Задължително отнемане на книжка при шофиране след наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * кумулативно наказание * основание за отмяна на съдебен акт * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 231

гр. София, 19 май 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор А. П., изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 188/25година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на ОП - Кърджали и жалба на защитника на подсъдимия М. Р. Ч. срещу присъда № 21/ 19.12.2024г. на Окръжен съд- Кърджали, постановена по внохд № 354/24г. по описа на същия съд.

В касационния протест се релевира оплакване за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че при признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК, окръжният съд е пропуснал да наложи задължителното кумулативно наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК –„лишаване от право да се управлява МПС“.

Прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да приложи правилно материалния закон.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия и допълнението към нея се изтъкват съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на присъдата. Заявява се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при осъществяване на доказателствената си дейност, в резултат на което е стигнал до погрешни изводи за обективната и субективната съставомерност на деянието.

Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оставяне в сила на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа развитите в жалбата доводи, както и исканията направени с нея.

Представителят на касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба, като поддържа касационния протест и моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд за правилно приложение на материалния закон.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С обжалваната пред ВКС присъда Окръжен съд - Кърджали реализирал правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК като отменил изцяло присъдата на РС - Момчилград по нохд № 120/2023г., с която подс. М. Р. Ч. бил изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

Вместо това постановил нова присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен в това, че на 05.11.21г. на пътя от с. Кирково за с. Завоя, общ. Кирково управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ш. О.“ с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества- канабис/марихуана, коноп, установено по надлежния ред, поради което на осн. чл. 343 б, ал.3 от НК е осъден на 1 (една) година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

На осн. чл. 68, ал.1 от НК съдът постановил подс. Ч. да изтърпи отделно наложеното му със споразумение № 51/20.09.21г. по нохд № 1000/21г. по описа на РС- Кърджали наказание 6 (шест) месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години, като постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Извършената касационна проверка дава основание за следните заключения:

Касационната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна.

Касационният протест е основателен.

І. По доводите в касационната жалба на защитника на подсъдимия.

Основна част от съображенията, развити в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразяват несъгласието на защитника с оценката на доказателствения материал и приетата въз основа на нея за безспорно установена фактология на деянието. Такива по естеството си представляват упреците, че съдът е дал вяра на разпитаните по делото полицейски служители, като им се е предоверил, поради което неправилно е счел че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин. С оплакването всъщност се претендира фактическа необоснованост на приетите за установени от въззивния съд фактически положения. Известно е, че в касационното производство съдът не разполага с правомощието да констатира нови фактически обстоятелства, различни от приетите, доколкото необосноваността не е в кръга на касационните основания, поради което тези оплаквания не подлежат на обсъждане и оценка.

Отделен е въпросът, че в доказателствената дейност на въззивния съд не се наблюдава процесуално нарушение, което да е довело до пороци при формиране на вътрешното му убеждение. Окръжният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в рамките на събраната по делото доказателствена съвкупност, без да игнорира която и да било част от тях.

Липсват данни и за превратна или изопачена тяхна интерпретация. Кредитирането на показанията на св.А. К., С. М. и К. К., оценени от въззивния съд като еднопосочни, логични, последователни и непротиворечиви, и произтичащото от това позоваване на съдържащите се в тях данни, не показва нарушения в осъществената доказателствена дейност. Съдът е бил особено внимателен и ясно е обособил кръга от фактическите обстоятелства, които те са изяснявали, съпоставил ги е помежду им и с основание е заключил, че в тях не се наблюдават никакви противоречия, а отделно - показанията на св. К. и М. в някои части не са в противоречия и с обясненията на подсъдимия. В подробности са проследени и събитията в тяхната хронология, както и поведението на подсъдимия и на всеки от свидетелите в тях. По този начин съдът е изпълнил задължението си подробно да обоснове поради какви съображения приема показанията на посочените свидетели за достоверни.

На следващо място, окръжният съд подробно се е спрял и на развитите от защитата съображения във връзка със законосъобразното осъществяване на процедурата по Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ, бр.61/2017г.), като правилно е отхвърлил застъпената и от първия съд теза за отсъствие „ надлежен ред“, по който да е бил установен фактът на употребата на наркотично вещество от подсъдимия преди управлението на моторното превозно средство.

Доводите на защитата, че нарушенията, състоящи се в това, че е съществувало различие в отразените фабрични номера на техническото средство в акта за установяване на административно нарушение и в приобщеното по делото като веществено доказателство техническо средство са съществени и се отразяват на доказаността на обвинението, правилно са били отхвърлени като неоснователни.

На първо място е необходимо да се посочи, че фабричният номер на техническото средство, с което е установено че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, не представлява елемент от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което е било напълно ненужно то да бъде посочвано в обвинителния акт с фабричния си номер. (вж. Р. № 29 от 24.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 1103/2024 г., III н. о). Следователно различието в описания фабричен номер на техническото средство в обвинителния акт и действителния фабричен номер на техническото средство, с което е било установена употребата на наркотично вещество при подсъдимия, е без правно значение.

На следващо място окръжният съд правилно е съобразил доказателствената съвкупност, включително и приложената като веществено доказателство тестова касета и с основание е заключил, че от писмените доказателства еднозначно се установява с какво по вид и фабричен номер техническо средство е изследван подсъдимия и че не е съществувало разминаване в отразените писмени материали във фабричния му номер.

Отсъства основание за възникване на съмнение в законосъобразността на извършената по реда на Наредба № 1/2017г. проверка на подсъдимия и с липсата на залепени холограмни стикери на издадения талон за изследване (чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1/2017г.), особено в контекста на приетите факти, че подсъдимият е отразил саморъчно в талона за изследване, че приема показанията на техническото средство. Поставянето на изискуемите стикери по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1/2017г. на практика позволява проследяване на взетите кръвни проби и идентифицирането на лицето, от което изхождат, поради което допуснатото в конкретния случай нарушение няма отношение към „надлежния ред“, по който е установена употребата на наркотично вещество от подсъдимия, тъй като той е приключил с тестването му с техническо средство, а не с изследване на дадена от него кръвна проба.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че доказателствените изводи на въззивния съд са правилни и почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници.

В касационната жалба не се изтъкват аргументи за материална незаконосъобразност на съдебния акт, като оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК очевидно се обосновава като последица от неправилно установяване на значимата фактология, поради което не се налага подробното му обсъждане. Достатъчно е да се посочи, че при правилно установената от съдилищата фактология реализираното от жалбоподателя поведение законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК.

ІІ. Допуснато е друго нарушение на материалния закон, както правилно се претендира в касационния протест.

То съставлява основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото на въззивния съд поради необходимостта от увеличаване на наказанието с налагане на кумулативната санкция по чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т.7 от НК- „лишаване от право да се управлява МПС“.

Окръжният съд напълно е игнорирал разпоредбата на чл. 343г от НК, според която във всички случаи на извършено престъпление по чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и това е добре видно от мотивите към присъдата, в която не се съдържат каквито и да било съображения по коментирания въпрос. Установява се по делото (л. 44 от ДП), че подс. М. Ч. е правоспособен водач на моторно превозно средство и съдът е бил задължен да съобрази посоченото обстоятелство в контекста на приложението на чл.343г от НК и налагането на допълнителното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.

При наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, атакуваната присъда на ОС- Кърджали следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за новото му разглеждане и правилното приложение на материалния закон.

Поради изложеното и на осн. чл. 354, ал.3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 21/19.12.2024г. на Окръжен съд – Кърджали, постановена по внохд № 354/2024г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: