Отмяна на решение заради опорочено връчване и конфликт на интереси

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

гр. София, 21 декември 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1310 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Образувано е по, подадена от името на малолетния Д. Г. С., представляван от майка си Д. Ф. С., чрез адв. Й. Б., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 20.05.2019 г., постановено по гр. дело № 81651/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е уважен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД на Е. С. С. срещу малолетния молител, като е отменен договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт № ..., том..., рег. № ..., дело № .. г. на нотариус с рег. № ..., по силата на който ищцата (сега ответница по молбата за отмяна) е дарила на малолетния молител (ответник по иска), представляван от родителите си Г. Н. С. и Д. Ф. С., недвижим имот (подробно описан), находящ се в [населено място], Столична община, [улица], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ...., представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 идеална част от сградата и с 1/3 идеална част от 1025/1400 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата.

В молбата се навеждат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Излагат се твърдения и съображения, че в исковото производство са били нарушени правилата на чл. 46, ал. 2 и ал. 3 от ГПК – преписите от исковата молба и приложенията ѝ са били връчени на малолетния молител (ответника по иска) чрез ответницата по молбата за отмяна (ищцата), която е негова баба; призовката за откритото съдебно заседание, както и съобщенията за решението са били връчени на малолетния молител чрез неговия дядо Н. С. – съпруг на ответницата по молбата за отмяна. Твърди се и че отговорът на исковата молба, с който е признат иска от името на малолетния молител, е подаден от неговия баща Г. С., като се поддържа, че между тях е налице противоречие на интереси и в тази връзка, освен че се изтъква самото признание на иска, се твърди и че между родителите на малолетния молител е висящо бракоразводно производство, в рамките на което всеки от тях двамата иска да му бъде предоставено ползването на процесния имот, в качеството му на семейно жилище, като майката иска и предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетния молител, каквито са и постановените привременни мерки по бракоразводното дело, а бащата не е направил такова искане. Поддържа се, че вследствие на тези нарушения, малолетният молител е бил лишен от пълноценно участие в исковото производство чрез своята майка, която не е била уведомена за образуваното дело. Поддържа се и че в нарушение на чл. 29, ал. 4 от ГПК, на малолетния молител не е бил назначен особен представител по делото. Твърди се и че майката на малолетния молител е узнала за влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, на 26.11.2019 г., когато препис от същото ѝ е бил връчен заедно с препис от въззивната жалба по бракоразводното дело № 51757/2017 г. на СРС.

Ответницата по молбата за отмяна Е. С. в отговора си поддържа становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, като подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излага и съображения за неоснователност на молбата, като в тази връзка поддържа следното: Преписите от исковата молба и приложенията ѝ, както и призовката за откритото съдебно заседание за малолетния молител в качеството му на ответник в исковото производство, действително били връчени съответно на ответницата по молбата за отмяна (ищца по делото) и на нейния съпруг Н. С. – баба и дядо на малолетния молител, които веднага ги предали на неговия баща Г. С., който редовно представлявал малолетния молител по делото – в тази връзка молителката се позовава на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от СК. Освен това, връчванията били извършени на постоянния адрес – [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 – на Д. С. – майката на малолетния молител, която действително била напуснала този адрес към момента на връчванията, но на молителката не бил известен друг неин адрес, а бащата на малолетния молител многократно издирвал по телефона майката, но същата не отговаряла.

Както е прието и в определение № 164/25.06.2020 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е подадена в рамките тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

В исковата молба по делото адресът [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 е посочен като постоянен адрес на ответницата по молбата за отмяна (ищцата) Е. С., на малолетния молител (ответника по иска) Д. С. и на неговите представители по закон – родителите му Г. С. и Д. С.. Преписите от исковата молба и приложенията ѝ са връчени на 21.02.2019 г. на този адрес – чрез ответницата по молбата за отмяна (ищцата), която е баба по бащина линия на малолетния молител (ответника по иска). Призовката за последния за проведеното на 15.05.2019 г. открито съдебно заседание по делото, е връчена на 17.04.2019 г. чрез Н. С. – дядо по бащина линия на малолетния молител (ответника по иска) и съпруг на ответницата по молбата за отмяна (ищцата); същият е получил и призовката за последната – на същата дата 17.04.2019 г. и на същия адрес в [населено място], [улица]. Между страните няма спор, че преписите от исковата молба и приложенията ѝ, и призовката са предадени на Г. С. – бащата на малолетния молител, но не са предадени на майката на последния Д. С.. На 19.03.2019 г. бащата, в качеството си на представител по закон на малолетния молител (ответника по иска), е подал в съда отговор на исковата молба, с който е признал иска. В откритото съдебно заседание, проведено на 15.05.2019 г., малолетният молител (ответникът по иска) не е бил представляван, като съдът е приел, че той е редовно призован; докладван е и подаденият от негово име отговор на исковата молба, с който е направено признанието на иска. Влязлото в сила решение от 20.05.2019 г., чиято отмяна се иска, е постановено при условията и по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – предвид направеното признание на иска.

Видно от изложеното, преписите от исковата молба и приложенията ѝ са връчени в пряко нарушение на процесуалната забрана по чл. 46, ал. 2, изр. 3 от ГПК, съгласно която, не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Това нарушение не е било санирано чрез предаването на преписите от исковата молба и приложенията ѝ на бащата на малолетния молител, тъй като макар и представител по закон на последния съгласно чл. 123, ал. 1 от СК, между тях е налице очевидно противоречие в интересите. Този извод ясно следва от извършеното от бащата – от името на малолетния молител – признание на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарението, направено в полза на детето, което признание съставлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4, изр. 1, предл. 2 от СК, във вр. с чл. 237 от ГПК и очевидно не е в интерес на малолетния молител. Напротив – това признание е направено изцяло в интерес на бащата Г. С. и на неговите родители Е. С. (ищцата, ответница по молбата за отмяна) и съпруга ѝ Н. С., тъй като видно от доказателствата, представени с молбата за отмяна, в рамките на висящото бракоразводно дело между родителите на малолетния молител процесният по настоящото дело имот в [населено място] е предмет и на спор между тях по чл. 56 от СК (за предоставянето му за ползване, в качеството му на семейно жилище) и с въззивната си жалба срещу първоинстанционното бракоразводно решение бащата Г. С. е представил влязлото в сила решение от 20.05.2019 г. (чиято отмяна се иска в настоящото производство) като доказателство, че процесният имот вече не е собственост на детето (малолетния молител), както и доказателства, че след това решение Е. С. е дарила имота на съпруга си Н. С. (посочен е нотариален акт за дарение № ..., т. ..., рег. №...., дело № ... г.). От изложеното е видно, че и Н. С. е бил заинтересован в полза на съпругата си Е. С. (ищцата, ответница по молбата за отмяна), от изхода на исковото производство за отмяната на процесното дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, поради което и връчването чрез него на призовката за малолетния молител за откритото съдебно заседание е в нарушение на чл. 47, ал. 3 от ГПК, съгласно която връчване не следва да се извършва и чрез други заинтересовани от изхода на делото лица. Следва да се отбележи, че дори и съдът да не е разполагал с тази информация относно висящия бракоразводен процес между родителите на малолетния молител, то връчването на преписите от исковата молба и приложенията ѝ чрез самата ищца и получаването на призовките за двете насрещни страни за откритото съдебно заседание от едно и също лице – съпруг на ищцата, сами по себе си водят до извода за нередовно призоваване; а признанието на иска чрез бащата – в очевидно противоречие с интересите на малолетния молител, само по себе си води до извода за нередовно представляване на последния по делото.

При така допуснатите процесуални нарушения от съда, малолетният молител нито е бил надлежно уведомен – чрез своята майка и представител по закон, която действа в негов интерес, за воденото срещу него исково производство чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, нито е бил надлежно представляван по делото – също от нея, нито пък съдът му е назначил особен представител съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК – при установеното очевидно противоречие на интереси с другия му представител по закон, който е признал иска от негово име.

По изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СРС следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане от друг съдия. Новото разглеждане следва да започне с надлежно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ чрез майката на малолетния молител – Д. Ф. С., както чрез посочения в молбата за отмяна съдебен адресат – адв. Й. Б. с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 8, така и на посочения в откритото съдебно заседание в настоящото отменително производство, като постоянен и настоящ адрес на Д. С., а именно: [населено място],[жк], [жилищен адрес].

По претенциите на страните за присъждане на разноските, направени в настоящото производство за отмяна на влязлото в сила решение, компетентен да се произнесе е също СРС, който след връщането на делото за ново разглеждане ще се произнесе по тези претенции с крайния си съдебен акт по спора, с оглед изхода на същия – чл. 78 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, влязлото в сила решение от 20.05.2019 г., постановено по гр. дело № 81651/2018 г. на Софийския районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг съдия, което следва да започне с надлежно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ, съобразно изложеното в мотивите към настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: