Неоснователност на молба за отмяна на решение заради акт за узаконяване

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50070

СОФИЯ, 27.09.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3283/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № 25002131 от 12.01.2022 г., подадена от Б. С. Д. и Х. Е. Д. чрез техния пълномощник адв. В. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. № 156/2021 г. на ВКС, І г.о. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят, че в съдебно заседание на 09.11.2021 г., проведено по гр.д. № 48613/2019 г. по описа на Софийски районен съд, по което са страна, са узнали, че са налице писмени доказателства, които не са им били известни, от които се установява, че общият на страните наследодател Н. Ц. Д. е подал молба за узаконяване на таванския етаж на жилищната сграда в [населено място] на свое име, след като вече е било образувано административно производство по узаконяване на етажа по заявление, подадено от техния пряк наследодател Е. Н. Д.. Представят заверено копие от заключение на съдебно-техническа експертиза по гр.д. № 49613/2019 г., изготвено от в.л. Г. Г. и Г. Н., заверено копие от молба вх. № 94-Н-5 от 05.02.2002 г., подадена от Н. Ц. Д.; заверено копие от Констативен акт № КС-219 от 19.02.2002 г. ; заверено копие от обяснителна записка за обект „Тавански етаж в жилищна сграда в парцел *** в [населено място]“, конструктивно становище и становище относно водоснабдяването и канализацията на същия обект, заверено копие от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 09.11.2021 г. по гр.д. № 48613/2029 г. на Софийски районен съд. Сочат, че тези писмени доказателства са от съществено значение на изхода на делото, тъй като налагат извод, че Акт за узаконяване № 12 от 22.08.2002 г., с който процесният етаж е узаконен на името на общия наследодател Н. Ц. Д. е нищожен административен акт, поради което не е годен да легитимира Н. Д. като собственик на етажа, откъдето следва, че извършеното от него и съпругата му разпореждане с таванския етаж не е породило действие.

Ответницата В. Г. Д. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна.

Ответникът Н. Е. Д. поддържа молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е отменено въззивно решение № 260136 от 23.09.2020 г. по в.гр.д. № 3987/2018 г. на Софийски градски съд, и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д., че В. Г. Д. притежава вещно право на ползване на основание договор за покупко-продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част от третия надпартерен тавански жилищен етаж, състоящ се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажната жилищна сграда с адрес [населено място], С., [улица], изградена в УПИ *** в кв. *** по плана на селото / ПИ с идентификатор ***/с площ 118.70 кв.м, и Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. са осъдени да предадат на В. Г. Д. владението върху посочената реална част, както и на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД да й заплатят по 2 075 лв. всеки от тях, представляващи обезщетение за лишаването от ползване върху тази реална част за времето от 01.02.2011 г. до 15.07.2014 г., и разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел, че дворното място, в което е построена жилищната сграда, е било собственост на Н. Ц. Д.. Със заявление от 01.06.1984 г. с нотариална заверка на подписа Н. Ц. Д. е учредил на сина си Ц. Н. Ц. право на строеж за построяване на първия етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект, а на сина си Е. Н. Ц. - правото на строеж за построяване на втория жилищен етаж от сградата. Със заявление от 25.06.1984 г. с нотариална заверка на подписа в допълнение на вече учредената суперфиция Н. Ц. Д. е заявил, че е съгласен и отстъпва на синовете си Ц. и Е. право на строеж, по силата на което да построят в приземния етаж на сградата в съсобственост на двамата предвидения с архитектурния проект югозападен гараж, както и избата под него, а също и останалото развитие по проектния план за приземния етаж, като в заявлението е посочено, че тъй като по архитектурния проект не се предвиждат отделни тавански помещения, то таванът ще бъде ползван по осовата линия от синовете му както следва: западната страна ще ползва Ц. Н. Ц., а източната - Е. Н. Ц.. Съдът е приел, че таванският етаж е изграден като самостоятелен обект с жилищно предназначение в отклонение от одобрения архитектурен проект и извън обема на учреденото през 1984 г. право на строеж на синовете Ц. и Е. Ц.. Оттук е направил извод, че по правилото на чл. 92 ЗС таванският етаж е станал собственост на собственика на земята Н. Ц. Д. и неговата съпруга В. Г. Д.. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 001 от 20.11.2002 г., т.ІІ, дело № 166/2002 г. двамата са продали този етаж на сина си Ц. Н. Ц., като прехвърлителите са си запазили правото да ползват прехвърления имот заедно и поотделно, докато са живи. В отговор на възраженията на ответниците по иска, молители в настоящото производство, за погасяване на правото на ползване поради неупражняването му за период повече от 5 години, съставът на ВКС е посочил, че правото на ползване в тази хипотеза се погасява в полза на собственика на имота и само той може де се позовава на него, докато в случая ответниците не се легитимират като собственици. Съобразявайки водените между страните други дела относно принадлежността на правото на собственост върху таванския етаж, съдът е приел, че в това производство не може да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност на издадения през 2002 г. акт за узаконяване на жилището, изградено в таванския етаж, тъй като спорът за собственост на този етаж вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но обективно не са могли бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или новооткрити или новосъздадени документи относно такива факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, въпреки положената от страната грижа.

Представените от молителите Б. Д. и Х. Д. писмени доказателства не са новооткрити по смисъла на цитираната разпоредба. При разглеждане на делото в инстанциите по същество е представено заверено копие от Акт за узаконяване № 12 от 22.08.2002 г., с който таванският етаж на жилищната сграда, е узаконен на името на Н. Ц. Д.. В него е посочено, че се издава по преписка за узаконяване № 94-Н-5 от 05.02.2002 г., образувана по молба на Н. Ц. Д.. По делото е представено и заверено копие от Искане за узаконяване № 94-Е-16 от 17.12.1998 г., направено от Е. Н. Д., за узаконяване на таванския етаж от къщата на името на същия и на неговия брат Ц. Н. Ц.. Следователно, на молителите и на съда са били известни обстоятелствата, че Е. Н. Ц. е подал заявление за узаконяване на етажа на свое / и на Ц. Ц./ име; че по това заявление липсва произнасяне; както и че узаконяването е извършено на името на бащата Н. Ц. Д. по негово искане, направено през 2002 г. В подкрепа на този извод са и доводите на молителите, заявени в подадения от тях отговор на исковата молба / л. 29 от първоинстанционното дело/, където изрично е посочено, „…че без съгласието и уведомяването ни съпругът на ищцата / Н. Ц./ и баща на техния пряк наследодател Е. Ц. е узаконил таванския етаж на свое име“.

На следващо място, представените писмени доказателства не са и от значение за изхода на спора относно принадлежността на правото на собственост върху таванския етаж и съществуването на ограничено вещно право на ползване върху неговата източна част в полза на В. Д.. Това е така, тъй като Актът за узаконяване няма правопораждащо вещно действие и не е титул за собственост. В този смисъл, дори и да се приеме, че актът за узаконяване на таванския етаж е нищожен административен акт, това не би повлияло върху извода относно принадлежността на правото на собственост върху него, от значение за който е дали етажът представлява самостоятелен обект на правото на собственост и дали е включен в обема на учреденото през 1984 г. право на строеж от собственика на земята на синовете му. Съставът касационната инстанция е изложил подробни мотиви в тази насока, като е разграничил режима на собственост в случаите, когато таванския етаж, изграден извън обема на правото на строеж, представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, и в случаите, когато построеното отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, като съобразил и становищата на молителите, поддържани по предходни дела между страните за това, че таванският етаж е изграден и представлява самостоятелно жилище.

В обобщение, представените писмени доказателства не осъществяват хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25002131 от 12.01.2022 г., подадена от Б. С. Д. и Х. Е. Д. чрез техния пълномощник адв. В. Д., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. № 156/2021 г. на ВКС, І г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: