Практика · Върховен касационен съд · 06 Октомври 2024
Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане поради недобросъвестно поведение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъден за телесна повреда иска възобновяване на делото и отмяна на задочната му присъда с довод, че не е знаел за процеса. Върховният касационен съд отхвърля искането, тъй като лицето е знаело за делото, получило е обвинителния акт и самò се е укрило в чужбина. Съдът приема, че никой не може да се възползва от собственото си недобросъвестно процесуално поведение.
Какво приема съдът
Задочно осъдено лице не може да иска възобновяване на делото, ако самò се е поставило в невъзможност да участва в него, като е напуснало страната въпреки наложената мярка за неотклонение и знанието за воденото наказателно производство.
Приложени разпоредби
- чл. 423, ал. 1 НПК
- чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК
- чл. 55 НПК
- чл. 5, т. 3 ЕКПЧ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
задочно осъжданевъзобновяване на наказателно деломярка за неотклонениенапускане на странатаобщодържавно издирване
Текстът на акта
Ключови фрази Телесна повреда, причинена по хулигански подбуди * задочно производство * задочно осъден Р Е Ш Е Н И Е № 542 гр. София, 01.11.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА ПЛАМЕН ДАЦОВ при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор С.Милева, като разгледа докладваното от съдия Дацов наказателно дело №798/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Т. Т. М. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на влязла в сила присъда № 4 от 06.06.2023 г. постановена по НОХД № 9/2022 г. на Районен съд - Ардино. В искането(наименувано жалба) и в съдебното заседание пред настоящата инстанция от осъдения и служебно назначеният му защитник – адв.Ч. се поддържа довод, че М. не е знаел за съдебното производство, което е основание за възобновяване и отмяна на постановената осъдителна присъда. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 4 от 06.06.2023 г. постановена по НОХД № 9/2022 г., Районен съд - Ардино е признал подсъдимия Т. Т. М. за виновен в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 и на основание чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 година, което да изтърпи при „строг“ режим. Така цитираната присъда е преминала през инстанционен контрол, където Окръжен съд – Кърджали по ВНОХД№346/23 год. е изменил същата. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от задочно осъдения за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие, което е своеобразна гаранция на визираната в чл. 5 т. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека и чл. 55 от НПК право на засегнатото лице да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушано от съда в процеса на вземане на решението му. От друга страна, възможността задочно осъденият да поиска отмяна на постановената срещу него присъда, зависи от неговата воля и не е свързано с пороци при постановяване на съдебния акт, тъй като смисълът на този институт е да се даде възможност на същия отново да участва този път лично в производството, но единствено и само когато това негово право е било нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Изключение е допустимо само в хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК, което в процесния случай не е налице. Видно от доказателствата по делото е, че осъденият М. сам се е поставил в невъзможност да участва лично в образуваното срещу него съдебно производство пред районния съд. От доказателствената съвкупност се констатира, че през 2021 г. е образувано досъдебно производство №80/2021 година по описа на РУ - Ардино, вх.№238000-1424/2021 г. М. е бил привлечен като обвиняем с Постановление за това от 26.11.2021 г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. На посочената дата му е взета и мярка за неотклонение „подписка“ и на същата дата - 26.11.2021 г. е разпитан като обвиняем. При определяне на мярката за неотклонение, обвиняемият е бил запознат със задълженията му, свързани с това да не нарушава същата и да не променя местоживеенето си без разрешение като се явява при призоваване. Същевременно при разпита му пред органа на досъдебното производство е бил запознат с неговите права и е заявил, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването. М. е посочил и адрес за призоваване - [населено място], общ.А., [улица], вх.*, ет.*, ап.*. Този адрес е отбелязан и в обвинителния акт, а с разпореждането на съдията-докладчик е бил призован от там. В първото по делото заседание М. се е явил със свой защитник, където се установява, че му е връчен препис от обвинителния акт. В следващите няколко пъти ход на делото не е даден по различни причини. В съдебното заседание на 28.02.2023 год. също не е даден ход на делото, тъй като не се явяват двамата подсъдими и тогава е изменена мярката за неотклонение на М. в „задържане под стража“, тъй като не е намерен на посочения от него адрес, а и се установява от справките на гранична полиция, че е напуснал пределите на страната. Бил е обявен за общодържавно издирване. В съдебното заседание на 03.05.2023 год. М. отново не се явява, като се установява, че същият е напуснал пределите на страната и няма данни за завръщането му. В това производство съдът е преценил, че е изпълнена процедурата на чл.247в, ал.1 НПК и на основание чл.269, ал.3, т.3 НПК е дал ход на делото в негово отсъствие и в присъствието на упълномощен защитник. В следващите няколко заседания осъденото лице не е било открито, въпреки продължаващите издирвания, даван е ход на делото в негово отсъствие и на 06.06.2023 год. присъдата е била обявена в присъствието на неговия защитник. Пред Окръжен съд – Кърджали делото също е било разгледано в отсъствието на осъденото лице. Междувременно е издадена ЕЗА №Р-132/2023г., като осъденият е бил задържан в Австрия на 14.06.2024 год. М. е бил приет в Република България на 06.08.2024 год. Присъдата е влязла в сила на 17.11.2023 година и е приведена в изпълнение с начало на наказанието на 06.08.2024 год. При тези факти, районният съд правилно е дал ход на делото в съдебно заседание в присъствието на упълномощен защитник, при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Следва да се има предвид, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия е възможност предоставена от НПК, разбира се, когато са налице предвидените предпоставки за това. Районен съд - Ардино е изпълнил процесуалните си задължения да осигури упражняването правото на М. да участва в процеса, но последното не се е реализирало поради процесуалното поведение на подсъдимия към онзи момент. Не е за пренебрегване обстоятелството, че досъдебното производство е проведено с негово участие, както и някои от съдебните заседания, като му е връчен препис от обвинителния акт. В този смисъл, същият е знаел за това, че по отношение на него има образувано такова и за какво престъпление става дума, като е бил уведомен за определената му мярка за неотклонение и, че няма право да променя местоживеенето си без да информира съответните органи за това и да вземе тяхното разрешение. М. не се е съобразил с това свое задължение, което от своя страна е попречило и на последния да участва във всички заседания в съдебната фаза, въпреки усилията, които е положил съдът за неговото призоваване и откриване. Сам се е лишил от възможността да участва в процеса, което от своя страна води до извода, че не може да черпи права от недобросъвестното си поведение, което е довело до постановяване на присъда в негово отсъствие. Твърдението, че е бил извън страната, за да работи не оправдава поетото от него задължение да уведоми съответните органи за промяна на местопребиваването си. По този начин същият е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение, като не сочи и наличието на някаква обективна причина, която да е възпрепятствала участието му в съдебното производство. В искането си до ВКС М. твърди и, че неправилно е осъден, отбелязвайки основанията за това. В тази връзка настоящото дело следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Пловдив за преценка, дали са налице предпоставките за образуване на производство във връзка с разпоредбите на чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК. По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Т. М. за отмяна по реда на възобновяване на влязла в сила присъда № 4 от 06.06.2023 г. постановена по НОХД № 9/2022 г. на Районен съд - Ардино. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за преценка, дали са налице основания за образуване на производство по чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.