Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Допускане на делба на картини и икони от наследство

Определение №2750/2025 · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследници спорят за делбата на картини от различни автори и православни икони, останали след смъртта на общ наследодател. Въззивният съд първоначално отхвърля иска за тях, тъй като не намира доказателства как наследодателят ги е придобил. Върховният касационен съд отменя това решение за повечето вещи и допуска съдебна делба, като приема, че те са били съпружеска общност, но изключва две картини, подарени лично на преживялата съпруга.

Какво приема съдът

В делбеното производство съдът е длъжен да зачете липсата на спор между страните относно съсобствеността на вещите, като за допускане на делбата е без значение дали съсобствеността е възникнала на посоченото от ищеца или от ответника основание.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съдебна делбакартинииконинаследствосъпружеска имуществена общностдарение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 734

София, 07.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Емилия Донкова

Елизабет Петрова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 2625/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 2750 от 30.05.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 261 от 26.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2470/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за делба на следните картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на решението от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18, включително, а именно:

5. неизвестен автор, „Портрет на мъж“, приблизителни размери 60х40 см.;

6. автор И. Я., подпис отдолу „И. Я., R.“, маслени бои, картон, приблизителни размери 30х20 см.;

7. автор Н. К., ,„Дървото“, маслени бои, фазер, подпис горе вдясно „К.“, приблизителни размери 30х30 см.;

8. неизвестен автор, „Храмът“, гваш, хартия, подпис горе вдясно, приблизителни размери 50х35 см.;

9. автор Р. И., „В атмосферата“, подпис долу вдясно „Р. 99“, приблизителни размери 50х35 см.;

10. автор Д. К., “Надпяване“, картон, маслени бои, приблизителни размери 60х32 см.;

11. автор Е. П., „Фигури“, маслени бои, платно, подпис горе вдясно, приблизителни размери 68х45 см.;

12. неизвестен автор, „Профил женска глава“, молив, хартия, приблизителни размери 50х35 см.;

13. автор Д. К., подготвителен ескиз за фреско в къща - музей „З. Б.“, подпис долу вдясно „Д.“, приблизителни размери 50х30 см.;

14. автор И. Я., хартия в паспарту, приблизителни размери 25х35 см.;

15. автор Х. С., „Портрет на З. Б.“, молив, хартия с рамка, подпис вдясно, приблизителни размери 50x30 см.;

16. „Икона на Свети Лука“, основа дърво, темпера, приблизителни размери 50х30 см.;

17. „Икона трима светии“, основа дърво, темпера, приблизителни размери 60х40 см.; и

18. „Икона Въведение Богородично“, основа дърво, темпера, приблизителни размери 65х45 см., по касационната жалба на Е. Д. Д. и Д. Н. Д..

С цитираното по-горе определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в останалите обжалвани части, с които е потвърдено първоинстанционното решение за допускане делба на картини, оставени в наследство от художника З. Г. Б., описани на страници 26 и 27 от диспозитива на същото под позиция /номер/ от 30 до 41; за допускане делба на Скулптура „Часовник“ 2003 г. с автор Г. Б., описана на страница 34 от диспозитива на решението под позиция /номер/153; за отхвърляне на иска за делба на картина с автор Г. Б., „Натюрморт с чаша /вдясно/“, винил, смесена техника, приблизителни размери 100х140 см., по жалбата на посочените касатори, както и в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение, по касационната жалба на А. К. С.-Б..

В касационната жалба на Е. Д. и Д. Д. се поддържа, че въззивното решение е неправилно в описаната част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се допусне извършването на съдебна делба на описаните вещи при квоти: по 1/3 ид. ч. за съделителите З. Б. и А. С.-Б. и по 1/6 ид. ч. за съделителите Е. и Д. Д.. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д., касаторите поддържат същото становище.

Ответницата по касация А. К. С.-Б. оспорва жалбата в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не изразява становище.

Ответникът по касация З. Г. Б. не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение в описаната част и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е делбено във фазата по допускане на делбата.

Предмет на делбата са произведения на изкуството, останали в наследство от З. Г. Б. /починал през 1976 г. и оставил наследници по закон: Ц. А. Б. – съпруга, Г. З. Б. и Р. З. Б. - деца/ и от Г. З. Б. /починал през 2013 г. и оставил наследници по закон: А. С.-Б. – съпруга, З. Б. и Ц. Б.-Д. - деца/, които са останали неподелени между наследниците след приключване на производството по гр. д. № 4871/2014 г. на Пловдивския районен съд с влязло в сила на 19.06.2019 г. решение, с което е допуснато извършването на съдебна делба на 162 броя картини. Исковата молба е била предявена от З. Б. и Ц. Б. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон: Д. и Е. Д./ срещу А. С.-Б..

В исковата молба ищците са изложили твърдения, че процесните картини на други автори са подарени на наследодателя им Г. Б. от художниците – техни автори.

Ответницата не е възразила, че картините са включени в наследството на Г. Б., с изключение на тези на И. Я. и на Н. К., с надписи „На Б.“, които са й подарени от съответните художници. Като придобивен способ за възникване на СИО върху картините, описани в позиция 5 и от 8 до 15 включително, е посочила закупуването им по време на брака от нея и съпруга й. Оспорила е наличието на съсобственост върху трите икони, за които е заявила, че принадлежат на нейната майка М. С..

По делото е установена следната фактическа обстановка:

В ангажираните от страните свидетелски показания не се съдържат факти, относими към процесните картини на други автори, както и към иконите.

От протокол за въвод във владение от 08.01.2020 г. е видно, че ответницата е предала владението на имота в [населено място], който с влязло в сила решение за извършване на делба между страните е разпределен в общ дял на З. Б. и Ц. Д..

Според протокол за опис и оценка на движими вещи от 12.08.2014 г. картините на Д. К. /“произведения от Д. К.-маслени бой, два броя картини/ и иконите /снимки на с. 51 от първоинстанционното дело/ са намерени в имота в [населено място], като са оставени за отговорно пазене на З. Б..

От обезпечителна заповед от 24.07.2014 г. по гр. д. № 4871/2014 г. на Пловдивския районен съд и цитирания по-горе протокол за опис и оценка на движимите вещи, върху които е наложен запор, е видно, че останалите картини се намират в държане на ответницата.

С обжалваното въззивно решение по отношение на картините на други автори, както и на трите икони, са изложени съображения, че не се установява основанието на което са придобити. Твърденията в исковата молба са, че те съставляват подаръци от съответните художници, като даренията не се установяват от събраните доказателства. Обоснован е извод, че те не са били собственост на Г. Б., с изключение на двата негови портрета с автори Д. К. и Н. К., които са били предоставени на наследниците по повод поклонението на художника.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е отхвърлен иска за делба на картините на други автори и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на първоинстанционното решение от позиция /номер/ 5 до позиция /номер/ 18, включително, по въпроса за преценка изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства, както и доводите на страните. Този въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съд, че тези вещи не са били собственост на художника Г. Б., тъй като не е доказано основанието за придобиването им.

По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:

Въззивният съд е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения, както и да квалифицира правните им твърдения. С оглед спецификите на делбеното производство обемът на търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралият съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност (чл. 341, ал. 2 ГПК). Основанието на иска за делба е твърдението за съществуваща между съделителите съсобственост, като за основателността на иска е без значение дали съдът ще приеме като осъществено твърдяно от ищец или твърдяно от ответник основание за възникване на съсобствеността между страните по делото, респ. на част от тях. При определяне обема на претендираната защита следва да се отчете и липсата на спор, че делбеното имущество е съсобствено между съделителите.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

По основателността на касационната жалба.

С оглед даденото разрешение на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за делба на картините, по отношение на които не е съществувал спор за съсобственост. Правните изводи на въззивния съд не са съобразени с доводите на страните, очертаващи спорния предмет по делото.

Между съделителите не е спорно, че процесните картини са се включвали в наследството на Г. Б.. Такъв спор е съществувал само по отношение на иконите.

За картините на други автори /три на неизвестен автор, както и на тези с автори Р. И., Д. К., Е. П., Х. С. и И. Я., хартия в паспарту/ твърденията на ищците – касатори са, че същите са били дарени само на съпруга Г. Б. и са негово лично имущество. Твърденията на ответницата са, че вещите са представлявали съпружеска имуществена общност, тъй като са закупени по време на брака. Не е доказано, че тези картини са били дарени само на наследодателя, поради което следва да се приеме, че не е оборена презумпцията за съвместен принос в придобиването.

Следва да се приеме, че съсобственост съществува и по отношение на иконите, които са били предмет на опис и оценка в изпълнителното производство, като поради изложените по-горе съображения същите са били притежавани от наследодателя Г. Б. и ответницата А. Б. при условията на съпружеска имуществена общност.

По отношение на описаните по-горе картини и икони е налице съсобственост, като правата на съделителите са следните: 4/6 ид. ч. или 8/12 ид. ч. за ответницата /1/2 ид. ч. от прекратената СИО и 1/6 ид. ч. по наследство/, 1/6 ид. ч. или 2/12 ид. ч. за З. Б. и по 1/12 ид. ч. за съделителите Е. и Д. Д., които са наследили притежаваната от Ц. Д. 1/6 ид. ч.

Установява се, че картините с автор И. Я. /маслени бои, картон/ и Н. К. са с надпис съответно: „За Б.“, 23.04.2015 г., R., на гърба на същата /с. 198 от първоинстанционното дело/ и „На Б.“, 2009 г., „Никулден“, Пловдив /с. 195/. Следва да се приеме, че тези картини са били подарени само на ответницата от съответните художници, поради което съставляват нейно лично имущество. Този извод се основава на описаните външни белези на произведенията на изкуството, сочещи на намерение да се прояви щедрост само по отношение на надарената А. Б.. Предвид липсата на съсобственост искът за делба на тези картини е неоснователен.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като се допусне извършването на съдебна делба на процесните картини и икони, описани в позиция № 5 и от позиция /номер/ 8 до позиция /номер/ 18 включително, между съделителите при посочените квоти. Решението следва да бъде оставено в сила, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на картина, описана в позиция № 6 от диспозитива на решението, автор И. Я., подпис отдолу „И. Я., R.“, маслени бои, картон, приблизителни размери 30х20 см. и картина, описана в позиция № 7 от диспозитива на решението, автор Н. К., ,„Дървото“, маслени бои, фазер, подпис горе вдясно „К.“, приблизителни размери 30х30 см.

С оглед изхода на делото ответницата по касация А. Б. дължи заплащане на направените разноски във въззивното и касационното производство, както са претендирани от касаторите Е. и Д. Д., за заплатени държавни такси. Същите следва да се определят съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 50 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261 от 26.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2470/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от З. Г. Б. и Ц. Г. Б.-Д. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон: Д. Н. Д. и Е. Д. Д./ срещу А. К. С.-Б. иск за делба на следните картини и три икони, описани на страници 34 и 35 от диспозитива на решението: позиция /номер/ 5 и от позиция /номер/ 8 до позиция /номер/ 18, включително, а именно:

5. неизвестен автор, „Портрет на мъж“, приблизителни размери 60х 40 см.;