Задължение на въззивния съд за мотиви и разглеждане на баланса при критика на политици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50101/2022

гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 68/2022 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 36673/12.11.2021 г. на Д. В. П., чрез пълномощника адвокат Д. Н. А., срещу въззивно решение № 10535/08.10.2021 г. по гр. д. № 3115/2019 г. на Апелативен съд – София.

С определение № 306/04.07.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдението за недопустимост на решението се мотивира с това, че въззивният съд се е произнесъл по непредявени основания, тъй като в исковата молба не се сочат клеветнически твърдения и осъществена принуда и злоупотреба със служебно положение. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията на касатора във въззивната жалба и не е разгледал доводите му за липса на противоправно поведение от негова страна. Не са обсъдени доводите, че липсват конкретни неверни, обидни и позорящи квалификации относно личността на ищцата и че ответникът е осъществявал конституционно гарантираното му от Конституцията право на изразяване. Не е спазен балансът между различните права и свободи; не е решен въпросът за обхвата на действие на ограниченията на правото на свобода на изразяването и критериите за налагането им. Въззивният съд е игнорирал факта, че ищцата е политик, което е от значение за решаването на спора. Необосновано е прието, че тя е претърпяла неимуществени вреди, тъй като не е установена връзка между емоционалното й състояние и изказвания на ответника.

Ответницата по касация Л. Т. Н., оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 363/17.01.2019 г. по гр. д. № 346/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от Л. Т. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 8000 лева до сумата 20 000 лева, като вместо това на основание чл.45, ал. 1 ЗЗД е осъден Д. В. П. да заплати на Л. Т. Н. сумата от още 12 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършено от ответника противоправно деяние: изложени неверни, обидни и позорящи квалификации относно личността и професионалната дейност на ищцата в предаването „Тази сутрин“, излъчено по БТВ на 19.12.2017 г. и в предаването „Денят започва“, излъчено по БНТ 1 на 19.12.2017 г., ведно със законната лихва от 19.12.2017г. до пълното заплащане на сумата. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.

Въззивният съд е приел, че твърденията за нищожност и недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Фактическата обстановка по делото се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд, като пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК. Посочва се, че свидетелските показания и писмените доказателства следва да бъдат кредитирани. В предаването „Тази сутрин“, излъчено по БТВ на 19.12.2017 г. и в предаването „Денят започва“, излъчено по БНТ 1 на 19.12.2017 г., ответникът е употребил обидни и позорящи квалификации относно личността, професионалните качества и служебната дейност на ищцата. Излагал е неверни обстоятелства относно извършени от нея престъпления и нарушения, довели до отстраняването на ответника от заеманата държавна служба, до загуба за НЗОК на сумата от 10 000 000 лева за период от около 2-3 месеца, поради забавено приемане на изменения в Наредба № 10 и за извършено „саботиране“ на въвеждането на специални системи в аптечната система на болниците. Деянието на ответника е извършено виновно, като същото се намира в причинно-следствена връзка с претърпените неимуществени вреди. Към датата на деликта ищцата е упражнявала професията магистър-фармацевт, както и дейността си на държавен служител, като същата се е ползвала с авторитет и отлично професионално име. Разгласените от ответника позорящи обстоятелства са придобили изключително широк и траен обществен отзвук. Разгласяването било извършено съзнателно и преднамерено систематично, а разгласените обстоятелства били силно позорящи. Ищцата е изживяла за продължителен период от време психически стрес и негативни емоции, довели до дискомфорт и влошаване на психическото й здраве. Справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК , защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са поддържаните от касатора твърдения за недопустимост на решението, поради това, че въззивният съд се е произнесъл по непредявени основания. Доводите в тази насока касаят правилността на въззивното решение, а не неговата допустимост.

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на въззивното решение и обсъждането на наведените с въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи, са основателни. Въззивният съд е приел за доказано, че в предаването „Тази сутрин“, излъчено по БТВ на 19.12.2017г. и в предаването „Денят започва“, излъчено по БНТ 1 на 19.12.2017г. ответникът П. е употребил обидни и позорящи квалификации относно личността, професионалните качества и служебната дейност на ищцата, като е изложил последователно няколкократно неверни обстоятелства, навеждащи на извършени от ищцата престъпления, нарушения и изключително аморални постъпки, довели до отстраняване на П. от заеманата държавна служба, до загуба на НЗОК на сумата 10 000 000 лева за период от 2-3 месеца, за „саботиране“ на въвеждането на специални системи в аптечната система на болниците. Същевременно съдът не е изложил никакви мотиви, като посочи кои от твърдените в исковата молба деяния на ответника приема за неправомерни, както и да обоснове извода си за доказаност на тези деяния – изказване на обидни и позорящи квалификации относно личността и професионалните качества на ищцата и за уличаващите я в нарушения постъпки и последиците от тях. Въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията, релевирани във въззивната жалба на П. и не е разгледал доводите му за липса на противоправно поведение от негова страна.Не са обсъдени доводите му, че не е отправял клеветническо твърдение за злоупотреба от страна на ищцата със служебно положение при освобожаването му от длъжност. Не са обсъдени възраженията, че липсват конкретни неверни, обидни и позорящи квалификации относно личността на ищцата и че е осъществявал конституционно гарантираното му право на изразяване и мнение. Въззивният съд не е обсъдил доводите на ответника, че ищцата е политик и че се касае за изказана от него оценка за дейността й на заемания от нея пост от гледна точка на обществения интерес. Не са обсъдени твърденията на ответника и поддържаните в тази насока оплаквания във въззивната жалба по отношение на изготвянето и забавянето на изменения в Наредба 10/2009г., както и оплакванията във въззивната жалба за недоказаност на претендираните неимуществени вреди, неустановеност на връзката между емоционалното състояние на ищцата и изказвания на ответника. Въззивният съд само е отбелязал, че във въззивната жалба на П. се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, без да ги обсъди и да даде отговор в мотивите на решението защо ги приема за неоснователни. Посочил е като правилно установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, непроменена с нови доказателства пред въззивната инстанция, без да обаче да обсъди оплакванията във въззивната жалба на П. и поддържаните от него доводи и възражения. По този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

С оглед на това, обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да бъде отменено като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото той следва да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства,съгласно очертания от въззивната жалба предмет на спора и да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор. След обсъждане на оплакванията във въззивната жалба и доказателствата във връзка с установяване релевантните към спора факти и обстоятелства, въззивният съд следва да посочи,кои намира за осъществени и кои за неосъществили, вкл. да разграничи поотделно увреждащите действия, които приема за установени или не. Трябва да обсъди защитните тези на ответника с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, че изказванията му представляват оценъчни съждения, които са коментар на фактите и отрицателна оценка на професионалната дейност на ищцата, но не засягат достойнството й. В тази връзка трябва да се изследва балансът между правата на личността и правото на изразяване на мнение. Свободата на словото и правото на изразяване е сред основните европейски ценности, признати от правовия ред на държавите – членки и от законодателството на ЕС. Това право е признато на всеки гражданин, стига да не накърнява основните човешки ценности, правата и достойнството на отделната личност. Допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са по-широки. Всяко твърдение за клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от обществен интерес, трябва да се преценява стриктно. Свободата на словото обаче, дори когато се изразява в изявления за политици и обществени личности, не лишава последните от възможността да защитят репутацията си при неоснователни критики. Фактическите твърдения подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10535/08.10.2021 г. по гр. д. № 3115/2019 г. на Апелативен съд – София.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: