпълнителното дело, не може да бъде съотнесена към нито едно от основанията за прекъсване на владението по чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД.

Неоснователен е и довода на ищците, че всички посочени действия дори и да не прекъсват давността, смущават владението. За да е годно владението да породи последиците на придобивната давност е необходимо същото да е постоянно (през определен период от време само владелецът, но не и трети лица да са извършвали фактическо въздействие върху имота), в непрекъснато (фактическата власт да не е изгубвана за повече от шест месеца или да не е предявен иск за собственост от собственика срещу владелеца), несъмнено (да е установено без правно основание или ако е установено на правно основание да е демонстрирана промяна в намерението), спокойно (да не е установено с насилие) и явно (да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея). Действията, на които се позовават ищците не опорочават нито един от посочените елементи на владението, които характеризират наличието на corpus и animus.

В периода от 13.04.2011 г. до предявяване на иска на 16.05.2019 г. е изтекъл срока по чл. 79, ал. 2 ЗС, поради което Ч. И. и В. И. са придобили по давност (при присъединяване владението на В. И. и продължаване владението на И. И.) спорната по настоящото дело 1/6 ид. ч. от процесния имот.

Доводите на ищците в отговора на касационната жалба относно обвързващата сила на решението, която при нищожност на сделката на праводателите засяга и правата на правоприемниците, поради действието на принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава и тъй като нищожността действа по отношение на всички правни субекти, тя обвързва и процесуалните субституенти на тези, които са считали, че черпят права от прогласени за нищожни сделки, са неотносими. Посоченото тълкуване е валидно при спор, дали са придобити права от праводател по нищожна сделка, респ. при квалифициране на владението като недобросъвестно, когато е основано на нищожна сделка, освен обаче при нищожност поради опорочена форма за валидност.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на ревандикационния иск относно процесната 1/6 ид. ч. от правото на собственост.

Ищците следва да възстановят на ответниците направените по делото разноски в размер на 1280 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № III-105 от 15.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 644 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] П. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, [улица], С. Т. В., ЕГН [ЕГН], гр. Айтос, обл. Бургас, [улица] Д. Т. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, [улица][жилищен адрес] против В. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, [улица], вх. 1, ет. 5, Ч. Г. И., ЕГН [ЕГН] и В. И. Д., ЕГН [ЕГН], двете с адрес: [населено място], обл. Бургас, [улица], трите със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, десен, адвокат П. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на 1/6 идеална част от апартамент в [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 в сградата на ЖСК“Светлина“, построена в общинско място, съставляващо поземлен имот * в кв.125 по ПУП на [населено място] с разгъната застроена площ от 87.07 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, антре и домашно помещение, при граници: североизток и югозапад-външен зид, северозапад-стълбище и Н. В., югоизток-външен зид, отгоре-Д. И., отдолу-магазин, ведно с принадлежащите му избено помещение № 5 със застроена площ 12 кв. м. , при граници: североизток-външен зид, югозапад-коридор, северозапад-Д. И., югоизток-Н. В., ведно с принадлежащото му таванско помещение № 1 със застроен площ от 24 кв.м. при граници: североизток, северозапад и югоизток-външен зид, югозапад-коридор, което се състои от две стаи и обща тоалетна и 7.515 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

ОСЪЖДА П. Т. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] П. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, [улица], С. Т. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, [улица] Д. Т. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, [улица][жилищен адрес] да заплатят на В. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Бургас, [улица], вх. 1, ет. 5, Ч. Г. И., ЕГН [ЕГН] и В. И. Д., ЕГН [ЕГН], двете с адрес: [населено място], обл. Бургас, [улица], трите със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, десен, адвокат П. М. разноски за исковото производство в размер на 1250 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: