Задължение на съда за допускане на повторна автотехническа експертиза при спор за ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * задължения на въззивния съд * допускане на експертиза

6

РЕШЕНИЕ

№191

София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 106 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Т. Ж. срещу решение № 137/05.10.2023 г. , постановено по в. т. д. № 74/2023 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, ГО, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 113/01.12.2022 г., постановено по т. д. № 146/2021 г. по описа на ОС-Плевен, изцяло е отхвърлен предявеният от А. Т. Ж. срещу ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 150000 лв. (до обжалвания размер от ищеца с предявената от него насрещна въззивна жалба), представляваща заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 27.08.2020 г. ПТП, причинено от водач на МПС, чиято деликтна отговорност е била обезпечена от ЗД „Бул Инс” АД чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – вследствие на недопускането на повторна САТЕ, е останал не напълно изяснен механизмът (динамиката) на процесното ПТП. В този смисъл, поддържа заявеното фактическото твърдение, че принос за причиняване на вредоносния резултат имат и двамата участници в релевантното застрахователно събитие – водача на лекия автомобил и пострадалото дете-велосипедист, поради което въззивният съд неправилно е достигнал до фактическия извод, че процесното ПТП е настъпило единствено поради противоправното поведение на ищеца.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционният съд е уважил иска до размер на 25000 лв., приемайки, че дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на 100000 лв., но то следва да бъде намалено до сумата от 25000 лв. - поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 75%. Счел е, че тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над сумата от 150000 лв. до пълния му предявен размер от 250000 лв., в тази част то е влязло в сила. Разглеждайки предявената от ответното застрахователно дружество въззивна жалба, апелативният съд е достигнал до правното съждение, че тя е изцяло основателна, поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За да обоснове този правен извод, въззивният съд е заключил, че процесното ПТП, при което ищецът е получил установените телесни увреждания, не е причинено от виновни противоправни действия на застрахования водач на МПС, поради което не следва да бъде ангажирана неговата деликтната отговорност. Счел е за обективен възприетия при извършване на изследването, предмет на приетата САТЕ, подход за установяване на действителния механизъм на процесното ПТП, вкл. и скоростта на движението на лекия автомобил – тези факти са разглеждани комплексно, съобразно мястото на удара, деформациите върху автомобила, мястото, където е намерено тялото на велосипедиста. Именно при прилагане на този метод установената скорост на движение на автомобила възлиза на 53,10 км/ч, която е малко над разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък от 50 км/ч. Въззивният съд е счел, че в случая това превишение на скоростта е ирелевантно, тъй като то не е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието: според САТЕ сблъсъкът между лекия автомобил и пострадалия велосипедист (ищеца) би настъпил и при движение на автомобила със скорост 50 км/ч. Приел е, че в случая скоростта на движение на автомобила е била съобразена с конкретните условия и в този смисъл, при избиране на скоростта водачът на автомобила не се е отклонил от задълженията си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време, суха пътна настилка без неравности, без пречки за видимостта. Действително, вляво от пътното платно се намирал стадионът, но по време на произшествието в района не е имало движение на хора. При така приетата за установена пътна обстановка апелативният съд е заключил, че не са били налице конкретни обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени от водача на автомобила и които са налагали избиране на скорост на движение, по-ниска от разрешената. Счел е от съществено значение обстоятелството, че автомобилът се е движел по път с предимство, а този, по който ищецът е управлявал велосипеда, е без предимство – при знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. С приближаване на кръстовището за водача на автомобила не е имало основание да намалява скоростта на движение под разрешената - движещите се по пътя без предимство превозни средства е следвало да се съобразят със знака, като спрат и го пропуснат да премине. Следователно, той не бил длъжен да намалява скоростта на движение под разрешената - пътната регулация не е предполагала възникване на опасност. От друга страна, ищецът не е спрял на кръстовището, навлязъл е в пътя с предимство и тогава е настъпил ударът между управлявания от него велосипед и движещия се по пътя с предимство автомобил.

Апелативният съд е съобразил фактическите изводи на приетата САТЕ съгласно които към момента, в който водачът е имал техническа възможност да възприеме движението на велосипеда, автомобилът се е намирал на разстояние от 30,60 м. до мястото на удара, което било по-малко от „опасната зона” за спиране на автомобила – 34,5 м. при скорост на движение 53,10 км/ч и 31,70 м. при скорост на движение 50 км/ч. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е обосновал фактическия извод, че от момента, в който е могъл да възприеме движението на велосипедиста, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре до мястото на сблъсъка и удар би настъпил както при управление на МПС с установената скорост от 53,10 км/ч, така и с разрешената скорост от 50 км/ч. Дори и да се приеме, че считано от момента, в който е имал техническа възможност да види велосипедиста, водачът на автомобила е закъснял с части от секундата (0,68 сек.) при намаляване на скоростта с максимална ефективност, то и в този случай удар между превозните средства би настъпил (според заключението на автотехническата експертиза). При тези факти апелативният съд е обосновал правното съждение, че застрахованият водачът на процесното МПС не е извършил противоправни действия, а непосредствена причина за настъпване на релевантното ПТП представлява навлизането на велосипедиста (ищеца) в пътя с предимство, по който се е движел автомобилът, без да се съобрази със знака - да спре пред кръстовището, като пропусне МПС да премине.

При така приетите за установявани правнозначими факти и изложените правни доводи апелативният съд е счел, че не може да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, а, следователно, и обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.

С определение № 1146/08.05.2024 по т. д. № 106/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на ВтАС при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд, вкл. и служебно да допусне повторна съдебна експертиза, когато във въззивната жалба или в нейния писмен отговор е наведен довод за необоснованост на първоинстанционното решение поради погрешно установяване на конкретен правнорелевантен факт, въз основа на който първоинстанционният съд е основал своята решаваща воля?”.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, когато във въззивната жалба е релевиран правен довод за необоснованост на първоинстанционното решение, а именно че даден правнорелевантен факт е приет от съда за установен, макар и той да не се изяснява от събраните по делото доказателствени средства, респ. че пораждането на определен правнозначим факт е счетено за неустановено, макар и той да е изяснен в процеса на доказване пред първоинстанционния съд, въззивният съд и без съответно искане за изслушване на нова съдебна експертиза, т.е. служебно може да допусне този способ за установяване на причинно-следствените връзки между фактите и явленията в обективната действителност. Единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция (във въззивната жалба или в нейния писмен отговор), което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

Изрично в подадената от ищеца насрещна въззивна жалба е релевиран правен довод за необоснованост на първоинстанционното решение – вследствие на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане изслушването на повторна единична или разширена САТЕ, съдът бил изградил неправилен фактически извод, че преди да настъпи процесното ПТП водачът на лекия автомобил се е движел със скорост от 53 км/ч, а не с 90 км/ч., както твърди ищецът.

За да обоснове това доказателствено искане - след приемане на изслушаната САТЕ в проведеното пред първоинстанционния съд на 03.11.2022 г. о. с. з., процесуалният представител на ищеца е заявил, че с оглед на обстоятелството че по делото липсват обективни данни за конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, въпросът за скоростта към момента на възникване на опасността и към момента на удара е от изключително значение при установяване на противоправното поведение на водача на МПС. В този смисъл, счита, че определената от САТЕ скорост към момента на осъществяване на релевантния пътен инцидент не съответства на обстоятелствата по делото, като тя е била по-висока с оглед на констатираните деформации по автомобила.

Наистина, при недостатъчните обективни данни по делото за конкретната динамика (механизъм) за настъпване на процесното ПТП, изведени от показанията на водача на МПС и констатираните деформации върху лекия автомобил, протриване по капака, слагането на предното обзорно стъкло и паяжовидната деформация върху него, при наведения довод за необоснованост на заключението на приетата САТЕ и съмнение за неговата правилност (арг. чл. 201, предл. 2 ГПК), както и при релевираното оплакване в насрещната въззивна жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, който не е допуснал поисканата повторна САТЕ, въззивният съд е следвало да уважи това доказателствено искане (чл. 266, ал. 3 ГПК). Като не го е сторил, основателен се явява поддържаният в касационната жалба касационен довод за неправилност на въззивното решение - поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна, неизяснено е останало правнорелевантното обстоятелството точно при каква скорост на МПС неговият водач е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП – при преценка дали той се е движел със съобразена с всички обстоятелства скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП (да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие).

След установяване на тези факти трябва да се анализира и обстоятелството дали намиращите се три деца на стадиона, разположен в непосредствена близост до пътното платно, са представлявали опасност по смисъла на правните норми, уредени в чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП, съгласно които водачите на МПС трябва да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, както и към децата, намиращи се в близост до пътното платно, поради което те са длъжни да намалят скоростта с готовност да спрат, респ. дали внезапната поява на дете с велосипед близо до стадиона, вкл. и на пътното платно покрай него е предвидимо за водачите на МПС препятствие.

Тъй като въззивният съд незаконосъобразно е оставил без уважение релевираното от ищеца в насрещната въззивна жалба доказателствено искане – за изслушване на повторна САТЕ, той е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК, което не може да бъде отстранено в касационното производство, поради което на основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на обжалваното решение делото трябва да се върне на въззивния съд – на друг съдебен състав, за извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно трябва да се допусне изслушване на повторна и допълнителна САТЕ, която да изследва освен правнозначимите факти, описани във въпросите, които са поставени от ищеца в насрещната въззивна жалба, но и обстоятелството с каква скорост на движение на МПС неговият водач е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП. Тези факти и взаимовръзките между тях биха имали значение и за обема на приноса на всеки един от участниците в релевантното транспортно произшествие, в случай че въззивният съд – след изслушване на повторна САТЕ, достигне до правния извод, че поведението на водача на лекия автомобил е противоправно и виновно.

При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 137/05.10.2023 г. , постановено по в. т. д. № 74/2023 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, ГО.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.