Мълчаливо приемане на наследство и иск за възстановяване на запазена част

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

София, 08.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 2260/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 60388 от 04.11.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение№ 2, постановено на 19.01.2021 г. по в. гр. д. № 2044/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Със същото е намалено дарението извършено от С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], починал на 02.02.2018 г., в полза на внука му С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], с нотариален акт № 80/23.12.2014 г., на 4/6 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100.38 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 17, ведно с 1.58 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, с 16.85 % /процента/ идеални части от имота, като е възстановена запазената част на С. С. П. от наследството, оставено й от баща й С. Н. П., починал на 02.02.2018 г., в размер на 16.85 % идеални части от гореописания недвижим имот и е отхвърлен иска за разликата до пълния заявен размер от 22.22 % идеални части. Постановено е изнасянето на публична продан на следните недвижими имоти: гореописаният имот - апартамент, съсобствен между С. С. П., Н. С. П. и С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], при квоти 33.51 % за С. С. П., 16.67 % за Н. С. П. и 49.82 % за С. Н. П., както и на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 3 331 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, съсобствен между С. С. П. и Н. С. П. при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях. Касаторите Н. С. П. и С. Н. П. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание ответницата С. С. П. не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери правилността на въззивното решение на заявените с жалбата основания и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: налице ли е материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, когато правото да се иска възстановяване на запазената част се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, в случай че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане на наследството и последващото му изрично приемане е нищожно.

По основанието за допускане на касационното обжалване.

В тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. При положение, че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане, последващото изрично приемане е нищожно поради невъзможен предмет. Трайно установената съдебна практика изисква действията по т.нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството – изразяват непоколебимо намерение /ППВС № 4/64 г., т. 14/. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството /така: решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ВКС, второ г. о./. Същевременно, в практиката се извършва разграничаване между действията по мълчаливо приемане на наследството от действията по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя. В този смисъл са решение № 429/ 22.04.1991 г. по гр. д. № 227/1991 г. на І г. о. на ВС, решение № 17/ 19.01.1994 г. по гр. д. № 594/1993 г. на І г. о. на ВС, както и горепосоченото решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС. При мълчаливо приемане на наследството не е налице материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като не се е осъществила предпоставката наследството да е прието по опис.

По касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Производството е делбено във фазата на извършване на делбата.

С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], С. С. П. и Н. С. П. на апартамент, при квоти: 4/6 ид. ч. за С. Н. П. и по 1/6 ид. ч. за С. С. П. и Н. С. П. и на земеделски имот, при квоти: по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите. След даване ход на устните състезания и преди постановяване на решението за допускане на делбата съделителят С. Н. П. е дарил на своя внук С. Н. П. с ЕГН [ЕГН] собствените си 4/6 ид. ч. от делбения апартамент. Последният е конституиран като трето лице помагач с определение от 02.10.2018 г. въз основа на негова молба от 2015 г. с правно основание чл. 218 ГПК. Съделителят С. Н. П. е починал на 02.02.2018 г. Съделителите С. и Н. П. са негови наследници по закон – низходящи.

Възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК е заявена от съделителя Н. П. /молба от 26.03.2015 г./, който е твърдял, че към момента на откриване на наследството на майка си Д. П. през 1997 г. е живял в делбения апартамент и не притежава собствено жилище. Представено е удостоверение за постоянен адрес, от което е видно, че съделителят е адресно регистриран на адреса на който се намира жилището, на 19.11.2018 г.

Към делото е присъединено гр. д. № 927/2019 г. на Бургаския районен съд, образувано въз основа на искова молба на С. С. П. от 31.01.2019 г., с която е предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу С. Н. П. /внук/ за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 80/23.12.2014 г. Дъщерята С. П. е приела оставеното от баща й наследство по опис, съгласно решение по ч. гр. д. № 2473/2018 г. на Бургаския районен съд, като съгласно описа наследството включва идеалните части от делбените имоти, както и товарен автомобил „Рено Трафик“. При образуване на масата по чл. 31 ЗН в същата са включени: 1/3 идеална част от делбения земеделски имот, товарен автомобил „Рено Трафик“, 1/2 идеална част от дворно място в [населено място], [община], съставляващо УПИ *. в кв. 20, парични средства в размер на 601,33 лева, 1459200/420249600 идеални части от поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта на [населено място] и 1/80 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Прието е, че същата възлиза на 93 780 лева. Изчислени са разполагаемата и запазена част, като е отчетено, че наследодателят е оставил за свои законни наследници двете си деца, при което запазената им част съгласно чл.29, ал.1 от ЗН е в размер на 2/3 или по 1/3 за всеки, т. е. общо запазена част в размер на 62 520 или по 31 260 лева за всеки наследник. Разполагаемата част е в размер на 1/3 или 31 260 лева. С извършеното дарение на стойност от 83 667 лева е превишена разполагаемата част с 52 407 лева, като е накърнена запазената част на ищцата с 26 203.50 лева /взета е предвид съответно и запазената част на другия наследник/. Тъй като има чист актив, останал на наследодателя след извършеното дарение, възлизащ на 10 122.77 лева, и половината от него принадлежи на ищцата, която се явява законен наследник заедно със своя брат /чл. 5, ал. 1 от ЗН/, то тя има как да получи полагащата й се част възлизаща на 5 056.35 лева. Обоснован е извод, че извършеното дарение следва да бъде намалено със сумата от 21 147.15 лева, с която всъщност е накърнена запазената част на ищцата и същата следва да й бъде възстановена. Доколкото цялата стойност на имота към момента на откриване на наследството е в размер на 125 500.50 лева /аргумент 4/6 идеални части са 83 667 лева/, то тези 21 147.15 лева възлизат на 16.85 % идеални части от имота.

Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасянето на делбените имоти на публична продан. Въззивното производство е било образувано по жалба на съделителите - касатори, като съдът е обсъдил направените възражения. Посочил е, че е допустимо предявяването на претенцията по чл. 30 ЗН и във втората фаза на делбеното производство, като се е позовал на решение № 256/02.05.2001 г. по гр. д. № 649/2000 г., І г. о., решение № 268/17.10.2012 г. по гр. д. № 479/2012 г., ІІ г. о., решение № 173/16.03.2004 г. по гр. д. № 485/2003 г., І г. о. и решение № 911/11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г., І г. о. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо същият да е приел наследството по опис. Посочил е, че основният спорен въпрос е дали С. П. и брат й Н. П. са приели с конклудентни действия наследството оставено от баща им в момент, предхождащ подаването на молба за приемане на същото наследство по опис. Изложил е съображения, че въз основа на писмените доказателства-извлечение от сметка на починалия С. П. в „Алианц Банк“ се установява, че действително на 09.02.2018 г. е изтеглена сумата от 601,33 лв. и сметката е закрита. Доколкото липсва в банковото извлечение, а и в последващите банкови документи отразяване за наредителя на тези операции, липсва и отразяване на извършено изплащане на наследствени дялове, то не може да бъде направен извод, че именно С. и Н. П. заедно в качеството си на наследници на титуляра са наредили посочената банкова операция. По отношение на представения заверен препис на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. № 610/09.02.2018 г., е посочил, че със същото С. П. е упълномощила брат си да я представлява пред посочените административни органи във връзка с наследствено МПС, като са посочени различни възможни действия на упълномощения, пререгистрация на името на наследниците, прекратяване на регистрация на МПС, спиране от движение и /или бракуване. Въпросът е дали горното съставлява действие по обикновено управление с цел запазване на наследството или действие на разпореждане /ако упълномощителят е предоставил права на упълномощения да извърши например продажба на наследственото МПС/. В конкретния случай обаче посочения в пълномощното разширен обем от действия за пълномощника /с изключение продажба/, предполага, че упълномощителят не разполага с информация за действителното техническо състояние на наследеното МПС, дали същото е преминало годишен технически преглед, дали е в изправност, дали за него са заплатени винетна такса и застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е в невъзможност да прецени правилния подход при грижата за тази вещ. Възприел е действието като насочено към управление и запазване на наследството, а не като изразяващо намерение за неговото приемане. Счел е за неоснователно и възражението, че с подадената молба по чл. 61 ЗН за приемане на наследство по опис ищцата не е посочила всички известни й имоти, които са били собственост на нейния наследодател, поради което е изгубила изгодите, свързани с приемането на наследството по опис. В конкретния случай тя е провела успешно доказване на твърдението си, че не е знаела и това имущество не й е било известно, като е представила адресирани до нея призовки по гр. д. № 4181/2014 г. на Бургаския районен съд, които или са били връщани в цялост като невръчени или са били получавани от баща й и брат й, като няма данни да е изпълнявано поетото задължение да бъдат предавани или съобщавани на адресата от получателите. По делото липсват данни към момента на осъществяване на процедурата по приемане на наследството по опис С. П. да е знаела, че наследодателят й е притежавал и в наследството му са останали права и върху други имоти, поради което спрямо нея не намира приложение последицата по чл. 64 ЗН за съзнателно невписване в описа на наследствени имоти.

Въззивният съд е изложил съображения, че правилно е установено, че наследодателят е излязъл извън рамките на разполагаемата си част и по този начин е накърнил запазената част на дъщерята С. П.. Не е възприел и възражението, че жилищният делбен имот е следвало да бъде възложен в общ дял на Н. и С. П., тъй като се касае за делба на наследство. Предвид възникването на съсобствеността в резултат на наследство и на разпоредителна сделка, възлагане по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК е недопустимо. Първоинстанционният съд е взел предвид усложненията, настъпили във втората фаза на производството и правилно е преценил, че с оглед смъртта на единия от съделителите и извършеното от него дарствено разпореждане в полза на лице, което не е призовано към наследяване, е налице смесена съсобственост, двата делбени имота са неподеляеми, при това съсобствени между различни лица и при различни квоти, поради което и правилно са изнесени на публична продан. По основателността на касационната жалба.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, трябва да се направи извод за неоснователност на иска за възстановяване на запазената част. Извършените от съделителката С. П. действия са израз на волята й да приеме наследството, поради което следва да се приеме, че е налице мълчаливо приемане на оставеното от бааща й наследство. Изтеглянето на сумата от 601,33 лв. от сметката на наследодателя и нейното закриване, излиза извън рамките на управление на наследството, и несъмнено предполага намерение за неговото приемане. Получаването на сумата може да стане единствено в качеството на лицето на наследник. Такова действие е и упълномощаването на Н. П. от С. П. да извършва пререгистрация на наследствено МПС на името на наследниците. Тези действия несъмнено предполагат намерението на наследника да приеме наследството. Същите създават по един положителен и небудещ никакво съмнение начин убеждението, че тя наистина е имала намерение да приеме наследството. Липсва активна материалноправна легитимация на ищцата по този иск.

Обжалваното решение в тази част е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен и е възстановил запазената част на С. П. от наследството, оставено й от баща й С. П., в размер на 16.85 % идеални части от процесния апартамент, като е определил цената от изнесения на публична продан имот да бъде разпределена между съделителите при следните квоти: 33.51 % за С. П., 16.67 % за Н. П. и 49.82 % за С. П..

Не са ангажирани доказателства за установяване основателността на възлагателната претенция на Н. П.. В касационната жалба не са изложени доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателства за относимите обстоятелства. Предвид оспорването на същите от съделителката П., следва да се приеме, че не са доказани предпоставките, обуславящи възлагането в полза на съделителя Н. П..

С оглед на изложеното следва да се приеме, че като е уважил иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на С. П., въззивният съд е постановил неправилно решение.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

Обжалваното въззивно решение трябва да бъде отменено в частите, с които е уважен предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като вместо него се постанови ново по същество, с което да се отхвърли същия и се определи получената цена от публичната продан на делбения апартамент да се разпредели между съделителите Н. П. и С. П. по равно, като за 1/6 ид. ч. всеки от тях е наследник /притежава лично/, а за 2/6 ид. ч. е процесуален субституент на надарения С. П.. В частта, с която е постановено извършването на съдебна делба чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан, решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото ответницата по касационна жалба трябва да заплати на касатора и ответник по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН – С. П. сумата 2 177 лв. /за първоинстанционното производство – 1 120 лв.; за въззивното – 546 лв. и за касационното – 511 лв./, а Н. П. да й заплати разноски в размер на 550 лв. съобразно отхвърлената част от жалбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 2, постановено на 19.01.2021 г. по в. гр. д. № 2044/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е намалено дарението извършено от С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], починал на 02.02.2018 г., в полза на внука му С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], с нотариален акт № 80/23.12.2014 г., на 4/6 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100.38 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 17, ведно с 1.58 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена, с 16.85 % /процента/ идеални части от имота, като е възстановена запазената част на С. С. П. от наследството, оставено й от баща й С. Н. П., починал на 02.02.2018 г., в размер на 16.85 % идеални части от гореописания недвижим имот, както и в ЧАСТТА, с която е постановено получената при публичната продан цена на гореописания имот да се разпредели между съделителите както следва: 33.51 % за С. С. П., 16.67 % за Н. С. П. и 49.82 % за С. Н. П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. П. срещу С. Н. П. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН иск за възстановяване на запазената й част от наследството на С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], починал на 02.02.2018 г., чрез намаляване на дарението в полза на С. Н. П. с ЕГН [ЕГН], с нотариален акт № 80/23.12.2014 г., на 4/6 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100.38 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 17, ведно с 1.58 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена.

ПОСТАНОВЯВА получената при публичната продан цена на апартамента да се разпредели между съделителите С. С. П. и Н. С. П. съобразно квотите им: по равно, като 1/6 ид. ч. всеки от тях притежава по наследство, а за 2/6 ид. ч. е процесуален субституент на надарения С. П..

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в ЧАСТТА, с която е постановено изнасянето на публична продан на делбените имоти.

Осъжда С. С. П. да заплати на С. Н. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 177 лв. /две хиляди сто седемдесет и седем лева/ - разноски във всички инстанции.

Осъжда Н. С. П. да заплати на С. С. П. сумата 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ - разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: