Замяна на наказание „доживотен затвор“ с 20 години лишаване от свобода

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * опасен рецидив * намаляване на наказание * Определяне на първоначален режим на изтърпяване на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр.София , 26 февруари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЯНКОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1098/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани лично от подсъдимия Я. А. Б. и чрез служебния му защитник адв. Т., срещу решение №340 от 23.10.2024 г., постановено по внохд №779/2024 г. на Софийски апелативен съд, НО.

В жалба на адв.Т. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Посочва се, че не са били събрани достатъчно доказателства, в подкрепа на обвинителната теза, като се твърди, че подсъдимият Б. не е автор на инкриминираното деяние, защото: 1. не е било установено, дали на починалото лице не е бил нанесен побой преди подсъдимия да се появи на местопроизшествието; 2. не е установен предмета, с който на пострадалия са нанесени множество удари; 3. от кого и по каква причина на врата на жертвата е бил поставен колан, ясно видим на снимковия материал; 4. дрехите, с които подсъдимият е бил задържан и тези, изследвани по метода на Д., не са едни и същи, а са подменени. Във връзка със справедливостта на наказанието, в касационната жалба е отразено, че съдът не се е съобразил с това, че съдебното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, нито пък с искреното съжаление на подсъдимия за стореното. Моли се атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, алтернативно- да бъде изменен вида на наложеното на Я. Б. наказание, като вместо „доживотен затвор“ бъде определено наказание „лишаване от свобода“.

В касационната жалба на подсъдимия се иска да бъдат преразгледани доказателствата по делото, за които се твърди, че са били събрани само в негова вреда. Посочва се, че прокуратурата и служебния защитник не са търсили истинския извършител на престъплението, а са го „натопили“, защото е от ромски произход и неук. Прави се искане делото да бъде върнато за ново разследване.

В срока по чл.351 ал.4 от НПК са постъпили пет допълнения към касационната жалба, изготвени от подсъдимия Б.. В обобщение във всички тях се оспорва авторството на деянието. Твърди се, че доказателствата по делото са манипулирани; че той е бил подложен на натиск, побой и изтезаване от разследващите органи, докато не се е съгласил да каже това, което предварително са поискали от него; че работният му панталон, иззет от мъжката съблекалня в местоработата му, е бил нарочно изцапан с кръв, като това е сторено от разследващите полицаи; че няма видеозаснемане по какъв начин и с какво е ударил пострадалия; че предметът, с който е нанесен побоя не е намерен; че коланът, намерен на врата на жертвата не е изследван за Д., тъй като е напълно възможно пострадалият да е искал да се самоубие; че липсва негово Д. по трупа и дрехите на починалия, както и отпечатъци по неговия куфар; че не е възможно в рамките на около пет минути да се нанесат всички травми на пострадалия, подсъдимият да изпуши три цигари и да огледа вещите му; че са налице манипулации на видеозаписа и снимковия материал; че показанията на св. Б. са неверни, понеже тя е неграмотна и е объркала датите, на които са били заедно. Излагат се кратки обяснения, в които се твърди, че на инкриминираната по делото дата подсъдимият е бил със св.А. Б., като се проследяват техните действия и маршрут. Прави се искане за отмяна на присъдата и делото върнато за ново разглеждане, като бъде обвинен отново, но не за престъпление по чл.116 или чл.115 от НК, а за такова по чл.124 или чл.123 от НК и „присъдата му бъде по-лека, включително и режимът да бъде общ, за да му позволи да работи…“. Алтернативно се прави искане за изменение на съдебния акт в частта относно вида и размера на наложеното наказание, като вместо доживотен затвор му бъде определено наказание между 10 и 15 години лишаване от свобода.

В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на подсъдимия поддържа касационните жалби и писмените допълненията по изложените в тях съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби, поради липса на претендираните касационни основания. Заявява, че процесуалната годност на доказателствата и тяхната достоверност е проверена и потвърдена от предходните две съдебни инстанции, чиито изводи в тази насока са еднопосочни. Посочва, че с оглед установените факти по делото, няма основания за преквалификация на престъплението по чл.124 от НК. Липсват и предпоставки за промяна на вида на наложеното наказание. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият Я. Б. предоставя на съда да вземе решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните жалби оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №78 от 29.04.2024 г., постановена по нохд №209/2024 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Я. А. Б. за виновен в това, че на 21.02.2023 г. за времето от 00:01 до 00:06 часа в [населено място], [улица], в района на /магазин/, , на тераса, намираща се на гърба на павилион №/номер/, умишлено умъртвил П. Х. Ц., като деянието е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и т.12 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и чл.54 от НК го е осъдил на доживотен затвор, което наказание да се изтърпи при първоначален „специален“ режим.

Зачетено е било времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, а също така в негова тежест са били възложени и направените по делото разноски.

По въззивни жалби, подадени лично от подсъдимия и от служебния му защитник, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №779/24 г., приключило с решение №340 от 23.10.2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационните жалби са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място е необходимо да се отбележи, че голяма част от доводите, наведени в иницииращите касационното производство документи, касаят необоснованост на постановения въззивен съдебен акт, която не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което ВКС не следва да вземе отношение по това оплакване. Все в този смисъл касационната инстанция не дължи отговор на възражения, свързани с правилността на приетите от решаващите съдилища фактически положения, доколкото е съд единствено по правото. Това, което в касационното производство подлежи на проверка, е правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд при събирането и оценката на доказателствените материали и при изпълнение на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Прочитът на мотивите към решението на апелативния съд сочи, че последният е извършил необходимата проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществил цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнил задачата си да провери фактическата и юридическата й обоснованост. Аналитичната дейност на втората инстанция се отличава с достатъчна пълноценност и следва очертания от правилата на формалната логика път. Фактическите изводи, до които е достигнал първостепенния съд, потвърдени от апелативния, не са произволни, а резултат от внимателен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. С особено внимание е било изследвано авторството на деянието, законосъобразно изведено преди всичко от обективните данни, съдържащи се във видеозаписите на охранителните камери, намиращи се на инкриминираното място /без данни за каквито и да е манипулации/, които са били експертно интерпретирани от комплексната видеотехническа и лицево идентификационна експертиза. От заключението й е бил установен точния час на влизане на пострадалия, съответно на подсъдимия в помещението, както и обстоятелството, че по време на съвместното им пребиваване там, други лица не са го посещавали. Важно доказателствено значение съдът е отдал на идентификационното изследване на изображенията на заснетото от камерите лице, обозначено като „второ лице“ и съпоставянето му с лицето, заснето в снимка сравнителен материал от АИС-БДС на Я. А. Б. и в снимки сравнителен материал на Я. А. Б., което е довело до експертен извод, че най-вероятно се касае за едно и също лице. Извършената съпоставката на доказателствените факти, свързани с поведението на подсъдимия по прибиране на обувки в раницата му, след неговото излизането от процесното помещение /установено от видеозаписа на камерите/; намирането на жертвата на местопроизшествието по чорапи /без обувки/, видно от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум; предадените с протокол за доброволно предаване чифт обувки от св.Г., за които той твърди, че са му били подарени от подсъдимия и констатираните по тях кръв и биологичен материал, изхождащи от пострадалия Ц., съгласно СМЕ по метода на Д. анализ, са мотивирали съда да приеме, че всички те подкрепят, макар и по косвен път авторството на деянието в лицето на Я. Б.. Все в насока изясняване на авторството, въззивната инстанция е обърнала внимание и на намереното при огледа на местопроизшествие парче дърво, открито в близост до трупа, по което е установен клетъчен материал, произхождащ от Я. Б. /Протокол №23-Д./, както и установения по задната част и десния крачол на син панталон /иззет при освидетелстването на подсъдимия/ биологичен материал, произхождащ от пострадалия. Твърдението на подсъдимия, че изследвания панталон е бил иззет от работното му шкафче, а не при освидетелстването, и по тази начин се е създала възможност кръвта на пострадалия да е допълнително привнесена от разследващите органи, за да бъде той уличен, не държи сметка за това, че в работното шкафче е намерен и иззет черен шушляков панталон с надпис /надпис/ и черно спортно долнище тип анцуг, а при освидетелстването на подсъдимия е бил иззет син панталон тип карго и син платнен панталон, тип работен със странични джобове, като обект на изследване по метода на Д. анализ, видно от Протокол за извършена експертиза №23/Д.-471, е бил син панталон със странични джобове. Освен това от комплексната видеотехническа и лицево идентификационна експертиза е установено, че на инкриминираната вечер подсъдимият е бил обут именно в тъмно синьо долнище.

Предвид изложеното дотук, напълно законосъобразен е извода на въззивния съд, че макар и по косвен път авторството на деянието в лицето на подсъдимия Б. е несъмнено доказано, защото съвкупната оценка на събраните по делото косвени доказателства съставляват едно хармонично цяло и са свързани с основния факт от предмета на доказване. В допълнение следва да се посочи, че техническа възможност за заснемане на побоят над жертвата не е съществувала, в каквато насока са изложени доводи от касатора, тъй като камерите, чиито видеозаписи са изследвани, не са били поставени в помещението, а тяхното разположение е било такова, че са обхващали мястото отвън и около него.

По- важно е обаче да се отбележи, че за изясняване на авторството, решаващите съдилища изобщо не са ползвали обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, по отношение на които подсъдимият твърди, че са били изтръгнати чрез насилие. В тази насока по повод на жалби, депозирани от подсъдимия Б., са налице две постановления – на Софийска градска прокуратура от 06.01.2025 г. и на Софийска районна прокуратура от 14.01.2025 г., с които е отказано образуване на досъдебно производство. Извън горното, в кориците на делото не се откриват каквито и да е било данни, че заради ромският произход на подсъдимия той е бил „набеден“, каквато причина изтъква касатора по повод предприетото срещу него наказателно преследване.

Не кореспондира на установеното по делото твърдение на подсъдимия, че средството, с което е извършено престъплението не е било намерено. В мотивите на първата инстанция, споделени от апелативния съд, изрично е посочено, че едно от средствата за осъществяване на убийството е парче дърво, открито в близост до трупа при огледа на местопроизшествието, върху което дърво е установен клетъчен материал, произхождащ от подсъдимия Б. / л.11 от мотивите към присъдата/.

На следващо място тезата на подсъдимото лице, че не е възможно за период от около пет минути да нанесе множество удари по пострадалия, да изпуши три цигари и да изпие съдържанието на намерените на процесното място бутилки, не държи сметка за това, че никъде във фактите не е прието, че изпушването на цигарите и изпиването на съдържанието на бутилките е осъществено по време на съвместното пребиваване на пострадалия и подсъдимия на инкриминираното място. Наличието на тези предмети, по които е установен биологичен материал от подсъдимия единствено доказват, че процесното място е било обитавано от Я. Б. и преди инцидента. А за това, че е възможно нанасянето на значителен брой удари по пострадалия във времевия диапазон от около пет минути се установява от заключението на СМЕ по писмени данни.

И на последно място, действително от снимковия материал се установява, че през врата на починалия е преметнат колан, но същият няма отношение към причината за настъпването на смъртта на пострадалия, още по-малко за предложената версия от подсъдимия Б. за желание на жертвата да се самоубие. Заключението на СМЕ на труп е категорично, че смъртта на Ц. е с травматична генеза и е пряк резултат от причинените му травматични увреждания, довели до съчетана травма, състояща се от черепно мозъчна травма и тежка гръдна травма, получени в резултат на множество високоенергийни удари и притискащи травматични въздействия.

В заключение, не се констатират съществени процесуални нарушение във връзка с анализа, проверката и оценката на доказателствените материали, които да са допуснати от контролирания съд, поради което не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

При установената от контролирания съд фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно.

Претенцията на подсъдимия е свързана с преквалификация на престъплението по чл.124 от НК. За да е приложим този престъпен състав е необходимо деецът да е нанесъл умишлено една от трите вида телесни повреди на пострадалия / лека, средна или тежка/, в резултат на която по непредпазливост да е настъпила смъртта му. В случая цялостното поведение на подсъдимия сочи, че посегателството е било насочено към отнемане живота на Ц., а не към засягане на здравето му. Това е така, тъй като подсъдимият Б. е нанесъл множество високоенергийни удари по жизнено важни части от човешкото тяло- главата и гръдната област на пострадалия, със средство годно да причини смърт –твърди тъпи предмети, сред които е и парче дърво, намерено на местопроизшествието, като обективно причинените увреждания, довели до смъртта, са тежка гръдна и закрита черепно-мозъчна травми. Механизмът на осъществяване на деянието, броя, силата, интензитета и насочеността на ударите обективират по несъмнен начин прекия умисъл за убийство.

Алтернативната теза на подсъдимия, че се касае за престъпление по чл.123 от НК, изобщо не може да бъде споделена, тъй като не се касае за убийство при професионална непредпазливост, характеризиращо се с особено качество на дееца и специфични особености от обективна и субективна страна.

Във връзка с наложеното на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и т.12 пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, ВКС намира следното:

Първостепенният съд е определил на подсъдимия Я. Б. наказание доживотен затвор, потвърдено от апелативната инстанция.

За да се наложи наказание „доживотен затвор“, разпоредбата на чл.38а ал.2 от НК изисква изключителна тежест на извършеното конкретно престъпление, като това е единствената посочена в закона предпоставка, за разлика от налагането на наказание „доживотен затвор без замяна“, при което следва да се направи съдебна преценка и на това, дали целите по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

В принципен план изключителната тежест по смисъла на чл.38а ал.2 от НК е възможно да се разкрие чрез обстоятелства, свързани с престъплението, напр. : 1. наличието на множество квалифициращи признаци; 2. начина на извършването му, който следва да мотивира извод, че случаят радикално се отклонява от обичайния с тази правна квалификация; 3. особености на предмета; 4.изключителност на резултата и др. и такива, касаещи личността на дееца – отрицателни характеристични данни; силно обременено минало и пр. От друга страна при „ въвеждане на наказанието „доживотен затвор“ законодателят е приел, че такива подсъдими поначало са поправими . Това принципно положение обяснява защо налагането на доживотен затвор не се обвързва с невъзможност по друг начин да бъдат постигнати целите на наказанието, каквото изискване има за наказанието доживотен затвор без замяна“ /С., Ал. Наказателно право. Обща част. С., 2019, с.417/. В този смисъл част от изложените от апелативния съд мотиви, свързани с корекционната неподаливост на подсъдимия към изтърпени до момента наказания, по скоро би се свързала с втората предпоставка на чл.38 ал.1 от НК при налагане на наказание „доживотен затвор без замяна“, каквото в случая обаче не е било определено.

За да потвърди наложеното от първостепенния съд наказание доживотен затвор, САС е изходил както от предходните престъпни прояви на подсъдимия /една от които също свързана с отнемане на човешки живот/, разкриващи изключително завишена степен на обществена опасност на дееца, така и от обстоятелството, че изтърпените до момента наказания лишаване от свобода са останали без резултат и не са оказали поправително и превъзпитателно въздействие върху него. Посочените обстоятелства, макар и изрично да не са били отнесени към визираната в чл.38а ал.2 от НК предпоставка, може да се направи извод, че именно чрез тях, тя е била обоснована. Този бегъл и крайно недостатъчен анализ/липсва обсъждане на характеристиките на конкретното престъпление, на предходните осъждания на подсъдимия и пълноценен анализ на личността му/, а в някои свои части и в отклонение със събраните доказателства /по отношение на последното ще бъдат изложени мотиви по-долу/, трудно може да обоснове налагането на едно от двете безсрочни наказания, предвидени в НК, сред които е и доживотния затвор. Следва да се отбележи, че въззивната инстанция дори не е споделила съображенията на градския съд, чрез които той е аргументирал тази така важна предпоставка по чл.38а ал.2 от НК. Запознавайки се с мотивите на първата инстанция/макар, че ВКС не контролира първоинстанционния съдебен акт, а въззивния/, настоящият състав констатира също някои неблагополучия касателно възприетите фактори, обосноваващи конкретното престъпление като изключително тежко. Градският съд правилно е посочил, че когато се преценява изключителната тежест на едно престъпление следва да се има предвид не само броя на квалифициращите обстоятелства- в случая две, но и характера на самото деяние, начина на извършването му, това което го отличава от останалите такива от същия вид. Направената преценка на тежестта на конкретната престъпна проява обаче, не се споделя от касационната инстанция. Предложеният от съда анализ, свързан с нанасянето на множество удари по пострадалия, безпричинността на деянието, доколкото подсъдимия и жертвата не са се познавали отнапред и възрастта на П. Ц., убедително обосновават завишена опасност на деянието и дееца, но не е достатъчен от гледище на чл.38а ал.2 от НК, защото не установява, че случаят драстично надхвърля опасността на обичайните класически случаи на типичните битови убийства. Изключително тежкото престъпление по смисъла на чл.38а ал.2 от НК не е еквивалентно на престъпление, осъществено при превес на отегчаващите обстоятелства- какъвто е настоящият случай.

На следващо място, ВКС констатира, че решаващите съдилища не са разчели вярно предходната съдимост на подсъдимия. Последният е бил осъждан по: 1. споразумение по нохд №10457/2002 г. на СРС, влязло в сила на 21.02.2003 г. /за деяние осъществено на 21.06.2002 г./; 2. споразумение по нохд №7898/2003 г. на СРС, влязло в сила на 15.03.2004 г. /за деяние на 22.12.2002 г./; 3. присъда по нохд №5934/2000 г. на СРС, влязла в сила на 03.01.2005 г. /за деяние на 14.05.1999 г./ и 4. присъда по нохд № 3287/2010 г. на СГС, влязла в сила на 16.05.2012 г. /за деяния извършени в периода 19.12.2004 г. до 22.12.2004 г./, като по първите три осъждания е била извършена кумулация на наказанията на основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК и е било определено едно общо и най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяно на 01.07.2014 г., а досежно наказанието по нохд №3287/2010 г., е постановено да се изтърпи отделно. Предвид датата, на която подсъдимият е изтърпял кумулираното наказание от три години лишаване от свобода по нохд №10457/2002 г. на СРС, нохд №7898/2003 г. на СРС и нохд №5934/2000 г. на СРС- 01.07.2014 г. и датата на извършеното последно престъпление- 17.10.2017 г. по нохд №9888/2018 г. на СРС /присъдата влязла в сила на 10.12.2018 г./, са налице основанията на чл.86 ал.2 от НК за реабилитация по право по отношение на цитираните три осъждания, поради което изводи във вреда на подсъдимия от тях, не следва да се правят.

По-нататък, ВКС се съгласява с останалите отчетените от предходните инстанции отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на смекчаващите фактори обаче констатира пропуск, а именно: от заключението на КСППЕ е видно, че състоянието на обикновено алкохолно опиване, в което се е намирал подсъдимия към момента на извършване на деянието резултира в нарушение на психичните му функции, налице е емоционална неустойчивост, довела до поведение, свързано с конфликт с обществото, а намалените волеви задръжки са го улеснили в деянието. С други думи, употребата на алкохол, според вещите лица, се явява улесняващ деянието фактор, поради което следва да бъде включена към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства.

По повод отправени до ВКС искания на затворническата администрация по реда на чл.250 от ЗИНЗС, е получена информация за това, че здравословното състояние на подсъдимия е сериозно влошено, понеже той страда от вируса на придобития човешки имунодефицит /ХИВ/. Касае се за тежко заболяване, принципно с неблагоприятна прогноза. Това обстоятелство не може да бъде подминато и също следва да бъда отчетено като смекчаващо.

С оглед на изложените дотук съображения ВКС счита, че адекватното на целите по чл.36 от НК наказание се явява лишаването от свобода в максимален размер- 20 години и в този смисъл въззивното решение подлежи на корекция. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени на фона на многобройните отегчаващи и данните за личността на подсъдимия, не могат да обосноват наказание в по-нисък размер, в каквато насока е едно от исканията в касационната жалба на подсъдимия. Предвид промяната във вида на наказанието, което подсъдимия Б. следва да понесе, е необходимо да бъде променен и първоначалния режим на изтърпяването му от „специален“ на „строг“ на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че проведената дифиренцирана процедура по чл.371 т.1 от НПК не обосновава допълнителен бонус за подсъдимия във връзка с индивидуализация на наказанието, за разлика от хипотезата по чл.371 т.2 от НПК. Освен това декларираното желание да упражнява трудова дейност- като аргумент за промяна на наказанието му, е ирелевантно, тъй като не е сред обстоятелствата, подлежащи на преценка.

В заключение, касационните жалби са основателни единствено в частта относно оспореното наказание като явно несправедливо, поради което в тези им части следва да бъдат уважени.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение №340 от 23.10.2024 г., постановено по внохд №779/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено наложеното на подсъдимия Я. А. Б. наказание „доживотен затвор“, при първоначален „специален“ режим на изтърпяване, като вместо него му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС определя първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/