Легитимация на длъжника да оспорва валидността на цесия

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.9 Р Е Ш Е Н И Е

№ 60256
София, 07.03. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Райна Пенкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3590 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 192 от 17.03.2021 г. по касационната жалба на Д. Е. Д. и Д. Е. Д. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 107 /07.08.2020 г. по гр. д. № 236 /2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 29 /17.02.2020 г. по гр.д. № 117 /2019 г. на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане по изпълнителен лист.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по правните въпроси за легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане; за тежестта на доказване при оспорване на достоверността на датата на договор, като частен диспозитивен документ, неподписан от оспорващия и по-специално, когато датата има значение за валидността на договора за цесия, както и за правното значение на изискването за наличие на достоверна дата, съответно – за задължението на съда да даде указания в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест, за които жалбоподателите са се позовали на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По правните въпроси настоящият състав приема следното:
По първия въпрос: за легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане:
Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава нови права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия, макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор за надлежността на изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата се грижа за установяване на правата на новия кредитор. Също така ще следва да се преценява и това дали при позоваването на нищожността на договора за цесия длъжникът действа добросъвестно - да охрани интереса на предишния кредитор или цели да избегне изпълнението на новия такъв, като наред с това не изпълни и на предишния. По отношение на тези въпроси липсва изрична нормативна уредба, поради което при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени.
По втория въпрос: за тежестта на доказване при оспорване на достоверността на датата на договор, като частен диспозитивен документ, неподписан от оспорващия и по-специално, когато датата има значение за валидността на договора за цесия:
Датата и мястото на съставяне на документа не са част от изявлението на страните, поради което и не са задължителен елемент от съдържанието да документа, т. е. същите могат да бъдат посочени, но могат и да не се съдържат в него. Поради това тези елементи не се обхващат от формалната доказателствена сили на частния документ. В случаите когато в документа не е посочена дата на съставянето му, или посочената такава се оспорва, установяването на точната дата на съставянето му се извършва с всички допустими от закона доказателствени средства. При това е от значение дали установяването на точната дата на съставянето на частния документ е с оглед отношенията между страните по документа, или с оглед отношения между тях и трети лица. В първия случай, когато упражняването на правата или изискуемостта на задълженията по документа е поставено в зависимост от датата на съставянето му, доказателствената тежест за установяването й се носи от страната, която обосновава благоприятни последици за себе си с твърдяната от нея дата. Поради това, когато датата има значение за валидността на даден договор (в случая договор за цесия) страната която се позовава на него не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната която го оспорва. В нейна тежест е да установи нищожността на договора, от което следва, че трябва да докаже и това, че договорът е сключен на определена дата, преди или след нея, когато този факт е от значение за неговата действителност.
По третия въпрос: за правното значение на изискването за наличие на достоверна дата, съответно – за задължението на съда да даде указания в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест:
По отношение на третите лица установяването на датата на съставянето на частния документ има различно значение, с оглед на това дали намира приложение правилото за достоверна дата по чл.181 от ГПК или не. В случаите, когато намира приложение, правилото за достоверна дата по чл.181 от ГПК посочената в частния документ дата на съставянето му е без значение. Правилото обаче не е приложимо по отношение на всички трети лица, които не са участвали при съставянето на документа. Трети лица по смисъла на чл.181 от ГПК са онези лица, които черпят права от някой от издателите на документа и могат да бъдат увредени от неговото антидатиране. Такова увреждане ще е налице, ако поради посочената в документа дата, правата на третото лице, придобити от един от съставителите да документа, биха се явили непротивопоставими на другия участник в съставянето му, който придобива идентични права от същия праводател, или пък правата на лицето биха били ограничени или засегнати от придобиваните въз основа на документа права. По отношение на тези трети лица за дата на документа се счита онази, след настъпването на която съществуването на документа е безсъмнено. В този случай доказателствената тежест за установяването на датата на съставянето на частния документ се носи от страната, която се позовава на него, а не от третото лице, на което той се противопоставя. В случаите когато третите лица не са такива по чл.181 от ГПК за установяване на датата на съставянето на частния документ важат същите правила за разпределение на доказателствената тежест, както и за участниците в съставянето на документа. Затова в случаите, когато трето лице, извън тези по чл.181 от ГПК, твърди, че договорът е нищожен поради това, че е съставен след определена дата, то носи доказателствената тежест за установяване на този факт, т. е. следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че договорът е сключен след твърдяната дата. С оглед отговора на първия въпрос, длъжникът не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК по отношение на договора за цесия, поради което и той носи доказателствената тежест за установяване на факта, че договорът е сключен след посочената от него дата. При спор относно датата на съставянето на частния документ между лице, което е участвало в съставянето му и трето лице, съдът следва да прецени дали третото лице попада сред лицата по чл. 181 от ГПК или не и с оглед на това да разпредели доказателствената тежест между страните, с оглед на посоченото по-горе.
Ответниците по жалбата А. И. Н. и Ю. С. Н. я оспорват.
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 243 /2008 г. на Добричкия окръжен съд и издаден въз основа на него изпълнителен лист ищците са осъдени да заплатят на „П.Е.Д. Ю " О., В. сумите: 18 700 евро, получени на отпаднало основание, 1 541.34 лева обезщетение за предприетата от дружеството работа в интерес на ответниците, въпреки волята им и 4 609.54 евро - договорна неустойка, ведно със законната лихва върху описаните суми.
По делото е приложен и договор за цесия от 30.12.2011 г., по силата на който „П.Е.Д. Ю Б.“ О., представлявано от първия ищец, като цедент, е прехвърлило на цесионерите – ответниците, посочените по-горе вземания, като цесията е извършена за погасяване на задължение на цедента към цесионера в размер на 37 160 евро. Постигнато е съгласие за прехвърляне и на обезпеченията и другите принадлежности на вземанията.
С уведомление от 20.11.2013 г. ищците са били уведомени от дружеството за извършената цесия. Като безспорно по делото е прието, че срещу ищците са образувани две изпълнителни дела: изп.дело № 20117180401688 на ЧСИ С. К.-Д. с рег. № на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд – Варна, което е прекратено въз основа на решение № 1344 /17.07.2018 г. по в.гр.д. № 1525 /2018 г. на Окръжен съд – Варна и изп.дело № 20189010400505 на ЧСИ Д. И. К. с рег.№ на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд – Добрич (образувано по молба на ответниците, спряно за обезпечаване на настоящия иск).
Не е спорно по делото, че „П.Е.Д. Ю Б.“ О. - В. е дружество, което не е било пререгистрирано в сроковете до 31.12.2011 г. и по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, а правните последици от неизпълнение на това задължение, съгласно пар. 5, ал. 2 и 3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ са прекратяване на дейността, отнемане на право за предявяване на искове, за подаване на молби за образуване на изпълнителни производства, за извършване на разпоредителни сделки с имущество . Разпоредбата на пар. 5, ал. 2, изр. 3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ прогласява нищожността на разпоредителни сделки с имущество на непререгистрирал се търговец, извършени след 31.12.2011 г. Вземането, за което е издаден процесния изпълнителен лист, е предмет на договор за цесия, сключен от търговското дружество като цедент на 30.12.2011 г., като представеното уведомление за цесията от цедента до длъжниците е съставено на 20.11.2013 г. От приложеното изп.дело № 20117180401688 на ЧСИ С. К.-Д., рег.№ на КЧСИ е видно, че след 29.11.2011 г. не са извършвани изпълнителни действия по молба на дружеството - взискател, а едва на 19.04.2017 г. е подадена молба от ответниците - цесионери за конституирането им като взискатели.
Въззивният съд е приел, че ищецът следва да докаже твърденията, обосноваващи правния му интерес, а ответникът - съществуването на отричаното от ищеца право, в случая - придобиване на вземането по изпълнителния лист въз основа на валиден договор за цесия .
Твърденията на ответниците са, че доколкото договорът за цесия е сключен на 30.12.2011 г. и предхожда с един ден посочената в ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дата 31.12.2011 г. за прекратяване дейността на непререгистриран търговец, те не следва да доказват достоверността на оспорената дата като основание за валидност на договора за цесия и обосновават приложимост на разпоредбата на чл. 181 ГПК - датата в договора се ползва с достоверност по отношение на ищците, тъй като те не са адресати на права, а са задължени лица по цесията . Изложени са съображения, че трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е всяко лице, чиито права произтичат от подписалия документа и възникват само ако предшестват датата на документа. Прието е, че третите лица са неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на документа , като в случая ищците не се явяват „трети лица“ по смисъла на посочената разпоредба. Оспореният договор за цесия от 30.12.2011 г. е сключен в обикновена писмена форма и е частен диспозитивен документ, поради което се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството , съобразно чл. 180 ГПК, но не по отношение на датата и мястото на съставянето му. Прието е, че ищците, които твърдят, че договорът е антидатиран, не са „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не могат да се позовават на липсата на достоверна дата, а при оспорването на датата, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици за относимите по делото факти . Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин датата на съставяне на документа. От приложеното изп. дело № 20117180401688 на ЧСИ С. К.-Д. е видно, че след 29.11.2011 г. не са извършвани изпълнителни действия по молба на дружеството – взискател, а едва на 19.04.2017 г. е подадена молба от ответниците – цесионери за конституирането им като взискатели. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че правилно са приложени неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел за установено, че ответниците – като взискатели в изпълнителното производство не са установили качеството си на частни правоприемници на дружеството, в полза на което е издаден изпълнителен лист . Не е доказано, че договорът за цесия е съставен на посочената в него дата, от което следва извод за неговата нищожност , предвид законовата забрана за валидно разпореждане с имущество на непререгистрирани по реда на ЗТР. Като основателен е приет предявеният отрицателен установителен иск, а евентуално предявеният иск по чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не е разгледан.
По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК:
С оглед дадените отговори на правни въпроси настоящият състав приема, че разгледаният иск е недопустим.
Ищците, които са длъжници и не са страни по договора за цесия, а са трети спрямо договора за цесия лица, и които не оспорват вземането на цедента, нямат правен интерес да искат прогласяването на нищожността на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от договора за цесия промяна в правната сфера на длъжниците, е смяната на кредитора. Ищците, като длъжници, не са легитимирани да оспорят валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, доколкото не се позовават на изрична забрана от закона на прехвърлянето, нито на неспазване на изрично установени от закона условия за прехвърлянето.
От изложеното и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл. 293, ал.4 ГПК настоящият състав следва да обезсили недопустимото решение и потвърденото с него първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото.
С оглед пълнота на изложението и дадените отговори на правни въпроси може да се добави, че са основателни и доводите на касационните жалбоподатели, че ищците нямат правен интерес да оспорват само датата на частния документ (договора за цесия), за чиято валидност поначало законът не изисква достоверна дата и че договорите за цесия без достоверна дата не са нищожни и че възражението за липса на достоверна дата е извършено от лица, които нямат интерес от него.
Кратките съображения за това са следните: Тъй като ищците оспорват посочената в договора за цесия дата, която не е достоверна, но поначало няма значение за валидността на договора за цесия, ответниците по иска, които са цесионери и се позовават на договора за цесия, не носят доказателствената тежест за установяването на датата на сключването му, а такава се носи от ищците, които оспорват датата с твърдения, че документът е антидатиран (съставен след посочената в него дата). Правилото за достоверна дата по чл. 181 от ГПК не е приложимо по отношение на ищците, които са длъжници и не са страни по договора за цесия и не черпят права от някой от издателите на документа (договора за цесия), поради което и доколкото основават твърденията си за нищожност на договора на това, че е съставен (сключен) след посочената след него дата, те носят доказателствената тежест за установяване на този факт.
От извода, че разгледаният иск е недопустим, настоящият състав приема, че обжалваното решение, е недопустимо, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, поради което и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК то и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени.
С оглед изхода по главния иск следва да бъде разгледан евентуално предявеният иск по чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. този иск не е разгледан от първоинстанционния и от въззивния съд, поради което делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му.
Съгласно правилото на чл. 294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът ще се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 107 /07.08.2020 г. по гр. д. № 236 /2020 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него решение № 29 /17.02.2020 г. по гр.д. № 117 /2019 г. на Добричкия окръжен съд и прекратява производството по делото по иска с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 429, ал.1 ГПК, вр. с чл. 99, ал.4 ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Връща делото на Добричкия окръжен съд за разглеждане на евентуално предявения иск по чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Особено мнение
от съдия Йорданов,
докладчик по гр. дело № 3590 /2020 г. на ВКС, IV г.о.

Изразявам несъгласие със становището на мнозинството на съдебния състав на ВКС за недопустимост на въззивно решение № 107 /07.08.2020 г. по гр. д. № 236 /2020 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него решение № 29 /17.02.2020 г. по гр.д. № 117 /2019 г. на Добричкия окръжен съд и за прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл.124 ГПК, вр. с чл.429, ал.1 ГПК, вр. с чл.99, ал.4 ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Споделям извода, че въззивният съд се е произнесъл допустимо по допустим иск и че решението му е правилно по изложените в неговите мотиви съображения.
Считам, че ищците, които са длъжници и не са страни по договора за цесия, а са трети спрямо договора за цесия лица, дори и да не оспорват вземането на цедента, имат правен интерес да искат прогласяването на нищожността на договора за цесия на посоченото в исковата молба основание – че договорът за цесия е сключен след датата 31.12.2011 г., че кредиторът – цедент „П.Е. Д. Ю Б.“ О. - В. е дружество, което не е било пререгистрирано в сроковете до 31.12.2011 г. и по реда на пар.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, а правните последици от неизпълнение на това задължение, съгласно пар.5, ал.2 и 3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ са прекратяване на дейността, отнемане на право за извършване на разпоредителни сделки с имущество.
Основанието на иска е твърдението, че договорът за цесия е сключен в нарушение на разпоредбата на пар.5, ал.2, изр.3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, която прогласява нищожността на разпоредителни сделки с имущество на непререгистрирал се търговец, извършени след 31.12.2011 г..
Т.е. оспорва се валидността на прехвърлянето и като последица от това се оспорва съществуването на вземането на ответниците.
Изводът ми за допустимост на иска се основава на това, че ищците, които са длъжници, имат правен интерес да установяват, че не дължат именно на ответниците (че ответниците не са носители на вземането), поради наличието на изрична правна норма, на която са се позовали - пар.5, ал.2, изр.3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, която прогласява нищожността на разпоредителни сделки с имущество на непререгистрирал се търговец, извършени след 31.12.2011 г..
Приетото от мнозинството на състава означава отделянето на вземането от неговия носител, което ми се струва неприемливо. Оспорваното вземане е предмет на правоотношението, чиито страни са ищците и ответниците.
Не споделям и изводите на мнозинството на състава на ВКС, че ищците, а не ответниците, носят доказателствената тежест за установяване, че договорът за цесия е съставен след посочената в него дата, която не е достоверна.
Договорът за цесия е съставен в писмена форма, той е частен документ и доколкото авторството му не се оспорва от ищците, съгласно правилото на чл. 180 ГПК следва да се приеме, че с него се установява единствено това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са посочени като негови автори.
Тъй като датата на съставянето му се оспорва от ищците и това е обстоятелство с правно значение (дали датата предхожда или следва визираната в пар.5, ал.2, изр.3 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дата 31.12.2011 г.) на което е основан искът, а ответниците твърдят, че посочената в него дата е вярна (че предхожда датата 31.12.2011 г.), то това е обстоятелство, което има значение за спора и е изгодно за ответниците обстоятелство и съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ответниците по иска (цесионерите), а не ищците (длъжниците) носят тежестта да докажат пълно и главно твърдяното от тях и изгодно за тях обстоятелство.
Не споделям приетото от мнозинството на състава на ВКС, че ищците, а не ответниците носят доказателствената тежест за установяване на датата на съставяне на договора за цесия, по аргумент от правилото за достоверна дата по чл. 181 от ГПК и че то не е приложимо по отношение на ищците, които са длъжници и не са страни по договора за цесия и не черпят права от някой от издателите на документа (договора за цесия). Считам, че ако се съобрази практиката на ВКС, на която въззивният съд се е позовал, то правилото на чл. 181 ГПК не следва да намери приложение по отношение на никоя от страните по делото (ответниците също не са трети лица, защото са страна по договора) и изводът за разпределение на доказателствената тежест следва да се направи при приложение на правилата на чл.180 и чл.154 ГПК, както съм посочил в по-горе.
В този смисъл споделям приетото в Решение № 167 /03.07.2018 г. по гр.д. № 4020 /2017 г. на ВКС, IV г.о. в края на отговора на правен въпрос, че: Договор за цесия, съставен в писмена форма, който представлява частен документ, не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена (от насрещната страна), тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.
Докладчик :