Отмяна на въззивно решение заради потвърдена отменена присъда и непълна проверка

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * абсолютно нарушение на процесуални правила * отмяна на решение поради допуснати процесуални нарушения

Решение по н.д. № 57/24 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр. София,26.02.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ КОЛЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора СИЙКА МИЛЕВА, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 57/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Пловдив срещу Решение № 234 от 7 декември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 415/23 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С въззивното решение е потвърдена първоинстанционна Присъда № 36 от 25 май 2022 г., постановена по н.о.х.д. № 398/22 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С така цитираната присъда (отменена по реда на възобновяването) подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл. 345, ал. 1 НК и по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. – и осъден с едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години, като към него е била присъединена наложената глоба от седемстотин лева.
С касационния протест са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Изложени са подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, първото от които е, че с диспозитива на атакуваното решение е потвърдена присъда, която е била отменена от ВКС и не е била предмет на проверка във въззивното производство. Затова и доколкото никъде другаде в мотивите на решението не били упоменати данни за проверяваната присъда, се налагал извод, че съдът се е произнесъл по съдебен акт, който не е разгледал по надлежния ред. Поддържа се, че съдът не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите и тези между тях и обясненията на подсъдимия при изграждане на фактическия си извод за това къде се е намирал подсъдимият при тръгването на компанията на пострадалия и видял ли е, че последният поема управлението на автомобила. Като друг процесуален порок е изтъкнато отсъствието на мотиви за това защо не се кредитират показанията на свидетеля З. от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им от въззивния съд. Прави се оплакване за необсъждане на възраженията, повдигнати от прокуратурата срещу оправдателната част на присъдата.
Като се изразява несъгласие с правния извод на апелативния съд, съобразно който дори описаните в обвинителния акт събития да се били случили, деянието на подсъдимия било несъставомерно, с протеста се обосновава претендираното нарушение на материалния закон.
Отправеното искане е за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

Не са постъпили възражения срещу касационния протест.

Прокурорът от Върховната прокуратура поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения, които преповтаря в речта си в съдебните прения.

Подсъдимият Г. Б. П. и защитниците му – адвокат Д. Х. и адвокат А. П., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция.

След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи, и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационният протест е допустим – депозиран е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

С приоритетно значение следва да бъдат обсъдени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като ако такива са налице фактологията не се явява изяснена в удовлетворение с изискванията на процесуалния закон, което на свой ред определя като невъзможна преценката за съблюдаването на материалния закон.

Основателно е оплакването, че въззивният съд е потвърдил съдебен акт, който не е бил предмет на осъществения от него инстанционен контрол. Присъда № 36 от 25 май 2022 г., постановена по н.о.х.д. № 398/22 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е била отменена с Решение № 50134 от 3 ноември 2022 г. на ВКС, трето наказателно отделение, постановено по н.д. № 679/22 г. С цитираното решение делото е било върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – Пловдив.

При новото разглеждане на делото е постановена Присъда № 52 от 7 юни 2023 г. по н.о.х.д. № 1978/22 г., с която подсъдимият П. е бил признат за виновен и осъден на глоба от седемстотин лева за престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, а за това по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК – признат за невинен и оправдан. Именно тази присъда е била протестирана в оправдателната й част и видно от мотивите на апелативния съд тя е била разгледана, но при допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните.

Константна е касационната практика, в съответствие със законовите повели на чл. 351, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 347, ал. 1 НПК, че в касационното производство не съществува служебно начало освен в хипотезата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните. В такава хипотеза касационният съд е длъжен да интервенира независимо от обстоятелството, че пред него не е наведен изричен довод.

Въззивният съд е подчинен на ревизионното начало в дейността си по проверката на съдебния акт на първата инстанция. За него съществува задължение да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК). В правомощията на въззивния съд е да отмени или измени присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на необжалвалите, ако са налице основанията за това (чл. 314, ал. 2 НПК). В разглеждания случай апелативният съд е допуснал драстично отклонение от този свой ангажимент, като е приел (л. 38, гръб), че в осъдителната част – за престъплението по чл. 345 НК – присъдата била влязла в законна сила поради липса на жалба или протест. В тази част не е била извършена проверка на присъдата, видно от съдържанието на решението. Прилагайки сочения незаконосъобразен процесуален подход апелативният съд е допуснал абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, защото е стеснил недопустимо и в разрез с установеното ревизионно начало предметния обхват на дължимата въззивна проверка. В допълнение – въпросът за влизането в сила на съдебните актове е разгледан подробно в Тълкувателно решение № 5 от 21 май 2018 г. на ОСНК на ВКС (за атакуваните пред въззивен съд – вж. т. 4). Процедирането на апелативния съд е в разрез и с приетото в тълкувателния акт.

Основателно е и изтъкнатото в протеста, че въззивният съд е приел за „безспорни“ някои обстоятелства, които не са такива. Доказателствата за това каква е била уговорката между подсъдимия и починалия за вземането на автомобила не са еднопосочни, а са противоречиви. Въпреки последното апелативният съд е приел, че нямало спор по този въпрос. Направените във въззивния протест възражения касателно оценката на доказателствата от първостепенния съд не са получили задълбочен отговор. Съдът е напълно суверенен в преценката си да кредитира едни доказателства и отхвърли други, но следва да стори това след всеобхватен и задълбочен анализ на годните доказателства и доказателствени средства като изложи ясни мотиви за това и посочи кой факт приема за установен и въз основа на какви доказателства. В случая апелативният съд, възприел идентична с установената от първата инстанция фактическата обстановка, е препратил към доказателствения анализ на първата инстанция. При положение че не е достигнал до различни фактически и доказателствени изводи този подход поначало не търпи упрек, но съдът е следвало да концентрира вниманието си върху развитите пред него конкретни доказателствени възражения и да ги обсъди, което не е сторил.
В заключение се обосновава, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в същата инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази ревизионното начало и да провери присъдата в цялост, както и да обсъди доводите и възраженията на страните.
Касационната инстанция не следва да се произнася по твърдението за нарушение на материалния закон. Разглеждането му е мислимо само при отсъствието на съществени процесуални нарушения.

В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, ВКС, второ наказателно отделение.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 234 от 7 декември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 415/23 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.