Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Отговорност на фактически обитател при незаконно свързване към електрическата мрежа

Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Електроразпределителното дружество завежда иск срещу обитател на имот за заплащане на служебно начислена електрическа енергия заради незаконно присъединяване без електромер. Въззивният съд отхвърля иска с аргумента, че ответникът няма договор с дружеството и не е доказан като собственик. Върховният касационен съд отменя това решение и уважава иска, тъй като лицето фактически обитава имота и ползва електроенергията, което поражда задължение за плащане.

Какво приема съдът

Лице, което фактически обитава имот и потребява ток без електромер, дължи заплащане на преизчислената електроенергия като краен клиент, независимо че няма сключен договор или доказани вещни права върху имота.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неправомерно присъединяванекражба на токелектроразпределително дружествоПИКЕЕнеотчетена ел. енергияконстативен протокол

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
Гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28.02.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА АНДОНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Цветанка Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1061/23 г.,
за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №311/22 г. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касатора срещу И. Ц., предявени по реда на чл.422 ГПК- за главница от 7433,39 лв., дължима на осн. чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ и чл.56 ПИКЕЕ/2019 г., като сумата е фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена ел. енергия за периода 25.11.18 г. -23.02.19 г. с фактура от 3.02.20 г. и за лихва от 702, 05 лв., дължима за периода 18.02.20-23.02.21 г.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по правните въпроси: Качеството ползвател на мрежата по см. на чл.56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което няма вещни права върху присъединения към разпределителната мрежа имот, но е фактически ползвател на последния, съгласно приетите по делото доказателства? Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на съставения от ищеца констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ/ КП №3026665/23.05.19 г./ относно установения ползвател на процесния обект?
В касационната жалба се сочи и в съдебно заседание се поддържа, че въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба И. Ц. не изразява становище по жалбата.
ВКС като разгледа жалбата намира следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи твърдяното облигационно правоотношение с ответника за процесния период. Доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на неправомерно присъединения към мрежата на ищеца жилищен обект не са представени. Така не е установено, че ответникът е потребител на енергийни услуги или битов клиент на ищеца за доставка на ел. енергия, респ. – че за него е възникнало задължение да плати на ищеца процесната сума за доставената ел. енергия. Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и ответника на посоченото основание прави изцяло неоснователна предявената претенция.
По поставените въпроси: В практиката на ВКС – цитираните р. по гр.д. №3760/21 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1421/21 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №3085/21 г. на четвърто г.о., е посочено, че правилата на ПИКЕЕ се прилагат в отношенията на електроразпределителното дружество / какъвто е ищецът/ и битовите клиенти на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ , доставяна в обект, присъединен към обслужваната от дружеството електроразпределителна мрежа. Битовият клиент купува ел. енергия за битови нужди – други условия за това качество законът не изисква. ПИКЕЕ урежда хипотези на правомерно / с договор и СТИ/ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – чл.51 ПИКЕЕ от 2019 г. В последния случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, с уведомяване на МВР за неправомерното присъединяване към мрежата – чл.58 ПИКЕЕ. Или в случая констативният протокол, съставен по определения в закона ред, е задължителна предпоставка за извършване на преизчисляването / в този см. е и цитираното р. по т.д. №1671/15 г. на първо т.о. на ВКС/. И тук, както към водопроводните и канализационни мрежи, незаконното присъединяване може да се извърши от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество или от лице, което не е обвързано с договор/ р. по гр.д.4703/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ , на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41б, б. "а" от ДР на ЗЕ / р. по гр.д. №1099/22 г. на трето г.о. на ВКС./.
По същество на жалбата: От съставения в присъствие на служител на полицията констативен протокол от 23.05.19 г. за обект в [населено място], на [улица] се установява, че на обекта липсва СТИ и няма подписан договор за текущо потребление на ел. енергия. Констатирана е промяна в схемата за свързване, като е направено присъединяване без СТИ, чрез проводници - единият проводник е директно присъединен към една от фазите на въздушната мрежа, а другият към нулата и отвеждат захранването с ел. енергия към къща на посочения адрес с установен от полицията обитател ответника Ив. Ц.. Самият ответник е посочил този адрес като свой по делото – отговор на исковата молба на л.71 РС. От заключението на техническата експертиза се установява, че описаното в протокола представлява неправомерно присъединяване на обекта към ел. мрежата на доставчика, водещо до пълно неотчитане на потребяваната ел. енергия поради липса на монтиран и регистриран електромер – СТИ. Според вещото лице изчислението на ел. енергията за обекта е извършено от ищцовото дружество математически правилно при спазване методиката по чл.51 ПИКЕЕ за посочения там период от 180 дни – 25.11.18 г. – 23.05.19 г., по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно изискването по чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. С оглед на тези данни следва да се приеме, че на осн.чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, вр.с чл.51, ал.1 ПИКЕЕ за ищцовото дружество е възникнало и то е упражнило правото да начисли и претендира от ответника заплащане на ползваната от последния, като краен потребител и битов клиент ел. енергия за определения в чл.51, ал.1 ПИКЕЕ период. При прилагане на методиката по чл.51 ПИКЕЕ за изчисляване на неотчетена ел. енергия с фактура № [ЕГН]/3.02.20 г. отговорността на потребителя е обективна, като за извършване на едностранната корекция е достатъчно да се констатира наличието на неправомерно присъединяване към мрежата, водещо до потребяване на неотчетена ел. енергия.
Въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново за уважаване на исковете, така както са предявени. На ищеца следва да се присъдят и разноски за тази инстанция в размер на 203 лв. за държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №311/22 г. от 7.12.22 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК от „Електроразпределителни мрежи запад“ЕАД, [населено място] срещу И. К. Ц. искове с пр.осн. чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, вр. с чл.51 и чл.56, ал.3 ПИКЕЕ и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземане на ищеца за сумата от общо 8 135,44 лв., от които 7433,39 лв. – главница по фактура №[ЕГН]/3.02.20 г., представляваща цена на начислена при установен случай на неизмерена /неотчетена поради неправомерно присъединяване на обекта към ел. мрежата/ ел. енергия за периода 25.11.18 -23.05.19 г., и 702,05 лв. – лихва за периода 18.02.20 г. -23.02.21 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.03.21 г. по ч.гр.д. №644/21 г. на РС Лом.
ОСЪЖДА И. К. Ц. да заплати на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД деловодни разноски за тази инстанция в размер на 353 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.