Изкупуване на съсобствен имот при прехвърлянето му вместо изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
София, 08.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3072/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 60461 от 20.12.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260380 от 16.11.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 2058/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.04.2019 г. по гр. д. № 1792/2018 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение от 19.06.2019 г., с което по предявените от Д. В. К. и Н. И. К. искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато да бъде извършено изкупуване от ищците на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху имоти с идентификатори както следва: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради: сграда № 1 с идентификатор ****, със застроена площ 71 кв. м., ведно с намиращите се в сградата самостоятелен обект с идентификатор *****, на първия етаж от сградата, представляващ жилище с площ 67 кв. м. и самостоятелен обект с идентификатор *****, на втория етаж от сградата, представляващ жилище с площ 67 кв. м., сграда № 2 с идентификатор ****, със застроена площ 14 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж, сграда № 3 с идентификатор ****, със застроена площ 11 кв. м., предназначение: складова база, склад, заедно с всички подобрения и приращения в описания имот, които идеални части са прехвърлени с договор за прехвърляне на идеална част от право на собственост върху недвижими имоти вместо плащане, сключен с нотариален акт № 20, т.3, н. д. № 376 от 28.12.2015 г., между ответниците В. Н. П. и Д. Н. П., като прехвърлители, и Д. Г. Д., като приобретател, за сумата 19 108,31 лв., която сума следва да бъде изплатена от ищците в полза на ответника Д. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация Д. В. К. и Н. И. К. в отговора на касационната жалба са изразили становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание са изразили същото становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. В. К. и Н. И. К. искове за изкупуване на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, прехвърлени от ответниците В. и Д. П. в полза на ответника Д. Г. Д.. Ищците са изложили твърдения, че съсобствеността произтича от дарения, като Д. К. притежава 2/6 ид. ч., а Н. К.– 1/6 ид. ч. Другата 1/2 ид. ч. от имотите принадлежи на Д. и В. П. /2/6 ид. ч. са индивидуална собственост на Д. П. и 1/6 ид. ч. е съпружеска имуществена общност/. Ответниците не са им предложили да изкупят притежаваните от тях идеални части от съсобствените имоти. Узнали са за сделката на 04.12.2017 г., когато ищцата К. е получила нотариална покана от Д..

В защитата си по същество ответниците са възразили, че нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима към процесния договор.

В обжалваното въззивно решение е извършено препращане към мотивите на районния съд, който е изложил съображения, че спорните въпроси по делото са дали е упражнено правото на иск в двумесечния преклузивен срок и допустимо ли е право на изкупуване в случай на сделки, различни от покупко-продажба, в случая даване вместо изпълнение. По отношение на срока е посочено, че липсва покана до ищците за придобиване на процесната идеална част от страна на съсобствениците им. Релевантен за случая е моментът на узнаване за процесната сделка. Констатирано е, че на ищците е връчена нотариална покана от ответника Д. на дата 04.12.2017 г., съгласно която от съсобствениците се претендира обезщетение за лишаване от ползване на придобитата от него идеална част по отношение на имота. Макар в поканата да е упоменато, че на ищците им било известно, че са съсобственици с Д. по отношение на процесния имот, при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки, по делото не са налице данни това знание всъщност да е налице. Обосновал е извод, че ищците са узнали за процесния договор на посочената по-горе дата с получаването на нотариалната покана, а предявеният иск на 02.02.2018 г. е в двумесечния преклузивен срок.

По отношение на въпроса допустимо ли е право на изкупуване при даване вместо изпълнение, са изложени мотиви, че съдебната практика по приложение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС е константна, че тя следва да се прилага ограничително и сделката, която предполага приложението й е покупко-продажба в нейния чист вид. Приема се също, че хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи, тъй като само в тези случаи прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация – плащане на уговорената цена в пари или заместими вещи, които могат да се престират от всекиго. При обсъждане възражението на ответниците дали цитираната разпоредба се прилага когато разпореждането с притежаваните от съсобственика идеални части от съсобствените имоти в полза на трето за съсобствеността лице е по договор за даване вместо изпълнение или в изпълнение на извънсъдебно споразумение за погасяване на парично задължение, се е позовал на решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на ВКС, I г. о. Предвид разясненията в него първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай на прехвърляне на процесната 1/2 ид. ч. от съсобствения имот срещу погасяване на вземането на ответника Д. е допустимо изкупуване от страна на съсобствениците – ищци, тъй като за прехвърлителите – съсобственици не е от значение кой ще придобие процесната идеална част. От значение е каузата за сключване на договора за даване вместо изпълнение, а именно – погасяване на задължението към кредитора Д.. Затова за ответниците П. е безразлично по кой от двата възможни начина ще погасят паричното си задължение към ответника Д., а именно: чрез даване вместо изпълнение, като за погасяване на паричното си задължение прехвърлят на Д. процесния имот или като продадат същия на ищците за сума равна на задължението им към Д. и с получената продажна цена погасят това задължение. Доказана и последната предпоставка – да съществува яснота относно цената, срещу която се прехвърля идеалната част от имота.

Въззивният съд е посочил, че спорът между страните е концентриран във връзка с това дали ответниците – прехвърлители П. са имали право да отчуждят тяхната идеална част в полза на приобретателите Д., дали са уведомили надлежно ищците, както и дали е налице право на изкупуване и на каква цена предвид на това, че отчуждителната сделка е прехвърляне на идеална част от право на собственост вместо плащане. Възприел е изводът на първоинстанционния съд, че ищците са узнали за процесния договор едва на 04.12.2017 г. с получаването на нотариалната покана.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: дали за съсобственика - прехвърлител по договор за даване вместо изпълнение е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот, когато третото лице е взискател по изпълнително дело с длъжник - прехвърлителя по сделката и изпълнението е насочено върху идеалната част от съсобствения имот, прехвърлена вместо изпълнение.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

В решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на ВКС, I г. о., e възприето, че нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС може да намери приложение и по отношение на договора за даване вместо изпълнение, като едно от условията е за съсобственика – прехвърлител по тази сделка да е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/. В хипотеза като настоящата, когато третото лице е взискател по изпълнително дело с длъжник - прехвърлителя по сделката и изпълнението е насочено върху идеалната част от съсобствения имот, прехвърлена вместо изпълнение, е от значение кой ще е приобретателят на притежаваната от съсобственика – прехвърлител идеална част от съсобствения недвижим имот. Правното значение е обусловено от възникването на допълнителни задължения за приобретателя – взискател, свързани с прекратяване на изпълнителното производство, с погасяване правото на принудително изпълнение в резултат на пълното му удовлетворяване, както и от възможността взискателят да поиска заличаване на възбраната по изпълнителното дело /предвид запазване действието й – тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по т. д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

По основателността на касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

С процесния договор за прехвърляне на идеална част от право на собственост върху недвижими имоти вместо плащане, сключен с нотариален акт № 20, т. 3, н. д. № 376 от 28.12.2015 г., между ответниците В. и Д. П., като прехвърлители, и Д. Д., като приобретател, страните „приемат за безспорно установено, че съгласно договор от 23.10.2013 г. за прехвърляне на вземане, Д. в качеството си на цесионер е придобил възмездно от цедента „ПроКредит Банк“ парично вземане срещу съпрузите П., и е встъпил като взискател в образуваното от цедента срещу длъжниците изпълнително дело № 400/2013 г. С договора „страните също така приемат за безспорно установено, че паричното задължение на длъжниците към взискателя Д., предмет на изпълнителното дело, е по вид и размер, както следва: главница 14 953,95 лв., 451,91 лв. изтекли лихви за забава, 62,57 лв. – такси, 331,60 лв.-разноски, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2012 г., която до 23.10.2013 г. е 1 335,31 лв., 1 972,97 лв.-разноски. Страните са се съгласили длъжниците да погасят задължението си към взискателя, като вместо плащане на дължимата парична сума, на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД, В. и Д. П. прехвърлят на Д. Д. притежаваната от тях 1/2 ид. ч. от описаните имоти. Даденото вместо изпълнение погасява изцяло задължението на прехвърлителите – длъжници в общ размер от 19 108, 31 лв.

По молба на първоначалния взискател – банка върху процесните имоти е била вписана възбрана.

Изрично страните по договора са уговорили, че приобретателят Д. Д. ще заплати за своя сметка сумата 2 500 лв., представляваща такси и разноски, които прехвърлителите В. и Д. П. дължат за прекратяване на изпълнителното дело /т. V от нотариалния акт/. Посочената сума не се включва в описаното задължение на прехвърлителите – длъжници в общ размер от 19 108, 31 лв. Страните са заявили, че с точното изпълнение на задълженията по споразумението окончателно са уредили всички взаимоотношения помежду си, произтичащи от договора за цесия и от образуваното срещу длъжниците изпълнително дело.

В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на недвижимите имоти е общо 62 271,10 лв., а на прехвърляната 1/2 ид. ч. – 31 135,55 лв.

При разрешаване на въпроса дали е допустимо право на изкупуване при даване вместо изпълнение въззивният съд е съобразил съдебната практика, обективирана в решение № 413/26.05.2010 г. по гр. д. № 2636/2008 г. на ВКС, III г. о. и решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. на ВКС, I г. о. Посочил е, че нея е даден положителен отговор за това, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС може да се приложи и по отношение на други сделки, които по своята същност приличат /се доближават/ до продажбата, но при следните условия: ако сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или други родово определени вещи, които могат да бъдат оценени в пари; ако за съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/ и ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения имот, защото само в този случай изкупвачът по чл. 33 от ЗС може да предложи за изкупуване при „действително уговорените условия”, както изисква законът. В обобщение е направил извод, че в случая всички предпоставки са изпълнени. Това е така, защото процесната сделка /квалифицирана по чл. 65 от ЗЗД като сходна на покупко-продажбата/ има за предмет прехвърляне на право на собственост, а за прехвърлителите е безразлично кой конкретно ще закупи вещта - дали кредиторът или което да било трето лице- купувач. За тях, като длъжници, от съществено значение е важно единствено и само да получат необходимата сума, с която да погасят паричните си задължения, и съответно кредиторът им да няма повече претенции към тях.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно.

Отговорът на така поставения въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че за съсобствениците- прехвърлители е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от тях идеална част от съсобствените недвижими имоти. Следва да се приеме, че в настоящата хипотеза не са били налице предпоставките за приложение на чл. 33, ал. 2 ЗС, предвид липсата на горното изискване, поради което предявените искове са неоснователни.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Исковете подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат заплащане на направените разноски, които за касатора Д. Д. за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 3 792,36 лв. /за първоинстанционното производство – 1 250 лв., за въззивното производство – 855,68 лв. и за касационното производство – 1 686,68 лв./, а за касаторите В. и Д. П. – в размер на 1 650 лв. /за първоинстанционното производство не са представени доказателства за направени разноски, за въззивното производство – 350 лв. и за касационното производство – 1 300 лв./.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260380 от 16.11.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 2058/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. К. и Н. И. К. искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, за изкупуване от страна на ищците на 1/2 ид. ч. от следните съсобствени с В. Н. П. и Д. Н. П. имоти: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради: сграда № 1 с идентификатор ****, със застроена площ 71 кв. м., ведно с намиращите се в сградата самостоятелен обект с идентификатор *****, на първия етаж от сградата, представляващ жилище с площ 67 кв. м. и самостоятелен обект с идентификатор *****, на втория етаж от сградата, представляващ жилище с площ 67 кв. м., сграда № 2 с идентификатор ****, със застроена площ 14 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж, сграда № 3 с идентификатор ****, със застроена площ 11 кв. м., предназначение: складова база, склад, заедно с всички подобрения и приращения в описания имот, при условията, уговорени с договор за прехвърляне на идеална част от право на собственост върху недвижими имоти вместо плащане, сключен с нотариален акт № 20, т.3, н. д. № 376 от 28.12.2015 г., между ответниците В. Н. П. и Д. Н. П., като прехвърлители, и Д. Г. Д., като приобретател.

Осъжда Д. В. К. и Н. И. К., да заплатят на Д. Г. Д., сумата 3 792,36 лв., представляваща направени разноски.

Осъжда Д. В. К. и Н. И. К., да заплатят на В. Н. П. и Д. Н. П., сумата 1 650 лв., представляваща направени разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.